Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 29.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар Г.А., като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр.
дело № 99 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 351 от 23.12.2016 година, постановено по гр.дело №
591 по описа за 2016 година, Троянският районен съд е отхвърлил предявения
от „*****”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** срещу Ц.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, иск за установяване на вземане на основание
чл.422 от ГПК в размер на 311.10 лева, представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за паричен заем CREX-02265133, сключен през месец
декември
Подадена е въззивна жалба
от „*****” ЕАД, което обжалва решението като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано в
частта досежно отхвърлената претенция за главница в размер на 311,10 лева и
лихви в размер на 94,99 лева.
Изтъква, че представеният по делото договор за цесия
доказва факта, че между „БНП Париба Пърсънъл Файнсенс”АД и „*****” АД е
постигнато споразумение за прехвърляне на определен брой вземания срещу
заплащане на обща цена.Договорите, които са основание на възникване на
цедираните вземания, са описани в Приложение № 1, неразделна част от договора,
чрез идентифициращата си номерация и в него е посочено и вземането по договора
с ответника. Сочи, че назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е
установила, че сумите са осчетоводени при ищеца и в тази връзка се позовава на
чл.182 ГПК. Подчертава, че договорът за цесия е валидно сключен, а цитираното
от РС-Троян решение на ВКС е неотносимо към конкретния казус.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
да се признае за установено, че Ц.Т.Д. дължи на ищеца
главница в размер на 311,10 лева и лихва в размер на 94,99 лв. за периода от
25.05.2013 г. до 25.05.2016 г.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата. Излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че цесията не е извършена законно, както и че длъжникът не е уведомен за нея. Позовава се и на погасителна 5-годишна давност, тъй като уведомлението за цесия не е достигнало до длъжника до 15.06.2016 г., когато този срок изтича. Като погасена счита и претенцията за лихви, както поради погасяване на главното задължение, така и поради 3-годишната давност, приложима по отношение на лихвите.
Моли да бъде потвърдено решението на съда.
В съдебно заседание въззиваемият
се представлява от адвокат С.С. ***, който моли да бъде потвърдено решението, а
въззивникът е подал писмена молба, с която поддържа жалбата.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
Ищецът „*****” ЕАД е предявил срещу Ц.Т.Д. иск за установяване на вземане в размер на сумата 311,10 лева главница и 152,37 лева лихва за
забава, дължими по Договор за
паричен заем CREX-02265133, сключен през месец декември
Ответникът оспорва иска, като възразява, че не е уведомен за цесията и се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че на 25.11.2009 г., между „*****"
ЕАД, гр.София и ответника е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CREX - 02265133, по силата на който кредиторът е отпуснал на Ц.Д. кредит
в размер на 860 лева под формата на финансиране на предоставените стоки, а
именно - чрез плащане за сметка на кредитополучателя на дължими и платими
негови задължения към упълномощените търговски партньори във връзка със
стоките, а кредитополучателят, от своя страна, се задължил да върне кредита
чрез погасителните вноски, включващи главница и договорна (възнаградителна)
лихва, посочени в Погасителния план, съгласно чл. 1 и чл.2 от Договора за
стоков кредит. Според погасителния план вноските са 24, всяка в размер на 50,52
лева, или общата стойност на плащанията възлиза на 1212,60 лева при годишен
процент на разходите 43,46%. Месечните
вноски включват главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора- чл.2 от договора.
Установено е по делото, че на
15.06.2011 година ответникът е преустановил плащане на вноските, а крайният
срок за връщане на кредита е 15.11.2011 година.
На 08.07.2014 г. между „*****" ЕАД, гр.София и „*****” ЕАД, гр.
София е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на
основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство,
е ищецът.
На 07.06.2016 година „*****” ЕАД е подало до Троянския районен
съд заявление с вх.№ 3667 за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, основано на неизплатени
задължения по посочения договор и в производството по ч.гр.дело № 426/2016 г. сезираният съд е издал заповед № 215 от 08.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение,
с която разпоредил длъжникът Ц.Т.Д. да
заплати на кредитора „*****” ЕАД сумата
311,10 лева, неизплатено парично задължение по Договор за паричен заем
CREX-02265133; сумата 30,26 лева договорна възнаградителна лихва за периода от
15.06.2011 г. до 15.11.2011 г.; сумата 152,37 лв. законна лихва за забава за
периода от 16.06.2011 г. до 25.02.2016 г., както и разноски, включващи 25,00
лв. държавна такса и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 10.06.2016 г., а на 20.06.2016 г. той е подал възражение с вх.№ 3919. На 05.07.2016 г. на заявителя е връчено съобщение с указание, че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Исковата молба е подадена от ищеца по куриер на 03.08.2016 година, следователно едномесечният срок по чл.415,ал.1 ГПК е спазен.
Към исковата молба ищецът е приложил нотариално заверено пълномощно от 29.07.2014 г., с което е упълномощен от името на „*****” ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците на сключения на 08.07.2014 г. между тях Договор за продажба и прехвърляне на вземания. Уведомлението от „*****” ЕАД, чрез „*****” ЕАД до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания е приложено към исковата молба.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че според счетоводните документи на „*****” ЕАД размерът на вземането е общо 463,47 лева и включва главница 311,10 лева и лихва за забава за периода от 16.06.2011 г. до 25.05.2016 г. -152,37 лева.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК– за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело 426/2016 година на Троянския районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело №
426/2016 година на Троянския районен съд, от които е видно, че длъжникът е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е
вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по
чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е
допустим.
Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения..Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането му съществува и е в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.Доколкото ищецът по делото се явява цесионер, придобил вземането по силата на договор за цесия, то следва да установи и факта на придобиването му, както и че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането му. Ответникът следва да докаже твърдението си, че не дължи посочените от ищеца суми, включително и чрез правопогасяващи възражения..
Съдът приема съществуването на валидно облигационно отношение между „*****” ЕАД и Ц.Т.Д., основано на договор за потребителски кредит.Ответникът не оспорва получаването на кредит в размер на 860 лева под формата на финансиране на предоставените стоки и задължението да върне заемната сума, заедно с възнаградителна лихва, такси и разноски- общо 1212,60 лв. на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 50,52 лева. До 15.06.2011 г. е внесъл общо 915,04 лева за погасяване на задълженията си.
За разлика от
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав приема, че цесията е действителна, тъй като не се касае
за неопределяемост на прехвърлените вземания. Видно е от договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 08 юли
Действително, до подаването на исковата молба ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от стария кредитор (цедент), съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Към исковата молба, обаче, е приложено уведомление до длъжника, изготвено от името на „*****” ЕАД, чрез ищеца, който като нов кредитор е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за сключения на 08.07.2014 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. Пълномощното също е приложено към исковата молба и доказва наличието на представителна власт на новия кредитор да извърши уведомяването. Затова този факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, следва да се приеме, на основание чл.235, ал.3 ГПК и следователно е налице надлежно съобщаване на цесията. Относно допустимостта на тази правна възможност, ВКС се е произнесъл с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ТК ; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о. ТК.
В заявлението до РС-Троян „*****”ЕАД не се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, а на факта, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 15.11.2011 г., с което целият изискуем неизплатен остатък от главното задължение- главница и уговорени лихви- договорни и наказателни, става изискуем. От тази дата, според чл.114, ал.1 от ЗЗД, започват да текат и давностните срокове за погасяване на всяко от вземанията, като с изтичането от тази дата на петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява невърнатата част от главницата от предоставения кредит, а с изтичането на тригодишният давностен срок по чл.111,б.в) от ЗЗД се погасяват некапитализираните договорни лихви- надбавка и законна лихва за забава. (Решение № 2648 от 10.Х.1978 г. по гр.д.№ 1767/78 г. на І г.о. на ВС).
Поради това, че заявлението е подадено на 07.06.2016 г., то предвидената в чл.110 ЗЗД 5-годишна погасителна давност по отношение на главницата не е изтекла, тъй като при договорът за заем задължението е неделимо. Възражението на длъжника за погасяване на лихвите в рамките на тригодишния давностен срок по чл.111, б.в) от ЗЗД е основателно и лихвите се дължат за времето след 15.11.2014 година.
Ищецът е заявил претенция за главница в размер на 311,10 лева към датата на подаване на заявлението до РС- 25.05.2016 г. От заключението на вещото лице се установява, че длъжникът е внесъл за обслужване на задължението си за периода от 01.12.2009 г. до 17.05.2011 г. общо 915,04 лева, с която са погасени главница 548,90 лв., възнаградителна лихва 322,34 лева и 43,80 лв. начислена лихва за забава). Съобразявайки това, то към тази дата остатъкът от задължението е общо 341,36 лева, включващо главница и лихви.Само задължението за главница е в размер на 311,10 лева (860,00- 548,90 лв.), поради което главният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД - за присъждане на лихва за забавеното плащане на главницата, следва да бъде съобразена изтеклата в полза на длъжника погасителна давност по отношение на възнаградителната лихва и лихвата за забава, поради което съдът приема, че за периода от 16.11.2014 година до посочената в исковата молба дата- 25.05.2016 г. обезщетението за забавеното плащане на главницата от 311,10 лева (изчислено по програмата на Апис Финанси) възлиза на 48,21 лева и в този размер претенцията се явява основателна и доказана.
По тези съображения, съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземане, предмет на издадената по ч.гр.дело № 426/2016 година на Троянския районен съд заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в размер на сумата 359,31 лева, от която 311,10 лева главница и 48,21 лева лихви за забава, поради което предявеният иск е основателен за този размер, а за сумата – 104,16 лева лихви искът е неоснователен.
С оглед изложеното, решението
на Троянския районен съд следва да бъде отменено по отношение главницата и
приетата като дължима лихва в размер на 48,21 лева и вместо него се постанови
друго, с което се признае на основание чл.422 от ГПК в полза на ищеца „*****” ЕАД съществуване на вземане срещу Ц.Т.Д., в размер на 311,10
лева главница и 48,21 лева законна лихва за забава за периода от 16.11.2014 г.
до 25.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане
представлява неизплатено парично задължение по Договор за паричен заем
CREX-02265133, сключен през месец декември
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които се определят съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК.
В производството ищецът е направил следните разноски: в заповедното производство- 25,00 лв. ДТ и 50,00 лв. юриск.възнагр.; РС- 75,00 лв. ДТ, 140,00 лв.-за в.л. и 100,00 лв. юриск.възнагр. и ОС- 50 лв. ДТ. или общо 440 лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати общо разноски в размер на 341,11 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски, но поради това, че не са представени доказателства за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, разноски не следва да се присъждат.
Воден
от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 351 от 23.12.2016 година,
постановено по гр.дело № 591 по описа за 2016 година на Троянският районен съд
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения
от „*****”
ЕАД, ЕИК *****, срещу Ц.Т.Д., ЕГН
**********, иск за установяване на вземане на основание чл.422 от ГПК в размер на
311,10 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
паричен заем CREX-02265133, сключен през месец декември
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 ГПК по отношение на Ц.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:*** съществуване на вземане в полза на „*****”
ЕАД ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.*****, в размер на:
311,10 лева (триста и
единадесет лева и 10 ст.) главница и 48,21
лева (четиридесет и осем лева и 21 стот.) законна лихва за забава за
периода от 16.11.2014 г. до 25.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, на основание чл.86 ЗЗД, считано от 07.06.2016 г. и до окончателното
и изплащане, което вземане представлява неизпълнено задължение по Договор за
паричен заем CREX-02265133, сключен през месец декември
ПОТВЪРЖДАВА решение № 351 от 23.12.2016 година, постановено по гр.дело № 591 по описа за 2016 година на Троянският районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, да заплати на „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото за двете инстанции в размер на 282,97 лева (двеста осемдесет и два лева и 97 стотинки).
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: