Решение по дело №8701/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 27.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

мл.с. СВЕТЛАНА ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Петкова гр.дело № 8701 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по подадена молба с вх. № 63243/02.07.2020г. от И.К.М. и Б.К.М., чрез пълномощника им адв. С.И.А., САК, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 2074 от 13.03.2020г. по в.гр.д.№ 8701/2017г. по описа на СГС, IV “В“ въззивен състав.                           Молителите твърдят, че в мотивите на посоченото съдебно решение, на стр.15, пар.2 в частта относно описанието на имота, предмет на извършеното в полза на ответника по делото – И. Д.М. дарение, обективирано в нотариален акт № 13/26.03.2001г., том II, рег. № 817, дело № 54/2001г. на нотариус С.А., с район на действие РС – Елин Пелин, погрешно е отразен следня недвижим имот – парцел XI-370, в квартал 51, по плана на с. Буново, община Мирково, Софийска област, с площ от 634 кв.м., както и първия етаж от намиращата се в имота сграда и един гараж. В допълнение посочват, че в диспозитивната част на решението въззивният съд е извършил коректна индивидуализация на имота, предмет на дарението, а именно ½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ I-254, в кв.44, по плана на с. Долно Камарци, общ. Горна Малина, Софийска област, с площ от 650 кв.м., заедно с целия първи етаж на намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухня, и сервизни помещения, заедно с източния гараж /към двора/ и ½ ид.ч. от сутерена и общите части на сградата.                                                                            С оглед на изложеното, отправят искане за поправяне на допуснатата очевидна фактическа грешка в мотивите към решението.                                                Насрещната страна по молбата по чл.247 ГПК, Д.И.М. в срока по чл.247, ал.2 ГПК заявява становище за неоснователност на същата.                   Съдът, след като разгледа постъпилата молба и становища на страните, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения.                                                                                               Съгласно разпоредбата на чл.247 ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по молба на страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива грешки са само онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението - погрешно посочване на съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т. н., пропускане да изяви в диспозитива на вече формирана воля по предявени искове, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята.                                         В настоящия случай от изложените в молбата на И.К.М. и Б.К.М. твърдения е видно, че се касае за искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите към постановеното по делото решение. Същевременно молителите изрично посочват, че тази грешка в мотивите не е намерила отражение в диспозитива на постановения акт по същество на спора.                                                                                                                        Съдебният акт с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл.236, ал.1 ГПК. С аргумент от разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в който да отрази начина на формиране на волята си, така както тя е намерила външен израз. Разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл.236, ал.1 ГПК, но не и в мотивната му част, тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В този смисъл страната няма правен интерес да атакува само мотивите. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество, а само както е посочено по-горе, отразяват начина на формиране волята на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК, представлява изрично изразената воля /в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г., ОСГК на ВКС/.                                                                                                                   С оглед гореизложеното мотивите към постановения съдебен акт не подлежат на поправяне по реда на чл.247, ал.1 ГПК и допуснатите в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. В диспозитива на съдебното решение правилно е извършена индивидуализацията на имота, с оглед на което молбата следва да бъде оставена без уважение.                                                   

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд,  IV-В въззивен състав:

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.К.М. и Б.К.М., чрез пълномощника им адв. С.И.А., САК молба с вх. № 63243/02.07.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към постановеното по делото решение № 2074 от 13.03.2020г. по в.гр.д. № 8701/2017г. по описа на СГС, IV “В“ въззивен състав.           

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                

 

 2.