Решение по дело №505/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 451
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20224520200505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Русе, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200505 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф.А., в качеството на управител на „Тина
Арт“ЕООД гр.Русе, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 621424/04.01.2022г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Варна при Централно управление на НАП, с което на осн. чл.185,
ал.2 от ЗДДС на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
3000.00лв., за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Жалбоподателя моли Съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно – поради наличие
предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли съда да го потвърди.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
1
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовни призовано, се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли Съда да отмени
наказателното постановление по изложените в нея основания.

Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното производство
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През м.ноември, 2021 г. на свид. А.С. – инспектор по приходите в
Централно управление на НАП, било възложено извършването на проверка на
магазин за електронна търговия с обувки „Алесимо“, стопанисван от „Тина
Арт“ ЕООД гр.Русе. С оглед на това, на 16.11.2021г. свид. С. направил в сайта
www.alesimo.com заявка за покупка на 1 бр. мъжки черни маратонки „Richard
black“ на цена от 35.00 лв., без разходите за доставката. Заявил плащане на
стоката при получаването , а за адрес за доставка посочил офиса на
куриерска фирма „Еконт-Експрес“ ЕООД в гр. Русе, ул.“Плиска“ № 52. На
24.11.2021 г. С. получил в офиса на Еконт поръчаните обувки, като
установил, че стоката се придружава само от товарителница №
1054209344914. От тази товарителница било установено, че подател на
пратката е „Тина Арт“ЕООД гр.Русе, Ф.А., а получател А.С.. Към пратката
липсвали фискален касов бон, фактура, стокова разписка, поръчка или друг
документ придружаващ стоката. След като свид.С. заплатил в брой стоката,
получил електронно изявление № **********/24.11.2021г., от който ставало
ясно, че начинът на плащане е „наложен платеж“. За куриерската услуга бил
издаден и системен бон. От представена от Г.Н. - служител в офиса
декларация, било установено, че „Еконт-Експрес“ЕООД нямат сключен
договор/споразумение с „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе за извършване на
услугата „Пощенски паричен превод“.
На 02.12.2021г. свид.С. извършил проверка и в търговски обект – склад
№ 3.2, намиращ се в гр.Русе, местност „Харманлъка“, ул.Русофили №14,
стопанисван от „Тина Арт“ЕООД гр.Русе. В хода на тази проверка, въз основа
на предоставените му документи, свид.С. установил, че посочената по-горе
покупка била обработена и му била изпратена от този склад. Констатирал
също така, че в търговският обект няма въведено в експлоатация и
функциониращо фискално устройство, което да е с изградена мобилна и
2
дистанционна връзка с НАП.
Предвид така установените обстоятелства свид. С. приел, че „Тина Арт“
ЕООД е извършило нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
Министъра на финансите, поради което съставил против Дружеството АУАН.
Въз основа на този акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна
при ЦУ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление, с което за
това нарушение и на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на „Тина Арт“ЕООД
гр.Русе имуществена санкция в размер на 3000.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. Налице е и съответствие между описанието на
нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
От представената и приобщена по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.03.2020г. на Изпълнителния директор на НАП става ясно, че е налице
както функционалната, така и териториалната компетентност на
административно-наказващия орган /т.1.1 б.“г“/ и на актосъставителя /т.2.1/
да издават съответните административни актове.
3
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
Министъра на финансите е осъществен от обективна страна от „Тина
Арт“ЕООД гр.Русе. Съобразно тази правна норма, лицата по чл.3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта . Чл.3 от
Наредбата указва, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Нарушението било установено при извършване на контролна покупка
от орган на НАП и след събиране на относими по случая писмени
доказателства. Безспорно е, че покупката на процесните мъжки маратонки е
осъществена чрез сайт www.alesimo.com, че същите били изпратени на
купувача, чрез куриерска служба Еконт-Експрес и, че изпращач по
товарителница е „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе, чрез управителя Ф.А.. Няма спор
по делото, че „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе извършвало търговска дейност –
онлайн търговия с обувки, чрез сайта си www.alesimo.com, както и, че към
датата на проверката в търговският обект, наказаното дружество не било
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на
НАП фискално устройство за регистриране на извършваните от него
продажби. Установено било, че търговската дейност в търговски обект –
склад № 3.2, намиращ се в гр. Русе, местност „Харманлъка“, ул. Русофили №
14 и стопанисван от „Тина Арт“ЕООД гр. Русе е извършвана от това
дружество, респ. че процесната покупка е осчетоводена от същото. Не се
спори, че доставките към клиентите си, дружеството извършвало чрез
4
куриерска фирма „Еконт“, с услугата „Наложен платеж“. Установява се също
така, че между "Еконт Експрес"ООД и „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе липсвала
договореност за извършването на пощенски парични преводи по смисъла на
ЗПУ. Единствено в тази хипотеза и в случай, че всички суми от продажбите
се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски парични преводи, за
„Тина Арт“ ЕООД гр. Русе би било налице изключението от разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, респ. би
отпаднало задължението за въвеждане в експлоатация на ФУ. Както бе
посочено обаче, в настоящият случай тази хипотеза не е налице. При това
положение, за „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе възникнало задължението да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността на обекта. Като не сторило
това, дружеството осъществило състава на нарушението по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите.
С оглед на това Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Тина Арт“ ЕООД гр.Русе за
това нарушение и правилно АНО приложил санкционната норма на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, като индивидуализирал размера на имуществената санкция в
минимален размер. По мнение на Съда, за определяне на този размер АНО
правилно е преценил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, и в
този смисъл размера на наложената имуществена санкция е правилно
определен с обжалваното НП.
По мнение на Съда, обсъжданата в жалбата разпоредба на чл.185, ал.2,
изр.последно в случая е неотносима, доколкото тя предвижда, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал.1. Така използваната формулировка ясно показва, че тя се отнася само
за допускане или извършване на нарушенията посочени в изречение първо,
като за да е приложим този привилегирован състав, нарушението по своето
естество следва да е такова, че принципно да не води до неотразяване на
приходи. Т.е. по отношения нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006г. на Министъра на финансите, обстоятелството дали то е довело до
неотразяване на приходи или не, освен че е ирелевантно, а и очевидно е
изключено от законодателя при обсъждане елементите от състава му,
доколкото този вид нарушения – невъвеждане в експлоатация на ФУ, винаги е
предпоставка за неотразяване на приходи.
5
Освен това, без правно значение за отговорността на наказаното
дружеството е и обстоятелството, дали извършеното процесно плащане е
проследимо и установимо поради отразяването им по банковата му сметка,
тъй като в законодателство ясно, недвусмислено и категорично са определени
способите за отчитане на извършените продажби от търговеца, като
постъпленията по банковата му сметка очевидно не е един от тях.
Съдът не споделя и становището изложено в жалбата и отстоявано от
процесуалния представител в хода по същество, за отмяната на НП, поради
това че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
На първо място, безспорно е установено посоченото нарушение, за
съставомерността на което не се изисква да са настъпили вредни последици.
На второ място, допуснатото нарушение не се отличава съществено от
останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Липсват множество или значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, което очевидно е преценено и от
административнонаказващия орган. Напротив, установява се от приобщените
от Съда доказателства, че извън процесната продажба, наказаното дружество
е извършвало търговска дейност и осъществило множество други продажби,
при липсата на въведено в експлоатация ФУ.
Действително, от представеното и приобщено по делото Споразумение
за изпълнение на услуга „Онлайн продажби с наложен платеж без касов
апарат“ се установява, че „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе е предприело действия
за привеждане на дейността си в съответствие със законодателството, но това
било сторено едва на 26.11.2021г., т.е. след започване на проверката и
установяване на нарушението от органите на приходната администрация, а не
по инициатива на наказаното юридическо лице.
Поради това, Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – гл.юрисконсулт Е.Т.. В хода на съдебните прения, Трайкова
претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
6
минимален размер.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, с оглед изявлението на
процесуалния представител на АНО - гл.юрисконсулт Е.Т., Съдът намира, че
на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80лв.
При така изложеното, понастоящем „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе следва да
бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходите разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 621424/04.01.2022г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при Централно управление
на НАП, с което на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Тина Арт“ ЕООД гр. Русе
ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000.00лв., за
извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

ОСЪЖДА „Тина Арт“ ЕООД гр.Русе ЕИК ********* да заплати на
7
Национална агенция за приходите, направените от нея разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8