Р Е Ш Е
Н И Е № 260706
гр.Пловдив,
26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 645/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.К.,
чрез полномощника й адв.Д.П. от ПАК срещу решение № 261079/29.10.2020г. по
гр.д. № 15918/2019г. по описа на РС Пловдив ІІІ граждански състав, с което е осъдена Н.К.К., да заплати на А.В.А.,
сумата от 1749 лв., представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от А.В.А.
3/8 идеални част от апартамент, находящ се в гр. Пловдив, пл. „***, за периода
от 01.10.2016г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г., до окончателното изплащане на
вземането. Отхвърлен е иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца А.В.А.
сумата от 292 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1749 лв.
за периода от 6-то число на месеца, за който се дължи обезщетението за ползване
до 01.10.2019г.
Н.К.К. е осъдена да
заплати на А.В.А., сумата от 2915 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от А.В.А. 5/8 идеални
част от апартамент, находящ се в гр. Пловдив, пл. ***, за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлен е иска за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца А.В.А. сумата от 487 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата от 2915 лв. за периода от 6-то
число на месеца, за който се дължи обезщетението за ползване до 01.10.2019г.
Решението се обжалва в осъдителните му
части, като неправилно, необосновано и противоречащо
на закона. Сочи се, че ищците не са ангажирали необходимите доказателства за
доказването основателността на исковете и за това кой какви наследствени квоти
притежава в този недвижим имот. Сочи се, че неоснователна е претенцията за
вземането наследено от бащата на А.А. за периода 01.10.2016 г. до 15.06.2018 г.
доколкото по настоящото дело са налице две нотариални покани - от 27.04.2015 г.
и 28.05.2015 г. от името на В. А. и А.А. за периоди, в които тези вземания са
били предявени по исков път, сумите са били присъдени с влезли в законна сила
съдебни решения и към момента са платени дължимите парични суми. Сочи се, че не
е обсъдена писмена декларация от 02.07.2015 година, подписана от А.А., с която
той декларира, че ще заплаща дължимия наем за процесното жилище за периода
19.05.2015 г. – 26.10.2017 г. Сочи се, че неправилно и без конкретни мотиви
съдът е кредитирал изцяло оспореното заключение на вещото лице В. Р., вместо
заключението на вещото лице З., като се сочи по какви причини това не е
трябвало да бъде сторено. Сочи се, че са необосновани изводите на районния съд,
че ищецът не е взел ключове за жилището, защото по делото е приет протокол, от
който е видно, че той се е настанил в имота чрез противоправни действия - смени
на патроните на вратите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноските по делото.
Решението в останалата му отхвърлителна част е
влязло в сила като необжалвано.
Подаден е отговор на въззивната
жалба от въззиваемите А.А. и А.А., чрез адв. Д., с
който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото по чл.38 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Н.К.,
че претенцията за вземането наследено от бащата на А.А. за периода 01.10.2016
г. до 15.06.2018 г. е неоснователна, доколкото по настоящото дело са налице две
нотариални покани - от 27.04.2015 г. и 28.05.2015 г. от името на В. А. и А.А.
за периоди, в които тези вземания са били предявени по исков път, сумите са
били присъдени с влезли в законна сила съдебни решения и към момента са платени
дължимите парични суми. Ищецът А.А. има право да предяви вземанията на
наследодателя си В. А., още повече че той лично е претендирал суми на такова
основание от ответницата К.. Да налице са влезли в сила решения по такива
искове от В. А. срещу жалбоподателката, но те са за други периоди, а не за
процесния. Тоест исковете са допустими. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката Н.К., че по делото не е взето предвид, че децата от брака на
страните не са живели в процесния апартамент за времето от 24.04.2018г. до
26.10.2018г. Горните факти, не са доказани при условията на пълно и главно
доказване в настоящото дело. Мотивите по приложени по делото съдебни решения не
са доказателства за посочените в тях факти
Основателно е възражението на жалбоподателката Н.К.,
че не е обсъдена писмена декларация от 02.07.2015 година /л.73/, подписана от А.А.,
с която той декларира, че ще заплаща дължимия наем за процесното жилище за
периода 19.05.2015г. до окончателното приключване на делото – 26.10.2017г.
Доколкото по делото е безспорно доказано, че ползването на бившето семейно
жилище е резултат от постановена от съд привременна мярка от съда по реда на
чл.323 от ГПК, а именно определение на РС Пловдив от 19.05.2015 г. по
бракоразводното дело №9442/2014г. на ПРС /л.10/. То декларацията на единия
съпруг в рамките на това дело, че той поема задължението да заплаща на
собствениците на жилището наема за ползването му е обвързващо едностранно
заявление на този съпруг, което по силата чл.44 от ЗЗД, тълкуван във връзка с
чл.323 ал.1 от ГПК обвързва съпруга за плащането на този наем, защото е в
прерогативите на съда постановяващ привременни мерки да реши и въпроса, кой и
какъв наем да плаща за семейното жилище. В конкретното дело този въпрос е бил
решен с декларацията на съпруга, което
се е приело без възражения по това дело. Ето защо ответницата Н.К. не дължи
наем на собствениците на имота за периода на привременните мерки, като
задължението за това е на бившия съпруг А.А.. Ето защо исковете за присъждане
на обезщетение за ползване на
притежаваните от А.В.А. 5/8 идеални части и на А.В.А. за притежаваните 3/8 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Пловдив,
пл. ***, за периода от 01.10.2016г. до 26.10.2017 г. /когато е влязло в сила съдебното
решение – л.13 от делото/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда са неоснователни. Решението
следва да се отмени в тези му части и исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Принципно горните искове са
основателни на основание чл.57 от СК за периода от деня след влизане в сила на
съдебното решение 27.10.2017 г. до срока в
който жилището е освободено - до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г., до окончателното
изплащане на вземането. Като относно размера на това вземане основателно е
възражението на жалбоподателката Н.К., че неправилно съдът е кредитирал изцяло
оспореното заключение на вещото лице В. Р., вместо заключението на вещото лице
З.. По делото е налице молба от ищцата А.А. /л.127/ преди изготвяне на първата
СТЕ, с която същата е искала отвод на вещото лице по първата СТЕ В. Р. с
посочени факти, за това че същата е била колежка на адв.П., който преди да се
впише като адвокат е работел също като вещо лице и в тази насока се изказват
съмнения в нейната безпристрастност. При което са били налице основанията на
чл.22 ал.1 т.6 от ГПК във връзка с чл.196 от ГПК за отвод на вещото лице, а ПРС
е отказал да се произнесе с мотивирано определение по това искане, поради което
СТЕ на в.л.В. Р. неправилно е прието за обосновано и на негова база е изчислена
цената на наема. В казуса следва да се кредитира заключанието на повторната СТЕ
на в.л. В. З. /л.187-195/, за което вещо лице няма основания да е налице заинтересуваност
относно делото.
Искът на А.А. за притежаваните 3/8 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Пловдив,
пл. ****, за периода от 27.10.2017 г. до до 31.10.2018г. следва да се уважи
в размер определен по повторната СТЕ, която дава пазарен наем за частта от
процесния имот /по таблица 1/ за времето от 01.11.2017г. до 31.10.2018г. в
размер на 1629,41 евро, а за периода 27.10.2017 г. до 31.10.2017 г. за 5 дни се
падат 9,6 евро за наем, така за периода 27.10.2017 г. до до 31.10.2018г.
пазарния наем на имота е 1639,01 евро. В лева/при курс 1,95583 лева за евро/
цената е 3205,62 лева. За дял 3/8 идеални части за ищеца А. това са 1 202,11
лева, която сума се дължи ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019
г., до окончателното изплащане на вземането. По иска за 5/8 идеални
части за А.А. това
са 2003,51 лева. Която сума се дължи ведно с ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането. Ето защо решението следва да се отмени относно частите,
в който исковете са уважени за главниците и дължимите периоди и законните лихви
върху тях, както и в частта относно разноските, като се присъдят новите
стойности на главници, лихви и разноски. В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Относно разноските. С въззивното
решение исковете са намалени по размер с 31,27%, ето защо с този процент следва
да се намалят и разноските присъдени от РС Пловдив за ищците А.А. от 361,32 лв. на 248,34 лв. и
за А.А. от
193,72 лв. на 133,14 лева. Съответно с 31,27% следва се увеличат и разноските за
ответницата Н.К. от 112,06 лева на 147,10 лева. За въззивната инстанция
разноските също се поделят съгласно уважената отхвърлената част на иска в
съотношение 68,73 % към 31,27 %. Разноски за жалбоподателката н.К. 143,29 лв.
за държавна такса /л.11 и л.16/ и 300 лв. адвокатски хонорар /л.35/ общо 443,29
лева, от които се дължат 138,62 лева съразмерно за разноски. За А.А. повереника му адв.Р.Д. ***
е съществявал безплатна правна помощ по договор за правна помощ /л.27/. По Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорара тук се определя по чл.7
ал.2 т.2, а именно - 454,39 лв. Искът е уважен на 68,73 % от въззивния съд и
съответно на този процент се присъждат за адвоката на въззиваемия 312,30 лева за разноски за безплатна
адвокатска защита.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 261079/29.10.2020г. по гр.д. №
15918/2019г. по описа на РС Пловдив ІІІ граждански състав В ЧАСТТА, с която е осъдена Н.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, оф.10, да заплати на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „****,
сумата от 1749 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и девет лева),
представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от А.В.А. 3/8 идеални
част от апартамент, находящ се в гр. Пловдив, пл. „***, за периода от
01.10.2016г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането. В ЧАСТТА, с която е
осъдена Н.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, оф.10, да заплати на А.В.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 2915 лв. (две хиляди деветстотин и петнадесет
лева), представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от А.В.А. 5/8
идеални част от апартамент, находящ се в гр. Пловдив, пл. ***, за периода от
01.10.2016г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и В ЧАСТТА относно разноските, като вместо това реши:
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, оф.10, да заплати на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „****,
сумата от 1 202,11 лева, представляваща обезщетение за ползване на
притежаваните от А.В.А. 3/8 идеални част от апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, пл. ****, за периода от 27.10.2017г. до 31.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за сумата над 1 202,11 лева до пълния предявен размер от 1 749
лева и за периода от 01.10.2016 г. до 26.10.2017г.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, оф.10, да заплати на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от
2 003,51 лева, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от А.В.А.
5/8 идеални част от апартамент, находящ се в гр. Пловдив, пл. „****, за периода
от 27.10.2017г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.10.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над 2 003,51
лева до пълния предявен размер от 2 915 лева и за периода от
01.10.2016 г. до 26.10.2017г.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, оф.10, да заплати на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „****,
сумата от 248,34 лв. за разноски пред РС Пловдив.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, оф.10, да
заплати на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 133,14 лева за
разноски пред РС Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, оф.10, да
заплати на адвокат Р.Д. *** сумата от 312,30 лева за разноски за безплатна
адвокатска защита оказана на А.В.А., ЕГН: ********** по въззивното дело.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, пл. *** и А.В.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на Н.К.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, оф.10 сумата от 147,10 лева за
разноски пред РС Пловдив и сумата от 138,62
лева за разноски пред ОС Пловдив.
Решението в останалата му част е влязло
в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.