Р Е Ш Е Н И Е
Номер 555/20.09. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00897 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-005552/07.02.2016г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на К.И.И. ***, са
наложени административни наказания глоба в размер 100 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за това, че на 15.12.2018 г., в 22.40 часа, общ. Перник, път 3093, в посока от с. Кладница към с. Драгиченво, на разклона за резиденция
„Витошко“, като водач на МПС – лек
автомобил “Мерцедес 200С“ с рег. №РК1373ВС, при подаден сигнал за спиране със стоп-палка,
аобрязуц МВР от контролен орган, не спира на посоченото място и продължава
движението си към с. Драгичево – нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от К.И., в която оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление
и моли за отмяната му в цялост. Излага
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за
неправилна оценка на установените по делото факти, както и за това, че предвид
обстоятелствата, при които му е подаден сигнала за спиране не е действал
виновно.
Тази позиция се поддържа и
допълва в съдебните прения от пълномощника му - адв. Йордан Петелов, който
пледира за отмяна на обжалвания акт поради издаването му в нарушение на закона
и при неспазване на процесуалните правила .
Въззиваемата страна, чрез
пълномощника си – гл. ю.к. Зв. Василева, изразява становище, че жалбата е
неоснователна. В съдебните прения представител на страната не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 15.12.2018 г., свидетелите В.В. и Д.К.
- мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник, включени в състава
на АП 340, се намирали на гл. път Е-79 и
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около
22.40 часа получили сигнал по служебната
радиостанция за водач на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег. № РК1373ВС, който не се подчинил на подаден му сигнал за спиране в с.
Рударци, както и че същият автомобил се движи в посока с. Кладница. Поради
близостта им до мястото, от ДЧ на 02 РУ – Перник им било наредено да се отправят
в същата посока, за да окажат съдействие на колегите си, които следвали автомобила.
Междувременно получили информация, че
след като преминал през с.
Кладница, водачът на автомобила се е
насочил към с. Драгичево. Предвид посоката му на движение свидетелят К. спрял
служебния им автомобил с включена светлинна сигнализация и аварийни светлини на
пътя, водещ от с. Кладница към с. Драгичево в района на разклона за резиденция „Витошко“. Свид. В. излязъл от
автомобила и застанал от другата страна на междуселския път, очаквайки появата
на преследвания автомобил. Свид. Д.К. също излязъл от патрулната кола и
останал до нея. В същия момент забелязали приближаващи срещу тях светлини на
автомобили – първият, за който получили задача да бъде спрян, а след него се
движел автомобил на МВР. Свидетелят Вл. В.
подал на водача ясен за възприемане сигнал със стоп-палка, образец на МВР, да
спре. Въпреки неголямата широчина на пътя, стеснен и от спрения автомобил на МВР, водачът дори не намалил
скоростта си на движение, с което застрашил стоящия от дясната му страна
полицейски служител, който бил принуден да отскочи встрани, за да не бъде
прегазен. Автомобилът продължил движението си с висока скорост в посока с.
Драгичево, следван от другия автопатрул. Служителите на МВР докладвали в
ДЧ за повторното неподчинение на водача, качили се в своя автомобил, обърнали
посоката му и се включили в преследването. Достигайки с.Драгичево възприели, че
е настъпило ПТП между автомобила на нарушителя и служебния автомобил на
колегите им. Водачът, чиято самоличност била установена - К. И.И.,
бил задържан.
На
същото място срещу него били съставени три АУАН – за двукратното неизпълнение
на дадено му нареждане за спиране, както
и за управление на МПС под въздействието
на алкохол, установено при извършена му проверка с техническо средство.
За
процесното неизпълнение на даденото нареждане за спиране свид. В.В. образувал срещу
К.И. административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия Д, №0748265/15.12.2018г., като
приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП.
При
съставяне на АУАН соченият като нарушител заявил, че няма възражения, какъвто
запис бил вписан в съдържанието на акта.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на допълнителни писмени възражения.
На 07.02.2019
г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката
доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1
от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на К.И.И. за горепосоченото нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите В.А.В., Д.Е.К., както и приетите писмени доказателства
- съставеният серия Д, №0748265/15.12.2018г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, справка –картон на водач,
изд. от Сектор ПП при ОДМВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита
и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема,
че актът е съставен, а постановлението е издадено от
органи с доказана материална компетентност, съгласно приетата заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на императивните изисквания
към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Съдебният
състав не приема за основателни възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани конкретно, ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво
точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и
въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Непосочването на доказателствата,
потвърждаващи нарушението, не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Неспазването на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия
орган по административнонаказателната преписка също не обосновава
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото срокът е
само инструктивен. Освен това, закъснението е незначително и по никакъв начин не е ограничило правата на
нарушителя в производството.
По същество:
Съвкупният анализ на
доказателствените материали по делото мотивира убедителен извод, че нарушението
по чл.103 от ЗДвП, за което К.И. е привлечен към отговорност, е действително извършено, като от
обективна, така и от субективна страна.
Нормата на чл.103 от ЗДВП по императивен начин предвижда, че “при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания”. В конкретния
случай на жалбоподателя е вменено, че на път 3093, общ. Перник, водещ от
с. Кладница към с. Драгичево, в района на
разклона за резиденция „Витошко“, контролен орган - униформен полицейски
служител, е подал своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп-палка, на
който И. не се е подчинил, продължавайки движението си в посока с. Драгичево.
Защитата на жалбоподателя срещу
това нарушение не е основана на отричане на възприятие за подадения сигнал,
а на
възражения, че поради движение с
висока скорост обективно не е можел да
спре, а и предвид безлюдния път и тъмнината се е страхувал да стори това,
съмнявайки се, че лицата действително са служители на МВР.
С оглед позицията на жалбоподателя, съдът приема за безспорно по делото,
че същият е възприел подадения му от полицай В. сигнал за спиране. Съмнение в
тази насока не възниква и предвид изяснените обстоятелства, при които сигналът
е подаден – полицейският автомобил е бил спрян на самия път с включена
светлинна сигнализация и аварийни светлини в прав участък от пътя, видимостта
към който не е била ограничена по никакъв начин, а униформеният полицейски
служител – свид. В.В. е стоял непосредствено до платното за движение в посоката
на движение на автомобила, подавайки недвусмислен сигнал със стоп-палка. Действието
му не е можело да остане незабелязано от водача, тъй като при конкретните
обстоятелства, на последния се е наложило да премине по тесния междуселски път рисково
между спрелия патрулен автомобил и служителя на МВР. Напротив, И. е
демонстрирал явно намерение да не се подчини и да избегне проверка, тъй като в
тази пътна обстановка, носеща риск за стоящия вдясно на пътя полицейски служител,
дори не е намалил скоростта, а е продължил в посока с. Драгичево.
Изложените от него причини за
пренебрегване на даденото му разпореждане са несъстоятелни. Високата скорост на
движение обективно не е била пречка за изпълнението на нареждането, тъй като е
можел безопасно да намали и да спре, макар и на по голямо разстояние. Впрочем,
ако И. е имал желание за спиране, то е можел да стори това във всеки момент за
времето на движението си от с. Рударци до мястото на конкретното нарушение,
предвид установеното по делото преследване от друг автомобил на МВР, предприето
по повод аналогично нарушение на територията на с. Рударци. Несериозно е и
възражението, че отказа му да се подчини е
бил мотивиран от страх за собствената му сигурност и съмнение дали
стоящите на пътя лица действително са служители на МВР. Свидетелите В. и К. са
били с полицейски униформи със светлоотразителни части, подали са сигнал за
спиране със стоп-палка, образец на МВР, до тях е бил спрян служебният им
автомобил с включени светлини, поради което въпреки късния вечерен
час, на светлината на фаровете си жалбоподателят е можел ясно да възприеме, че лицата не са „неидентифицирани“ и
„необозначени“, а са служители на МВР, чиито нареждания е бил длъжен да
изпълни. Основания за възникване на подобно съмнения изобщо не е имало, тъй
като продължително време преди да достигне мястото на процесното нарушение /още от с. Рударци/ е бил следван от друг автомобил
на МВР с включена светлинна и звукова сигнализация.
В този аспект, доводите за наличие на обстоятелства изключващи
виновно поведение не се приемат. След като е имал ясно възприятие за
полицейските автомобили, за действието на свид. В., то поведението му не може
да бъде ценено по друг начин, освен като съзнателен отказ да се подчини..
Съдът кредитира с пълно доверие
показанията на свидетелите установили нарушението - В.В. и Д.К., цени ги като
логични, обективни и добросъвестно дадени. Въз основа на тях и на
кореспондиращите писмени доказателства приема, че К.И. е имал
възможност и е възприел подадения сигнал, но въпреки това не се е подчинил,
което очертава съставомерност на вмененото
му нарушение.
По тези съображения съдът приема,
че с поведението си жалбоподателят е
осъществил виновно състава на чл.175, ал.1, т.4, вр. чл.103 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността му за него по административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не
попада в приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично отсъстват обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Доводите на пълномощника,
основани на представеното и прието по делото
съдебномедицинско удостоверение, са неотносими към предмета на настоящото дело. Констатираните при
преглед на 17.12.2018г. телесни увреждания на К.И. нямат връзка с
предмета на доказване по конкретното дело, получени са след процесния случай
/както се сочи и в снетата анамнеза/, при неизяснени обстоятелства.
По отношение вида и размера на наложените наказания:
За нарушението по чл.103 ЗДвП
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, както и глоба в размер от 50
до 200 лв. за този, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. В случая, наказващият орган е определил размера на
наложените на жалбоподателя наказания под средните размери, а именно “лишаване
от правоуправление” за срок от 3 месеца и “глоба” - 100 лв. Съдът не намира
основания за смекчаването им. По делото е установено демонстративно и упорито
пренебрегване на установените правила и ред, ангажиран е значителен полицейски
ресурс, за да бъде спрян жалбоподателя като водач на МПС, с поведението си във
връзка с конкретното нарушение същият пряко е застрашил здравето на полицай В.В.
при преминаването си с висока скорост покрай него на тесния път, а впоследствие в с. Драгичево е предизвикал ПТП
с движещия се след него автомобил на втория автопатрул на ОД МВР – Перник,
принудило го да спре. В същото време,
служебно събраните данни за поведението
на жалбоподателя като водач на МПС допълват негативната му характеристика Видно
е, че за краткия си тригодишен стаж като правоспособен водач е наказван
неколкократно с влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения
на ЗДвП, включително за управление на МПС след употреба на алкохол. В тази
конкретика наказващия орган е проявил ненужна снизходителност, определяйки наказания
в горепосочените размери, които според съдебния състав, не биха
съдействали успешно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН, но предвид това, че
съдебният контрол е иницииран по жалба на наказания, утежняване на положението
му е недопустимо. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-005552/07.02.2016г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на К.И.И. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер 100 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: