№ 1222
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100501730 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби на страни в производството по гр.д. №
11821/2023 г. на ВРС както следва:
Въззивна жалба вх. № при ВРС 29313/09.04.2024 г. от
„Електроразпределение север“ АД против Решение № 841/13.03.2024 г. на
ВРС по гр.д. № 20233110111821 в неговата установителна част, с която е
уважен иск на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против жалбоподателя за приемане
установено дължимостта на сума в размер на 7848 лева, подлежаща на
връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – недължимо платена на 13.09.2022
г. стойност за съгласуване условия за пресъединяване с „Електроенергиен
системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД на ФВЕЦ към електроразпределителна мрежа
средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.3 MW, находяща
се в с. Борово, обл. Русе, ПИ с идентификатор № 05611.1.1283, ПВИ – 1824,
поръчка № **********, което плащане е направено по проформа фактура №
**********/03.08.2022 г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а
след плащането издадена и фактура № **********/13.09.2022 г., което
вземане е придобито с договор за цесия от 29.06.2023 г. от „ВКХ Онлайн“
ООД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д .№
1
9883/2023 г. на ВРС.
Въззивна жалба вх. № при ВРС 29520/19.04.2024 г. от
„Електроенергиен системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД против Решение №
841/13.03.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20233110111821 в неговата установителна
част, посочена по-горе, с която е уважен предявеният по чл. 422 от ГПК вр. чл.
55 ал.1 предл.1 от ЗЗД иск против „Електроразпределение север“ АД, както и
в осъдителната част, с която по предявения от „Електроразпределение север“
АД обратен иск, жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 7848
лева,подлежаща на връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – недължимо
платена на 13.09.2022 г. стойност за съгласуване условия за пресъединяване с
ЕСО ЕАД на ФВЕЦ към електроразпределителна мрежа средно напрежение за
обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.3 MW, находяща се в с. Борово, обл.
Русе, ПИ с идентификатор № 05611.1.1283, ПВИ – 1824, поръчка №
**********, което плащане е направено по проформа фактура №
**********/03.08.2022 г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а
след плащането издадена и фактура № **********/13.09.2022 г., което
вземане е придобито с договор за цесия от 29.06.2023 г. от „ВКХ Онлайн“
ООД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, при условие, че
„Електроразпределение север“ АД изпълни постановеното срещу него
решение по иска по чл. 55 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата.
Акцентите в жалбата на „Електроразпределение север“ АД се свеждат
до твърдения за неправилно приложен от районния съд материален закон.
Твърди се, че сумата от 7848 лева е дължимо платена с оглед разпоредбите на
чл. 116 от ЗЕ, за процедура по проучване, за която се дължи такса за сключване
на договор за проучване /във връзка с присъединяването на ФЕЦ/. От това
следва, че дружеството е изпълнило вменени му по закон задължения като е
извършило проучване, съгласувателна процедура с ЕСО ЕАД и е издало
положително становище относно условията за присъединяване на обект за
произвоство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ с изх. №
ПВИ 1824/11.11.2022 г.
В отговора си по тази жалба „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД възразява, че
решението е постановено в съответствие с приложимите правни норми и не
страда от визираните в жалбата пороци. Поддържат се всички аргументи по
приложението на закона, заявени и в първата инстанция. Иска се въззивният
съд да потвърди обжалвания съдебен акт.
Във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД се съдържат аргументи за
незаконосъобразност на решението на ВРС и в двете атакувани част при
основни твърдения за дължимост на сумата с оглед разпоредбите на чл. 116 и
сл. от ЗЕ и тези на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) в сила към спорния
момент. Твърди, че с оглед фактите, сложили се по развитието на
2
правоотношението по присъединяване на ФЕЦ, жалбоподателят „ЕСО“ ЕАД
извършва административна услуга, която е възмездна и цената на услугата е
равна на действително извършените от оператора разходи за проучване, като
мощността на ФЕЦ в конкретния случай е ирелевантна.
Според „Електроразпределнеие север“ АД жалбата на третото лице
помагач против решението в неговата установителна част е основателна и
следва да бъде уважена.
В отговора на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по тази жалба се развиват доводи,
аналогични на тези по жалбата на ответното дружество в частта, с която е
уважена установителната претенция със съответното искане решението на
ВРС да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание, въззивникът „Електроразпределение
Север“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител моли за
уважаването на въззивната му жалба и присъждането на деловодни разноски.
Възразява срещу размера на адвокатския хонорар на представителя на
въззиваемото дружество.
Въззивникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не се
представлява нито от законов, нито от доброволен представител, като
становище по хода на делото и по същество на спора не е изразено и в
писмена форма.
Въззиваемото дружество „Ка Енерджи“ ЕООД се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който моли за потвърждаването на
първоинстанционното решение.
Всички страни претендират разноски в съответствие с изхода от спора.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения
материал по делото приема за установено от фактическа и правна страна:
Пред Варненски районен съд, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е предявен иск от „Ка Енерджи” ЕООД срещу
„Електроразпределение Север” АД за приемането на установено, че
ответникът дължи да върне на ищцовото дружество сумата от 7848 лв.,
представляваща платена на 13.09.2022 г. без основание стойност за
съгласуване с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на условията за
присъединяване към електроразпределителна мрежа средно напрежение на
фотоволтаична електрическа централа, с инсталирана мощност 0,3 MW,
находяща се в гр. Борово, област Русе, ПИ № 05611.1.1283, ПВИ – 1824,
поръчка № **********, което плащане е било направено по проформа
фактура № **********/03.08.2022 г., издадена от „Електроразпределение
север” АД, а след заплащане на сумата е била издадена и фактура №
**********/13.09.2022 г., което вземане е било прехвърлено с договор за цесия
от 29.06.2023 г., сключен между „ВКХ Онлайн” ООД, ЕИК *********, в
качеството му на цедент, и „Ка Енерджи” ЕООД в качеството му на цесионер,
3
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 02.08.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.
Приет за съвместно разглеждане е и обратен иск, предявен от
„Електроразпределение Север” АД срещу „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД за осъждането на ответника по него да заплати на
„Електроразпределение Север” АД сумата от 7848 лв. в случай че
предявеният от „Ка Енерджи” ЕООД срещу „Електроразпределение Север”
АД главен иск бъде приет за основателен, доколкото в този случай платената
от „Електроразпределение Север” АД на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД сума в посочения размер също би се явявала заплатена при
начална липса на основание.
Ищецът по главния иск се легитимира като титуляр на процесното
вземане вследствие придобиването му по силата на договор за цесия, сключен
на 29.06.2023 г. с цедента „ВКХ Онлайн” ООД, за което сочи, че е уведомил
„Електроразпределение север” АД на 24.07.2023 г. Пояснява и че със същото
уведомление е отправил и покана за доброволното заплащане на въпросната
сума. Ищецът твърди, че цедентът е инициирал процедура по присъединяване
на собствената му ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа, но при
отправено от „Електроразпределение север” АД до „Електроенергиен
системен оператор” ЕАД искане за съгласуване на условията за това,
последното дружество, при липса на законово основание, е поставило
изискване за заплащане на таксата от 7848 лв. преди предприемане на
последващи действия по администриране на искането. Ищецът подчертава, че
доколкото ФвЕЦ е с мощност под 5 MW, то проучване на начина и условията
по присъединяването й към електричската мрежа се осъществява само от
електроразпределителното предприятие – чл. 51, ал. 1, т. 2 Наредба № 6, а
съгласуването на условията с електропреносното дружество, съгласно чл. 53,
ал. 2 Наредба № 6 по съществото си не представлява проучване, за което се
дължи такса на основание чл. 51, ал. 6 Наредба № 6, респективно има
единствено информативен характер за възникващото за електропреносното
дружество задължение да присъедини централата към своята мрежа. По тези
причини счита, че таксата, заплатена от цедента на 13.09.2022 г. е била
недължима и следва да бъде възстановена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор от
„Електроразпределение север” АД се заявява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на
събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването
му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с
оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба
№ 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като
поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се
дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи
поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й
пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той
4
не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била
преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД на 19.09.2022 г.
С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1, и съответно
чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличването на „Електроенергиен
системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и
едновременно с това е предявил срещу него обратен иск. Поставяйки
вътрешно-процесуалното условие – доказването на правните и фактическите
твърдения, изложени в исковата молба на „Ка Енерджи” ЕООД, респ.
уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД
заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса от
7848 лв. и заплатена му от ищеца по обратния иск след получаването й от
цедента „ВКХ Онлайн” ООД, би се явявала платена при начална липса на
основание, поради което, счита и че тя следва да бъде върната обратно в
неговия патримониум.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който
претендира отхвърлянето на обратния иск. По същество поддържа, че в
настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора
на разпределителната мрежа по реда на чл. 102, ал. 1, т. 3 Наредба № 6, а
именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение,
собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към
преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Сочи
и че след като към електроразпределителната мрежа е щяла да бъде
присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната система,
то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на проучване
съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква,
представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно
поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от
него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на
основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата. Пояснява, че цената е била
определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че
тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на
предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на
обект на оператора на електроразпределителната мрежа към
елекетропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на
относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално
бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.
Твърди се и че ако бъдела приета тезата на ищеца по главния иск, че не е било
налице правно основание за плащане на цената за проучване на условията за
присъединяване, чрез прилагане само на процедура по съгласуване, би се
стигнало до неравнопоставеност на участниците на електроенергийния пазар
и до нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен
енергиен пазар.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на обжалваното решение, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. В конкретния случай, първоинстанционното решение
се преценя за валидно и допустимо.
С оглед коректно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, по която нито една от страните не повдига възражения и
предвид обстоятелството, че спорът има преимуществено правен характер, на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на Решение №
841/13.03.2024 г. по гр. д. № 11821/2023 г. на ВРС в тази им част.
От правна страна настоящият състав съобразява, че съгласно чл. 116,
ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на
производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на
електрическа енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на
т. 1-4 от същатата разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за
присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от
КЕВР. В настоящия случай, с оглед момента на подаването на искането на
цедента „ВКХ Онлайн“ ООД за проучване на условията за присъединяване на
ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа – 19.05.2022 г., съдът приема, че
относима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/.
В Част трета – „Присъединяване на обекти на производители на
електрическа енергия към електрическите мрежи”, Глава четвърта „Ред за
присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън
тези, уредени по ЗЕВИ”, Раздел I. „Искане за проучване за присъединяване и
условия за присъединяване”, чл. 51, ал. 1 на Наредба № 6 е прието, че
писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на
електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. оператора
на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна
мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по
местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана
електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW . В
настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5 MW, следователно
правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск.
Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по
ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР.
Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6 мрежовият оператор – в случая
„Електроразпределение Север” АД, определя условията за присъединяване на
електрическата централа към съответната електрическа мрежа – в настоящия
спор - електроразпределителната такава, а според ал. 2 този оператор
съгласува с оператора на преносна мрежа – в конкретния случай -
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД, условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение.
6
След съгласуването операторът на преносната мрежа подготвя предварителен
договор за присъединяване и изпраща писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му – чл. 53, ал. 3 Наредба № 6.
В аргументите си, ответникът по обратния иск се позовава на чл. 116а
ЗЕ, според която разпоредба операторът на електропреносната мрежа е
длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна
мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на
електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на
обекти на производители, съоръжения за съхранение на електрическа енергия
и клиенти на електрическа енергия.
Част четвърта на Наредбата, „Присъединяване на обекти на оператори
на разпределителните мрежи към преносната мрежа”, Глава шеста „Ред за
присъединяване”, Раздел I „Искане за проучване за присъединяване” на
Наредба № 6, в своя чл. 102, конкретизира обектите, които следва да бъдат
присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ. Едни от тях са присъединителните
електропроводи високо или средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа, присъединени към преносната мрежа. За проучване
на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на
разпределителната мрежа към преносната мрежа операторът на
разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора на преносната
мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3 Наредба № 6
проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на услугите на
оператора на преносната мрежа. Чл. 102, ал. 4 Наредба № 6 пък предвижда, че
когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности,
които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по
чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от Наредбата.
При така установената нормативна рамка, поотделно следва да бъдат
разгледани двете въззивни жалби, с които е сезиран настоящият състав:
По жалбата на „Електроразпределение Север” АД:
Въззивната инстанция приема, че действията по „проучване“ на
условията и начина на присъединяване на електрическа централа към
електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на
преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа
към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си
представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект
на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. В този
смисъл неправилно се явява твърдението на въззивника
„Електроразпределение Север“ АД, че съгласуването съставлява проучване, за
което на електроразпределителното дружество „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД се дължи такса за сключване на договор за проучване. В
Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за
действията по съгласуване, а само за тези по проучване. Освен това от КЕВР
няма определена такава цена. В случая, доколкото заявената за
7
присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа генераторна
мощност от 0,3 MW, то проучването правилно е било заявено към и
извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2
от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване по
утвърдения от КЕВР на основание чл. 51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис.
Ирелевантно е обстоятелството, че цедентът е сключил предварителен
договор за присъединяване на ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ
етап от присъединителния процес.
По тези съображения, настоящият състав намира за неоснователно
оплакването на „Електроразпределение Север“ АД, че неправилно
първоинстанционният съд е заключил, че процесната сума е била заплатена
без основание.
По жалбата на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
Неоснователно се поддържа в жалбата, че относимата процедура е не
тази по Част трета, Глава четвърта, Раздел I на Наредбата, а тази по Част
четвърта, Глава шеста на същия поднормативен акт, както и че се касае не за
присъединяването на електрическа централа, а за обект на оператора на
разпределителната мрежа, а именно присъединителен електропровод високо
или средно напрежение, към преносната такава.
Тези твърдения не съответстват на установеното от фактическа страна,
доколкото в представеното по делото искане № **********/19.05.2022 г.,
изходящо от цедента „ВКХ Онлйан“ ООД към „Електроразпределение Север“
АД изрично е посочено, че с него дружеството цели проучването на условията
за присъединяването на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
Освен това, от Предварителния договор ПРД-ПР-20-1452/30.05.2023 г.,
между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Електроразпределение
Север“ АД става ясно, че той е бил сключен, за да бъдат определени правата,
задълженията и необходимите условия за промяна на условията за
присъединяване на електропровод 20 kV „Мадана“ към ЗРУ 20 kV, килия № 3
в подстанция 110/20 kV „Борово“, собственост на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД във връзка с присъединяването към
електроразпределителната мрежа на процесната ФвЕЦ. В чл. 12.1.1 вр. чл.
2.5 от него страните са се договорили, че за осъществяването на
присъединяването и гарантирането на нормалното функциониране на
електропровода, централата, разпределителната и преносната мрежа,
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е следвало да проектира, достави,
монтира и въведе в редовна експлоатация електрически съоръжения и
апаратура за първична и вторична комутация в подстанция „Борово“, а
„Електроразпределение Север“ АД да му заплати сторените разходи, по
начина и в размера, посочен в чл. 11 от съглашението.
Всичко това води извода, че процесният случай касае именно
присъединяването на фотоволтаична електрическа централа към
8
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
Именно то е породило и необходимостта от предвидената в предварителния
договор промяната на условията за присъединяване на гореспоменатия
електропровод. Сключването на предварителния договор е било само
последица от заявеното потенциално желание за присъединяване на ФвЕЦ.
Неотносима към процесния спор е процедурата по Част четвърта, Глава
шеста и по-конкретно чл. 102 от Наредбата, доколкото тази норма урежда
присъединяването на обекти на оператори на разпределителните мрежи към
електропреносната мрежа, а не на производители на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа. Доказателствата по делото не водят и до
извод, че цедентът „ВКХ Онлайн" ООД отговоря на критериите за „оператор
на разпределителна мрежа“, описани в определението, дадено в § 34б б. "а" от
ДР на ЗЕ. Неотносимостта на процедурата по Част четвърта, Глава шеста от
Наредбата прави ирелевантни аргументите на въззивника относно значението
на предварителното проучване по чл. 104, ал. 1 от Наредбата и
неравнопоставеността на участниците в електроенергийния пазар,
конкуренцията помежду им и нарушаването на стабилността на енергийния
пазар, до които би се достигнало ако не се заплаща такса за съгласуването, в
случай че се извършва само тя.
В обобщение, настоящият състав достига до извод за неоснователност
на въззивните жалби, поради което и първоинстанционното решение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора във въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски се следват единствено в полза на въззиваемото дружество.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, те са за адвокатско
възнаграждение от 1100 лв., което според представения договор за правна
помощ от 22.10.2024 г. е било заплатено в брой при подписването на
съглашението. За неоснователно съдът приема възражението на процесуалния
представител на „Електроразпределение Север“ АД за неговата прекомерност,
доколкото хонорарът е в минимален размер, съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
специфичният предмет на спора и произтичащата от него правна сложност
обосновават отсъствието на необходимост от редукция. Наред с това от
въззиваемия е бил депозиран отговор по всяка въззивна жалба, а в откритото
съдебно заседание се е явил и негов процесуален представител. Накрая,
всъщност договореното от насрещната страна възнаграждение за процесуална
защита за настоящата инстанция значително надвишава размера от 1100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 841/13.03.2024 г., постановено по
гр. д. № 11821/2023 г. по описа на Варненски районен съд, 12-ти състав.
9
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София да заплатят на „Ка Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата
от по 550 /петстотин и петдесет/ лева, ВСЕКИ, представляващи сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10