Определение по дело №236/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №131/30.10.2014год., постановена по Н.о.х.дело №836/2014 год., Кърджалийският районен съд е признал В.Е.Х. от Кърджали с ЕГН- *, за виновен в това, че на 04.09.2013г. в гр.Кърджали без съгласието на притежателите на изключителното право - Адидас /adidas AG GERMANY, Adidas International Marketing BV-Netherlands; Пума /PUMA SE, GERMANY; PUMA INDUSTRIAL CO., LTD., TAIWAN; Найки /NIKE International Ltd. USA; Гадо /Gado S.a.r.l., LUXEMBOURG; Томи Хилфигер /Tommy Hilfiger Licensing LLC, USA; Джорджо Армани /GIORGIO ARMANI S.p.A. Milan Swiss Branch Mendriso, SWITZERLAND; Дискуаред /DSQUARED2 TM S.A., LUXEMBOURG; Фактон /Facton Ltd., NETHERLANDS; Фешън /FASHION BOX S.P.A., ITALY; FASHION BOX NTERNATIONAL S.A., ITALY; Джани Версаче /GIANNI VERSACE S.P.A., ITALY; Гучи /GUCCIO GUCCI S.p.A, ITALY; Луи Вюитон /LOUIS VUITTON Malletier, FRANCE; Келвин Клайн /Calvin Klein Trademark Trust C/O Wilmington Trust CO, USA и Calvin Klein Trademark Trust, USA; Кристиан Диор /CHRISTIAN DIOR COUTURE, FRANCE, като използвал в търговската си дейност, по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения, търговски марки обект на това изключително право като предлагал за продажба и съхранявал с цел продажба следните стоки: 26 чифта къси чорапи с марка „Адидас” на стойност 39.00лева, 40 чифта къси чорапи с марка „Пума” на стойност 60.00лева, 20 чифта къси чорапи с марка „Найки” на стойност 30.00лева, 71 чифта къси чорапи с марка „Томи Хилфигер” на стойност 106.50лева, 4 бр. ризи с марка „Томи Хилфигер” на стойност 196.00лева, 38 бр. ризи с марка „Гучи” на стойност 2090.00лева, 19 бр. дънкови панталони с марка „Джи-Стар” на стойност 1615.00лева, 19 бр. къси дънкови панталони с марка „Джи-Стар” на стойност 342.00лева, 5 бр. ризи с марка „Келвин Клайн” на стойност 110.00лева, 1 бр. къс дънков панталон с марка „Армани Джинс” на стойност 22.00лева, 8 бр. тениски с марка „Емпорио Армани” на стойност 184.00лева, 24 бр. ризи с марка „Емпорио Армани” на стойност 1272.00лева, 75 чифта къси чорапи с марка „Емпорио Армани” на стойност 112.50лева, 5 бр. кожени колани с марка „Джорджо Армани” на стойност 145.00лева, 54 бр. дънкови панталони с марка „Долче и Габана” на стойност 4050.00лева, 9 бр. къси дънкови панталони с марка „Долче и Габана” на стойност 207.00лева, 6 бр. тениски с марка „Долче и Габана” на стойност 132.00лева, 35 бр. ризи с марка „Долче и Габана” на стойност 1925.00лева, 110 чифта къси чорапи с марка „Долче и Габана” на стойност 165.00лева, 9 бр. Ризи с марка „Луи Вюитон” на стойност 531.00лева, 1 бр. риза с марка „Версаче” на стойност 49.00лева, 13 бр. кожени колани с марка „Версаче” на стойност 377.00лева, 68 бр. дънкови панталони с марка „Дискуаред” на стойност 6460.00лева, 65 бр. тениски с марка „Дискуаред” на стойност 1560.00лева, 12 бр. ризи с марка „Дискуаред” на стойност 708.00лева, 2 бр. дънкови панталони с марка „Риплей” на стойност 170.00лева, 10 бр. дънкови панталони с марка „Диор” на стойност 750.00лева, всички стоки на обща стойност 26196лв., поради което и на основание чл.172б, ал.1 от НК вр.чл.13 ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, като на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия В.Е.Х. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за това, че с деянието са причинени значителни вредни последици на стойност 26196лв. представляващо престъпление по чл.172б, ал.2 предл.2 вр.ал.1 от НК.Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 260лв. Постановил е на основание чл.172б, ал.3 вр.чл.53 ал.1 б.”б” от НК след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото, да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия В. Х.,който чрез защитника си, адв.Е.П. обжалва същата, като незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон,както и при явна несправедливост на наложеното наказание.Моли съда да отмени присъдата, като постанови нова такава, с която да признае подсъдимият за невиновен по повдигнатото обвинение, Прави и алтернативно искане за намаляне на наказанието.В съдебно заседание защитника поддържа жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства.От събраните доказателства и за да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

През 2012г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията било регистрирано дружеството „В. Ф.”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали ул.С. С. № с управител и едноличен собственик на капитала подсъдÞмия В.Е.Х.. Във връзка с търговската си дейност той стопанисвал магазин за облекло „В.” находящ се в гр.Кърджали кв.В. ул.С. С.№ , където се продавали различни видове дрехи.

На 04.09.2013г. във връзка с получен сигнал за незаконна производствена и търговска дейност на стоки, носещи знаци, идентични с регистрирани и защитени търговски марки на територията на област Кърджали, свидетелят А. М. - работещ като инспектор при сектор „ПИП” при ОД на МВР- Кърджали, като част от дежурна оперативно- следствена група, извършили проверка на описания по- горе магазин „В.”. На място присъствал подсъдимият Х. и продавачките в магазина- свидетелките Н. Х., Г. С.и Н.С.. Установило се, че по рафтовете и в складовото помещение се предлагали за продажба и се съхранявали дрехи, носещи лого и надписи на защитени търговски марки, а именно стоки на марките, както следва: 26 чифта къси чорапи „Адидас”/"Adidas'"/; 40 чифта къси чорапи „Пума”/„РUМА”/; 20 чифта къси чорапи „Найки”/"NIKЕ"/; 71 чифта къси чорапи и 4 бр. ризи „Томи Хилфигер”/"ТОММУ HILFIGER"/; 38 бр. ризи „Гучи”/ "GUCCI"/; 19 бр. дънкови панталони и 19 бр. къси дънкови панталони ,Джи-Cтap”/"G-STAR"/; 5 бр. Ризи „Келвин Kлайн”/"CALVlN KLEIN"/; 1 бр. къс дънков панталон марка „Армани Джинс”/"ARMANI JEANS"/; 8 бр. тениски марка „Емпорио Армани”/"EMPORIO ARMANI"/; 24 бр. ризи марка „Емпорио Apмaни”/"EMPORIO ARMANI"/; 75 чифта къси чорапи марка „Емпорио Армани”/"ЕМРОШО ARMANI"/; 5 бр. кожени колани марка „Джорджо Apмaни”/"GIORGIO ARMANI"/; 54 бр. дънкови панталони, 9 бр. къси дънкови панталони, 6 бр. тениски, 35 бр. ризи и 110 чифта къси чорапи, всички с марките „Долче и Гaбaнa" /"DOLCE&GABBANA"/; 9 бр. ризи „Луи Вюитон" /"'LOUIS VUITTON"/; 1 бр. риза и 13 бр. кожени колани с марка ,,Bepcaчe”/"VERSACE"/; 68 бр. дънкови панталони, 65 бр. тениски и 12 бр. ризи, всички е марка „Дискуаред”/"DSQUARED"/; 2 бр. дънкови панталони е марка „Риплей”/"RЕРLAY"/; 10 бр. дънкови панталони е марка „Диор”/"DIOR"/. При проверката подсъдимия В.Х. не представил документи, даващи му право да предлага за продажба и съхранява с тази цел намерените стоки с посочените марки по съгласие на маркопритежателите, респ.пълномощниците им на територията на Република България. От магазина и складовото помещение същия ден с Протокол за претърсване и изземване били иззети описаните по- горе стоки, в който деецът описал, че ги купувал от Турция без документи, като ги докарвал в страната с колата си. За всички тези марка подсъдимият В.Х. като физическо лице или фирма „В. Ф.”ЕООД- Кърджали, нямали съгласието на собствениците им да бъдат използвани в търговската си дейност, както и нямало сключени лицензионни договори по отношение на тях за България. Знаците и надписите маркирани по артикулите по всички инкриминирани вещи били идентични е действащите в страната търговски марки- Adidas, NIKE, TOMMY HILFIGER, GUCCI, G-STAR, CALVIN KLEIN, ARMANI, DOLCE&GABBANA, LOUIS VUITTON, VERSACE, DSQUARED, REPLAY, DIOR, PUMA. Те били регистрирани по международен и национален ред. В Регистъра на Патентното ведомство не били вписани и нямало вписани отстъпени права за релевантните марки от носителите на правата на подсъдимия В.Х. като физическо лице или фирма „В. Ф.”ЕООД- Кърджали.Видно от заключението на стоково- оценителната експертиза стойността на инкриминираните вещи възлиза на обща стойност 26196лв.

Съдът е възприел тази фактическа обстановка,въз основа на събраните гласни доказателства по делото включително и самопризнанието на подсъдимия В.Х., които са непротиворечиви и последователни, и взаимно се допълват, и от писмените такива- Протокол за претърсване и изземване от 04.09.2013г. и фотоалбум към него. Протокол за оглед на веществени доказателства от 22.10.2013г., Удостоверение изх.№ 20130930153911/ 30.09.2013г. издадено от Агенция по вписванията, писмо от Патентно ведомство на Република България изх.№ 24-00-513/ 22.10.2013г., Заключение на експертиза изготвена от В.И.В.в ведно с приложенията към нея, Заключение на стоково- оценителната експертиза изготвени от вещото лице И. Н..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия В.Х., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 172б, ал.1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.Съдът правилно е приел,че непосредственият обект на закрила на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК са обществените отношения, осигуряващи упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регÞстрирана търговска марка, свързано с основната й функция- да указва на произход, защитава и правото на потребителите като краен ползвател, да идентифицира произхода на марковата стока и различат същата, без възможност за объркване, от стоки с друг произход, а като краен резултат осигуряването на възможност за нормално развитие на гражданскоправните взаимоотношения. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК се състои в използването в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Тези обстоятелства по настоящото дело са изяснени посредством експертно становище, изготвено на досъдебното производство и прието от съда в хода на съдебното следствие, както и от писмо от Патентно ведомство на Република България изх.№ 24-00- 513/ 22.10.2013г. Съгласно тях търговските марки: Adidas, NIKE, TOMMY HILFIGER, GUCCI, G-STAR, CALVIN KLEIN, ARMANI, DOLCE&GABBANA, LOUIS VUITTON, VERSACE, DSQUARED. REPLAY, DIOR и PUMA са действащи в страната като са регистрирани по международен и национален ред. Марките както следва- TOMMY HILFIGER, ARMANI, Adidas, DOLCE&GABBANA, DSQUARED, REPLAY, DIOR, ca регистрирани в регистъра на Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар- марки и дизаин(OHIM). В държавния регистър на търговските марки в Патентното ведомство били регистрирани следните марки: GUCCI, G-STAR, CALVIN KLEIN, LOUIS VUITTON, NIKE и PUMA. А търговските марки ARMANI, DOLCE&GABBANA, VERSACE, били вписани в регистъра на Световна организация за интелектуална собственост /СОИС/. Поради това на основание чл.72а, ал.1 и ал.2 от Закона за марките и географските означения, то тези марки имат действие на територията на Република България и притежателите им се ползват с правата по този закон, включително и през 2013г. Всичко това означава, че е налице задължителния елемент от фактическия състав за възникване на правото за закрила на съответната марка, а именно допълнителния формален акт на вписване или регистрация в Патентното ведомство или друго международно ведомство. Съставът на чл.172б, ал.1 от НК инкриминира не всяко предлагане на стоки с този знак за продажба, а само онова, което нарушава правото на притежателя. Съгласно чл.13 ал.1 от ЗМГО правото на марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката или идентичност или сходство на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. В настоящият случай според експертизата е налице идентичност на поставените знаци върху инкриминираните стоки с тези на регистрираните словни и фигуративни марки Adidas, NIKE, TOMMY HILFIGER, GUCCI, G-STAR, CALVIN KLEIN, ARMANI, DOLCE&GABBANA, LOUIS VUITTON, VERSACE, DSQUARED, REPLAY, DIOR. PUMA, регистрирани по съответния ред, т.е. те носят графичното и словесното изображение на знака на регистрираната марка, в настоящия случай без съгласието на притежателите на правото, тъй като те не са давали такова на подсъдимия Х.. Освен това използването в търговската дейност трябва да нарушава правото на притежателя, което бе установено да е налице чрез предлагането им за продажба и съхраняването на стоките носещи тези марка е цел продажба.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, защото в случая подсъдимия В.Х. е управител и едноличен собственик на капитала на фирмата, в чийто стопанисван обект са намерени инкриминираните вещи. В тази връзка следва да бъде направено едно уточнение: съгласно разпоредбите на Търговския закон лицата, регистрирани като търговци или търговски дружества, упражняват търговска дейност по занятие и е цел реализиране на търговска печалба. Именно предвид качеството им търговци по смисъла на ТЗ, законодателят им е вменил в задължение да управляват и ръководят търговските си дела с „грижа на добър търговец”, която грижа като обем и правни последици надхвърля понятието дефинирано в Закона за задълженията и договорите „грижа на добър стопанин”. Предвид на това, незнанието на закона и липсата на грижа на добрия търговец от страна на лицата, регистрирани по ТЗ, е обстоятелство правноирелеватно в настоящото производство, което не би могл¯ да обуслови липсата на субективна страна у извършителя.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице квалифициращото обстоятелство „значителни вредни последици” поради следните съображения: Това понятие няма легална дефиниция в Наказателния кодекс, поради което следва да се извлече по пътя на логиката и при съобразяване на задължителното за настоящата инстанция Тълкувателно решение № 6/ 15.11.1973г. по н.д.№ 2/ 1973г. на ОСНК на ВС. При всички положения то е по-широко от понятието „вреди”, защото законодателят го е ограничил от количествения признак на понятието „големи размери”. В случая вредните последици обхващат освен имуществените вреди за дадено лице, в случая притежателя на изключителното право върху регистрираната марка, а и всички други негативни последици, които са настъпили за пострадалия. В крайна сметка регистрираната марка има определена „цена” и в нематериален смисъл, тъй като се уврежда имиджа на притежателя на правото, заблуждават се потребителите и се отклонява потока от оригиналните стоки. Освен това търговската марка е обещание за качество, полза и стойност. Тя е могъщ визуален, емоционален, рационален и културен образ, който потребителите свързват с компания или продукт. Марката е не просто име, тя е обещание направено от дадена компания към потребителите. Предвид всичко казано дотук, въпреки оценъчната стойност на инкриминираните стоки, техния количествен израз и използваните в случая оригинални знаци на различни търговски марки, то настъпилите вредни последици от това престъпление не се ограничават от обикновените такива като не са накърнили цял отрасъл от обществената сфера, тъй като в случая са засегнати само правата на притежателите на регистрираните търговски марки. Поради това съдът е приел,че следва да оправдае подсъдимият Х. по повдигнатото обвинение за причинени значителни вредни последици на стойност 26196лв. по чл.1726, ал.2 вр.ал.1 от НК.

За да определи наказанието,съдът е съобразил следното- степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида на засегнатите отношения;смекчаващи отговорността обстоятелства на дееца- съдействието за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добра характеристика и критичност; както и липсата на отегчаващи такива, и е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,когато и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във вр. с чл.58а, ал.4 от НК,като е заменил наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” ориентиран към минимума на предвиденото при отчитане на описаните по- горе характеристики на деянието и дееца, а именно чрез двете мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.Освен това на основание чл.55 ал.3 от НК е решил да не наложи предвиденото по- леко наказание „глоба” наред с „лишаването от свобода” поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на дееца, както и поради факта, че с налагането на това предвидено наказание ще влоши финансовото състояние на фирмата, която осигурява работа на други хора при условията на финансова криза.

При определяне на наказанието съдът е недооценил многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,както и липсата на отегчаващи такива и е определил наказание,което не съотвества на деянието.Настоящата инстанция намира,че с оглед всички изложеното за деянието и дееца по-горе,правилно наложеното наказание „пробация” но със срок от 000месеца е по справедливо и е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл. 36 от НК – за поправянето и превъзпитанието на всеки от подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително – възпиращо спрямо всеки от подсъдимите; както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, като се намали срока и за двете мерки от по 1година на по 8 месеца.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1т1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №131/30.10.2014год., постановена по Н.о.х.дело №836/2014 год., Кърджалийският районен съд в частта й, с която на подсъдимия В.Е.Х. е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година,като НАМАЛЯВА срока и на двете мерки от по 1/една/година на по 8/осем/месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/