М О Т И В И по НОХД № 2009 / 2016 г. по описа на СтРС
Подсъдимият З.Й.Д.
е обвинен в това, че през периода от
27.02.2016 г. до 02.03.2016 г. в с. Борилово, общ. Стара Загора и в с.
Пъстрово, общ. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление и в
съучастие с неустановено по делото лице, като извършител, с цел да набави
имотна облага за себе си и за другиго – неустановения по делото съизвършител,възбудил и поддържал заблуждение у следните
лица: на 27.02.2016 г. в с. Борилово, общ. Стара Загора, С.Т.Д. относно
обстоятелството, че се обаждал „И.“ - съпруг на внучката му Силвия, който бил
поръчал климатици от Германия и С.Д. трябвало спешно
да му помогне, като даде пари на „Виктор Зарев“, които да се внесат като капаро
за климатиците, с което му причинил имотна вреда в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева и на 02.03.2016 г. в с. Пъстрово, общ. Стара
Загора, Р.С.П. и В.И.П. относно обстоятелството, че се обаждал техен познат –
„Пейчо“, който бил закупил климатици от гр. Чирпан и
трябвало спешно да му помогнат, като платят стойността им на „Виктор Зарев“, с
което причинил на Р.С.П. и В.И.П. имотна вреда в размер на 6000 /шест хиляди/
лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева – престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира на същия
да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като изтърпяването на така определеното наказание бъде отложено при условията
на чл.66 от НК.
На основание
чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от пострадалите В.И.П. и Р.С.П. против подсъдимия З.Й.Д. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане. Пострадалите са конституирани в
качеството на граждански ищци. Поради смърт на В.П., в хода на производството
са конституирани като ищци неговите наследници Р.П., Тотка Папазова и И.И..
На основание
чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от пострадалия С.Т.Д. против подсъдимия З.Й.Д. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане. Пострадалият е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Гражданските
ищци поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло.
Подсъдимият
се признава частично за виновен. Изразява съжаление за случилото се.
Защитата
изразява становище, че събраните доказателства не са достатъчни за изграждане
на твърдо и непоколебимо вътрешно убеждение у съда, че подзащитният
му е извършил вмененото му престъпление. Ето защо, пледира за оправдателна
присъда.
От
събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното :
Подсъдимият З.Й.Д. ***, не е осъждан.
Той работел като таксиметров шофьор във фирма „Н - такси“ – гр. Стара Загора.
На 27.02.2016 г. с подсъдимия по
телефона се свързал непознат за него мъж /неустановен по делото/, който ползвал
телефонен номер **********. Непознатият му предложил да отиде до с. Борилово,
общ. Стара Загора, където трябвало да се срещне с възрастен мъж и да получи
пари от него. Подсъдимият се съгласил и около 16.30 часа, с управлявания от
него таксиметров автомобил марка „Хюндай“ с рег. № СТ 4396 АН пристигнал в с.
Борилово. От там, той отново се свързал по телефона с непознатия за него мъж,
който му давал инструкции как да открие дома на въпросния възрастния мъж. Пдсъдимият открил къщата и в този момент от двора излязъл постр. С.Т.Д. на 88 г., който вървял бавно и трудно, с
помощта на два бастуна.
По – рано същият ден, около 14,00 часа,
в дома на св. Д., на стационарния му телефон с абонатен номер *********, се
обадил мъж, който се представил за „И.“ – съпруг на внучката му Силвия. „И.”
казал на пострадалия, че бил договорил покупка на климатици
от магазин в гр. Чирпан за сумата от 30 000 лева, които били доставени от
Германия. „И.“ обяснил още, че бил в Бургас и тръгвал към Стара Загора, а за климатиците спешно трябвало да се плати капаро. Продиктувал
на постр. Д. телефонен номер – **********, като му
казал, че това бил номера на управителя на магазина – „Виктор Зарев“. Поръчал
му да се обади на този човек, който щял да му обясни на кой и по какъв начин да
плати капарото в размер на 6000 /шест хиляди/ лева. Св. Д. се обадил на
посочения му номер. Отговорил му мъж, който се представил като „Виктор Зарев“.
Той му обяснил, че щял да изпрати в селото човек, който да вземе парите за климатиците. Пострадалият събрал сумата от 6000 лева, които
имал в наличност в дома си и зачакал някой да дойде да ги вземе.
Когато подсъдимият спрял с
таксиметровия автомобил пред дома му, св. Д. се насочил към него. Попитал го
„от Чирпан ли го изпращат“ . Подсъдимият отговорил утвърдително. Пострадалият
му се доверил и му дал парите – сумата от 6000 лева, който в били в банкноти от
50 лева и от 20 лева, а именно – 100 банкноти от 50 лева и 50 банкноти от 20
лева. Подсъдимият взел парите и тръгнал с автомобила, а постр.
Д. му пожелал приятен път.
Веднага след като отпътувал, подсъдимият
се обадил по телефона на непознатия мъж, съгласно уговорката им и го уверил, че
бил взел парите. Тогава мъжът му казал да тръгне към гр. Габрово, което Д. изпълнил.
Още преди да достигне до гр. Казанлък обаче отново му се обадил този мъж и му
казал да се върне обратно в гр. Стара Загора и да отиде до адрес: ул.“Гурко“ № 101. Указал му още, когато стигне до този адрес,
да остави под намиращите се до блока контейнери за смет сумата от 5000 лева, а
останалите 1000 лева да задържи за себе си. Подсъдимият така и сторил. Открил
въпросните контейнери за смет, увил 5000 лева в рекламна брошура и ги оставил
под един от тях. Останалата част от парите, които бил взел от постр. С.Д., в размер на 1000 лева, задържал за себе си.
Малко по – късно, непознатият мъж
отново му се обадил и му казал, че всичко било „точно“ и че много добре се
работело с него. През следващите няколко дни двамата разговаряли многократно по
телефона.
Междувременно, вечерта на 27.02.2016
г., пострадалият С.Д. бил посетен от внучката си Силвия и съпруга й И.. От
разговора с тях, пострадалият разбрал, че бил измамен, за което сигнализирал в
органите на полицията.
На 02.03.2016 г., предиобед,
обв. Д. отново получил телефонно обаждане от същия
непознат за него мъж, който му казал, че трябвало веднага да отиде до с.
Пъстрово, общ. Стара Загора. Обяснил му, че трябва да вземе пари от възрастна
жена. Обвиняемият се съгласил и с управлявания от него таксиметров автомобил
пристигнал в с. Пъстрово около 11.00 часа на 02.03.2016 г. Паркирал автомобила
в централната част на селото и зачакал. Тогава отново му се обадил непознатия
мъж, който му казал, че „вместо бабата, щял да дойде съпруга й“. Няколко минути
по – късно, до таксиметровия автомобил се приближил св. В.И.П. на 83 г., жител ***.
По – рано същият ден, около 08,00 часа,
в дома на св. П., на стационарния му телефон с абонатен номер *********, се
обадил мъж, който се представил за „Пейчо“ – син на съседката му Йорданка
Попова. Тъй като П. трудно чувал, предал слушалката на телефона на съпругата си
– св. Р.С.П. на 82 г. „Пейчо” й обяснил, че бил договорил покупка на климатици от магазин в гр. Чирпан за сумата от 1 500
лева, които трябвало да бъдат платени спешно, а той се намирал в гр. Пловдив.
Помолил пострадалата П. да плати сумата, която той след това щял да й върне.
Продиктувал й телефонен номер – **********, като й казал, че това бил номера на
управителя на магазина – „Виктор Зарев“. Поръчал й да се обади на този човек,
който щял да й обясни на кой и по какъв начин да плати сумата за климатиците. Св. П. се обадила на посочения номер.
Отговорил й мъж, който се представил като „Виктор Зарев“. Той потвърдил, че
действително „Пейчо“ бил сключил такава сделка и ако климатиците
били платени веднага, цената щяла да е 1500 лева, а ако тази сумата не бъде
платена веднага, след това трябвало да се доплати още 5000 лева. След това „Виктор
Зарев“ я попитал колко пари имала в дома си. П. му отговорила, че имала около
5000 – 6000 лева. След това отново й се обадил „Пейчо“, който я помолил да
плати още 5000 лева, които той после щял да й върне. Казал й пак да се обади на
„Виктор“ и да му предаде какво се били разбрали. П. отново се обадила на
посочения й телефонен номер и разказала на „Виктор“ какво я бил помолил
„Пейчо“, а именно – да плати за „климатиците“ сумата
от 6000 лева. „Виктор Зарев“ й обяснил, че щял да изпрати в селото човек, който
да вземе парите. Пострадалите В.П. и Р.П. събрали сумата от 6000 лева – семейни
спестявания, които имали в наличност в дома си. През това време на домашния
телефон отново им се обадил „Виктор Зарев“, който накарал пострадалите да
преброят сумата и да му кажат колко били на брой банкнотите и с какъв номинал.
После им казал, че човекът за парите бил пристигнал и ги чакал в центъра на
селото. Св. П. поставила парите – сумата от 6000 /шест хиляди/ лева в хартиен
пакет и ги дала на съпруга си, който тръгнал към центъра на селото. Св. П.
видял спрелия там таксиметров автомобил и се насочил към него. Попитал го той
ли ечовекът за климатиците.
Подсъдимият потвърдил. Пострадалият му се доверил и му дал парите – сумата от
6000 лева, поставени в пакет. Обвиняемият взел пакета с парите и потеглил с
автомобила, а постр. П. тръгнал към дома си. През
това време, постр. Р.П. се досетила, че това вероятно
било измама и тръгнала към центъра на селото, като викала съпруга си по име. В
далечината видяла как той предавал парите на таксиметровия шофьор и колата
тръгнала. После двамата със съпруга й отишли до кметството и разказали на
кметския наместник – св. Тончо Георгиев за случилото се, който от своя страна
уведомил органите на Второ РУ на МВР – Стара Загора. Малко по – късно,
пострадалите се срещнали със своя познат – Петър И. Попов, който наричали
„Пейчо“ и бил син на тяхната съседка Йорданка Попова. От разговора с него,
пострадалите разбрали, че били измамени.
Веднага след като отпътувал от с.
Пъстрово, подсъдиимят се обадил по телефона на
непознатия мъж, съгласно уговорката им и го уверил, че бил взел парите. Тогава
мъжът му казал да тръгне към гр. Хасково, което обв. Д.
изпълнил. Преди да достигне до гр. Хасково отново му се обадил този мъж и му
казал да не влиза в града, а да тръгнел по пътя за гр. Харманли. Обяснил му да
спре на отбивка край пътя, на която имало чешма.
Казал му още, когато стигне до това място, да хвърли в намиращия се до чешмата
контейнер за боклук сумата от 5000 лева, а останалите 1000 лева да задържи за
себе си. Подсъдимият така и сторил. Открил въпросната отбивка
и без да слиза от автомобила, през отворения прозорец на предната лява врата,
хвърлил в контейнера пакета, с намиращите се в него пари – сумата от 5000 лева.
Останалата част от парите, които бил взел от постр. П.,
в размер на 1000 лева, задържал за себе си.
При проведени разпознавания на лица на
08.03.2016 г. /л.53 и л.55 от ДП/, пострадалите В.И.П. и С.Т.Д. категорично са
разпознали подс. З.Й.Д. като човека на който са
предали парите за „климатиците“.
С протокол за доброволно предаване от
08.03.2016 г. /л.82/, обв. Д. предал на водещия
разследването полицай сумата от 2000 лева, за които обяснил, че това били
парите, които отделил за себе си при процесните
деяния.
С разписка от 13.04.2016 г. част от
тази сума – в размер на 1000 лева, била върната на постр.
С.Д..
С разписка от 17.06.2016 г. останалата
част от тази сума – в размер на 1000 лева, била върната на постр.
Р.С.П..
Съгласно
правната теория и съдебна практика, измамата е користно престъпление, засягащо
собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно
определени обстоятелства или със същата цел използва съществуващо заблуждение,
неопитност или неосведоменост. Измамливите действия трябва да повлияят на
волята на пострадалия, поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши
действия, които му причиняват имотна вреда и които не би сторил без
заблуждението, в което е въведен. За да е осъществено деянието, от субективна
страна е необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца – получаването
на имотна облага. Целта трябва да съществува към момента, когато започва
изпълнителното деяние – в случая – възбуждане и поддържане на създадената от
неустановеното лице погрешна представа, че парите са необходими за закупуване
на климатици и че по този начин вършат услуга на
техни познати.
По
време на съдебното следствие не се установи твърдяното от прокуратурата наличие
на общ умисъл между подсъдимия и неустановеното лице за извършване на т.нар.
„телефонни измами“ и конкретно- за въвеждане в заблуждение по посочения в
обвинителния акт начин, по отношение на
пострадалите. Не се доказа Д. да е имал обща със съучастника му представа за
конкретните параметри на измамата – за спецификата на „сделката с климатиците“, за „участващите“ в нея лица и т.н. В тази връзка съдът съобрази както
обясненията на подсъдимия, така и показанията на пострадалите, които са
непротиворечиви, че почти не са разговаряли помежду си. Комуникацията помежду
им се е ограничила до потвърждаване на обстоятелството, че той е човекът, който
е изпратен да вземе парите. Не са налице доказателства относно това, което
твърди обвинението – че е налице уговорка между неизвестното лице и подсъдимия за съвместни конкретни действия
по въвеждане и поддържане на заблуда у пострадалите.
Ето
защо съдът счита тезата на прокуратурата- че Д. е възбудил заблуждение у пострадалите,
за недоказана. Последният, обаче, макар и най общо, си е давал сметка за
нелогичността на ситуацията – престарели хора да дават голяма сума пари на
непознат човек, които той по-късно да предава на неизвестни лица по меко казано необичаен
начин, задържайки за себе си значителна част от тях, което обосновава наличието
на т.нар. абстрактен умисъл за извършване на престъплението .
Съдът счита,
че в случая с невербалното си поведение – мълчаливо приемане на сумите от
пострадалите, подсъдимият е поддържал у тях заблудата, че предоставя пари на
оторизирано лице, необходими за заплащане на процесните
вещи.
Горната
фактическа обстановка се прие за безспорно установена от показанията на
пострадалите, отчасти от обясненията на подсъдимия, протоколи за разпознаване, както и от приетите
по делото справки от мобилни оператори за проведени разговори .
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид изложеното,
съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият З.Д. в периода от 27.02.2016 г. до 02.03.2016 г. в с.
Борилово, общ. Стара Загора и в с. Пъстрово, общ. Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие с неустановено по делото лице, като
извършител, с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго –
неустановения по делото съизвършител, е поддържал
заблуждение у С.Т.Д., Р.С.П. и В.И.П. , с което им причинил вреда в общ размер от
12 000 /дванадесет хиляди/ лева –
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. С оглед изложените по-горе мотиви, съдът прие, че обвинението не е
доказано по отношение на изпълнителното деяние „възбудил заблуждение“, поради
което оправда подсъдимия в тази част.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл. Деецът е
съзнавал, че поддържа предварително създадено от неговия съучастник заблуждение
у пострадалата, като е целял придобиване на имотна облага – за себе си и
неустановеното лице.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
е изразеното критично отношение към извършеното, частичните самопризнания,
чистото съдебно минало, частичното възстановяване на вредата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства-
не са налице.
Съдът,
счете, че следва
да наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно - за срок от една година и шест месеца.
С
оглед необремененото съдебно минало на подсъдимия и целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, съдът счете, че не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ето защо, отложи изпълнението
на същото за срок от три години, на основание чл.66 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
На основание
чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от пострадалите В.И.П. и Р.С.П. против подсъдимия З.Й.Д. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане. Пострадалите са конституирани в
качеството на граждански ищци. Поради смърт на В.П., в хода на производството
са конституирани като ищци неговите наследници Р.П., Тотка Папазова и И.И..
На основание
чл.84 от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от пострадалия С.Т.Д. против подсъдимия З.Й.Д. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане. Пострадалият е конституиран в качеството
на граждански ищец.
Правното
основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимият е извършил виновно престъпното деяние и е причинил имотна вреда на пострадалите.
В хода на съдебното следствие не се установи твърдяното от см.в. д., че е
предоставил на подсъдимия сумата от 6200 лева, от които възстановени са му 1000
лв. Ето защо уважи исковата претенция до размера от 5000 лева. По отношение на
останалите пострадали съдът уважи иска, съобразно наследствените им права, за
общ размер от 5000 лева. Съдът присъди горните обезщетения, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане.
На основание чл.189 ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса, съобразно уважените граждански
искове.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за
извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на подсъдимия Д. и
стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин. Следва да се
отчете и спецификата на психологията,
характерна за немалка част от сънародниците ни, намираща израз в стремеж
към изкарване на „бързи“ и „лесни“ пари, без да се държи особена сметка дали
средствата за това са законни или не.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: