Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 368 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявения иск е с
правно
основание чл.45 вр.с чл.52 от ЗЗД за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно действие -
прекъсване на ел.захранване и водопроводно отклонение към притежавания от ищеца
недвижим имот - сграда, находяща се в с.Караново, община Нова Загора.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца И.С.Й. против ответника П.С.И., за това че
ищеца бил пострадал от самоволните действия на ответника,
изразяващи се в непозволено увреждане, реализирано за периода от
времето от месец юни 2012 година до април 2018 в УПИ VII-271 в кв.32 по плана
на село Караново, изразяващо се в това, че ответника самоволно в нарушение на
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.31 от ЗС, и по Наредба № 4/17.06.2005
г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и
канализационни системи на МРРБ, неправомерно прекъснал водоснабдяването на
ищеца, с което осъществил престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК.
Твърди се, че следващото
неправомерно действие се състои в това, че през месец юни 2012 година до
07.08.2015 година в УПИ VII-271 в кв.32 по плана на село Караново, ответникът
отново самоволно не по установеният ред чл.124 ал.1 от ГПК и чл.31 от ЗС от Наредба
№6/24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната мрежа или към разпределителните
електрически мрежи, ответника осъществил едно свое оспорвано от ищеца
предполагаемо право, като неправомерно прекъснал ел.
захранването имот на ищеца, с което реализира състава на престъпление по
чл.323, ал.1 от НК, за което било образувано НОХД № 464/2018
г. на Новозагорския районен съд, което приключило със споразумение.
Твърди още, че липсата на електричество и вода са направили имота
неизползваем, което води до абсолютни пречки за ползване на имота, което
създало огромно психично натоварване, притеснения, несгоди за това, че ищеца
бил принуден да живее при условия напълно несъвместими със съвремието. Освен
това тези недостатъци създавали пречки за обработването на двора, а това довело
до лишаване от ползване и добиви от имота, както и от лишения от ползване на
вода и електричество, относно ежедневните човешки потребности, което лишавало
ищеца от възможността да ползва имота, и по тези причини не оставал да преспива
в имота си.
Сочи, че ответника по никакъв начин не желаел да
възстанови неимуществените вреди от извършеното от него самоуправство и това било видно от
декларациите му, както и от обясненията му по наказателното дело. Твърди още,
че за един огромен период от време е подложен на тези неимуществени страдания
от двете му деяния, като за всяко едно от деянията на ответника се претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 4000 лева за всяко едно, а
именно за липсата на водоснабдяване и липсата на електричество, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането.
Постъпил е отговор от ответника на основание чл.131
от ГПК, с който не оспорва вината си, призната по НОХД № 464/2018 г. по описа
на PC гр. Нова Загора за извършени от него престъпления по чл.323, ал.1 от НК.
Ответната страна оспорва твърдението, че описаните
неимуществени вреди са последица от деянията по НОХД № 464/2018 г. на PC гр.
Нова Загора. Освен това оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва, че процесния имот представлява
УПИ VII-271, в кв. 32
по плана на с. Караново, община Нова Загора, цялото с площ от 1175 кв.м. по
скица № КР-08-839/27.11.2015г., застроен със следните обекти: едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 84 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от
15.75 кв.м., две паянтови сгради с площ от 55.00 и 30.00 кв.м. и навес.
Твърди, че процесният недвижим имот и построените в него
сгради са принадлежали на родителите на страните - Слав И.Й. и Драганка Петрова
Йорданова, които са живели в този имот и неговите сгради и са ги експлоатирали
за своите и на семейството си нужди и поради тази причина всички консумативни
разноски свързани с ползването на имота - ел. енергия и ВиК услуги са били отчитани
чрез общ измервателен уред - един бр. електромер и един бр. водомер.
Сочи, че през 1998г. бащата на страните по делото - Слав И.Й.
е прехвърлил на сина си - И.С. Драганов 850/1150 идеални части от притежавания
от него поземлен имот, заедно с находящите се в имота сгради - жилище с площ от
15.75кв.м., селскостопански обект с площ от 55 кв.м., селскостопански обект с
площ от 30 кв.м., второстепенна сграда с площ от 6.00 кв.м.
Твърди, че след така извършеното разпореждане, приобретателят
- ищец не бил предприел действия за откриване на самостоятелни партиди за
отчитане на потребяваната ел.енергия и ползвани ВиК услуги в притежаваните от
него имоти.
Тези консумативни разходи са били отчитани чрез общия
водомер и електромер, като тяхната стойност е била заплащана от ответника,
който през 1999 г. по силата на н.а. № 149, н.д. № 761/1999 г. е придобил
собствеността на останалата идеална част от дворното място и построената в него
масивна жилищна сграда, разположена в североизточната част на парцела.
Сочи, също, че от момента на придобиване на собствеността
върху процесиите обекти и имот, ищецът не е живял в тях, не ги е обитавал и не
ги е ползвал.
Твърди, че причините за това били, че родителите му
продължили да живеят и обитават прехвърлените в полза на децата си сгради,
продължили да обработват цялото дворно място и да се занимават с отглеждането
на животни и селскостопанска продукция, с каквото предназначение били построени
и придобитите от ищеца селскостопански обекти.
Според ответника другата причина, поради която ищецът не
проявявал интерес към собствеността си, била че той живеел постоянно на друг
адрес в гр. Нова Загора и притежавал друг поземлен имот и сгради в съседно
населено място. Посещенията му в придобитите от него имот и сгради в с.
Караново било най-често под формата „на гости”, изключително рядко на два-три
месеца по веднъж, по няколко часа, като всяко посещение било съпроводено със
скандали с родителите и брат му, закани за убийства и заплахи, станали причина
за множество жалби и сигнали до органите на реда и прокуратурата.
Твърди, че след пореден скандал, през 2012 г. ищецът бил
изгонил своите родители от жилището, в което живеели, което било и причината за
извършените от ответника действия.
Сочи, че дори и след това ищецът не е имал намерение да
обитава имота, тъй като не бил предприел каквито и да било действия към
доставчиците на ел. енергия и ВиК услуги за разрешаване и изграждане на
необходимите връзки.
В тази връзка, оспорва твърдението, че за процесния период
2012-2018 г. по отношение на ВиК и за периода от 2012-2015 г. имотът на ищеца е
бил неизползваем, тъй като е бил без вода и ток. Счита, че през този период
ищецът не е проявявал интерес към имота си, не бил извършвал действия по
неговото стопанисване и управление, не бил предприел каквито и да било действия
за разкриване на самостоятелна партида и изграждане на собствено захранване на
притежаваните от него обекти.
Смята, че ищеца не е обитавал притежаваните от него сгради,
като причината за това не било отсъствието на ел. енергия и вода, а собственото
му дезинтересиране и влошени семейни отношения.
Според него за ищеца не е съществувала пречка да обработва
притежаванато от него дворно място, разпределено му за ползване съгласно влязло
в сила Решение № 290 от 20.12.2012 г. на PC
гр. Нова Загора, постановено по гр.д. № 711/2012 г.
В частта, разпределена за ползване от ищеца, имало изграден
кладенец и ръчна помпа, от където спокойно при добро желание можел винаги и по
всяко време да черпи необходимата му за обработване на дворното място вода,
която е и питейна.
Настоява, че нямало каквато и да било законова пречка, след
прекъсване на захранването ищецът да заяви присъединяването на притежаваните от
него имоти към съществуващата водопреносна и електропреносна мрежа, като с
бездействието си за процесния период сам се бил поставил в посочената в
исковата молба ситуация и присъединяването на притежаваните от ищеца сгради към
електропреносната и водопреносната мрежа било станало по негово искане едва
през 2018 г., респ. 2015 г., което действие бил могъл да стори веднага след
извършеното прекъсване.
Ответната страна твърди, че независимо, че ответника със
своите действия е прекъснал ел. захранването и водоснабдяването на
притежаваните от ищеца имоти, то той не притежавал властта, правоспособността и
възможността да възстанови предходното състояние, тъй като то било в
компетентност единствено на доставчиците на ВиК услуги и ел. енергия и се
извършвало по предвидения в приложимата нормативна уредба ред и условия.
В тази връзка, счита, че претенцията на ищеца, освен
неоснователна била погасена по давност, тъй като от извършване на деянието били
настъпили повече от пет години, което изключвало отговорността на ответника да
възмезди евентуално причинените от поведението му вреди на потърпевшия.
С оглед установяване на твърденията си, че ищецът не бил
подавал заявление за откриване на самостоятелни партиди за ползване на ел.
енергия и ВиК услуги за притежаваните от него имоти, моли съдът да му издаде
два броя съдебни
удостоверения, въз основа на които ответника да се снабди с удостоверение
от доставчика на ел. енергия за с.
Караново, община Нова Загора и удостоверение от доставчика на ВиК услуги за с.
Караново, община Нова Загора, въз основа на които да се удостовери има ли открити партиди за ползвани ел.
енергия и ВиК услуги на името на ищеца - И.С.Й. за притежаваните от него имоти
- ид. част от поземлен имот, жилищна сграда, две селскостопански сгради и
навес, находящи се в с.
Караново, Община Нова Загора, ул. „Любен Каравелов” № 31, ако има такива партиди на коя дата са открити, кой е техния
заявител, както и на следните обстоятелства: в периода 2012 г. - 2018 г. - И.С.Й.
подавал ли е заявление за присъединяване на описаните по-горе поземлен имот и
обекти в него към електроснабдителната и водоснабдителните мрежи и на коя дата
е подадено това заявление. На коя дата били присъединени тези обекти към
съответните мрежи и какво е фактическото потребление на ел. енергия и ВиК
услуги, считано от датата на присъединяване до настоящия момент.
Моли съдът да допусне събирането на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
твърденията, че имотът не бил обитаван от ищеца, кои са били причините за това
и как се е отразило на ищеца прекъсването на захранването на имотите му с вода
и ел. енергия.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се
и от адв.С. ***, които поддържат иска. Подробни съображения излага в представена по
делото писмена защита. Претендират за присъждане на разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание се явява лично и
чрез процесуалния си представител адв. Ц. ***, оспорват исковите претенции и
молят за присъждане на направените разноски.
След преценка доводите на
страните и на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2019 г. с вх. № 1498 в Районен съд Нова загора е
постъпила искова молба от И.С.Й. против П.С. ***, с която се прави искане съдът да осъди ответника за непозволено увреждане, изразяващо се в това,
че на неустановена дата през месец юни 2012 година до април 2018 в УПИ VII-271 в кв.32 по плана на село Караново самоволно, не
по установеният ред чл.124 ал.1 от ГПК и чл.31 от ЗС, както и по Наредба
№4/17.06.2005 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни системи на
МРРБ, ответника е осъществил едно свое оспорвано от ищеца в производството
предполагаемо право и неправомерно прекъснал водоснабдяването му - престъпление
по чл.323 ал.1 от НК, за което е признат за виновен да заплати неимуществени
вреди в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Касае се за причинено
непозволеното увреждане на ищеца изразяващо се в това, че на неустановена дата
през месец юни 2012 година до 07.08.2015 година в УПИ VII-271 в кв.32 по плана на село Караново самоволно, не
по установеният ред чл.124 ал.1 от ГПК и чл.31 от ЗС от Наредба № 6/24.02.2014
година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната мрежа или към разпределителните електрически мрежи осъществил едно
свое оспорвано от ищеца предполагаемо право, като неправомерно прекъсва
ел. захранването в този имот -
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, за което е признат за виновен, като ищеца
претендира сумата от 4000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се
претендират обезщетения за неимуществените вреди, настъпили в резултат на
противоправно прекъсване на ел. захранване и водопроводно отклонение към
притежавания от ищеца недвижим имот - сграда, находяща се в с.Караново общ.Нова
Загора, като за всяко едно от деянията се претендират неимуществени вреди в
размер на по 4000 лева, ведно с лихвата от датата на увреждането или общо за
двете деяния в размер на 8000 лева.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че в прието и одобрено от
съда Споразумение по НОХД № 464/ 2018 г. по описа на PC Нова Загора, ответникът П.С.И. се е признал за виновен в извършване, по
отношение на ищеца в настоящото производство И.С.Й., на престъпление с правна
квалификация чл. 323 ал.1 от НК.
По почин на ищцовата и на ответната страни са събрани
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД във вр.
с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Предявениите
искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от легитимирана надлежна
страна.
Съдът счита за
основателни исковете за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД, произтичащо от виновно и противоправно действие на
ответника, изразяващо се в прекъсване на водоснабдяването и ел. захранването в
недвижим имот на ищеца. В хода на процеса се доказаха кумулативните
предпоставки за уважаване на деликта, а именно наличие на вреди, на вина, и на
причинно-следствена връзка между действията на ответника и увреждането на
ищеца, изразяващи се в психични и социално-битови неудобства, породени от
липсата на елементарни комунални блага.
Съдът кредитира
ангажираните по делото писмени доказателства, които в голяма степен обосновават
основателността на исковата претенция. Те се подкрепят и от гласните
свидетелски показания, ето защо съдът намира предявения иск за основателен. От
свидетелските показания, на които съдът дава вяра се доказа, че проблемите на
ищецът с ответника по отношение липсата на вода датират от 2012 г. и
продължават до настоящия момент, а ел. захранването е прекъснато за периода от
2012 г. до август 2015 г. Липсата на вода и електричество са оказали негативно
влияние върху психическото състояние на ищеца. Безспорно установено е, че
нанесените неимуществени вреди са вследствие на неправномерното поведение на
ответника в настоящото производство.
Предявените
претенции съдът счита за доказани. Безспорно се доказа,
че нанесените неимуществени вреди са в резултат на виновното поведение на
ответника, като вината е доказана в наказателния процес, а именно по НОХД №
464/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, като гражданския съд по настоящото
производство съобразявайки се с нормата на чл. 300 от ГПК, приема за доказана вината
на ответника, тъй като последно цитираната правна норма дава възможност и
задължава настоящия състав с това, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Иначе
казано обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние, с автор ответника по делото, и начина на извършване на самото деяние от ответника
няма как да бъдат пререшавани и следва да се
приети за установени. Отговорността
на последният е породена от наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането, в това число и неимуществените
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато ищецът е бил известен за това, а причинителят на
непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, считано от датата
30.06.2012 г., която съдът приема за начална по отношение начисляването на
лихвата за забава, тъй като точната дата не е установена.
Относно размера на предявените искове на основание чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда, по справедливост. В
случая се установи, че в резултат на извършваните неправомерни действия, а именно прекъсване на водоснабдяването и ел.
захранването са настъпили неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени до сумите, както следва за липсата на
вода в имота – обезщетение в размер на 2500 лева, и за липсата на електричество
в процесния имот - обезщетение в размер на 1000 лева. Следователно исковете за непозволено увреждане следва да бъдат частично уважени
до сумите от по 2500 лева за липсата на водоподаване и 1000 лева за втория иск
за липсата на електричество, като до пълния претендиран размер от по 4000 лева
за всеки един от исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Сумата, до
която съда уважава иска, се дължи ведно със законната лихва - считано от деня на
увреждането 30.06.2012 г. до
окончателното изплащане.
По въпроса
за разноските:
Относно
направеното възражение от адвоката на ищеца за прекомерност
на изплатеното възнаграждение на адвоката на ответника, то следва да бъде частично уважено и
адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника да бъде намалено, съобразно
на положените от него усилия за осъществяване на процесуална защита на неговия доверител.
Съдът намира,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК и Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения до минималния размер, а именно – 730.00 лв.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди
разноски на пълномощника на ищеца в размер на 320 лева, съразмерно
уважената част на исковете, а на пълномощника на ответника също следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 420 лева, съобразно отхвърлената част на исковете претенции. Разноските, които следва ответника да заплати по сметка на Районен съд – Нова Загора
за държавна такса са в размер на 140 лева.
При горните
съображения Новозагорският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Й., ЕГН ***********,***, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2500.00 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за
виновно и самоволно прекъснато водоснабдяване в имот, индивидуализиран като УПИ VII-271 в кв.32 по плана на село Караново, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането 30.06.2012 г. до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Й., ЕГН ***********,***, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/ за виновно и
самоволно прекъснато електро захранване на имот, индивидуализиран като УПИ VII-271 в кв.32 по плана на село Караново,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 30.06.2012 г. до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Й., ЕГН
***********,***, направените деловодни разноски за адвокат в размер на 320.00 лв. /триста и двадесет лева/,
съразмерно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА И.С.Й., ЕГН
***********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН **********,***, направените
деловодни разноски за адвокат в размер на 420 лв./четиристотин и двадесет лева/, съобразно отхвърлената част на исковете претенции.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Нова Загора държавна такса в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: