РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110216820 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от С.Н. Л., ЕГН
********** чрез адв. Б. срещу електронен фиш серия К № 2991582/02.09.2019
г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания
електронен фиш като се твърди, че в него не е посочено дали е била отчетена
допустимата грешка при измерване в полеви условия от 3% и дали скоростта
от 85 км./час е получена преди или след приспадане на възможната грешка.
Поддържа се, че в електронния фиш не е посочен неговият автор -
конкретното физическо лице, чието волеизявление е обективирано в
електронния фиш. Бланкетно се оспорва годността на техническото средство,
с което е установено нарушението.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
1
представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш
и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на
устройството 506 преминала последваща периодична проверка за техническа
изправност на 24.10.2018 г., за което бил съставен и протокол от проверка №
2-38-18/24.10.2018 г.
На 02.09.2019 г. около 10:58 часа в гр. София по бул. „Околовръстен
път” с посока на движение от кв. „Горубляне” към бул. „Св. Климент
Охридски” се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка
„***”, модел „****” с ДК № *****, собственост на „*****” ЕООД, чийто
управител и законен представител бил жалбоподателят С.Н. Л. Срещу номер
260 на бул. „Околовръстен път” /магазин „Хюндай”/ горепосочената мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер 506 заснела цитираното моторно
превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно
88 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено
място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – „***” ЕООД, ЕИК ******* и законният му
представител - С.Н. Л. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 2991582, с който на законния представител на
дружеството - собственик на лекия автомобил, с който било извършено
нарушението – жалбоподателя С.Н. Л било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 85 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 35 км/ч. Електронният
фиш бил връчен на 17.08.2020 г.
Жалбоподателят С.Н. Л. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 28.08.2020 г. чрез адв. Б. депозирал жалба срещу
електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
2
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 2-38-18/24.10.2018 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 02.09.2019 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, писмо -
справка от ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 2-38-18/24.10.2018 г на
средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 506 е
преминало е последваща проверка за техническа изправност на 24.10.2018 г. –
тоест по-малко от 10 дни преди заснемане на процесното нарушение. В
протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при
полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и
+/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно лек автомобил марка „***”, модел „****” с ДК № *****
е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 02.09.2019 г., а именно на бул. „Околовръстен път” срещу магазин
„Хюндай”, с посока на движение на контролираните автомобили от кв.
„Горубляне” към бул. „Св. Климент Охридски”. В протокола е отразено, че
режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на „****” ЕООД, чийто управител и законен
представител е именно жалбоподателя С.Н. Л
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 17.08.2020 г., а
жалбата е подадена на 28.08.2020 г.) и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможност нарушенията на ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
3
законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Неоснователен е доводът за незаконосъоразност на
електронния фиш поради обстоятелството, че в него не е посочено
физическото лице – негов издател. Както вече беше посочено изискването на
чл. 57, ал.1 т.1 от ЗАНН се прилага към наказателното постановление, но не и
към електронния фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не съдържа
изискване за посочване на конкретно физическо лице, което е издател на
електронния фиш.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
4
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-
M, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № 4332р-7419,
съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
5
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
В жалбата е изложено бланкетно оплакване срещу годността на
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението.
Оплакването е неоснователно. От събраните по делото доказателства се
установи, че използваното за установяване и заснемане на процесното
нарушение техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M е одобрен тип
средство за измерване, същата е вписана в регистъра на БИМ под номер 4835
със срок на валидност до 24.02.2020 г., като устройство от този тип с
фабричен номер 560 /с което е установено нарушението/ е преминало
последваща проверка на техническата му изправност само 10 дни преди
датата на нарушението, поради което същото към 02.09.2019 г. е била
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в електронния
фиш не е посочено, дали от установената с техническото средство скорост на
движение на автомобила е приспадната възможната грешка. Видно от
представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила е
била 88 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3
км/час /а не както неправилно е посочено в жалбата +/-3%/, поради което
коректно във фиша е отразена скорост от 85 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 85
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 35 км./ч., а не от 38 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение
същият е бил санкциониран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е
посочено дали от тази установената скорост на движение е приспадната или
не възможната грешка не накърнява по никакъв начин правото на защита на
наказаното лице, доколкото е съществено, че тази грешка в действителност е
била отчетена и жалбоподателят е санкциониран за по-малко превишение на
максимално разрешената скорост.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер на устройството 560 е било заснето
управление от неизвестен водач на процесния лек автомобил със скорост от
88 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената
скорост) при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което
съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 35 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Съгласно ал. 2 на цитирания законов текст когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
6
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от
справката за собственост автомобилът, с който е било извършено
нарушението е собственост на „Г***" ЕООД, чийто законен представител е
жалбоподателят С.Н. Л. След получаване на електронния фиш в съответната
структура на СДВР не е представена декларация от последния в качеството
му на законен представител на дружеството-собственик на заснетото МПС с
посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия
автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в електронния фиш/, че
наказаното лице разполага с възможност да подаде декларация, в която да
посочи кой , е управлявал автомобила. В такава хипотеза издаденият на
собственика /законния представител електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика респ. законния
представител /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което
е извършено нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След
като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил
автомобила, то съдът намира, че правилно именно той като законен
представител на юридическото лице - собственик на МПС, с което е
извършено нарушение е бил санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 35
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 4 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 400 лева. Размерът на глобата е определен в абсолютен
размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
По изложените съображения съдът намира, че издаденият електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, както и вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2991582/02.09.2019 г.,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от
Закона за движение по пътищата на жалбоподателя С.Н. Л., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗДвП С.Н. Л., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8