№ 448
гр. С........, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110109181 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на .......... против ..........., с
която е предявен осъдителен иск за сумата 9337,05 лева, представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи по имуществена
застраховка по щета № ..........89, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
21.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 24.06.2022 г. на А......... ........+..... посока към гр. ........ на
територията на община Е... е настъпило пътно – транспортно произшествие по вина на
водача на лек автомобил „..........“ с рег. №........., който поради неспазване на необходимата
дистанция е ударил движещият се пред него лек автомобил „............“ с рег. №........, по
отношение на който с ищеца имало сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица №.........97 със срок на действие 23.09.2021 г. до 22.09.2022 г. За
събитието е съставен Протокол за ПТП с бл. №........ от 24.06.2022 г. За нанесените по лек
автомобил „............“ с рег. №........ при ищеца е образувана щета №..........89, по която ищецът
заплатил обезщетение в размер на 9321,05 лева на сервиза, извършил ремонта на
автомобила по издадена фактура №*********/02.09.2022 г.. С изплащането на посоченото
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и
неговия застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил „..........“ с рег. №......... е имал сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата
на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати
сума в размер на платеното обезщетение с включени 25.00 лева – ликвидационни разходи за
обработка на щетата, но ответникът не е заплатил горепосочената сума. Претендира
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан по размер. Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на лек автомобил „..........“ с рег. №.......... Оспорва водачът лек автомобил „..........“
с рег. №........., да е нарушил правилата за движение по пътищата. Поддържа, че липсва
противоправно поведение. Заявява, че изключителна вина за настъпване на произшествието
1
има водачът на лек автомобил „............“ с рег. №........, който е спрял рязко, с което е нарущил
правилата за движение по пътищата и е съпричинил настъпването на процесното ПТП.
Оспорва твърдените имуществени вреди да са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Оспорва изложеното в заявление за изплащане на обезщетение до застрахователя.
Оспорва исковете и по размер като прекомерно завишен и несъответстващ с действителната
стойност на настъпилите вреди и на средните пазарни цени за ремонтно-възстановителните
дейности. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка със събитието. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, а с оглед
твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които застрахования при ищеца водач е допринесъл за настъпване
на вредите, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
С доклада по делото е прието за установено като безспорно между страните
обстоятелството, че към датата на ПТП – 24.06.2022 г. между ищцовото дружество и
собственика на лек автомобил „............“ с рег. №........, е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. Видно от представената
застрахователна полица №.........97/23.08.2021 г. застраховката е с клауза „Пълно каско“ и
право на официален сервиз със срок на застрахователното покритие от 23.09.2021 г. до
22.09.2022 г. Не е спорно, а и се признава от ответника, че по отношение на лек автомобил
„..........“ с рег. №......... към датата на просецното ПТП – 24.06.2022 г. е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното дружество
и със срок на покритие 25.02.2022 г. до 24.02.2023 г. Това обстоятелство се установява и от
приобщените протоколи за ПТП, съставени от мл. автоконтрольор, които в тази част имат
обвързаща доказателствена сила за факти пряко възприети от актосъставителя. Фактът на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От приобщения по делото Протокол за ПТП №......../24.06.2022 г. ведно със скица към
него, събраните гласни доказателства чрез разпита на водачите на процесните леки
автомобили С. Н. К. и Е. С. Д., както и от заключението на САТЕ, прието по делото се
установява, че на 24.06.2022 г. на А......... ........+..... посока от гр. С........ към гр. ........ .........
водачът на лек автомобил „..........“ с рег. №......... поради неспазване на необходимата
дистанция е ударил спрелият пред него в колона от автомобили лек автомобил „............“ с
рег. №......... Според показанията на свидетеля Д., които съдът цени като логични,
последователни и съответни на събраните писмени доказателства, вследствие спирането на
трети за делото автомобил в тунела „..............“ останалите превозни средства също се е
наложило да спрат движението си. Лек автомобил „..........“ с рег. №......... обаче поради
2
рязкото навлизане зад лек автомобил „............“ с рег. №........ е установил много малка
дистанция, не е могъл да спре навреме и се е ударил в лек автомобил „............“ с рег. №........,
с което го е бутнал напред. Наведените от ответника възражения, че зад лек автомобил
„..........“ с рег. №......... е имало друг автомобил, който го е ударил отзад, останаха недоказани,
незавиС. от дадените от свидетеля К. показания, които не отговарят на очертаната от
участващите в произшествието обстановка в представените пред ОД на МВР –С........
декларации. Видно от тях произшествието е настъпило между три превозни средства, като в
лек автомобил „............“ с рег. №........ е бил по средата. Според заключението на САТЕ след
сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в протокола за ПТП като
видими увреждания е направен извод, че щетите по лек автомобил лек автомобил „............“ с
рег. №........ се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 24.06.2022 г.
произшествие. За настъпването им свидетелства и водачът на лекия автомобил Д., според
който ударът не е бил лек като е довел до съществени увреждания в задната част на
автомобила.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в
резултат от действията на водача на лек автомобил „..........“ с рег. №........., който е управлявал
превозното средство със скорост и дистанция, при които е управлявал превозното средство
със скорост и дистанция , при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона, без да настъпи съприкосновение с намиращият се пред него лек автомобил „............“ с
рег. №.........
От Протокола за ПТП е видно, че по отношение на водача на лек автомобил „..........“ с
рег. №......... е било взето административно отношение като му е бил съставен АУАН с бл.
637513/24.06.2022 г., въз основа на който е издадено и НП №22-1204-001035/12.07.2022 г.,
връчено на водача С. Н. К. на 10.08.2022 г. С поведението си водачът т лек автомобил
„..........“ с рег. №......... е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП като не се е движил на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, което освен противоправно, е в
колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е
и виновно, като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество
възражения в този смисъл са неоснователни.
За нанесените по лек автомобил „............“ с рег. №........ увреждания при ищеца е
образувана преписка по щета №..........89, по която след извършен опис и доклад ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Извършеното
от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 9321,05 лева е отделено за
безспорно между страните с доклада по делото, а и се установява от представеното по
делото платежно нареждане за извършен превод на 14.09.2022 г. в полза на сервиза,
отстранил щетите по автомобила. Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е
изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско“ за изплащане на
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
С регресна покана, получена от ответника на 1.11.2022 г. ищцовото дружество е
заявило претенцията си пред ответника, който е отказал да заплати застрахователно
обезщетение.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
3
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил „............“ с рег. №........, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза на 10241,90
лева. Претендираната от ищеца сума 9321,05 лева е в по-нисък размер от установения
дължим, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява неоснователно. Съдът намира, че сумата 25.00 лева,
чиито размер се потвърждава и от вещото лице, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 9337,05 лева.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на лек автомобил
„............“ с рег. №........ да е нарушил правилата за движение по пътищата, с което да е
допринесъл за настъпване на установените увреждания по автомобила. Според
заключението на САТЕ водачът на увредения автомобил не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП – то, тъй като в монета на удара е бил в спряно
положение.
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 21.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
2733,92 лева, от които 373,48 лева за държавна такса, 280,00 лева за депозит за вещо лице и
за свидетел и 2080,44 лева за адвокатско възнаграждение, чиито размер съдът с оглед цената
на иска и броя на проведените съдебни заседания и като прецени фактическата и правна
сложност на делото не счита за прекомерен, в който смисъл е наведеното от ответника
възражение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. С........, ........
да заплати на ............. ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С........, ....... на
основание чл. 411 КЗ сумата 9337,05 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи по имуществена застраховка
по щета №..........89, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.02.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
4
2733,92 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5