Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….10.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1832 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от “Тйва Интернешанъл“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Мария Кюри“ №3,
ет.1, офис 1, представлявано от Д.В.З., действащ чрез пълномощник адв.Д.И., със
съдебен адрес:***, офис 2, против И.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез особен представител адв.Т.Я., с която са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от
50000 евро, с левова равностойност от 97791.50лв., представляваща главница по
Договор за заем от 14.11.2013г. и сумата от 15200.20 евро, с левова
равностойност от 29729.01лв., представляваща мораторна лихва за периода от
05.11.2016г. до 05.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба-05.11.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата и
уточняващата молби се твърди, че по силата на Договор за заем от 14.11.2013г.,
ищецът се е задължил да предаде в заем на ответника сумата 50000 евро, която
последният се задължил да върне, ведно с възнаграждение, в срок до 14.11.2014г.
Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора,
като превел по банкова сметка ***: ***а. Твърди се, че до датата на подаване на
настоящата искова молба, ответникът не изпълнил задължението си за връщане на
заемната сума и дължимото съгласно договора възнаграждение. Твърди се, че
предвид изпадането в забава на ответника, същият дължи мораторна лихва върху
главницата от 50000 евро за периода 05.11.2016г.-05.11.2019г. в размер на
15200.20 евро, с левова равностойност от 29729.01лв.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК от името на ответникът е депозиран писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че
представеният договор формално отговоря на изискванията на закона, но същият не
е породил конститутивно и транслативно действие. Сочи се, че в процесният
договор за заемател е посочено, че ищцовото търговското дружество,
представлявано от управител Й.В.Й., като не са посочени други идентификационни
данни. Сочи се, че към 14.11.2013г. според вписванията в ТР, посоченото лице не
се явява представляващ на дружеството. Ето защо се поддържа, че договора за
заем не е породил действие между страните. На следващо място се оспорва
доказателствената стойност на представеното от ищеца извлечение от сметка, като
се поддържа, че то не доказва по безспорен начин постъпването на сумата по
сметка на ответника. В заключение се поддържа, че в случая не са доказани
всички елементи от фактическия състав на договора за заем, респективно че иска
се явява неоснователен.
С подадената
от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на
ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че процесният
договор съдържа пълна индивидуализация на страните по него, като данните на
заемодателя, са записани коректно, в съответствие с вписаното в ТРРЮЛНЦ. Твърди
се, че в резултат техническа грешка, в договора като управител, който го е
сключил е посочен Й.В.Й., като е пропусната наставката “-ов“ в бащиното му име
“В.“. Поддържа се, че посочената грешка не прави индивидуализацията на
заемодателя непълна или неточна, нито влияе на пораждането на действие на
договора между сключилите го страни. На следващо място се поддържа, че дори
договорът да е бил сключен от лице без представителна власт, то той обвързва
дружеството-заемодател на основание чл.301 от ТЗ с узнаването за сключването на
договора и липсата на незабавно противопоставяне от страна на дружеството.
С отговора на
допълнителната искова молба, особеният представител на ответника поддържа
доводите си за неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответника, чрез назначеният му особен представител,
поддържа оспорването на претенциите и моли за отхвърлянето им. Моли за изменение на разпореждането
от 04.03.2020г., с което е редуциран до 2040лв. размерът на възнаграждението
дължимо в полза на назначеният особен представител, като се определи такъв от
4000лв.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото заверен препис от сключен между страните Договор за заем от
14.11.2013г., се установява, че ищеца се задължил да предаде в заем на
ответника сумата 50000 евро, която последният следа да върне, ведно с
възнаграждение под формата на 4 % годишна лихва, в срок до 14.11.2014г.
Авторството
на така описаният договор е оспорено от ответника по реда на чл.193 от ГПК,
като от заключението на назначената по делото съдебно графологическа
експертиза, което се цени от съдът като компетентно и обективно, се установява,
че подписите положени в договора са на посочените в него лица, а именно на Йордан В. Йорданов за заемател и на И.Г.Г. за
заемател.
Установява се
от представеното по делото извлечение от банкова сметка, ***етка на ответника
на 14.11.2013г. Въпросното обстоятелство се потвърждава и от неоспореното
заключение на ССч.Е, което се кредитира от съдът като компетентно и
добросъвестно дадено.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявените
осъдителни искове в тежест на ищеца е да докаже възникването и дължимостта на
спорните вземания, а от своя страна ответника следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземанията.
По
претенцията за главница:
Съгласно
разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
По своята правна природа договорът за заем
е неформален, тъй като законът не изисква съгласието на страните да бъде
облечено в определена форма, с оглед действителност на облигационното
правоотношение, като за валидността на същия е достатъчно постигане на съгласие
между страните, придружено с предаване на заемната парична сума. В разглеждания
случай от кореспондиращото съдържание на процесния договор за заем, на
извлечението от банкова сметка ***.Е, се налага извода, че страните са изразили
съвпадаща воля да сключат договор за заем, като същевременно счетоводните
документи удостоверяват и реалното предаване от заемодателя на заемателя на
сумата от 50000 евро, чрез банков превод по сметка на ответника.
Възраженията
на ответната страна, че страните не са обвързани от договор за заем, поради
несъвпадение на лицето посочено като подписало договора от името на заемателя с
органният представител на дружеството ищец, са неоснователни. На първо място
страната може да се позове на пороци на представителната власт, само ако те
касаят нейното представителство, но не и на тези касаещи насрещната страна.
Наред с това предвид факта на позоваваното на договора, дори да е бил налице
порок в представителството, то той е саниран при условията на чл.42, ал.2 от ЗЗД
и чл.301 от ТЗ. На следващо място в случая от доказателствата по делото се
установи, че договора за заем е подписан от представляващия дружеството
заемател, като непълното изписване на презимето на същия е резултат от
техническа греша, която не може да повлияе на валидността на договора.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
ищцовото дружество, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на
заемополучател, са обвързани от договор за заем, поради което за втория
съществува задължението да върне получената сума от 50000 евро, при настъпване
на договореният падеж на задължението, т.е. на 14.11.2014г.
Ответника,
чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства за погасяване на
задължението, поради което претенция на ищеца за връщане на сумата от 50000 евро, се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
По иска за
мораторна /законна/ лихва:
Когато
задължението е с определен падеж, какъвто е настоящия случая, при неплащане в
срок, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Изчислен от съдът с калкулатор на законна лихва по валутни задължени от
правно информационна система “Апис“, размера на мораторната лихва върху
главницата за периода от 05.11.2016г. до 05.11.2019г. възлиза на сумата
15222.24 евро. В резултат, от което и предвид факта, че претендираната от ищеца
сума от 15200.20 евро е в по-малък размер, иска за заплащане на обезщетение за
забава, следва да бъде изцяло уважен.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба в съда.
По разноските
:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се дължат
деловодни разноски според доказателствата за извършени такива, а имено сумата
от 11876.82лв. Предвид проведеното производство по обезпечени на иска, в полза
на ищеца се дължат и разноските сторени в това производство или сумата от
175.85лв. В следствие, от което в полза на ищеца следва да се присъди общо
сумата 12052.67лв.
По искането
на особения представител за изменение на разпореждането за определяне на
възнаграждение:
Действително
първоначалния размер на възнаграждението за особен представител е определен на
сумата от 4000лв., но след направено възражение от страна на ищеца, съдът
отчитайки ниската правна и фактическа сложност на спора, е редуцирал размера на
възнаграждението до минималният размер предвиден в чл.47, ал.6 от ГПК, а имено
на сумата от 2040лв. В хода на производство не са настъпили усложнения, довели
до повишаване на правната и фактическа сложност на делото, поради което не е
налице основание за ново изменение на възнаграждението. Ето защо искането на
особения представител, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Тйва Интернешанъл“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Мария
Кюри“ №3, ет.1, офис 1, представлявано от Д.В.З., сумата от 50000 евро, представляваща главница по Договор за заем от
14.11.2013г. и сумата от 15200.20 евро,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 50000 евро за периода от
05.11.2016г. до 05.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба-05.11.2019г.
до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата 12052.67лв., представляваща
деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Т.Я., в качеството му на особен представител на ответника, за
изменение на постановеното по делото Разпореждане №2512 от 04.03.2020г., чрез
увеличение на определеният размер на възнаграждението за особен представител от
2040лв. на 4000лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: