О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 11.10.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
Д. МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 302 по описа за
2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна част
от искова молба (отделена от т.д. 1174/18г на ВОС), с която „ТАНДЕМ –В“ООД, гр.
София претендира като потребител,
присъединен към разпределителна мрежа чрез собствено съоръжение, за връщане
на получена от доставчика на мрежови
услуги начислена без основание цена за услуга по пренос на енергия към ниско
напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово, по фактури от 12.03.2014 до
7.11.2017г. в размер на сборното вземане 37178,52лв, евентуално само
разликата между начислената за ниско напрежение и дължимата за средно
напрежение преносна цена в размер на 24 707,72лв, ведно с и акцесорни
претенции за присъждане на законната лихва и разноските по делото.
По размяна на книжата:
Исковата молба,
регистрирана с вх. № 6186/26.02.19г. (първоначално заявена като насочване на иска
срещу нов ответник в допълнителна искова молба, регистрирана вх.№
35101/29.11.2018г. по т.д. 1174/2018г на ВОС), съдържа изискуемите по чл.127 и
128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,
на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени
искания, уточнени с вх.№ 15573/22.05.19 ( л. 312). Съдържанието й е допълнено с
оспорване на възраженията на ответника в допълнителна искова молба вх.№
22715/24.07.2019г.
Исковата, уточнителната и
допълнителната молби са връчени на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД,
гр. Варна (посочен първоначално като нов ответник по т.д. 1174/2018г на ВОС, но
изрично противопоставил се да замести първоначална страна в този процес). Страната
е упражнили своевременно възражение срещу допустимост и оспорване на
претенцията с отговор (рег. с вх. № 5042/15.02.2019г
преди отделянето му от т.д. 1174/2018г),
допълнен след връчване на всички посочени от ищеца доказателства с вх.№ 18758/19.06.19г
и допълнителен отговор вх. № 24607/15.08.19г. Ангажирани са насрещни
доказателства.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенцията: Страните са правоспособни и дееспособни
лица, вписани в ТР. Пълномощниците са надлежно овластени( л.- 280 и л. 238).
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за заплатена цена
за мрежова услуга по пренос на енергия, преобразувана до ниско напрежение, предоставена
чрез осигурен от ответника достъп до разпределителна мрежа, но при
незаконосъобразно отчитане на присъединяването на стопанския обект на
потребителя. Както самия ищец последователно и безпротиворечиво излага,
претендираните за възстановяване сума са били заплатени на доставчика на
мрежови услуги като част от крайна цена за осигурената услуга, включваща и
пренос на енергия, трансформирана до ниско напрежение, макар той да не бил
извършен през разпределителна мрежа, притежавана от лицензианта, а през съоръжение,
собственост на ищеца, изградено само за ведомствените нужди на първоначалния
инвеститор на съоръжението и обслужвания от него стопански обект. Самото
оспорено правоотношение, по повод на което е платена процесната цена, е
очертано от ищеца като договорена доставка на мрежова услуга по нормативно
регулиран договор, сключен между търговци, съответно твърденията за
начисляването на цена в отклонение от нормите на регулиране на тази услуга
несъмнено очертават интереса на платилия спорната сума да получи обратно платен
размер в отклонение от норматива. Адекватната
защита на вземане за връщане на дадено без основание е осъдителната
претенция, като при разглеждането й съдът следва да се произнесе и по
оспорването на основанието, като елемент от правопораждащия фактически състав
на реституцията на дадено в повече от нормативно дължимото при начална липса на
основание. Възражението на ответника за липса на интерес като положителна процесуална предпоставка не е основателно.
Съдът констатира
пълно съвпадение на обстоятелствената част на предявените в условия на
евентуалност осъдителни искания. Липсва интерес от такава защита, тъй като
предмет на делото и в двата случая би било породеното от липсата на основание
за начисляване на определен компонент от цена вземане на доставчика на мрежова
услуга. Основното си искане ищецът извежда от отричането на дължимостта на
компонента „пренос ниско напрежение“ в цялост, а евентуалното от
предварителното позоваване на нормативно основание за дължимост на компонента,
но в размер по-малък от начисления от доставчика. В същност евентуалното искане
е въведено като основано на реплика срещу евентуално установено възражение на
ответника за дължимост на основание, различно от първоначално оспореното от
ищеца. Разглеждането на такова възражение, съответно и репликата по него се
дължи от съда по основния иск (изискващ изчерпване на всички основания за
пораждане на задължение в спорния размер, с които ответника разполага) и съответно, ако те се окажат основателни
искът няма да бъде отхвърлен в цялост, а само за оказалата се финално недължима
част. Ищецът обаче не въвежда ново евентуално оспорване, а напротив позовава се
на евентуално основание, поради което при неблагоприятно за него решение по
първия иск не би могло да възникне процесуалното условие за разглеждане на
евентуална претенция именно за частта, за която вземането му би било вече
признато частично поради отричане само на горница над неоснователно събран до
евентуално основателно дължима цена за мрежова услуга. В този смисъл липсва
интерес само за разглеждане на евентуалния иск, чийто предмет съвпада изцяло с
част от основния иск. Производството по евентуалното искане следва да бъде
прекратено.
По предварителните въпроси:
Отделената
претенция срещу настоящия ответник (с определение № 723/25.02.2019г по т.д.
1174/18г) се счита предявена като самостоятелен иск от момента на депозиране на
първоначалното искане за привличането му на 29.11.2018г.
Частичното
прекратяване на производството по отношение на останалата нередовна част от
исковата молба(касаеща фактурата от 06.02.2014г) е стабилизирано след
пропускане на срок за обжалването му, изтекъл на 28.06.19г (л.317).
Приетият за
разглеждане размер, формиран като сбор от събраните на оспореното основание
суми по фактури от 12.03.14 до 7.11.2017г надхвърля 25000лв, което обосновава
родова подсъдност на окръжен съд. Авансово дължимата държавна такса е внесена в
държавен бюджет, съответно на цената на иска.
Възражения срещу
местната подсъдност и търговския характер на спора не се предявяват.
По доказателствените искания:
В исковата и
допълнителната молби са формулирани доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, представени като приложения. Част от доказателствата,
представляващи фактури за други енергийни услуги, издадени от името на „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ЕООД и “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД
нямат отношение към този спор и не следва да се приемат. Такива са документите
на л. 32, 35-7, 40-2, 45-6, 49-53, 56-8, 61-3, 66, 69-73, 76, 79, 80-85, 88-90,
93-95, 98-100, 103, 106-8, 111-15, 118, 121-25, 128, 131-33, 136-8, 141-42, 146-51,
156-8, 161-2, 165-69, 172-74, 177-81, 184, 187-9, 192-3. Съставените от
ответника фактури за процесния период на ползване на мрежови услуги по описа на
л. 269 следва да бъдат приети. Пряко отношение към твърденията за притежанието
на съоръженията за трансформиране на пренесена енергия имат и първоначално
връчените на ответника констативен нотариален акт, удостоверение за търпимост
на мачтов трафопост и признанието на разпределителното дружество, както и
допълнително посочените документи за установяване на правата на праводателите
на ищеца (договор за покупко-продажба и анекс с фактури към него, нотариален
акт и фактури за закупена сграда и земя и други вещи, първоначален договор за
изкупуване на енергия от присъединен потребител). Посочените документи относно
придобиване на други активи (включени като апорт в дружество – праводател на
ищеца) нямат отношение към предмета на настоящото дели и не следва да се
приемат като доказателства. Такива са фактурите, издадени от Сев Брокерс (л.
15). За установяване на отношенията между страните следва да бъдат приети и
посочените от ищеца методика за определяне на нормирана цена за достъп и
поканите за уреждане на спора със споразумения.
Макар някои от книжата
да са оспорени като съдържание (възраженията в тази насока следва да се ценят
по същество) документите представляват допустими доказателствени средства и
следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат отношение към твърденията на страните.
С отговорите си
ответника също е ангажирали писмени доказателства които следва да бъдат приети
като относими към основното правоотношение (договори за достъп и пренос) и
нормирането на цените на услугите (лиценз и указания на ДКЕВР), както и по
оспорването на преюдициалното отношение по придобиване на собствеността на
трафопоста (инвентарна книга и схема на съоръжения, извлечение от ТР и договор
за преобразуване).
Оспорването на
констатираното в нотариален акт основание за собственост налага събиране на
поисканите от ответника доказателства, въз основа на които е бил формиран
извода на нотариуса в охранителното производство, поради което искането за
представянето им на съда следва да бъде уважено. При съпоставка с описаните в
самия акт документи и тези, вече налични по делото, обаче, е видно, че
нотариусът се е позовал (извън
книжата, вече посочени от насрещните страни), допълнително само на удостоверение
за данъчна оценка, комбинирана скица и геодезическо заснемане. Само тези
допълнителни доказателства, следва да бъдат изискани след съответното
преквалифициране на искането по чл. 186 ГПК с оглед качеството на третото лице
като съставител на официални документи.
Макар твърденията
за заплащане на безспорно фактурирани стойности да не са оспорени, те не са и
изрично признати от ответника, а ищецът не е представил писмени доказателства, поради което и се налага
установяване на получаването на сумите в ответното предприятие по счетоводни
записвания. Същевременно насрещно поставената задача от ответника също има
значение за опровергаване на твърденията на ищеца и се налага изследване на
записванията му относно спорния актив. Съдът намира за необходимо да допусне и двете задачи на поисканата от
страните счетоводна експертиза, като допълнително конкретизира част от
задачите, с оглед релевантни обстоятелства по претенцията.
Посочените като
признати обстоятелства в кореспонденция с ответното дружество не могат да се
приемат за безспорни, предвид изричното противопоставяне на ответника, още
повече, че в посоченото от ищеца писмо от 30.2017г са обявени отрицателни
факти, а ищецът предприема доказването на положителни обстоятелства. Посочените
в допълнителна молба показания на свидетел не могат да бъдат допуснати, тъй
като от една страна факта на наименованието на стопанския обект сам по себе си
е без значение за притежанието му от конкретно физическо или юридическо лице.
Обстоятелствата относно момента и начина на изграждане както на захранвания
обект на крайния клиент, така и на съоръженията, изградени за нуждите на
първоначалното му присъединяване към мрежата не могат да се установяват със
свидетели, тъй като налагат изследване и специализирана преценка на техническа
документация. Тези обстоятелства са от решаващо значение и за прилагане на
императивните норми, уреждащи отношения в обществен интерес (режима на
енергийната система на страната) в отклонение от общите правила за придобиване
и прехвърляне на собственост и следва да бъдат издирвани от съда и във връзка с
оспорването на констатации в нотариален акт. В този връзка съдът преценява като
необходимо заключението на вещо лице с техническа компетентност, като освен
задачите, посочени от ответника следва да допълни и задачи по свой почин.
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските най-късно в
съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. 302/19г на ВОС, в частта му, представляваща предявен
ЕВЕНТУАЛЕН осъдителен иск за присъждане на сума, получена без основание като разлика
между начислен компонент „пренос ниско напрежение“ и дължим за „пренос средно
напрежение“ в размер на 24 707,72лв по фактури от 12.03.2014 до 7.11.2017г., формиращи цена на предоставена от
разпределително дружество услуга за обект на клиент ********** в
гр.Габрово, захранван като небитов обект
чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов трафопост Айви Блажеви), на
осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на определението на ищеца, ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИКА адв.
А. на съдебен адрес, посочен в искова молба.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) допустим иск на потребител на мрежа за връщане на
начислена без основание цена за мрежова услуга по пренос на ниско напрежение, събрана
от разпределителя за обект „месарски цех“ в северна индустриална зона Габрово
по фактури от 12.03.2014 до 7.11.2017г., в размер на на сборното вземане
37178,52лв поради осъществяване на преноса от средно до ниско напрежение по
собствено на потребителя съоръжение, ведно с акцесорни претенции за присъждане
на законната лихва от подаване на иска и разноските по делото.
ДОПУСКА
като доказателства по
делото писмените документи, приложени
към искова молба в копия, заверени от страната по реда на чл. 183 ГПК: 45
бр. фактури за услуги по пренос и достъп с приложение обр. А, издадени за
потребление на абонат 1315308 в периода от 12.03.2014 до 7.11.2017г.(посочени в
опис на л. 269); Методика за определяне цена на достъп ( л. 295); констативен нот.
акт №50 от 2017 (л.282); отговор на искане за установяване на собственост на
трафопост по писмо вх.№ 439655/30.01.2017(л.284); удостоверение за търпимост(
л. 16) на мачтов трафопост; покани и проект за споразумение ( л. 285-294);
предварителен договор за покупка на недвижими имоти и движими вещи, анекс,
нотариален акт със скици и нотариално заверен договор за прехвърляне на МПС със
съответни фактури за отделните активи по
окончателната сделка(л.10-14, 17-27); договор за продажба на енергия,
доставена до стопанския обект на праводателя от 11.06.2003г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане като
доказателства на фактури за продадена енергия, издадени от „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ЕООД и“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД (л. 32, 35-7, 40-2, 45-6, 49-53,
56-8, 61-3, 66, 69-73, 76, 79, 80-85, 88-90, 93-95, 98-100, 103, 106-8, 111-15,
118, 121-25, 128, 131-33, 136-8, 141-42, 146-51, 156-8, 161-2, 165-69, 172-74, 177-81,
184, 187-9, 192-3), както и фактури за закупени стоки, издадени от Сев Брокерс(
л. 15).
ДОПУСКА
като доказателства по
делото писмените документи, приложени
към отговора по искова молба в копия, заверени от страната по реда на чл.
183 ГПК: лицензия за разпределение (л. 239); указания на ДКЕВР за образуване на
цени за пренос през разпределителни мрежи (л. 240); договор за достъп изх.№
СвП13-984/30.12.2013г и договор за пренос изх.№ СвП13-984/30.12.2013г по
разпределителна мрежа за снабдяване до място на доставка на енергията за
стопански обект на абонат 1315308 като потребител, купуващ енергия на свободен
пазар (л. 245-252); извадка от схема на ел. захранване на средно напрежение и
извлечение от инвентарна книга на разпределително предприятие (л. 253-4);
извлечение от партида на заличен търговец „ТАНДЕМ-ГАБРОВО“ЕООД и договор за
преобразуването му чрез вливане в ищеца (л. 255 и л. 323).
Обявява като общо известни(достъпни чрез
справка в ТР по партида на заличен търговец „ТАНДЕМ-ГАБРОВО“ЕООД ЕИК
*********) на съдържанието на акт за
назначаване на вещите лица и съставена от тях оценка на апорт, вписан по
заявление рег. № 20081023100804.
На осн. чл. 192 ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА
длъжностните лица - служители в НОТАРИАЛНА КАНТОРА и нотариус И К, вписан в
регистъра на НК под № 3692 да предоставят в седмичен срок от уведомлението заверени
преписи от представени в охранителното производство документи, налични в
служебния архив на нотариуса в досието на нотариално дело № 185/2017г,
представляващи доказателствата, въз основа на които е установено право на
собственост в констативен НА № 50 т. ІІ рег. № 3512, нотариално дело № 185/2017
4г, а именно: удостоверение за данъчна оценка с изх.№ Д0003625/20.10.2017,
комбинирана скица от 07.08.2017г и геодезическо заснемане от „Интерфейс“ЕООД от м. юли 2017.
Предупреждава длъжностните лица, че при
неизпълнение на това задължение без съдът да е уведомен за причината за
неиздаването на преписите ще им бъде наложена глоба по реда на чл.89 т.2 ГПК в размер от 50 до 300 лева.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице П Д К – Ж – гр. Варна( № 227 от списък на вещи лица
на ВОС), което след запознаване с приложените по делото доказателства и преглед
на счетоводна документация на страните и обслужващата ги банки, да даде
заключение за това:
1.
Насочени ли са плащания от банкови сметки на ищеца „ТАНДЕМ В“ООД
към сметка на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (посочена във фактурите, издадени от
доставчик с предходно наименование „ЕНЕРГО ПРО Мрежи“ АД) или по друг начин за
покриване на сумите по процесните фактури от 12.03.2014 до 7.11.2017г. за ползваните
мрежови услуги и съответно на коя дата е направено всяко от плащанията?
2.
постъпили ли са така наредените преводи при доставчика в цялост и
конкретно включените в крайната сума цени за „пренос ниско напрежение“ и
съответно на коя дата са получени сумите за тези части (или за цялата
фактурирана общо цена)?
3.
да представи констатациите си в табличен вид, като към всяка от
процесните фактури, включени в таблицата в молбата на л. 4-5(без тази на първия
ред) да посочи съответните дати, установени в т. 1 и 2 и конкретната стойност
на начислената компонента „пренос ниско
напрежение“ и съответните единични цени по които са формирани тези компоненти.
Да състави алтернативен вариант на таблицата, като вместо тези единични цени
приложи нормирани цени на компонент „пренос средно напрежение“ според одобрени
от регулаторен орган за този лицензиант цени, приложими при присъединяване на
потребител чрез собственото му преносно съоръжение към мрежа на ниво средно
напрежение и действали за съответния период на фактуриране на мрежовите услуги.
Да посочи общата разлика, формирана от сумираните стойности по първата и
втората таблици.
4.
Заведен ли е като дълготраен актив на предприятието на ищеца
МАЧТОВ ТРАФОПОСТ с индивидуализиращи белези по констативен акт констативен нот. акт №50 от 2017 (л.282),
съответно кога и на какво основание е включен в инвентарните книги и
балансовата му стойност отразена ли е от този момент и в оповестяваните от
дружеството текущо годишни баланси? Отговарят ли записванията за този актив на
изисквания на Закона за счетоводството? Наличен ли е бил такъв дълготраен актив
в инвентарните книги на предприятието
„ТАНДЕМ ГАБРОВО“ ЕООД , вляло се без ликвидация в „ТАНДЕМ В“ ООД? Има ли
отразена балансова стойност на активи, записани като земи или сгради над
стойността на недвижимите имоти, изрично описани като придобити в договора за
преобразуване (л.323)?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв, вносими по равно от насрещните страни (
по 300 лв за всяка от тях)в 3-дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на
заключението като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си една седмица преди съдебното заседание.
Задължава насрещните
страни да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата
налична счетоводна и търговска документация, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да
се издаде ПРИ ПОИСКВАНЕ съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело
и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при
поискване за извършване на оглед на цялата налична счетоводна и търговска
документация от счетоводството на насрещните страни и от обслужващите ги банки.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за
допускане на гласни доказателства.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-техническа
експертиза с вещо лице П Г П (№ 428 от списъка на вещи лица на ВОС), което
след запознаване с писмените доказателства по делото, оглед на място, документацията
на насрещните страни и справка с
технически книжа, налични в съответна специализирана администрация и
съществуващите строителна документация, протоколи и актове за извършеното
строителство на стопанските сгради, формиращи месарски цех и захранващите ги
съоръжения електропроводи и преносни съоръжения в терена с идентификатор
14218.58.13 в гр. Габрово, Северна индустриална зона, да даде заключение за
следните обстоятелства:
1.
Каква е
схемата на захранване на обекта на клиент ********** с абонатен номер 1315308
като потребител, купуващ енергия на свободен пазар и чрез кои съоръжения се
осъществява доставката от начална точка подстанция „Габрово“?
2.
какви
са били техническите предписания за захранване на стопанския обект на
първоначалния инвеститор( „Айви“ООД или праводателите му ЕТ „АЙВИ ДЕШКА
БЛАЖЕВА“гр. Габрово или ЕТ „АЙВИ РАДОСЛАВ БЛАЖЕВ“гр. Габрово) и какви са били
заявените от инвеститора искания за присъединяване на обекта му (конкретно за
средно или за ниско напрежение)? Как е било осъществено присъединяването на
електрическите уредби на изграденото в поземления имот МАЛКО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО НА КОЛБАСИ, според строителните книжа на обекта (разрешение за
строеж №343/17.08.1994г, разрешение за ползване № 39/22.02.1996г. от РИТУСК и
удостоверение № 44 /06.06.2006г за въвеждане в експлоатация на строежа)?
3.
Има ли
капацитет мачтовия трафопост (в случай че се установи присъединяване чрез
изграждането му от инвеститора на строителството на сградите) да захранва и други потребители или е проектиран,
доставен или изграден и поставен под напрежение като несамостоятелен енергиен обект,
предназначен за захранване само на един инвеститор – потребител на доставяна
чрез това съоръжение ел. енергия; кога е било въведено в експлоатация
съоръжението, преобразуващо напрежението на доставена до потребителя енергия от
средно в ниско напрежение? Осъществява ли се в периода от м. 02.2014 до
м.11.2017г пренос и преобразуване на енергията (от средно на ниско напрежение)
използвана от ответника чрез мачтовия трансформатор, находящ се в терена с
идентификатор 14218.58.13 в гр. Габрово? Използва ли се този трафопост за други
мрежови услуги(достъп, пренос или разпределение)?
4.
какви
са били техническите данни и режим на работа, обявени от праводателя на
ответника „ТАНДЕМ ГАБРОВО“ООД като търговски участник на свободен пазар като
схеми и захранване в заявлението за регистрация на пазара на балансираща
енергия(приложение № 1 към договора за достъп изх.№ СвП13-984/30.12.2013г и
договор за пренос изх.№ СвП13-984/30.12.2013г). Съответстват ли тези технически
данни на потребител, ползващ енергия за небитови нужди на средно напрежение чрез
собствено трансформиращо съоръжение, пренасящо енергия от средно към ниско
напрежение за собствени нужди?
5.
съответства
ли установения при огледа от вещото лице начин на свързване на обекта с така
заявените технически характеристики и на изискванията на действащите към
момента на договарянето (30.12.2013г) и през процесния период от м. 02.2014 до
м.11.2017г правила място на присъединяване на потребителя и за място на
измерване на доставените количества(ПИКЕЕ, ПТЕЕ, Наредба № 6/2004 г и Наредба
6/2014 г.)
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв, вносими по
равно от насрещните страни (по 300 лв за всяка от тях) в 3-дневен срок от
връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
изготвяне на заключението като ЗАДЪЛЖАВА вещото
лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си една седмица
преди съдебното заседание.
Задължава страните
да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на вещото лице,
назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата налична
техническа и търговска документация и достъп за оглед, като при неизпълнение,
установено с декларация на експерта, ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде ПРИ ПОИСКВАНЕ съдебно удостоверение
на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице
по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде
предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на необходимата му
техническа или търговска документация от насрещните страни.
Указва на
назначеното вещо лице да представи доказателства за направени пътни и дневни
разходи по пътуването до място на обекта на експертизата, които ще бъдат
начислени допълнително към определения начален депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните,
в 3-дневен срок от уведомяването ( чрез вещото лице) да осигурят съдействие за
оглед до място на обекта на експертизата, евентуално и готовност от тяхна
страна да организират пътуването на експерта.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 12.12.2019г от
9.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е
пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол
дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други
участници се считат призовани.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите
им по признаване на отделните разходи, и пдоказателства за извършването им от
страните, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания)
правото на страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде
преклудирано.
Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните(чрез
пълномощниците), ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. ЕКСПЕРТИТЕ да не се
призовават до постъпване на доказателствата за внесен депозит.
Към съобщението за страните да се приложи и копие от настоящото
определение, като допълнително на ищеца се връчи и преписите от допълнителния
отговор вх.№ 26221/13.09.18г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за
устен ДОКЛАД
по търговско дело
номер N302 по описа за 2019 год,
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР.
Приет е за
разглеждане допустим иск, предявен от
„ТАНДЕМ – В“ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Илиянци № 3, представлявано
от управител Кирил Вътев, чрез пълномощника адв. А.(***, Търговски дом, бх.Б,
ет. 3, кантора 313 срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано
от членове на УС Николай Николов и Красимир Иванов, и двамата чрез юрисконсулт Д.
за връщане на начислена без основание цена за услуга по пренос на енергия към
ниско напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово, захранван като
небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов трафопост Айви
Блажеви), получени от ответника като плащане на компонент от обща цена за
мрежови услуги по фактури от 06.02.2014 до
7.11.2017г. в размер на сборното вземане 37874,13лв. по договори за
достъп и пренос на енергия до участник на свободния пазар с изх.№ СвП13-984/30.12.2013г.
Ищецът претендира и
присъждане на законна лихва върху главницата от момента предявяване на
претенцията срещу този ответник (29.11.2018г).
Страните са
предявили и насрещни искания за разноски по настоящото дело.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Изрично в исковата
молба ищецът е посочил, че даването на претендираните за връщане суми е
осъществено като недължима престация по договорите за достъп и пренос до обект
присъединен към разпределителна мрежа, сключени по реда на чл. 104 от ЗЕ и
ПТЕЕ. Съответно и ответника се позовава като основание за получаване на сумите
на същите договори и цените за тези мрежови услуги, одобрени с решения на ДКЕВР
в процесния период.
Между страните
липсва спор относно сключването на два договора (с изх.№
СвП13-984/30.12.2013г.), с които лицензирания мрежови оператор се е задължил да
предоставя достъп до поддържана от него
разпределителна мрежа и да пренася през нея на енергията, необходима за доставка
на закупуваните от участника в свободния пазар количества ел. енергия. Не се
спори и че захранвания обект „месарски цех“ в северна индустриална зона Габрово
с абонатен номер 1315308 е идентичен с притежаван от ищеца недвижим имот, придобит
от него чрез преобразуване с универсално правоприемство от заличен след
вливането му търговец „ТАНДЕМ ГАБРОВО“ООД и представляващ група сгради със
стопанско предназначение, изградени в терена с идентификатор 14218.58.13. Няма
спор и по начисляването на потреблението за ползвани мрежови услуги за този
обект на клиент с №********** по фактури, издадени от ответника от 12.03.2014
до 7.11.2017г., в които като ценообразуващи компоненти са включени нормирани
цени за услуга „пренос ниско напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение“.
Спорно е дали
разпределителното дружество има основание да прилага спрямо този свой клиент
тези нормативи, ако извършва преноса до ниското напрежение чрез трансформаторно
съоръжение (мачтов трафопост), който не е негова собственост, а е притежание на
самия клиент.
Ищецът се позовава
на въведено с чл. 18г от ПТЕЕ (редакция възпроизвеждана в едноименни актове до
17.08.2010г.) ограничение на задължението на потребители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или
разпределителното предприятие до заплащане само на услуги за достъп до мрежата,
но не и на пренос на получената до собственото им съоръжение енергия. Отделно
твърди, че въпреки че притежава трансформиращото съоръжение, изградено за целите
на присъединяване на новоизграден електроснабден обект(малко предприятие за
преработка на месни продукти), разпределителното предприятие е определило като
място на измерване не границата на това негово съоръжение, свързано с мрежата
на средното напрежение, а мястото след понижаването на енергията до ниско
напрежение и с това е нарушил правилата за измерване въведени с чл. 14 ПИКЕЕ
(редакция към бр. 38/2007г) и поради това остойностявал услугата по
неоснователно завишени цени.
Твърденията си за
притежание на мачтовия трафопост извежда от придобиването на терена върху който
е било изградено както захранваното предприятие, така и присъединителното
съоръжение със статут на търпим строеж, осъществен от частен инвеститор само за
собствените му нужди според предвидената към този момент възможност в Закона за
електростопанството, възлагащ по изключение на потребителите задължение за
изграждане и поддръжка на вътрешноведомствени съоръжения, необходими за
свързване към наличната енергийна мрежа на съответен стопански обект. Тъй като
това съоръжение е останало предназначено само за нуждите на единствения
потребител (първоначален частен инвеститор) то не е било включено в активите на
разпределителното предприятие, придобило по право държавните съоръжения,
изграждащи обща разпределителна мрежа, изградени за общо ползване или поне
служещи за захранване или присъединяване на повече от един потребител. Сочи, че както първоначалния инвеститор, така
и приобретателя Радослав Блажев(съответно с нот. акт за покупка от 11.08.2008г
и с апорта на непаричната вноска с дружествения договор, вписан в ТР на
23.10.2008г. и отразен в нотариални книги на 24.10.2008г) са прехвърлили правата си върху застроения
вече имот без да изключват изрично каквито и да са продени от извършване на
строителството на мачтовия трафопост права, поради което и те в цялост са
преминали в правоприемника „Тандем Габрово“ ООД, влял се впоследствие в „Тандем
В“ООД с договор за преобразуване от 29.09.2016, вписан в ТР и в нотариалните
книги.
Ответното предприятие
(лицензирано за
дейността по разпределение на ел. енергия за територията на която се доставя
закупената от клиента енергия) оспорва гореизложените твърдения относно приложимите
норми за остойностяване на мрежови услуги и собствеността на ищеца върху
съоръжение, елемент от разпределителна мрежа. Възразява за наличие на валидно
възникнало по договора за достъп и пренос правоотношение, включващо
задължението на потребителя, купуващ енергия, доставена в присъединен към разпределителната
мрежа обект да заплаща цената на преносната услуга според нивото на
разпределение по мрежата, към което е бил присъединен клиента. Твърди, че
нормираната цена за преноса се определя от регулатора(по Наредба №1/2013 на
ДКЕВР и заменилата я Наредба№ 1/2017 на КЕВР) според разходите за дейностите на
лицензианта по поддръжката и експлоатацията на цялата мрежа, а не на конкретно
съоръжение, поради което и винаги се дължи от присъединен потребител като
ползвател на мрежата. Сочи, че цитираните от ищеца редакции на ПТЕЕ са отменени
и след 26.07.2013г, новите правила ( чл. 29 ал.4 ПТЕЕ) освобождават от таксата
за пренос за съответно ниво на мрежа само производителите, които захранват
собствени обекти по самостоятелни мрежи, които не са собственост на преносното
и разпределителното предприятие, какъвто не е процесния случай. Твърди, че
клиентът получава енергия именно чрез разпределителна мрежа, тъй като преди да
достигне мачтовия трафопост, преносът преминава от Подстанция Габрово по
въздушния провод ВЕЛ „Банковци“ (заприходени като собствени активи от
разпределителното предприятие).
Отделно твърди, че правилата
за определяне на мястото за измерване на доставената енергия(ПИКЕЕ от 2007,
заменени с ПИКЕЕ от 2013г), посочени от ищеца са били отменени и не могат да се
прилагат за процесния период. Счита, че мястото на мерене не е било
регламентирано към момента на първоначалното присъединяване на новоизграденото
съоръжение и захранването на обекта с ниско напрежение, а по-късно приетите
редакции на ПИКЕЕ не предвиждат обратно действие и съответно не са задължавали (дори и докато са действали преди отмяната им)
страните да предприемат някакво изменение на заварения начин на присъединяване
и измерване на доставената енергия. Действащата в процесния период нормативна
уредба (Наредба № 6/14) според ответника разграничава границата на собственост
на съоръженията и мястото на мерене, което е посочено само като местонахождение
на таблото с измервателни уреди, като счита, че в случая изискванията за
поставянето му на граница на имота ( а не на съоръженията) е било спазено още
при първоначално присъединяване и не е следвало да се променя.
Ответникът оспорва
твърдението на ищеца за притежание на трафопоста като частна преобразуваща инсталация на клиента, като се
позовава на изключение от общото правило за придобиване на права върху изграден
в собствен терен самостоятелен обект. Счита, че изричното изброяване на
застроените обекти в имота, разпоредени последователно от „АЙВИ“ООД и Радослав
Блажев и придобитите с описаните от ищеца сделки от дружеството, универсален
праводател на ищеца, не е включвало трафопост със свързващите го кабели(линейни
енергийни обекти) и съответно права върху тях не са били прехвърлени. Отделно
се позовава на особения статут на енергийния обект, представляващ електрическа
уредба за преобразуване на напрежение, който изключва прилагане на общите
принципи за придобиване на собственост. Сочи, че при изграждането на това
съоръжение Законът за електростопанството императивно е изключвал притежание на
такъв обект от частно лице, а единственото изключение се е допускало в полза на
кооперативни или обществени организации( каквато инвеститора не е бил), и то
след издавена на изричен административен акт по чл. 2 ал.2 ЗЕл
отм.(какъвто не се твърди да е наличен).
Ответникът счита, че изградения трафопост е можел само да се ползва и управлява
от инвеститора, но е съхранил статута си на държавна собственост и съответно е
можел да бъде придобит след приемането на ЗЕЕЕ(в сила от 1999г) само от
разпределително предприятие. Тези специални императивни правила според
ответника не са били съобразени от нотариуса, удостоверил правата на ищеца,
чрез прилагане на общите принципи на приращението.
По правната квалификация
(чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Спорни са правните последици от безспорни фактически обстоятелства и
приложимото право.
Фактическите
твърдения обуславят квалификацията на паричната
претенция като иск за обезщетяване за неоснователно обогатяване,
резултат от извършено плащане без изначално съществуващо основание за това.
Позоваването на специфичен фактически състав (захранване по собствена мрежа),
уреден според ищеца в нормативен акт(ПТЕЕ) като изключение от ценоообразуването
в общата хипотеза на захранване чрез разпределителната мрежа, съотвества изцяло
на твърдение за начална липса на основание за събиране само на сума, резултат
от това ценообразуване, без да се оспорва самото правоотношение по предоставяне
на услуги от разпределителя по повод доставка на енергия на участника в пазара,
закупуващ енергия при свободно договаряне.
Нормите, уреждащи
притезанието на ищеца и оспорването на основанието на ценообразуващ компонент,
следва да се търсят в разпоредби,
уреждащи неоснователното обогатяване (чл.55 ал.1 ЗЗД), като съответно
приложение ще има регулацията на
отношенията между потребител и лицензиант на регулиран енергиен пазар.
Материалният закон уреждащ хипотезата на
осъщественото по оспорената част от правоотношението имуществено разместване
представлява общата правна рамка на ЗЕ, подзаконовите актове, включително общи
административни (решения на ДКЕВР, КЕВР) и сключени въз основа на тях договори
за достъп и пренос на енергия към присъдинен към разпределителна мрежа клиент.
В конкретния случай няма спор, а и съдът служебно познава съдържанието на
последователно приемани редакции на Правила за търговия с електрическа
енергия(ПТЕЕ), Правила за измерване на колечество ел. енергия (ПИКЕЕ) и решения
за фиксирани цени на мрежови услуги, предоставяни от ответника като лицензирано
разпределително предприятие, съответно и съдебните актове, с които са отменяни
произнасянията на регулатора. Действието
на административните актове се определя по общите правила за зачитането им в
гражданските отношения (чл. 17 ал. 2 ГПК), съответно за отмяната им по съдебен ред (чл. 177 ал.1 АПК).
Оспорването на
основанието за получаване на част от начислената цена, ищецът основава на нормите, уреждащи
нетипично осъществено захранване на потребител, който е присъединен не пряко
към разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, а посредством трансформаторна
уредба, която претендира да е придобил самостоятелно. Собствеността на
съоръжението се свързва с двата евентуални довода на ищеца по оспорването на
основанието за начисляване на един от
компонентите на общата цена за мрежовата услуга и това налага
разширяването на предмета на спора с два преюдициални
въпроса.
На първо място значение ще има дали собствеността на уредбата за
трансформиране на получаваната енергия от средно към ниско напрежение, използвана
от разпределителя за захранване на обект
на ищеца, принадлежи на самия потребител или на другиго и дали тя е принадлежност
към общата разпределителната мрежа или има отделно вътрешноведомствено
предназначение и принадлежи към стопанския обект. Относно приложимите правни
норми за режима на собственост на
електрическите съоръжения е формирана трайна практика на съдилищата, която
подлежи на съобразяване от първоинстанционния съд. Според указанията по прилагане на закона, нормите са
императивни и съдът служебно следва да ги приложи (Решение № 247 от 22.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК). Съществено значение за
разрешаване на спора относно собствеността придобива обстоятелството относно
предназначението на съоръжението при изграждането му – като такова за общо
ползване (попадащо под режима на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 8 ал.1 от ЗЕл., действащ
за периода 1976-1999 г.) или за задоволяване на нуждите на един единствен
потребител – инвеститор. Допълнително, само при обосноваване на втората
хипотеза, релевантни обстоятелства биха се оказали и данните относно правоприемството
по безспорната верига на прехвърляне на правата с транслативни сделки.
На второ място с преюдициално, но евентуално значение се
оформя и спора относно задължението на разпределителното предприятие да постави
измервателните уреди и да отчита енергията на нивото, към което фактически e присъединен потребителя, ако се окаже че
трафопоста е негова собственост като вътрешно-ведомствено съоръжение,
предназначено да го снабдява със средно напрежение. Безспорното съдържание на
сключените договори препраща към действащи към момента на сключването им
нормативни правила, уреждащи начина на измерване на присъединени към
разпределителна мрежа обекти, а притежанието на трансформиращо съоръжение
определя прилагането на чл. 117 ал.5 ЗЕ и действалата до 2014г Наредба №
6/9.06.2004 г. (отм.).
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
За твърдения сочени от ищеца (плащане на оспорения
компонент като част от цяла фактурирана сума) са допуснати поискани писмени доказателства
и счетоводна експертиза.
Ищеца носи
доказателствената тежест по преюдициални въпрос относно притежанието на
вътрешноведомствена уредба, трансформираща средно в ниско напрежение,
използвана за присъединяване на собствения му обект към разпределителна мрежа.
Позовал се е на констативен нотариален акт за признато придобиване по силата на
общото правило на приращението, поради придобиване на терен, върху който е
изграден трафопост. Този документ има легитимационна доказателствена стойност
(ТРОСГК 11/2012г на ВКС) и макар и да не обвързва съда с материална
доказателствена сила относно решаващите изводи на нотариуса, налага оспорващия
тези изводи ответник да докаже тяхната неправилност. В случая и доводите и на
двете страни се основават на едни и същи факти, удостоверени в документите
преценени от нотариуса, но за прилагането на специалния закон значение имат и
специфичните технически характеристки, които не са коментирани в охранителното
производство. В този смисъл съдът намира, че доказателствена тежест ищецът ще
носи само ако се установи приложение на специфичен нормативен режим, изключващ
общото правило за придобиване на построеното от собственика на терена, като
фактите от хипотезите на специалните норми на основанията за придобиване на
собствеността на електрическа уредба от частно лице следва да се докажат от
ищеца.
В тази връзка съдът
е допуснал както поисканата от ответника задача на техническата експертиза,
така и служебно възложени на вещото лице проверки относно обстоятелствата,
определящи прилагането на специалните императивни правила, за сметка на ищеца.
В тежест на
ответника, в случай че се установи спорната собственост на съоръжението, е и
установяването на добросъвестното изпълнение на задълженията му по договорените
мрежови услуги, включително преноса и отчета на количествата енергия до
захранван чрез собствена на потребителя трансформаторна уредба обект, съответно
и обстоятелствата по присъединяването му към разпределителната мрежа в
съответствие с нормативните изисквания и техническите му характеристики. Преценката на тези обстоятелства налага
специални знания поради което и съдът е допълнил задачата, възложена на вещо
лице по искане на ответника с допълнителни въпроси, за сметка на тази страна.
Няма спорни факти,
посочени от страните, за които да носят доказателствена тежест, но не са
посочили доказателства, респективно не са посочени като подлежащи на изследване
по почин от съда във връзка с прилагане на императивни норми.
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
Съдът намира, че
следва да укаже на страните възможност и
предимства от доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната съдебна спогодба между страните половината от внесената държавна
такса ще бъде върната на ищеца. В случаите на постигната спогодба между
страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на
ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд
доброволно извънсъдебно споразумение, което освен конкретния предмет на спора,
урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на
страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз
основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, свързан с продължаващо изпълнение на мрежова услуга от разпределително
предприятие, което не претендира само да притежава спорната уредба, съдът
счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.