Определение по дело №4567/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 346
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20183110204567
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

Година 2019                                                            346/19.2.2019г.                                                    Град Варна

РАЙОНЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ                                                     ХV състав

На  деветнадесети февруари                                                                                    2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

Секретар: Калина Караджова

Прокурор:  Цветелина Стефанова

 

Сложи за разглеждане докладвано от Председателя

НАХД № 4567 по описа за 2018 година.

 

На поименното повикване в 11:19 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ОБВ. А.Б.А., редовно уведомен, явява се лично и с адв. А.Д., надлежно упълномощен от ДП и приет от съда от преди.

ВЕЩО ЛИЦЕ Д.А.Д., редовно призован, явява се лично.

ВЕЩО ЛИЦЕ  М.Н.С., редовно призован, явява се лично. 

ВРП - надлежно уведомена, като представител се явява прокурор Ц. Стефанова.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки, относно даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА:

 

В.Л. Д.А.Д.  - На 51 г., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство със страните, с висше образование, живущ ***,  предупреден за нак. отговорност по чл.291 от НК и дава обещание, че ще даде заключение по съвест и разбиране.

 

В.Л. М.Н.С.  - На 80 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните, с висше образование, живущ ***,  предупреден за нак. отговорност по чл.291 от НК и дава обещание, че ще даде заключение по съвест и разбиране.

 

На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът прочете заключението на в.л. Д. и С., дадено в хода на съдебното производство.

 

В.Л. Д.: Поддържам така даденото заключение.

 

В.Л. С.: Поддържам по автотехническата част. Корекцията ми е на страница 10 на фигура 7 , полето на видимост в лявото странично огледало е ограничено от една хоризонтална линия над надписа  поле на видимост и една наклонена линия. Наклонената линия стига до главата на водача, а трябва да достигне до лявото странично  огледало. По невнимание е прекарана там и линията да се счита, че стига до лявото странично огледало.

 

Въпрос на съда: Вие сочите име на въпросната пресечка, докато в постановлението на ВРП се сочи, че улицата и пресечката е без име. Как установихме името? 

 

В.Л. С.: Името излиза в картите на Гугъл.

 

Въпрос на съда: Ако можете накратко да ни обясните как установихте с коя част автомобила е ударил пешеходеца?

В.Л. С.: От техническа гледна точка, обувката на пешеходеца е излетяла, ако това е улицата и, ако автомобила е паркиран в дясно. Между другото пострадалият най-напред е казал, че  автомобила е бил паркиран в ляво, но това е негова грешка. Има сигурност, че е бил паркиран там. Пешеходеца по ул. Калина се е движил, пресича ул. Калина, навлиза в лявата част на ул. Донка Златева, след което тръгва да пресича на дясно посока към паркирания автомобил. За да изхвръкне обувката му наляво може да бъде застъпана само от лявото задно колело на автомобила, като при избутване тялото назад, стъпалото му остава в напрежение и като се освобождава, обувката е хвръкнала от действието на крака, а не от действието на автомобила. А защо може да се освободи? Просто при спирането всички гуми се деформират така, че автомобила се изнася леко назад, но след като спре окончателно тази деформация връща автомобила леко напред и освобождава крака бидейки под напрежение отмята обувката.  Категоричен съм, че съприкосновението между автомобила и пешеходеца е със задна най-издадена лява част.  Няма как движейки се както сам той описва в крайна сметка в написаното до съда, в което той поправя грешките си, движейки се зад паркирания автомобил, тук е предната му част, да бъде ударен с друга част освен с лявата, тъй като ако той въобще се е качил на тротоара и кракът му е застъпен от задна дясна гума, обувката му няма как през автомобила да мине и отиде до другата страна. Той прави и друга грешка като казва, че е паднал на 50 см  от тротоара, който е започнал да пресича, което е невъзможно, тъй като става дума за тротоара към който се е насочил.

 

Въпрос на съда: Твърди се в заключението, че по време на движение водачът не е имал никаква видимост към пешеходеца. Защо?

В.Л. С.: Не е имал видимост в момента на контакта с пешеходеца, преди това обаче, е можел да го види в началото на пресичането в определен момент. На фигура 7 има едно бяло поле от страничната колонка на автомобила, където ако пешеходецът се намира няма видимост към него. Следва да се има предвид, че водачът е длъжен да гледа не само в лявото огледало в такава ситуация, а да гледа и в дясното, защото както се оказва, че пешеходеца е дошъл от лявата страна така би могъл да дойде и от дясната. Следователно той периодично прекратява гледането в едното огледало, за да види в другото и има един момент, в който пешеходецът, когато той гледа в дясното огледало може да е преминал тази зона на видимост и да се е придвижил толкова до левия заден край на автомобила, че водачът да не го види.

 

Въпрос на съда: Вие твърдите, че преди потеглянето би могъл да го види единствено, ако се обърне и погледне през стъклото на задната лява врата. Защо?

В.Л. С.: Да, защото тук имаше едно бяло поле при тази грешно прекарана линия прекарана по невнимание, в която той е нямал видимост в огледалото, но сега тази  линия като се прекара към огледалото, движейки се пешеходеца на 1 м зад автомобила той би могъл да го види в лявото огледало, ако гледа в него. Само ако пешеходецът се е движил на два метра зад автомобила ще попадне  пак в зона, в която не го вижда водача в ляво странично огледало, но ние приемаме това, което е казал пешеходеца, че се е движил на 1 метър от автомобила. Искам и това да подчертая, че при движение на заден ход винаги има моменти, в които водачът за определено макар и кратко време не вижда какво има в определени зони. За това са  двете огледала да се гледа в едното и другото. Той в средното огледало не знам дали има видимост, защото в материалите по делото не е посочен точният модел на автомобила и не се знае дали има задно стъкло или просто отзад е покрит като товарен отсег. Не си спомням какво беше казал водачът. Мисля, че беше казал в показанията си, че отзад има джам, което означава, че може да вижда в задното огледало. В задното огледало може да види само, когато пешеходеца е точно зад автомобила, а той е ударен преди да се озове в средата на автомобила. Може да го види преди да пресече тази линия. Когато пешеходецът е на разстояние по-голямо от 1,22 м от левия край на автомобила, водачът не може да го вижда в огледалото страничното. В този случай той е можел да го види, ако се обърне да погледне в стъклата, ако е бил извън тази бяла зона. Поддържам становището си, че той трябва да се обърне, за да може да го види и то нееднократно, за да може ако той се е озовал в тази зона на ограничена видимост, което шофьорът го вижда, че има такава зона, той трябва няколко пъти да погледне, за да изключи възможността пешеходецът да е в тази зона,когато е погледнал и той да тръгне и няма да го е видял. Задължение на водача е при заден ход няколкократно да сканира пространството зад себе си в огледалата и през лявото стъкло.

 

Въпрос на адвокат Д.: Да уточним – трябва да се обърне целия и да види през прозореца или само да погледне през огледалото?

В.Л. С.: Трябва когато пешеходеца е на разстояние повече от 1,22 м от тук нататък не може да го види в страничното огледало. Може да го види само, ако се обърне през стъклото. Тогова той ще може да го види на доста голямо разстояние, но ще го види, че той се движи напречно на пътно платно и вероятно ще мине зад автомобила. Пак искам да подчертая, че пешеходецът е можел да спре преди да го удари автомобилът, ако е внимавал малко повече.

Страните заявиха, че нямат въпроси към в.л.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

АДВ. Д.: Да се приеме.

 

СЪДЪТ намира, че следва да се приеме заключението на в.л. и на същите да се определи възнаграждение съгласно представени справки-декларации, което да се изплати от бюджета на съда, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИОБЩАВА заключението на вещите лица.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на в.л. Д.А.Д. в   размер на 234.60 /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева за изготвяне на експертиза и 30.00 /тридесет/ лева за изслушване в с.з., платими от бюджета на съда /издаден касов ордер/.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на в.л. М.Н.С. в   размер на 304.98 /триста и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ лева за изготвяне на експертиза и 30.00 /тридесет/ лева за изслушване в с.з., платими от бюджета на съда /издаден касов ордер/.

 

Съдът служебно докладва справка за съдимост на обв. А.Б.А. и  писмо с № 14975/14.10.2018 г. от ВРП за наличието на образувани ДП.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

АДВ. Д.: Да се приемат.

 

СЪДЪТ, с оглед на докладваните писмени доказателства намира, че същите са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и следва да бъдат приети, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА докладваните в с.з. писмени д-ва: справка за съдимост на обв. А.Б.А. и  писмо с № 14975/14.10.2018 г. от ВРП за наличието на образувани ДП.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.

 

СЪДЪТ, като взе предвид заключението на приетата в днешно с.з. комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и становището на вещите лица, намира следното.

Настоящото производство е по реда на Глава 28 от НПК, като съгласно разпоредбата на чл. 378 ал. 3 от НПК,  съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението и когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, без да се прави каквото и да е разграничение  какви трябва да бъдат тези нови фактически положения.

В конкретния случай в обстоятелствената част постановлението се сочи, че ударът е настъпил между задна челна част на автомобила управляван от обвиняемия в зоната около дясна част и лявото рамо на К.К., а в заключението на назначената комплексна експертиза се сочи, че ударът е настъпил с най-издадената задна лява част на управлявания от обвиняемия лек автомобил. В постановлението на ВРП се сочи, че мястото на удара се намира на около 3,50 м. в ляво на приетия при огледа на местопроизшествие ориентир и е на едно ниво с него, мерено спрямо посоката на движение, а в комплексната експертиза се сочи, че мястото на удара се намира на 1,91 м. в ляво от бордюра на тротоара и на 4,31 м. в ляво от ориентира. В постановлението на ВРП се сочи, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме, чрез страничните огледала и чрез вътрешното огледало за обратно виждане движещият се първоначално успоредно и срещуположно на неговата посока пешеходец, а след това и напречно движещ се пешеходец зад автомобила и да предприема маневра движение на заден ход. В изготвената комплексна експертиза се сочи, че  в момента на потегляне на автомобила водача не е имал видимост към пешеходеца, но преди да потегли на заден ход водачът е можел да види пешеходеца в полето на видимост през стъклото на задна лява врата на автомобила, за което е трябвало да се завърти наляво и да погледне през това  стъклото. Така е можел да избегне произшествието като изчака преминаването на пешеходеца. В постановлението се сочи, че причинените увреждания съвместно и по отделно т.е. изкълчването на дясна раменна става и счупването на дясна раменна кост съвместно и по отделно обуславят трайно  затрудняване на движенията на десен горен крайник за около 2 - 2,5 при обичаен оздравителен процес. Съгласно заключението на изготвената комплексна експертиза счупването на големия туберкул на дясна раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по- малък от 3 месеца, ако не настъпят усложнения, а изкълчването на дясна раменна става обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период надхвърлящ 1 месец.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в с.з. се установяват факти и обстоятелства, които се различават от тези посочени в постановлението, с което се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено  административно наказание, като нормата на чл. 378 ал. 3 от НПК е императивна и задължава съдът в тези хипотези да прекрати производството и да върне делото на прокурора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 4567/2018 г. по описа на ВРС  и ВРЪЩА делото на прокурора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 11:44 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: