Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград,
12.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 12.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 470/ 2020г. по описа на съда, и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.258 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„ЛОХЕНГРИН” ООД- Пловдив, чрез процесуален представител, в искова си молба
твърди, че дружество е издало фактура
с №********** от 23.10.2019г. на обща стойност 14 728,80 лева с ДДС на Община
Джебел, след извършване на „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали”, в съответствие с
условията на Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г. По силата
на този договор, Възложителят- ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ е възложил на дружеството да
извърши „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци,
община Джебел, област Кърджали”, в съответствие с условията на подписаният
договор. Цената на пълния обем от работа се определял на 24 774 лева без ДДС.
Ищецът посочва, че на 17.09.2019г. Община Джебел е
превело сумата в размер на 15 000 лева, и към настоящият момент Общината не е
изпълнила цялото си задължение и дължала сумата в размер на 14 728,80 лева с
ДДС, представляваща неизплатена сума по фактура №********** от 23.10.2019г. Твърди,
че въпреки многократните покани ответната Община не е погасила задължението си
към дружеството, което възлизало на сума в размер на 14728,80 лева с ДДС,
представляваща неизплатена сума по посочената фактура. Освен това ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ
дължала на дружеството и лихва за забава по неизплатеното си задължение по цитираната
фактура, в размер на 1 464, 70 лева за периода от 23.10.2019г. до
14.09.2020г. Или, общият размер на
дължимата сума от ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ е бил в размер 16 193,50 лева.
Поради обстоятелството, че ответникът отказвал да
заплати на дружеството дължимите суми е било подадено Заявление до Районен съд-
гр.Момчилград за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
дължимите суми. Срещу ответника е била издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №350/2020г. по описа на Районен съд- Момчилград.
Същият се е възползвал от законовата възможност и е подал възражение срещу
посочената Заповед. Предвид изложеното за ищеца възниквал правен интерес от
завеждане на настоящият установителен иск. Ето защо моли съдът да постановите
решение, с което да признае за установено по отношение на ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ, с
БУЛСТАТ: *********, представлявано от Кмета Н.Н.А., че дължи на "ЛОХЕНГРИН"
ООД- Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Амир Жиечи, сумата
в размер на 16 193,50 лева, от която сумата в размер на 14 728,80
лева, представляваща неизплатена сума по фактура №********** от 23.10.2019г., и
сумата в размер на 1 464,70 лева, представляваща лихва за забава на неизплатено
задължение по тази фактура, за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд-
Момчилград до окончателното и плащане. Претендира и разноски по делото- както направените
разноски по ч.гр.дело №350/2020г. по описа на Районен съд- Момчилград, така и
тези по настоящото производство.
Ответникът- Община Джебел,
чрез адв.М. Сейдахмед, е представил писмен отговор в законоустановения срок.
Счита, че делото е подсъдно на Момчилградският районен съд, но намира, че искът
е недопустим, и развива съображения в тази насока. Заявява, че общината е
задължена за заплащане на съответни възнаграждения по договор за изработка,
възникнали само при приемането на работата от възложителят. В същото време, като
алтернатива предлага на съда исковата молба да бъде отхвърлена, като
неоснователна, и посочва, че ищецът в настоящото производство, като изпълнител
по договора за възлагане на посочената поръчка, а именно сондаж на посочените
села не било изпълнено по надлежният ред. Ето и защо първоначалната изплатена
сума не е била за приемане на работа, а е била авансово заплатена сума.
Заявява, че изработеното досега от дружеството-ищец не е било прието по
надлежният ред, а и изпълнените строително монтажни дейности не покривали и не
съответствали на получената авансова сума. Затова и издадената фактура е била без
правно основание. Посочват се и други съображения поради които се счита, че
исковата молба следва да бъде отхвърлена, като втора алтернатива се предлага и
намаляване на исковата претенция с платеното до сега, което да съответства на
извършената дейност по договора. Ето защо се иска отхвърлянето на тази искова
претенция, като претендира разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез адв.С.М., поддържа предявеният иск, по
изложените съображения.
Ответникът,
чрез адв.М.Ю., оспорва иска, като заявява, че не дължи такава сума, като иска да се отхвърли претенцията, и
респ. да се намали размера на дължимата сума до изработената част. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна;
Предявеният иск е установителен по своя характер и е с
правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.258 вр.чл.86
от ЗЗД, и със същият се установява съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение въз основа на подадено заявление за това. В разпоредбата
на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена възможност на длъжника по издадена заповед за
изпълнение да подаде възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
При подадено възражение в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че
може да предяви иск за своето вземане във едномесечен срок, като при
непредявяване на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск
е предявен заповедта за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от
чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или
така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, и
съдът издава изпълнителен лист.
От събраните по настоящото производство
доказателства се установява, че на 15.09.2020г. в РС- Момчилград е било
подадено заявление от ищеца по настоящото производство против ответника по
делото, за осъждане на последният да заплати сумата в размер на сумата от 16 193,50
лева, от която Главница в размер на 14 728,80 лева с
ДДС, представляваща неизпълнено задължение по фактура №**********/ 23.10.2019г.
по Договор от от 05.08.2019г., и лихва за забава върху главницата по тази
фактура в размер на 1 464,70 лева
за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Със заявлението се претендират и заплатени разноски- 232,87 лева /държавна
такса/ и 1 480 лева- адвокатски хонорар. Било образувано ч.гр.д. № 350/ 2020г.
на РС-Момчилград, по което е издадена Заповед за изпълнение № 108/16.09.2020г.,
по силата на която ответникът по настоящото производство е бил осъден да
заплати на заявителя претендираната с заявлението сума- описана по-гор.
Разпореждането
е било връчено на длъжника- ответната община на 21.09.2020г., и срещу тази
заповед е постъпило възражение в срока по чл.414 ал.1 от ГПК- на 29.09.2020г. е
депозирано възражение. При условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установява съществуването на задължението
в едномесечен срок и да представи доказателства така предявеният иск.
Указанието на съда по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК е връчено на заявителя по
горното дело- ищец по настоящото, на 07.10.2020г.
Дружеството- заявител, е депозирало искова молба в съда
на 09.11.2020г./съгл. пощенско клеймо, ден понеделник/ за установяване спрямо
Община Джебел, че същата дължи на
"ЛОХЕНГРИН" ООД- Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от
Управителя Амир Жиечи, сумата в размер на 16 193,50 лева, от която сумата
в размер на 14 728,80 лева, представляваща неизплатена сума по фактура
№********** от 23.10.2019г., и сумата в размер на 1 464,70 лева,
представляваща лихва за забава на неизплатено задължение по тази фактура,
за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд- Момчилград до окончателното
и плащане. Със исковата молба се претендират и разноски по делото
/тези, които са сторени в заповедното производство и такива по настоящото
производство/.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е предявен в
законоустановеният срок, и подлежи на разглеждане.
По делото като доказателство е приложен Договор за изграждане на тръбен кладенец от
05.08.2019г., по силата на който Възложителят- ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ е възложил на
дружеството- ищец по настоящото производство да извърши „Сондаж за
водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци, община Джебел,
област Кърджали”, в съответствие с условията на подписаният договор /т..1.1. и
т.1.2.- обемът на работата включвал; Изпълнение
на проучвателно-експлоатационен тръбен кладенец с дълбочина 80 метра с диаметър
на колоната от 200 мм от сертифицирано PVC, ерлифтно почистване, опитно-филтрационне
тестове, вземане и изследване на водни проби. Срокът за изпълнение на договора е бил определен на 25 работни дни. Цената
на пълният обем от работа се определял на 24 774 лева без ДДС, съгласно
предложението на изпълнителя, което е било одобрено от възложителя. В т.2. се
посочва, че плащането е по схема, и за всяко от тях се издава данъчна фактура,
като при приключване на работата се съставя приемателно- предавателен протокол.
В т.3 е посочена схемата на плащане- а именно; до 7 дни от подписване на договора
е предвидено заплащането на аванс в размер на 12 500 лева без ДДС, и в 7
дн.срок от приключване на работите по изграждане на водоизточника и приемането
им- възложителя е следвало да заплати остатъка
от 12 274 лева без ДДС по сметка на изпълнителя.
По делото като
доказателство е приложено копие на издадена от дружеството-ищец Фактура № ********** от 13.09.2019г. на обща стойност
15 000 лева с ДДС на Община Джебел /или 12 500 лева без ДДС/, представляваща
АВАНС за „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци,
община Джебел, област Кърджали”, съгласно Договор от 05.08.2019г. Фактурата е приета от Общината, като 16.09.2019г. последната е превела на
дружеството сумата от 15 000 лева /по сметка на дружеството по банков
път/.
По делото като доказателство е приложено копие на
издадена от дружеството-ищец Фактура
№********** от 23.10.2019г. на обща стойност 14 728,80 лева с ДДС /или
12 274 лева без ДДС/, на Община Джебел, представляваща ОКОНЧАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ
след извършване на „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и
Добринци, община Джебел, област Кърджали”. Фактурата е приета от общината
/подписана от Кмета на Общината/, но по същата няма плащане, и това е
фактурата, предмет на настоящото производство.
Представена е и Количествено- стойностна сметка за
необходимите СМР за обект „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали”- с дълбочина 80 м. и
диам.на експлоат.колона Ф200мм“, от която е видно, общата цена на същите
възлиза на 29 729 лева с ДДС. В КСС за необходимите СМР са посочени
конкретните работи с техните количества, единични цени и общите им цените,
както и общата стойност на възложената работа /която вкл. Командировъчни,
организация, лабораторни изследвания и др., които са конкретно описани/.
С протокол от 22.10.2019г. за приемане на
извършени СМР за обект „Направа на проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване
на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с
дълбочина 80 м. и диам.на експлоат.колона Ф200мм”, е видно, че обектът е предан
от изпълнителя на възложителя на 22.10.2019г., като същият е подписан като
„приел“ от неупоменато в Протокола лице. От този протокол е видно, че общата
цена на извършените СМР възлиза на 29 729 лева с ДДС, като извършените
дейности, посочени в протокола, са същите
като количества, единична и обща цена, съвпадат с описаното в Количествено-
стойностната сметка- обсъдена по-горе.
С показанията на разпитан по делото свидетел Румен
Фердинандов /Заместник- управител на дружеството- изпълнител на проекта/, се
установява, че предаването на обекта в с.Желъдово е станало от него, като
представител на изпълнителя /и подписът е бил негов за „предал“/, а приемането
на обекта е било подписано от общински служител- Мутлу Хашим, и на място е
присъствал и кметски наместник. Подписването на протокола е станало в
общинската администрация, където е била входирана и фактурата. Замервания при
подписване на протокола не са били направени според свидетеля, но при
извършване на дейностите бил присъствал кметският наместник.
В същото време, разпитан в качеството на свидетел
Мутлу Хашим, общински служител- Началник „ТСУ“ към Община Джебел, отрича да е
подписвал приемателно-предавателният протокол, защото нямал право да подписва и
приема обекти. Същият твърди, че е запознат с договора за сондажа от 2019г. за
водоснабдяване на трите села, като ответното дружество са започнали работата, и
са си тръгнали без уведомят общината. След време като разбрали за това са проверили
на място и установили, че изграденият сондаж е на 67 метра, а не са 80 метра,
т.к. било по договор, и водоподаване не е имало за трите села. Наложило се
общината да сключи договор с друга фирма само за село Желъдово, а останали две
са били без водоподаване. В общинската администрация е имало само договор, КСС
и фактура за авансово плащане и други документи не е имало.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, със вещо лице Г.Д., с чието
заключение се установяват следните обстоятлества; 1/ Фактура №********** от 23.10.2019г. на обща стойност
14 728,80 лева с ДДС /или 12 274 лева без ДДС/, е била осчетоводена в
счетоводството на ищеца- „ЛОХЕНГРИН“ ООД“ през м.10.2019г., и това се
установявало с счетоводните записвания, дневника за продажби за м.10.2019г., и
справка- декларация за ДДС от 13.11.2019г. Спомената ф-ра не е постъпила и не е
била осчетоводена в счетоводството на Община Джебел, както и не е била
регистрирана в регистър за предварителен контрол по ЗФУКПС на Общината. 2/
вещото лице е посочило, че липсва плащане на Община Джебел за погасяване на
суми по тази фактура; 3/ В заключението е посочено, че по Договора за
изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г. има издадена фактура авансово
плащане по т.3.1. от Договора- Фактура №
000000 1247 от 13.09.2019г. на обща стойност 15 000 лева с ДДС /или 12 500
лева без ДДС/, като плащане е реализирано на 17.09.2019г.; 4/ дължимата
мораторна лихва върху сумата от 14 728,80 лева за периода от 23.10.2019г.
до 10.11.2020г. /датата на подаване на иска в съда/ е изчислена на
1 571,07 лева./а към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК- на 1 341,96 лева.
По делото са извършени 3 съдебно- почеркови експертизи както следва; А/ Единична експертиза,
със вещо лице Н.Я., който в заключението си е посочил, че подписът срещу „приел“ в Протокол от 22.10.2019г. за приемане на
извършени СМР- „Направа на проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на
селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с
дълбочина 80 м. и диам.на експлоат.колона Ф200мм” е положен от МУТЛУ ИКБАЛ
ХАШИМ.- разпитан по делото като свидетел/; Б/
Повторна експертиза, със вещо лице Н.Я.,
който в заключението си е посочил, че подписът
срещу „приел“ в Протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР- „Направа
на проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с дълбочина 80 м. и
диам.на експлоат.колона Ф200мм” е положен от МУТЛУ ИКБАЛ ХАШИМ- разпитан по
делото като свидетел. При повторната експертиза, освен образци от подписа на
лицето Мутлу Хашим, като сравнителни образци са използвани и документи,
подписани от същият в периода, от който е обекта за изследване /описаният
по-горе Протокол за приемане от 22.10.2019г./, както и документи, съставени към
момента на делото- като напр. Протоколи от 15.10.2019г. за видове извършени СМР
по възложени дейности от Общината, в които Мутлу Хашим от името на Общината е
осъществявал установяването на същите.; В/Тройна
експертиза, със вещи лице Н.Я., Д.П., и Х.К., които в заключението си са
посочили, че подписът срещу „приел“
в Протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР- „Направа на
проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали” е положен от МУТЛУ ИКБАЛ
ХАШИМ- разпитан по делото като свидетел.
По делото са извършени две съдебно-технически
експертизи, чиито заключения са депозирани в съда, и от които се установяват
следните обстоятелства; 1/Първа СТЕ-; а/вещото
лице е констатирало, че за обекта, предмет на процесният договор, не са
били съставени протоколи, изискуеми съгласно чл.2 ал.2 т.2 от Наредба № 3/
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, които
са описани подробно в обстоятелствената част на експертизата; б/вещото лице е констатирало, че е
налице Протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР за обект „Направа
на проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с дълбочина 80 м. и
диам.на експлоат.колона Ф200мм”, и описаните цена на извършените СМР, са били
същите като количества, единична и обща цена, посочени Количествено-
стойностната сметка- обсъдена по-горе; в/ в пункт трети от заключението вещото лице е посочило, с препращане към
обстоятелствената част на заключението, установеното от него по време на
конкретните извършени действия. Вещото лице след замерване е установило
дълбочината на сондажа на 68,50 м /и приел като изпълнени 70 метра с
поставената помпа/, а дължината на циментовият тампонаж на експоатационната
колона е изчислил на 10 м./посочени подробно/. Вещото лице е описал всички
действия, които са били извършени на място, както и тези, които е следвало да
бъдат извършени. Съдът не обсъжда тези разсъждения на вещото лице в тази им
част, т.к. същите излизат извън обхвата на договора, сключен между страните, за
изпълнение на сондажни дейности, и където са описани всички СМР, поети като
задължения за изпълнение от дружеството- ищец в настоящото производство.
2/ Втора СТЕ, която е повторна, с допълнително
поставени въпроси, с представено заключение, както следва; а/ вещото лице е
посочило, че са установени като изпълнени на място описаните в табличен вид
съответни СМР по КСС и съгласно договорените цени са възлизали на 25 258,18 лева с ДДС. ; б/
вещото лице съгласно поставената допълнителна задача е посочил, че размерът на
необходимите средства за установени недостатъци /достигане на дълбочина,
указана в КСС от изпълнителя, са били необходими и допълнителни СМР, които са
посочени в табличен вид/ възлизал на
11 998,50 лева с ДДС. Съдът, счита, че заключението на вещото лице в
втората част не следва да бъде възприемана от съда, т.к. същото излиза извън
обхвата на договора, сключен между страните, и в същото се съдържат извършване
на СМР, които не попадат в обхвата на техните договорни отношения, касаещи
изпълнението на проекта.
Съдът намира, че така предявената искова молба с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.258 и чл.86 от ЗЗД, е подадена в
преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
счита, че така разгледан, предявеният иск е частично основателен, по следните
съображения.
Установи
се безспорно, че между страните са възникнали определени търговски
взаимоотношения, по силата на които същите са сключили писмен договор за
предоставяне на определени услуги, а именно Договор за изграждане на тръбен кладенец от 05.08.2019г., по силата на който
Възложителят- ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ е възложил на дружеството- ищец по настоящото
производство да извърши „Сондаж за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали”, в съответствие с
условията на подписаният договор /т..1.1. и т.1.2.- обемът на работата
включвал; Изпълнение на
проучвателно-експлоатационен тръбен кладенец с дълбочина 80 метра с диаметър на
колоната от 200 мм от сертифицирано PVC, ерлифтно почистване, опитно-филтрационне
тестове, вземане и изследване на водни проби. Това обстоятелство не се отрича и от ответника. Стойността на
тези СМР е посочена и тя възлиза на 29 729 лева с ДДС.
За
извършената работа е било предвидено плащането на става на два пъти- авансово,
при сключването на договора, за което има издадена фактура за авансово плащане по т.3.1. от Договора- Фактура № 000000 1247 от 13.09.2019г. на обща стойност
15 000 лева с ДДС /или 12 500
лева без ДДС/, като плащане е реализирано на 17.09.2019г.;
Било предвидено плащането на остатъка да стане при
предаването на строителният обект, което е реализирано с протокол от
22.10.2019г. за приемане на извършени СМР за обект „Направа на
проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с дълбочина 80 м. и
диам.на експлоат.колона Ф200мм”.
За остатъка от извършените СМР по този обект е
издадена от дружеството-ищец Фактура
№********** от 23.10.2019г. на обща стойност 14 728,80 лева с ДДС /или 12 274 лева без ДДС/, на Община
Джебел, представляваща ОКОНЧАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ след извършване на „Сондаж за
водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци, община Джебел,
област Кърджали”. Фактурата е приета от общината /подписана от Кмета на
Общината/, но по същата няма плащане, и това е фактурата, предмет на настоящото
производство. Установи се по делото, че тази фактура е
издадена, и същата е осчетоводена във дневниците за продажби на ищцовото
дружество за м.ноември 2019г., като стойността на фактурата е включена по
съответния ред във счетоводството на дружество. В същото време се установи, че
фактурата не е осчетоводена във дневниците на ответната община.
По
делото беше направено оспорване истинността на представено писмено
доказателство, а именно на протокол от 22.10.2019г.
за приемане на извършени СМР за обект „Направа на проучвателно-експлоатационен
ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово, Ген.Гешево и Добринци, община
Джебел, област Кърджали- с дълбочина 80 м. и диам.на експлоат.колона Ф200мм”, в
частта за подписа на приелото лице- служител на общинската администрация-
началник отдел „ТСУ“ /което е разпитано като свидетел по делото- Мутлу Хашим/,
което е недоказано, като се установи, че Протоколът е подписан
от посоченият представител на ответната община.
Ето
защо и на основание чл.194 ал.2 от ГПК следва да се признае, че оспорването на
протокол за приемане на извършени СМР на процесният обект от 22.10.2019г. не е доказано.
В
същото време се установи, че дружеството ищец не е изпълнило пълният обем на
възложените му дейности с договора, а е изпълнил само част от тях- описани
подробно в повторното заключението по СТЕ /а и в първото заключение също/, като
стойността на извършени СМР по възложеният му обект възлиза на сумата от на
25 258,18 лева с ДДС, а стойността на възложените дейности по този обект,
съгласно цитираният договор възлиза на сумата от 29 729 лева с ДДС.
При
тези данни съдът намира, че действително ищцовото дружество е предоставила
определени услуги на ответната община на ст-ст 25 258,18 лева, за които са издадени
цитираните по- горе фактури, съставени са съответните КСС и Протокол за
приемане на обекта, поради и което се дължи плащане на тази сума, за
действително извършените СМР. И тъй като е налице извършено авансово плащане на
част от сумата, а именно на сумата от 15 000 лева, то дължима остава
сумата от 10 258,18 лева, която
сума следва да бъде призната като дължима от общината по договора, сключен
между страните. В този смисъл на думата предявеният иск е частично основателен
и следва да бъде уважен до установените размери на стойността на реално
извършените СМР по възложеният за изпълнение обект /сиреч до сумата от 10 258,18 лева/, като искът в останалата
част и за целият предявен размер на главницата от 14 728,80 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за установяване на дължимост на мораторна лихва следва да се остави без
разглеждане поради недопустимост на същият.
Съобразно
това съдът приема за установено по отношение на ответното дружество, че дължи сумата от 10 258,18 лева, представляваща неизплатено задължение за
извършени СМР по Договор за изграждане на
тръбен кладенец от 05.08.2019г., както и законна лихва от 15.09.2020г.
/датата на завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на дълга, ведно със заплатена разноски в размер на 1 803,87 лева,
предмет на Заповед №108/16.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 350/ 2020г. на РС- Момчилград. Искането в
останалата част от претендираната главницата до пълният размер 14 728,80 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът
отхвърля искането да бъде прието за установено по отношение на ответното
дружество, че дължи и мораторна лихва в размер на 1 464,70 лева- за
периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., като недопустимо, т.к. установяването
на дължимостта и размера на същата следва да стане по ред, различен от
настоящият.
Настоящото
производство е особено исково производство за установяване съществуването на
вземане, предмет на заповед за изпълнение, и то само в частта за главницата, но
не и допълнителни претенции като претендираната мораторна лихва. Предвид
изложеното и особения характер на установителния иск по чл.422 ал.1 вр.чл.415
от ГПК, следва да се остави без разглеждане искът за присъждане на мораторна
лихва в размер на 1 464,70 лева- за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г.,
като недопустимо.
Съобразно
това съдът приема установено по отношение на ответното дружество, че дължи сумата от 10 258,18 лева, представляваща неизплатено задължение за
извършени СМР по Договор за изграждане на
тръбен кладенец от 05.08.2019г., както и законна лихва от 15.09.2020г.
/датата на завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на дълга, ведно със заплатена разноски в размер на 1 803,87 лева,
предмет на Заповед №108/16.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 350/ 2020г. на РС- Момчилград, като
отхвърля иска в останалата част до пълният предявен размер от претендираната
главницата от 14 728,80 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът
оставя иска в останалата част- за присъждане на мораторна лихва в размер на 1 464,70
лева- за периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., като недопустимо.
Следва при този изход на делото ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца и съответна на уважената част от размера на сторените по
делото разноски, а именно сумата в размер на 1 200 лева- а именно направени в хода съдебно производство
разноски- заплатена държавна такса по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК,
адв.хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОБЩИНА
ДЖЕБЕЛ“ с БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Н.А., че дължи на „ЛОХЕНГРИН" ООД-Пловдив, ЕИК
*********, представлявано от Управителя АМИР ЖИЕЧИ, сумата от 10 258,18 лева,
представляваща неизплатено задължение за извършени СМР по Договор за изграждане на тръбен кладенец от
05.08.2019г., както и законна лихва от 15.09.2020г. /датата на
завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане
на дълга, ведно със заплатена разноски в размер на 1 803,87 лева, предмет
на Заповед №108/16.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 350/ 2020г. на РС- Момчилград, като отхвърля иска в
останалата част до пълният предявен размер от претендираната главницата от 14 728,80 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, исковата молба на „ЛОХЕНГРИН" ООД-Пловдив,
ЕИК *********, с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД,
в частта за присъждане на мораторна лихва в размер на 1 464,70 лева- за
периода от 23.10.2019г. до 14.09.2020г., и прекратява производството по делото
в тази част.
На
основание чл.194 ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА, че направеното от „ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ“ с
БУЛСТАТ *********, ОСПОРВАНЕ ИСТИННОСТТА на протокол от 22.10.2019г. за приемане на извършени СМР за обект „Направа на
проучвателно-експлоатационен ТК за водоснабдяване на селата с.Желъдово,
Ген.Гешево и Добринци, община Джебел, област Кърджали- с дълбочина 80 м. и
диам.на експлоат.колона Ф200мм”, в частта за подписа на приелото лице, е
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА „ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ“ с БУЛСТАТ 00023583, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЛОХЕНГРИН" ООД-Пловдив, ЕИК *********, сумата в размер на 1 200 лева- представляващ размер на
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: