РЕШЕНИЕ
№ 385/12.2.2020г.
гр. Пловдив, 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично съдебно заседание на двадесети януари , през две хиляди и двадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2942 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК, във връзка с чл. 73 от Закона за защита от дискриминация ЗЗД/.
Жалбоподателят
- В.Н.Д. с ЕГН **********, лично и със съгласието на баща си Н.И.Д. с ЕГН **********
обжалва Заповед № РД-09-526 от 03.09.2019 г. на Министъра на младежта и спорта/ММС/, с която й е отказано отпускането на
месечна парична помощ по §6 и §9, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта (обн.
ДВ, бр. 64/2019 год.) във вр. чл. 134, т. 4 и чл.
137, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) по заявление с
вх. №14-00-36/21.03.2019 год. на В.Н.Д. с ЕГН **********, подадено чрез
законния й представител Н.И.Д., с постоянен и настоящ адрес ***.
В
жалбата , както и в представената писмена защита на адв.
Г. / л.96/ се твърди че оспорената заповед е незаконосъобразна , издадена в
нарушение на процесуалните норми и необоснована. Навеждат се доводи, че между наследодателката на жалбоподателката
от една страна, а от друга с Държавата приживе е съществувало правоотношение
регламентирано в нормативен акт, съгласно което тя като носител на сребърен
олимпийски медал е получавала месечна премия през периода 2005-2006 г. до
момента на смъртта й, като се позовават
на ПМС № 60 от 5 април 2005 г. за изменение и допълнение на Устройствения
правилник на Българския спортен тотализатор, приет с ПМС № 163 от 2000 г. /обн. в ДВ 65/2000 г., изм. и доп. в ДВ 17 и 54 от 2001 г.,
бр. 9 и 74 от 2002 г./, обн. ДВ 32 от 12.04.2005 г. –
чл. 34а, ал. 2. Сочи се движението на нормативната регламентация на посоченото
субективно право, като се твърди, че то никога не е отпадало, независимо от
нормативния акт, чрез който е регламентирано. Твърди се, че неизменен е
произходът на средствата за посочената премия – от Български спортен
тотализатор. В тази връзка счита, че административният орган не е събрал
достатъчно информация, не е съобразил особеностите на конкретното провоотношение и е не е третирал еднакво сходните случаи,
като е нарушил основни принципи по смисъла на чл. 6, 7 и 8 от АПК.
В жалбата се излагат и втора група
доводи, намиращи основание в Закона за защита от дискриминация /ЗДДискр или ЗЗД/, а именно неблагоприятно третиране в
сравнение с други сходни случаи, като в резултат на това ММС е допуснал дискриминация
с оглед личното й положение и общественото положение на нейната майка и семейнота положение между нея и починалия й родител.
Позовава се на по лошо третиране в сравнение с други сравними сходни случаи и
поставяне в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредби, чието прилагане не било оправдано с оглед законовата цел за
подпомагане на децата на олимпийските медалисти, дали здравето и живота си в
името на България. Според жалбоподателката
случайността е определила датата на смъртта на майка й през 2006 г., формалното
пренасяне на правото на месечна пожизнена премия от посоченото ПМС и Правилник
в ЗФВС е станало две години по-късно – през 2010 г. Твърди, че отговаря на
всички изисквания в духа и идеята на закона, а ММС е приложил
формално-догматичен подход, като по този начин я е ощетил и дискриминирал
двойно – от една страна е лишавана по-дълго време от родителска майчина грижа,
а от друга е ощетена и материално, защото липсва компенсация за похабеното
здраве и живот на нейната майка. Твърди, че й е трудно и не вижда как може да
продължи обучението си. Баща й нямал тези финансови възможности. Моли за отмяна
на Заповед № РД-09-526 от 03.09.2019 г. на Министъра на младежта
и спорта и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Претендира съдебни разноски в размер на 10 лева.
Ответникът –
Министърът на младежта и спорта по съображения на гл.
юк. М. изложени в становище на л. 71 моли оспорването
да бъде отхвърлено, като счита че заповедта е издадена при точно спазване на
процесуалните и материално правни норми. Твърди, че правото на пожизнена
месечна премия за детето е производно на правото на такава месечна премия за
родителя. Към момента на смъртта си родителят не е имал това право, тъй като в
редакцията на Закона за физическото възпитание и спорта към 2006 г. единствено
право на премия са имали олимпийските шампиони. Едва след 2008 г. вече такова
право на премия могат да получават медалисти. Поддържа мотивите в обжалваната заповед.
Във връзка с твърдението за дискриминация счита, че такава не е налична. Счита,
че реда за разглеждане на производство по евентуална дискриминация не е пред
настоящия състав. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта, съдът приема че жалбата е подадена пред надлежен съд, в срок, от лице с
правен интерес, в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
ВАС приема, че когато една страна в
административно правоотношение е засегната от дискриминация, това означава, че
дискриминацията се е проявила в издаването на незаконосъобразен индивидуален
административен акт, като в този случай защитата е по реда на чл. 73 от ЗЗД и АПК. С отмяната на незаконосъобразния акт, респективно с преустановяването на
незаконосъобразните действия или бездействия се елиминира ефектът от
осъществената дискриминация. Именно в тези случаи административният съд може да
се произнася относно неравенство в третирането преюдициално.
По адм.д. 10538/2012 г. на VІІ отд.
на ВАС се приема, че и без искане от жалбоподателя и без позоваване на чл. 73
от ЗЗД „при проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът следва
да провери административният орган спазил ли е принципите на законност и
съразмерност в чл. 4 и 6 АПК, което означава имплицитно да провери третиран ли
е жалбоподателят в съответствие с принципа за равенство”. „Преценката на съда
относно наличие на допуснато нарушение на ЗЗДискр. е
част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадените
административни актове с материалния закон/ по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК. При констатиране на нарушение на разпоредба на ЗЗДискр
съдът би следвало да отмени обжалваните актове, като незаконосъобразни -
издадени в противоречие с материално правни разпоредби” – Определение № 3508 от
11.03.2011 г. по адм.д. 2696/2011 г. на VІІ отд. на ВАС. Така и актуалната практика на ВАС в
Определение № 1186 от 24.01.2020 г. по адм.д. 33/2020
г. на V отд. на ВАС: „Твърденията на жалбоподателя за
дискриминационно третиране, са твърдения за материална незаконосъобразност на
оспорената заповед, като същите подлежат на преценка именно в производството по
оспорване на прекратителната правоотношението
заповед, на основание чл. 73 от ЗЗДискр.” и още, ако
се извършва позоваване единствено и само на нарушение на принципа на равно
третиране и ако заповедта е издадена в нарушение на този принцип, то само на
това основание е допустимо разглеждането и решаването на делото от
административния съд. Ето защо възражението на ответника по жалбата, че „реда
за разглеждане на производство по евентуална дискриминация не е пред настоящия
състав” съдът приема за неоснователно.
Съдът, въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна на следното:
В процесната
Заповед № РД-09-526 от 03.09.2019 г. на Министъра на младежта
и спорта е отказано отпускането на месечна парична помощ по §6 и §9, т. 2 от
ПЗР на ЗИД на ЗФВС по заявление с вх. №14-00-36/21.03.2019 год. на В.Н.Д. с ЕГН
**********, подадено чрез законния й представител Н.И.Д., с постоянен и настоящ
адрес ***.
В същата заповед е посочено като основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от
28.02.2019 г. за реда за подаване и разглеждане на заявления за отпускане на
парични помощи на децата на медалисти, чието право за получаване на пожизнени
месечни премии по ЗФВС е прекратено поради смърт /ДВ 64/19/.
В мотивите на Заповедта е изложено и не се спори от страните , че В.Н.Д. е дъщеря и наследник
на Л.С.Д. с ЕГН **********, починала на
24.07.2006 г. – носител на сребърен медал в спорта „гребане“ на Олимпийските
игри в Сеул през 1988 г. Към датата на смъртта на Л.С.Д. е била в сила
разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т. 5 от ЗФВС /отм. ДВ 50/18 г./ в редакцията му
преди изменението със ЗИД на ЗФВС /обн. ДВ 50/08 г./,
съгласно който месечна премия се отпуска на „олимпийските шампиони, прекратили
активна състезателна дейност“. С § 42, т. 1, б. „в“ от ЗИД на ЗФСВ /ДВ 50/08
г./ думата „шампиони“ в посочената разпоредба е заменена с „медалисти“.
Изменението е влязло в сила на 02.06.2008 г. Следователно приживе Л.С.Д. не е
имала право на премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 от ЗФВС /отм./ съгласно
приложимата по време на редакция на законовата разпоредба, поради
обстоятелството, че не е била „олимпийски шампион“ /носител на златен медал/, а
– „олимпийски медалист“ /носител на сребърен медал от Олимпийски игри/.
Обстоятелството кога спортистката е прекратила активната си състезателна
дейност, в случая било ирелевантно, тъй като до
датата на смъртта й в ЗФВС /отм./ е регламентирал право на посочената премия
само за носителите на златен медал от Олимпийските игри. При проверка в ММС се
установила, че на Л.С.Д. приживе не е била отпускана месечна премия по чл. 59б,
ал. 2, т. 5 от ЗФВС /отм./. Право, което не е било придобито приживе не можело
да бъде прекратено поради смърт. Поради това за В.Н.Д. с ЕГН – **********,
ненавършило пълнолетие дете на Л.С.Д., не били налице материалноправните
предпоставки за отпускане на месечна парична помощ по § 6 и § 9, т. 2 от ПЗР на
ЗИД наЗФВС /обн. ДВ 64/19
г./ във връзка с чл. 134, т. 4 и чл. 137, ал. 1 от ЗФВС.
Горната фактическа обстановка се
установява от представената по делото административна преписка, удостоверение
за раждане, удостоверение за наследници.
По искане на жалбоподателката в съдебната фаза са приети по делото писмо вх. №20382/08.11.2019 год. от Български
Олимпийски комитет, с което писмо се удостоверява, че Л.С.Б.е носителка на
сребърен медал от Олимпийските игри в Сеул през 1988 год. в спорта „гребане“,
дисциплина „двойка без кърмчия“ в екип с Р.С.. С
писмо вх. №20937/15.11.2019 год. от Българска федерация по гребане, се
уведомява съда, че според извадка от официалната страница на Международната
федерация по гребане, последното участие на Л.Б.на състезания от календара на
Международната федерация по гребане е през 1992 год. на Олимпийските игри в
Барселона, Испания. Според публикуваните копия на протоколи от държавните
първенства по гребане на страницата на Българска федерация по гребане няма
налични данни за участия на Л.Д. на държавните първенства по гребане през
2005-2006 год.
От правна страна съдът излага следното:
Правното основание на месечна парична
премия за олимпийските медалисти възниква с ПМС № 60 от април 2005 г. за
изменение и допълнение на Устройствения правилник на
Българския спортен тотализатор, приет с ПМС № 163 от 2000 г., обн. в ДВ бр. 32 от 12 април 2005 г. със създаването на нов
чл. 34а, в ал. 2, съгласно която средствата по фонд „Премии за олимпийски
медалисти”, създаден съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от същото ПМС „се разходват
за изплащане на месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си
състезателна дейност, с изключение на получаващите премии по реда на чл. 59б,
ал. 2, т. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта”. С изменение и
допълнение обн. в ДВ бр. 50 от 30 май 2008 г. на
Закона за физическото възпитание и спорта/ЗФВС-отм./, действал през периода от
1996 до 2018 г., правото на олимпийските медалисти на месечна премия е
трансформирано в чл. 59б, ал. 2, т. 5 на посочения закон, като в ал. 1 е посочен
произходът на средствата, който се запазва и е от постъпленията на Българския
спортен тотализатор. След влизане в сила на разпоредбата на чл. 59б, ал. 2, т.
5 от ЗФВС-отм. е последвала промяна в Устройствения
правилник на ДП „Български спортен тотализатор”, като в чл. 34а, ал. 2 е
извършена препратка към чл. 59б, ал. 2, т. 5 от ЗФВС-отм., а през 2010 г. чл.
34а от Устройствения правилник е отменен изцяло – ДВ
бр. 16 от 26 февруари 2010 г. През 2018 г. е приет нов Закон за физическото
възпитание и спорта – ДВ бр. 86 от 18 октомври 2018 г., в който правото на
месечна премия олимпийските медалисти, прекратили активната си състезателна
дейност е запазено и е регламентирано в чл. 136, ал. 1, т. 1. В чл. 137, ал. 1
и ал. 2 от ЗФВС е уредено правото на
месечна парична помощ на деца на
медалисти, чието право на месечна премия е прекратено поради смърт: ненавършилите пълнолетие деца и деца -
студенти в редовна форма на обучение във висши училища до навършване на
25-годишна възраст, като размерът е посочен в ал. 3 – определен по реда на чл.
136, ал. 4. Със Закон за изменение и допълнение на ЗФВС обн.
в ДВ бр. 64 от 2019 г. в Преходните и заключителни разпоредби е създаден § 6, в
сила от 18 януари 2019 г. е посоченото правото на децата на олимпийските
медалисти, чието право на пожизнена месечна премия по чл. 59б., ал. 2, т. 5 от
отменения ЗФВС е било прекратено поради смърт през 18 януари 2019 г. да имат
право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако отговарят на изискванията
на чл. 137, ал. 1 или 2.
Анализът на така изложеното развитие
на нормативната уредба относно месечните премии на олимписките
медалисти води до извод, че същото е възникнало, включително и приживе за
майката на жалбоподателката през 2005 г. с приемане
на ПМС № 60 от април 2005 г. за изменение и допълнение на Устройствения
правилник на Българския спортен тотализатор, обн. в
ДВ бр. 32 от 12 април 2005 г.чрез създаването на нов чл. 34а, ал. 2.
Възникналото правоотношение между олимпийските медалисти и държавата е останало
неизменно от 2005 г. до настоящия момент, независимо от начина на нормативно
уреждане – ПМС, Устройствен правилник, отм. ЗФВС, нов
ЗФВС. Аргумент за това е и приетата разпоредба на § 6 от ПРЗ ЗИДЗФВС обн. в ДВ бр. 64 от 2019 г., с която се признават правата
на децата на починалите олимпийски медалисти на месечната им премия и по
предходния ЗФВС-отм., което не би станало, ако законодателят не признава и не
зачита възникналото вече задължение на държавата към своите олимпийски
медалисти. А както се изложи по-горе това задължение, респ. право на
олимпийските медалисти възниква през 2005 г.
Съгласно Конституцията на Република България – чл. 6, ал. 2, изр. ІІ не се допускат
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено
състояние. Аналогична е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на
детето. Съгласно чл. 2 на Закона за младежта
държавната политика е целенасочена и последователна с цел създаване на
благоприятни условия за пълноценното личностно развитие на младежите, а
основните й принципи са законност, прозрачност, равнопоставеност
– чл. 3, т. 1, като тази политика се провежда чрез Министъра на младежта и спорта – чл. 4, ал. 1. Законът за физическото
възпитание и спорта не допуска дискриминация в управлението на системата на
спорта – чл. 3, т. 4. Член 47, ал. 4 от Конституцията на Република България
повелява особена закрила от страна на държавата и обществото на деца, останали
без грижата на близките си. Задължение на административния орган е да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо – чл. 8 от АПК. Горните
правни норми задължават органа да прилага справедливо относимите
разпоредби , особено когато се засягат
интересите на децата, като сочат на недопустимост на дискриминационно
отношение.
В конкретния случай, с оспорената
заповед административният орган е допуснал по-неблагоприятно третиране на Д. ,
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по
признак лично положение. Постоянната съдебна практика на Съда на Европейския
съюз, приема, че е налице дискриминация при прилагането на различни правила към
сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни
положения. Заради това принципът за равенство в третирането изисква еднаквите
случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходното третиране
на различни случаи. Следователно, забраната за дискриминация не позволява две
групи лица в сходно положение да бъдат третирани по различен начин.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД
"неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие,
което пряко или непряко засяга права или законни интереси и поставят лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено неблагоприятно положение с
други лица. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, в особено неблагоприятно положение, произтичащо
от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
От изложението дотук стана ясно, че липсва
обективно оправдание за лишаването на жалбоподателката
от правото да получава месечна парична помощ от починалата си майка, която е
получавала такава в качеството си на олимпийска медалистка.
Целта на закона не е да лиши непълнолетното дете от посочената помощ, а
напротив – да бъдат обхванати всички деца на олимпийски медалисти, загубили
родителите си. Следователно децата на тези олимпийски медалисти, получавали
месечни премии, починали преди 30 май 2008 г., когато със ЗИД ЗФВС-отм. е
прехвърлена нормативната регламентация от Устройствения
правилник на Български спортен тотализатор в чл. 59б, ал. 2, т. 5 на ЗФВС-отм. са поставени в особено неблагоприятно
положение в сравнение с тези деца на олимпийски медалисти, чиито родители
са починали след тази дата. Липсва посочена цел или оправдание в закона за
подобна дискриминация. Налице е сравнимо сходно положение между децата, чиито
родители са получавали месечна премия по чл. 34а, в ал. 2 от Устройствения правилник на Български спортен тотализатор с
тези деца, чиито родители са получавали същите премии по чл. 59б, ал. 2, т. 5
на ЗФВС-отм. По делото са представени / л.82/ доказателства относно доходите на бащата,
който издържа жалбоподателката – 576.70 лева месечно
от пенсия, а самият той е на възраст над статистически определената средна
продължителност на живота на мъжете в България, което подкрепя установеното
особено неблагоприятно положение, в което се намира детето.
Съдът счита , че възражението /л.71-75/ на процесуалния представител на
административния орган не намира основание в закона. За да намери оправдание
непряката дискриминация, тя трябва да преследва законна цел, средствата за
постигането й са пропорционални, систематични и съгласувани, и позволяват
постигането й, дори и случаят да не попада в изключенията по чл. 7 от ЗЗД.
Тежестта за установяване на обективното и разумно оправдание тежи върху
административния орган съгласно чл. 9 от ЗЗД. Ето защо разпоредбата на § 6 от
ПРЗ ЗИДЗФВС обн. в ДВ бр. 64 от 2019 г., уреждаща
правото на децата на олимпийските медалисти, чието право на пожизнена месечна
премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 на ЗФВС-отм. е прекратено поради смърт преди 18
януари 2019 г., да имат право на месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако
отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1 или 2, представлява дискриминация
по отношение на децата на олимпийските медалисти, починали преди тази дата и
получавали такава премия на основание чл. 34а, в ал. 2 от Устройствения
правилник на Българския спортен тотализатор. Към двете групи деца подходът е
различен. Налице е хипотезата, при която лица, които се намират в сравнимо
сходно положение, са третирани по различен начин. Ответната страна в
производството не е представила доказателства, от които да може да се направи
извод, че в посочения случай не е налице неравно третиране по отношение на жалбоподателката. Разпоредбата на § 6 има за цел да
обезщети и създаде условия за нормален живот и развитие на децата на починалите
олимпийски медалисти за положения от тях тежък труд, резултат на който са
възможно най-високите спортни отличия в света. Няма основателна причина жалбоподателката, чиито статут е идентичен с тези, чиито
родители са починали след 2008 г., да бъде лишена от исканата пожизнена месечна
премия. В този смисъл е и съдебната
практика по адм.д. 13779/2018 г. на V отд. на ВАС.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
жалбата е основателна и оспорената Заповед № РД-09-526 от 03.09.2019 г. на
Министъра на младежта и спорта следва да бъде
отменена, като издадена в противоречие с посочените материално правни
разпоредби, като се изпрати на административния орган и му се укаже, че следва
да предприеме действия по обезщетение на жалбоподателката
съобразно установеното й право съгласно мотивите на настоящето решение, както и
действия по прецизиране редакцията на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и
спорта, обн. в ДВ бр. 64 от 2019 г., в сила от 18
януари 2019 г. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК
следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателката
за присъждане на разноските й по делото, които са в размер на 10 лева държавна
такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.Д. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на баща си Н.И.Д. с ЕГН ********** Заповед №
РД-09-526 от 03.09.2019 г. на Министъра на младежта и
спорта.
ВРЪЩА преписката на Министъра на младежта и спорта за изпълнение на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящето
решение.
ОСЪЖДА Министерството на младежта и спорта да заплати на В.Н.Д. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на баща си Н.И.Д. с ЕГН ********** *** съдебни
разноски в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :