РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Русе, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М. Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500177 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Д. Р. П., чрез пълномощник адвокат Д. К.-Р., обжалва решение
№1567/19.11.2024г., постановено по гр.д.№1692/2024г. по описа на Русенския
районен съд, в частта, с която е допуснат до делба между страните при равни
права недвижим имот-лозе с площ от 600кв.м., находящо се в с.С., област С., в
местността Новите лозя. Твърди се, че в тази част решението е неправилно по
съображенията, изложени в жалбата и се иска да бъде обезсилено, в условие
на евентуалност-отменено и постановено ново решение, с което искът за
неговата делба да бъде отхвърлен.
Насрещната страна В. Р. П. е подал отговор на въззивната жалба
чрез пълномощник адвокат М. Б., с който заявява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението правилно в обжалваната част и иска да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
1
страните и оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Р. П.
против В. Р. П. иск за делба на съсобствен недвижим имот, придобит по
силата на договор за дарение, а именно-апартамент в гр.Русе, подробно
описан. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане на
основание чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса да бъдат включени два
наследствени имота, придобити след смъртта на майката на страните М.Д.,
починала на *****2023г. в гр.Русе, находящи се в землището на с.С.-нива с
площ 15.700дка и лозе-600кв.м. Искът за делба на апартамента е признат за
основателен с отговора на исковата молба. Преди първото по делото съдебно
заседание искът за делба на нива от 15.700дка е оттеглен.
Съдът е допуснал до делба апартамента в гр.Русе, както и лозе
от 600кв.м. в землището на с.С., местност Новите лозя, при равни права за
двамата съделители, като в решението е посочено, че те са съсобствени и
следва да се допуснат до делба.
Решението в обжалваната част е допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
неправилно е допуснат до делба имотът лозе от 600кв.м., тъй като не отговаря
на изискванията на чл.72 ЗН, както и поради това, че той е съсобствен между
страните на основание наследяване, може да има и други имоти по наследство
по майчина линия, а с исковата молба е поискана делба на имот, който е
съсобствен между страните на основание дарение. Отделно от това се сочи, че
тъй като имотът е в с. С., той подлежи на делба в гр.С..
Съдебната делба представлява особено исково производство,
което се характеризира със специални правила, сред които и предвидената в
чл.341, ал.2 ГПК възможност ответникът да заяви включване в делбената маса
на съсобствени между страните по делото имоти, различни от посочените от
ищеца. По този ред се постига разширяване предмета на делото с оглед
постигане специфичната цел на делбеното производство - да се прекрати
2
съсобствеността на имотите по някой от предвидените в закона способи, така
че всеки съделител да получи дял в натура.
Трайна е съдебната практика по приложението на чл.341, ал.1
ГПК, която норма е от процесуално естество и сочи само крайния срок, в
който в рамките на висящ съдебен процес за делба, останалите съсобственици
– ответници по иска за съдебна делба, могат да включат в предмета на спора
нови съсобствени имоти. По този начин се стига до последващо обективно
съединяване на искове, при което подсъдността на иска за делба е пред вече
определеният от ищеца съд, пред който е предявил иска и тя се подчинява на
нея, независимо, че включените в делбената маса имоти по реда на чл.341,
ал.2 ГПК се намират в друг съдебен район, различен от този на сезирания от
него съд. Ето защо, като е допуснал до делба процесното лозе, намиращо се в
с.С., което е в съдебния район на Окръжен съд-С., съдът не е нарушил
правилата за местна подсъдност.
Основен принцип на съдебната делба, установен в правилото
на чл.69,ал.2 ЗН за делба на наследство, е че всеки съсобственик може да иска
своя дял от съсобствеността в натура. А съгласно правилото на чл.34,ал.2 ЗС
разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен
имот /независимо от какъв придобивен способ е възникнала съсобствеността/.
Т.е. от този принцип следва, както и от самата разпоредба на чл.341, ал., ГПК,
че не е въведено законово изискване съсобствеността да произтича от едно и
също основание. Поради това и оплакването във въззивната жалба в този
смисъл е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.72 ЗН при съставяне на дяловете
не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, на
ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на
части по-малки от 1 декар. Тази разпоредба налага минимални размери при
съставяне на дяловете при извършване на делбата, когато в нея се включват
имоти, от вида на посочените, но няма никакво отношение към допустимостта
такива имоти с по-малки размери, в частност процесното лозе от 600кв.м., да
бъдат допуснати до делба.
По тези съображения оплакванията във въззивната жалба на
Д. Р. П. се явяват неоснователни, в този смисъл е и коректно цитираната от
въззиваемия съдебна практика. Решението на районния съд в обжалваната му
3
част е допустимо и правилно и поради това следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на
въззивника са направените от въззиваемия разноски в размер на 500лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1567/19.11.2024г., постановено по
гр.д.№ 1692/2024г. по описа на РРС в обжалваната част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на В. Р.
П., ЕГН********** от гр.Р., ул. Х.Я №*, вх.*, ет.*, ап.**сумата 500лв.
разноски за тази инстанция, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4