№ 53
гр. Асеновград, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200019 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 06.12.2021г. от АСП. ЕМ. АТ., с ЕГН
********** с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Преслав” № 3, чрез адв. М.К. от
АК Разград, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4344789 от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на АСП. ЕМ.
АТ. , с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Преслав” № 3, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят АСП. ЕМ. АТ. не се явява лично по делото. Чрез отразеното в
жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
електронен фиш и се моли за неговата отмяна, като се претендират и направените по
делото разноски.
Сходно е и становището на адв. М.К., който се явява в съдебната зала като
повереник на нарушителя. По отношение на обжалвания електронен фиш са излагат
оплаквания свързани с нарушено право на защита при неговото връчване. По същество
счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални и материални нарушения.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и
1
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се
намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в
закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу АСП. ЕМ. АТ., за това, че на
04.01.2021г. в 14.44 часа, на главен път ІІ-86, км. 23.550, в посока на движение на
контролираните МПС от юг към север, при максимално разрешена в извън населеното
място скорост от 90 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от
минус 3 % в полза на водача, при движение с МПС лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ ”, с ДК№ ***, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 102 км/ч
и превишаване на разрешената скорост с 12км/ч./. Същото е било квалифицирано по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, бил установен
жалбоподателя и на същия е била наложена глоба в размер на 50лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св.
К. ИЛК. СТ. и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, справки от ПП и КАТ и ОПУ
Пловдив.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят К. ИЛК. СТ. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи и това, че на 04.01.2021г. св. С. е бил на работа дневна смяна и
около 12.40 часа се намирал на главен път ІІ-86 в зоната на км.23+550, което място се
пада след изхода на гр. Асеновград, преди кръгово кръстовище за кв.”Долни воден” по
пътя от гр. Асеновград за гр. Пловдив. В този смисъл е информацията съдържаща се в
справките и схемите намиращи се листи от 23 до 24 съд.дело постъпил от ОПУ
Пловдив. Мястото за което говори в показанията си св. С. представлява прав участък от
пътя в посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив. От схемата на лист 24, се
установяват ясно двете основни платна, с по две ленти за движение на пътните
превозни средства в двете посоки и това, че на км.23+550 липсват пътни знаци
въвеждащи ограничение на скоростта. Това значи, че в контролираната посока, на
2
същия път, в този ден, е имало ограничение за скоростта на движещите се МПС
категория „В“ което е до 90 км.ч. Същото представлява общото ограничение за този
път, извън населеното място съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В действителност от
схемата се установява и това, че в района има поставени пътни знаци „В26“
въвеждащи ограничение на скоростта до 50 км.ч. но това важи за локалните платна,
които са били извън контролирания участък от св.С.. До посоченото мястото св.С. се
придвижил със служебен автомобил с ДК№ ***, който в последствие бил
позициониран в пътно уширение, ориентиран с предната си част срещу идващите от
юг на север или посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив автомобили. В предната
част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при
включен режим контролирало движещите се в посока от юг на север МПС-та. В 14.44
часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него
бил заснет клип № 18891 /протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПС-
автомобил с ДК№ ***, който преминал със скорост от 105 км/ч, при разрешена скорост
до 90 км/ч. Констатациите на св. С. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566,
били отразени в съставения от него, с дата от 04.01.2021г. протокол, като заснетите на
този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и
анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 04.01.2021г. била
обработена, като се е установило, че заснетия в 14.44 часа видеоклип № 18891,
съдържа запис на движещ се автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ ”, с ДК№ ***,
собственост на АСП. ЕМ. АТ.. Именно превишението на скоростта от 12 км.ч., след
приспадане на толеранс от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания
електронен фиш, като бил връчен на АСП. ЕМ. АТ., в качеството му на собственик на
въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
3
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ ***. Съгласно
дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било
мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно
разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа
нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да
бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, който се е намирал с предна част спрямо приближаващите от юг към север,
т.е от гр. Асеновград МПС, заснетия автомобил е приближаващ. В случая е установен
факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в
ел.фиш време и място, като е налице и пълно съответствие със снимковия материал
приложен към адм. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 04.01.2021г., са
отразени номер на първо статично изображение-18855 и номер на последно статично
изображение-18899. От същия протокол се установява, че за времето от 12.45 часа до
15.15 часа на 04.01.2021г. по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 45 клипа, като клипа заснет в 14.44 часа, с номер 18891 въз
основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. В протокола освен
другите обстоятелства за отразени мястото на разположение и използването на
техническото средство, както и посоката на движение на автомобилите. Направените
възражения от страна повереника на жалбоподателя и тези отразени в жалбата се
явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Съдът, извършвайки служебна преценка на събраните по делото, както и на
доводите и възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със
система от одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство.
Снимките от клипа, копия от което са приложени и по делото, представляват
4
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 2 вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189,
ал. 4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични данни
относно мястото на извършване на нарушението. Съставомерните признаци на
релевираното нарушение изискват движение в извън населено място със скорост над
разрешената. В случая от представените снимки и от съдържанието на протокола за
използване на АТСС от 04.01.2021г. се установява по несъмнен начин, че мястото на
деянието е на главен път ІІ-86, км. 23+550, намиращо се в района на Община
Асеновград, което именно е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира,
че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по
който се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.
В действителност от приложените към адм. наказателната преписка черно бели
снимки са установява, че същите съдържат изображения на автомобил марка
„Мерцедес Е 220 ЦДИ”, с ДК№ ***. Доколкото именно автомобил с такъв номер е
описан в протокола за използване на АТСС от 04.01.2021г. съставен от св.С. във връзка
с неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер,
които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил
заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този
автомобил се установява от приложената към адм. наказателната преписка справка от
ПП и КАТ при ОД на МВР Пловдив.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото
използване, съдът прие, че това е мястото което е посочено в протокола за използване
на АТСС от 04.01.2021г.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-33-20
от 06.08.2020. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
06.08.2021г. г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 04.01.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, като неговата годност е удължена
5
вече до 06.08.2021г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката АСП. ЕМ. АТ. да е
упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 04.01.2021г.
нарушение, при движение на собственият му автомобил, е извършено от друг водач,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В действителност в тази насока е
налице възражение, относно липсата на доказателства към административно
наказателната преписка, относно това, кога и как именно е бил връчен обжалвания
фиш на А.А., като се твърди, че по този начин същия бил лишен от възможност да
представи доказателства относно действителния нарушител. Съдът намира, че така
направените възражения се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
От приложената справка към адм. нак. преписка се установява, че обжалвания фиш е
бил връчен на 23.11.2021г. В действителност от тази справка не става ясно дали това е
било лично на нарушителят А., но след като жалбата против фиша е била депозирана
на 06.12.2021г. т.е. лицето е упражнило правото си да обжалва, то явно е че същия бил
запознат със съдържанието на обжалвания фиш. След като това е така, то за
нарушителя А. е била и налична и възможността да подаде съответната декларация.
Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика (законния представител на
юридическото лице, собственик), то именно собственикът (законният представител на
юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена. Направеното възражение в
тази насока се явява неоснователно и се остави без уважение.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е налице общото
ограничение до 90 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът управляван от АСП. ЕМ. АТ. е заснет при движение със скорост от 102
км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на
точната скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при
измерване на скоростта.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 12 км.ч. над
допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
6
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч. с глоба 50 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4344789 от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на АСП. ЕМ.
АТ. , с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Преслав” № 3, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА АСП. ЕМ. АТ., с ЕГН ********** с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул.
„Преслав” № 3 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
7
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8