Р Е Ш Е Н И Е
№ 38 11.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на осми
февруари две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета
Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 501 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от ЗДОИ.
Адв.М.Т.П. от САК като пълномощник
на В.С.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** обжалва решение №94-20-4909-1/22.10.2020г.
на секретаря на община Банско В ЧАСТИТЕ по т.1.1 и т.1.2 от същото. Релевира основанията за оспорване по чл.146,
т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с липса на мотиви в решението
относно обема на дължимата по заявлението информация и дължимите разходи за
нейното предоставяне. Нарушението на материалния закон свързва с дължимост на
информацията като обществена такава. Моли за отмяна на решението в оспорените
части и връщане на преписката на кмета на общината за ново произнасяне.
Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателката поддържа жалбата. Допълнително сочи, че мотивите на органа
относно формата за предоставяне на информацията, дадени в хода на съдебното
производство под делото не могат да заместят липсата на такива в оспорения акт.
В писмено възражение, писмен отговор
и в с.з. пълномощникът на ответния секретар на община Банско намира жалбата за неоснователна.
Сочи, че договорите по т.1.1 от заявлението са 95 на брой поради което
заличаването на личните данни, тяхното копиране, сканиране и изпращане е
свързано с доста разход на хартия, а исканите документи по т.1.2 от заявлението
са 26 договора по 1 протокол на месец към всеки договор или общо 500 страници
поради което разходите за тяхното предоставяне в исканата форма големи. Твърди,
че с предоставената от органа форма на исканата информация се постига целта на
ЗДОИ субекта да може да си състави собствено мнение за дейността на общината.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Със заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация вх.№94-20-4909/16.10.2020г. до кмета на община
Банско жалбоподателката е поискала предоставяне на информация, свързана със
сключените договори между общината и средствата за масово осведомяване
/вестници, телевизия, радиа, електронни информационни сайтове/ за периода
01.01.2017г. – 01.10.2020г. и информация за тяхното изпълнение и заплатените от
общината суми по тези договори, като желае предоставяне на следните документи:
т.1 – всички договори за рекламно и
информационно обслужване за посочения период;
т.2 – всички протоколи или други
писмени документи, доказващи и установяващи изпълнението на задълженията от
страна на изпълнителите по сключените договори
за посочения период и
т.3 – справка за изплатените от
бюджета на общината суми по договорите за посочения период за всяка година
поотделно. Посочената форма за предоставяне на информацията е чрез изпращане на
копия на посочена електронна поща.
Оспореното решение
№94-20-4909-1/22.10.2020г. на секретаря на община Банско е издадено на
основание чл.8 от ЗА и чл.6, ал.2 от Вътрешните правила за предоставяне на
достъп до обществена информация. По т.1 от него е предоставен достъп до
информацията, както следва:
по т.1.1 – на основание чл.27, ал.1,
т.2 от ЗДОИ органът е посочил, че няма да предостави копия на сключените
договори през посочения период, т.к. това е свързано с необосновано увеличаване
на разходите по предоставянето им, като на заявителката е предоставил справка
за договорите. Справката обхваща информация за 95 броя договори през периода
2017г. – 2020г. с номерата и датите на тяхното сключване, имената на
изпълнителите, предмета на договорите, срока на действие и дължимите суми без
ДДС на годишна база /вж. л.18-22/,
по т.1.2 – на основание чл.27, ал.1,
т.1 и т.2 във вр. с чл.27, ал.2 от ЗДОИ органът е посочил, че поради големия
обем на информацията, ще бъде предоставен преглед на същата в сградата на
общината. В справката към решението органът е посочил, че копия на протоколи
или други писмени документи, доказващи и установяващи изпълнението на
задълженията от страна на изпълнителите по сключените договори за периода от
01.01.2017г. до 01.10.2020г. няма да бъдат предоставени, т.к. за предоставянето
им няма техническа възможност и е свързано с небосновано увеличаване на
разходите по предоставянето им, като е уточнено, че прегледът на информацията
/в оригинал или копие/ се отнася за периода 01.01.2020г. – 01.10.2020г., т.к
преди това в договорите не е имало задължение за представяне на писмени
документи, доказващи и установяващи изпълнението на задълженията от страна на
изпълнителите.
по т.1.3 – е предоставена исканата
справка за изплатените суми по договорите за посочения период за всяка година
поотделно.
По т.2 от решението органът е определил
достъпът да се осигури в срок от 30 дни от датата на получаване на решението. По
т.3 от решението е разпоредено получаване на информацията по електронен път. По
т.4 от решението органът е посочил, че информацията ще се предостави като
справка по електронен път – електронна поща и преглед на информацията –
оригинал или копие. По т.5 от решението е посочено, че не се дължат разходи за
предоставяне на информацията.
Решението е изпратено на
заявителката по електронната поща на 22.10.2020г., а жалбата по делото е
подадена по пощата на 05.11.2020г.
Със заповед №09-19-563/26.11.2019г.
кметът на община Банско на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.6, ал.1
и ал.2 от Вътрешните правила за предоставяне право на достъп до обществена
информация е определил секретаря на общината да взема решения за предоставяне
на обществена информация или отказ за предоставяне при спазване на изискванията
във Вътрешните правила на общината.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Оспорените от
жалбоподателката части от решението са с утежняващ за адресата характер, т.к.
не е спазена исканата в заявлението форма за предоставяне на информацията.
Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.133,
ал.1 от АПК в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
В пределите на съдебната проверка по
чл.168 от АПК, съдът намира решението в оспорените части за незаконосъобразно.
Подаденото заявление от 16.10.2020г.
съдържа искане за предоставяне на информация, чиито характер се включва в
дефиницията за обществена служебна такава по чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ.
Търсената информация касае договорни отношения между общината и трети лица по
отношение рекламното и информационно обслужване на общината. Задължен субект за
предоставяне на информацията е кмета на общината като орган на изпълнителната
власт по чл.38, ал.1 от ЗМСМА, който попада в обхвата на чл.3 от ЗДОИ. Същият
обаче посредством заповед №09-19-563/26.11.2019г. на основание чл.28, ал.2 от
ЗДОИ е делегирал правомощието на секретаря на общината, който е издател на
оспореното решение. Изложеното води до извод за наличие на материална,
териториална и персонална компетентност на издателя на акта.
Решението е издадено в срока по
чл.28, ал.1 от ЗДОИ по редовно заявление.
Решението има съдържанието по чл.34,
ал.1 от ЗДОИ, но липсват надлежни мотиви за упражненото от органа правомощие по
чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДОИ. Посочените законови правила задължават органа
да се съобрази с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена
информация, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност или е
свързана с необосновано увеличаване на разходите за предоставянето. При наличие
на тези изключения органът има право да предостави информацията в определена от
него форма измежду посочените такива в чл.26, ал.1 от ЗДОИ. Предоставената от
закона оперативна самостоятелност на органа възниква при наличие на
изключенията по чл.27, ал.1 от ЗДОИ. В процесното решение и справката към него
органът не е обосновал приложението на хипотезите по чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗДОИ.
По отношение на т.1.1 от
решението:
Исканата от заявителката форма за
предоставяне на договорите с изпълнителите е по чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ –
предоставяне на документите по електронен път на посочена електронна поща.
Предоставената от органа информация
е във вид на справка, съдържаща част от информацията по договорите досежно
датите на сключване, изпълнителите, предмета, срока на действие и годишната
сума. Мотивите за тази форма на достъп до информацията са свързани с
необосновано увеличаване на разходите по предоставяне на документите.
Посочената от органа форма за предоставяне на информацията
не е измежду допустимите такива по чл.26, ал.1 от ЗДОИ, но с оглед исканата от
жалбоподателката справка по т.3 от заявлението е мислимо нейното предоставяне.
В този случай обаче следва да се прецени дали обемът на предоставената
информация съответства на искането, така че да постигне целта по чл.2, ал.1 от
ЗДОИ. Справката към решението по т.1 не замества съдържанието на договорите,
т.к. не съдържа клаузите за правата и задълженията на страните, начина на
изпълнение на договорите, начина на плащане, отговорността на страните при
неизпълнение, забавено или неточно изпълнение, подписалите договорите лица и
др. В този вид Справката отразява волята на органа да предостави само част от
исканият достъп, като за частта от искането, по която не е предоставен достъп
липсва посочено основание за това измежду хипотезите по чл.37 от ЗДОИ.
Недопустимо е използвайки хипотезата по чл.27, ал.1, т.2 от ЗДОИ органът да
препятства възможността за достъп до цялата информацията при отсъствие на
законовите основания за това. Законовите форми за предоставяне на информацията
не засягат обема на дължима от органа информация. В този вид Справката не позволява
на заявителката да си състави собствено мнение за пълното съдържание на
договорите.
Отделно от горното, липсва надлежна мотивация на органа за приложение
на хипотезата по чл.27, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Наличието на 95 броя договори само
по себе си без други данни за техния обем като страници, формат и приложения,
както и за очаквания размер на разходите по предоставяне на информацията в
поисканата от заявителката форма, не
може да обоснове извод за необосновано увеличаване на разходите по предоставяне
на информацията. Органът е длъжен да се съобрази с предпочитаната от
заявителката форма, като дори в хипотезите по чл.27 от ЗДОИ може да използва
повече от една от възможностите по чл.26 от ЗДОИ с цел по този начин да се
реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. Становището
на пълномощника на органа в писменото възражение, отговора на жалбата и в
съдебно заседание не може да замести липсата на мотиви на органа за приложение
на чл.27, ал.1, т.2 от ЗДОИ във връзка със задължителните указания в ППВС
№4/22.09.1976г. по гр.д.№3/1976г., ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, развити в
т.2 от ТР №4/22.04.2004г. на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Мотивите
към административният акт могат да бъдат изложени най-късно до изпращане на
жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в
друг документ към преписката, изходящ от органа издател на акта. Мотивирането
на акта е изискване за законосъобразност на същия.
По отношение на т.1.2 от решението:
Исканата от заявителката форма за
предоставяне на протоколите и другите писмени документи във връзка с изпълнение
на договорите от изпълнителите през заявения период е по чл.26, ал.1, т.4 от
ЗДОИ – предоставяне на документите по електронен път на посочена електронна
поща.
Предоставената от органа информация
е по чл.26, ал.1, т.1 от ЗДОИ – преглед на информацията в сградата на общината
поради големия обем на същата на основание чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДОИ. От справката
към решението е видно, че информацията, която ще се предостави касае малка част
от периода – времето от 01.01.2020г. до 01.10.2020г., т.к. през останалото
време не са изготвяни документи поради липса на задължение в договорите.
Този начин на мотивиране на акта не
отговаря на изискванията за надлежно упражнено правомощие по чл.27, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДОИ. Органът не е обосновал липсата на техническа възможност за предоставяне
на документите по електронен път. Не е ясно дали тази липса е свързана с вида
на документацията или с разполаганата от органа техника. Не е обосновано и
твърдението за необосновано увеличаване на разходите за предоставяне на
информацията в исканата от заявителката форма. Видно от обема на предоставения
достъп, касае се за документи, съставени за 10 месеца, като няма яснота за
техния обем в страници и кое би довело до разходи за общината, които са в
необоснован размер с оглед целите на ЗДОИ. Липсата на мотиви за приложение на
хипотезите по чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДОИ не може да се санира с излагането
на възражения в хода на съдебното производство по делото предвид задължителните
указания в посочената по-горе практика на ВС и ВАС.
Изложеното обосновава извод, че
решението в оспорените части е издадено в нарушение на чл.38 от ЗДОИ във вр. с
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, изразяващо се в липса на фактически основания за
неговото издаване, което нарушение не позволява извършване на преценка от съда
за неговата законосъобразност.
На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени решението на органа в оспорените части.
По реда на чл.173, ал.2 от АПК административната преписка ще
се изпрати на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва
се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на информацията в
исканата от заявителката форма. При наличие на хипотезите по чл.27, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДОИ органът следва да мотивира същите от фактическа страна с конкретни
съображения, свързани с обема и вида на информацията, техническата обезпеченост
на общината и евентуалните разходи по предоставяне в исканата форма като
предостави информацията в пълен обем в една или повече от формите по чл.26,
ал.1 от ЗДОИ така, че да се постигне целта на закона заявителката да може да си
състави собствено мнение относно търсената обществена информация за договорите
и тяхното изпълнение.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
община Банско дължи заплащане на жалбоподателката на деловодни разноски в
размер на 510лв., включващи 500лв. за адвокатско
възнаграждение и 10лв. за ДТ.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №94-20-4909-1/22.10.2020г. на секретаря на община Банско В ЧАСТИТЕ
по т.1.1 и т.1.2 от същото.
ИЗПРАЩА
административната преписка на кмета на община Банско за ново произнасяне по т.1
и т.2 от заявление вх.№94-20-4909/16.10.2020г. на В.С.Б. при изпълнение на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БАНСКО да заплати на В.С.Б. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лева/.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: