Р Е Ш Е Н И Е
№ 1196 27.06.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на трети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 586 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба от В.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
пълномощник адвокат П.К. – БАК, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно
причинени физически и психически болки и страдания по време на задържането му
на 19.09.2017г., на основание Заповед за задържане на лице с рег.№
1281/19.09.2017г., отменена с Решение № 2223/20.12.2017г. по адм.дело №
2735/2017г. по описа на АдмС – Бургас, ведно със законната лихва, считано от
датата на отмяна на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане на
задължението.
С молбата се иска присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът В.Г.К.
се явява лично и с процесуален представител адвокат П.К., която поддържа
исковата молба и претендира за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, като представя списък на същите. Процесуалният
представител представя писмени бележки, с допълнителни съображения относно
основателността на исковата молба.
За ответната страна ОД на МВР
гр.Бургас се явява юрисконсулт Гергана В., която оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана или да бъда уважена в по-нисък от претендирания
размер. Не прави искане за присъждане на разноски. Представя по делото писмена
защита с допълнителни аргументи и доводи относно неоснователността на исковата
претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл.154, ал.1 и
чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно с доводите и изразените становища прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът В.Г.К. бил задържан на
основание Заповед за задържане на лице
Рег.№ 1281/19.09.2017г., издадена от С. Н. К., на длъжност К.О. при РУ –
Несебър. Със заповедта било разпоредено задържането му за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ Несебър. К. бил задържан за времето от
02.20ч. на 19.09.2017г. до 18.10 часа на 19.09.2017г.
От приложената по адм. дело №
2735/2017г. декларация с дата 19.09.2017г. /Приложение № 1 към чл.15, ал.2 от №
8121з-78 от 24 януари 2015г./, се
установява, че същата не e подписана
от В.К., като отказът му да я подпише е удостоверен с подпис на свидетеля П.*
Енчев, с адрес гр.Несебър, кв.”Чайка” № 7А. В декларацията е отразено, че задържаният
е отказал медицинска помощ. Изготвен е и протокол за полицейски обиск от същата
дата, в който е посочено, че не са намерени вещи и който също не е подписан,
като отказът на К. да го подпише е удостоверен отново с подпис на свидетеля П.*
Енчев. В представената в настоящото производство книга за задържане е видно
/л.34/, че при задържането на ищеца мw е бил извършен медицински преглед в 03.30ч на
19.09.2017г., при който състоянието му е окачествено като „добро”.
Недоволен от задържането му В.К.
подал жалба до Административен съд Бургас, във връзка с която било образувано адм.
дело № 2735/2017г.. С решение № 2223/20.12.2017г. на АдмС - Бургас, обжалваната
заповед за задържане на лице рег.№ 1281/19.09.2017г. на С. Н. К., на длъжност
К.О. при РУ – Несебър, била отменена.
В процеса на съдебното производство по искане на ищеца, при
режим на довеждане, беше разпитан като свидетел Димитър Г. Богданов.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите
на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина,
изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на
няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това
отношение е постоянна и последователна.
В настоящото съдебно производство,
с оглед разпределението на доказателствената тежест, задължение на ищеца е да
докаже с допустимите в ГПК доказателствени средства наличието на всеки един от елементите на фактическия
състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на
предявената искова претенция. На първо място това е наличието на претърпени от
него неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразната заповед за задържането му. Представените в настоящото
производство медицински документи доказват твърдението му, че към момента на
задържането му е бил с фрактура на дясната ръка, но по категоричен начин се
установи, че това увреждане не е настъпило в резултат на процесната заповед.
Същевременно ищецът не представи убедителни доказателства, от които да се
направи извода за наличието на настъпили спрямо него неблагоприятни
неимуществени последици, изразяващи се в сериозно
психическо разстройство, по отношение на което да се е налагало провеждането на
медицинска терапия от съответни специалисти. От показания на свидетеля
Богданов, който е работодател на ищеца и живее на съпружески начала със сестра
му, се установява единствено, че ищецът К. бил стресиран, станал затворен и изплашен и не контактувал по нормалния за
него начин. Освен, че показанията на свидетеля не следва да се кредитират в
пълен обем, поради заинтересоваността му с оглед отношенията му с ищеца и
сестра му, то дори и бъдат взети предвид, от тях не може по категоричен начин
да се направи извод, че по отношение на ищеца са настъпили сериозни и тежки увреждания
на психичното му здраве. По делото не са представени медицински документи, че е
посещавал лекар, със съответната специалност, който евентуално да установи и диагностицира такова
увреждане и да назначи съответна терапия за неговото лечение.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай не е налице фактическият състав
за реализиране отговорността на ОД на МВР гр.Бургас по отношение на заявената
от ищеца претенция за причинената му неимуществена вреда, тъй като не са налице
всички необходими елементи и
предпоставки за осъществяването й съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсва основният
от елементите от фактическия състав, а именно - наличие на настъпила вреда,
която да бъде квалифицирана като неимуществена, а доколкото на лицето е било
причинено физическо увреждане, то не е в пряка
връзка и резултат от незаконосъобразния акт, респ. отменената заповед за
задържане на лице рег.№ 1281/19.09.2017г..
По изложените съображения съдът
намира, че исковата претенция на В.Г.К. да бъде осъдена ОД на МВР гр.Бургас да
заплати сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, а именно причинени физически и психически болки и
страдания по време на задържането му на 19.09.2017г., на основание Заповед за
задържане на лице с рег.№ 1281/19.09.2017г., отменена с Решение №
2223/20.12.2017г. по адм.дело № 2735/2017г. по описа на АдмС – Бургас, ведно
със законната лихва, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски
не следва да бъдат присъждани, тъй като няма предявено искане в тази насока от
ответника по делото.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от
ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на В.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат П.К. – БАК,
против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, а именно причинени физически и психически болки и
страдания по време на задържането му на 19.09.2017г., на основание Заповед за
задържане на лице с рег.№ 1281/19.09.2017г., отменена с Решение №
2223/20.12.2017г. по адм.дело № 2735/2017г. по описа на АдмС – Бургас, ведно
със законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт до
окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: