№ 1208
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. С. Р. против Решение № 3706/22.07.2025г.,
пост. по гр.д.№ 6335/2024, ПРС, в частта, в която е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на „Йетел България“ ЕАД сумата от 197,72лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща част от
разликата между стандартната цена на таблет Lenovo TAB M8 4G Platinium без
отстъпка и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 26.11.2021г.,
съответстваща на оставащия срок на договор за мобилни услуги от 26.11.2021г.
Жалбоподателят Т. Р. поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и е
необосновано. Излага съображения, че лизингодателят не е прекратил договора, т.к.
липсват данни поканата да е връчвана на лизингополучателя. Счита, че договорната
връзка по договора за лизинг помежду им не е прекратена и не са настъпили
предпоставките на чл.10, ал.2 от ОУ за начисляване на неустойка. Поддържа и че
посочената клауза за неустойка е нищожна.. Счита, че определената от лизингодателя
цена е крайна, независимо дали той е приложил или не правото си да даде отстъпка.
Сочи, че константната практика на съдилищата е че с уговорката за неустойка се
извършва едностранна промяна на цената на лизинговата вещ. Поддържа и че тази
1
договорка противоречи на добрите нрави и добросъвестността. По тези съображения я
счита за нищожна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, с което се отхвърли този иск.
Въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД е подала отговор на въззивната
жалба, в който поддържа правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната му част. Сочи, че претенцията за неустойка се основава на прекратяване
на договора за мобилни услуги, а не на разваляне на договора за лизинг. Излага
съображения, че между страните е уговорено, че неплащането на месечни
абонаментни вноски води до право на оператора за прекрати договора. Счита и че към
момента на сключване на договора абонатът е бил запознат с цената на устройството и
с предоставената отстъпка. Поддържа, че твърденията за нищожност на уговорката са
неоснователни. Излага подробни съображения за начина на формиране на
претендираната сума за неустойка. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 1180/24, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Йеттел България ” ЕАД против Т.
Р. за процесните суми, се доказва допустимостта на предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК.
С обжалваната част на решението първоинстанционният съд е уважил
предявения установителен иск за дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за предоставяне на мобилни услуги в частта касателно предоставяне на
устройство на лизинг. Приел е, че на страните е била известна цената на устройството
без отстъпка, както и че претендираната сума за неустойка е съобразена с броя
неплатени вноски до края на договора. Поради това е приел, че този иск е доказан по
2
основание и размер и го е уважил.
Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно фактическата
обстановка, установена и от първата инстанция, а именно наличието на договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги между страните, сключване на договор за
продажба на устройство на изплащане. От представените доказателства – договор за
мобилни услуги и договор за лизинг се доказва, че между страните е сключен договор
за лизинг на мобилно устройство – процесния таблет, като страните са договорили
изплащането му на лизинг, съобразно съответния погасителен план за 24 вноски.
Ищецът е претендирал заплащане на неизплатените вноски по договора за лизинг и
този иск е уважен, като решението не е обжалвано и е влязло в сила. Претендира и
неустойка, определена на база броя неизплатени вноски и по цена на устройството без
прилагане на договорените отстъпки.
Оплакванията на жалбоподателя са изключително правни и са свързани с
действието на клаузи от рамковия договор - възникване на задължението за заплащане
на неустойки и респ. противоречието на тези договорки със ЗЗП. Спорът дали е налице
автоматично прекратяване на договора при неплащане на две месечни такси е без
практическо значение, доколкото съдът намира клаузите за заплащане на неустойка за
недействителни като противоречащи на ЗЗП.
Претенцията за неустойка е разбита по пера и обхваща следните неустойки –
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, - неустойка от дадена отстъпка от
цената на устройство. Съдът намира, че с договарянето на няколко, различни по вид
неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически
се достига до хипотезата, при която при неизпълнение на един договор, кредиторът
да получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от
неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото
изпълнение и ще го обогатят. В случая се претендират неустойки от неизпълнението
на договора за мобилни услуги и лизинг както в размер на пълните месечни такси до
края на срока на договора, но не повече от три, така и пълната цена и то по тарифа на
оператора за лизинговото устройство. Клаузата в договора между страните за
заплащане на неустойка е явно неравноправна за потребителя. От неизпълнението на
един договор, той е бил задължен да заплаща различни неустойки и то определени на
база не на договорените цени. Първата неустойка по договора се определя от
разликата от стандартните планове и то в размер на три месечни стандартни такси. На
следващо място е налице неравноправността на клаузата за заплащане на друга цена
за продаденото устройство. С тази клауза се променят условията на договора за
продажба, като под формата на неустойка се променя договорената цена. Това
противоречи на добрите нрави и така неустойката излиза извън присъщите й функции.
Още повече, че в случая става въпрос за договор за лизинг, при който лизингодателя
3
следва да иска връщане на лизинговата вещ, в случай на неизпълнение. Той е
предпочел да иска плащане на лизинговата цена, ведно със законната лихва, при което
не става ясно какви вреди претендира да бъдат обезщетени. Съдът намира, че така
договорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, излиза извън
присъщите на неустойката функции за обезщетяване на вреди, но и съставлява
прекомерна тежест за потребителя, с което се нарушава чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП. В ТР
№ 1/15.06.2010г. , т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС, т.4 са дадени задължителни указания за
тълкуване, съгласно които на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожа уговорка за заплащане
на неустойка когато единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й
функции –обезпечителна, обезщетителна, санкционна. В случая договорената
неустойка, задължаваща потребителят да заплати какво неплатените лизингови вноски
до края на договора за лизинг, така и неустойка в размер на същият брой вноски , но
по тарифа на оператора, води единствено до неоснователното му обогатяване, т.к. не
цели нито репариране на внякакви вреди за лизингодателя, нито цели да обезпечи
изпълнението.
По изложеното намира, че предявения установителен иск за дължимост на
претендираните неустойки по договора е неоснователен, поради което и следва да
бъде отхвърлен.
Постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част е неправилно и
следва да бъде отменено, а процесният иск – отхвърлен.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати дължимата ДТ за
въззивното производство в размер на 25лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПОС.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3706/22.07.2025г., пост. по гр.д.№ 6335/2024, ПРС, в частта, в
която е признато за установено, че Т. С. Р., ЕГН **********, дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 197,72лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща част от разликата
между стандартната цена на таблет Lenovo TAB M8 4G Platinium без отстъпка и
дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 26.11.2021г., съответстваща
на оставащия срок на договор за мобилни услуги от 26.11.2021г. , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против Т.
С. Р., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията помежду им,
4
че Т. С. Р., ЕГН **********дължи заплащане на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 197,72лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, представляваща част от разликата между стандартната цена на таблет
Lenovo TAB M8 4G Platinium без отстъпка и дължимата преференциална цена по
договор за лизинг от 26.11.2021г., съответстваща на оставащия срок на договор за
мобилни услуги от 26.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 715/26.01.2024г., по ч.гр.д.№1180/24, ПРС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв., дължима ДТ за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5