Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София, 06.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия :
Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 101 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответника СО, чрез процесуалният
му представител, срещу решение, постановено в съдебно заседание на 19.11.2020
г. от СРС, 62 с - в, по гр. д. № 43558/2020
г., с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Столична Община, ЕИК ******* дължи
на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, сумата 375,
60 лв., платено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 20.02.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
03.07.2020 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане, както и 78, 50 лв. лихви за забава за периода 12.06.2018 г. -
02.07.2020 г. и разноски в исковото и заповедното производства, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат
доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Сочи, че решението
е постановено при противоречие с диспозитивното
начало в гражданския процес, тъй като претендираната
от ищеца сума е в по - малък размер от признатия от СРС. Не са установени предпоставките за уважаване
на исковете по КЗ. Оспорва се и дължимостта лихвата
за забава, като се твърди първо, че ищецът не е претендирал такава лихва за
забава, нито се установява, че регресната претенция е
била редовно предявена и получена от ответника СО. Не се доказва да е отправяна
покана, по смисъла на чл. 84 ЗЗД, за да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава. Сочи, че са нарушени и правилата за уведомяване на страните по делото.
Възразява се и срещу присъдените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира
разноските за двете инстанции, в това число за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна ЗД „Л.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна
в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че СРС е направил
правилен извод за основателност на исковете. Посочените в жалбата размери на
претенциите не се отнасят до настоящото производство. Решението е съобразено
със събраните доказателства, от които се установяват предявените в
производството претенции. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди
изцяло решението. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за
незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено за спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е
валидно и допустимо постановено, въпреки липсата на конкретни мотиви изложени
от СРС.
СРС се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по
повод на която са възникнали
вреди по чл. 49 от ЗЗД. В
случая регресното право срещу ответника
(въззивник) СО се основава
на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на възложена работа.
Уважаването на
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки,
които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя -
ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото
определяне. По отношение на
ответника следва да се докажат и
предпоставките
на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или
по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се
установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.
49 ЗЗД е обективна.
В настоящия случай
се установява, че на 20.02.2018
г., по време на
действието на застрахования договор па застраховка „Каско на МПС“
сключен с ишеца, е настъпило застрахователно събитие, което
съставлява покрит риск, като в резултат на преминаване на застрахования лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 320“, с рег. №
*******през необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно,
част от републиканската
пътна мрежа стопанисван от ответника, са му
били причинени имуществени вреди.
Видно
от
представените пред СРС доказателства, за претърпените
и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил
на собственика на автомобила застрахователно
обезщетение в размер на 365, 60 лв., с преводно нареждане
11.08.2018 г. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото,
до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разходи, при установяване елементите
от фактическия състав на деликта : вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
От съвкупния анализ на доказателствата, в това число заключението на САТЕ, въззивният състав
приема за установен механизма на ПТП, както и причинно - следствена връзка на повредите по
застрахованото МПС с този механизъм. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се опровергава наличието на необезопасено
препятствие на пътното платно в посочения
участък от републиканската пътна мрежа.
Относно ангажирането на отговорността
на СО следва да се посочи и следното : По силата на специалния Закон за пътищата и
актовете по прилагането му, на ответника е вменено задължение да
стопанисва и поддържа общински път, публична
общинска собственост.
(чл. 8, ал. 3 от
ЗП, чл. 31 ЗП и § 1 т. 1 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата),
както и да полага грижа по недопускане и отстраняването на дупки по общинските
пътища. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 ЗП, СО
е задължена да осъществява
дейностите по поддържане на пътя,
общинска собственост.
Отделно от изложеното, според чл. 13 ЗДвП, СО е задължена да означи съответната
дупка с необходимите пътни значи с
цел предупреждаване на участниците в движението. Общината, като юридическо
лице, осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители
или други лица, на които
е възложила изпълнението
на посочените по - горе задължения.
В случая наличието на дупка в пътното платно
на общинския път е резултат на бездействието на съответните
длъжностни лица при ответника СО по изпълнение на законовите им задължения за осигуряване
на условия за безопасно
движение по
общинските пътища, съгласно и
чл. 31 от ЗП,
в резултат на което е настъпило процесното ПТП.
Съдът намира, че в производството
се установяват всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи
на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Относно
размера на вредите следва да се посочи, че съгласно заключението на САТЕ стойността
на щетите по увредения автомобил, по пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 388, 10 лв.,
който размер е по - висок от изплатеното застрахователно обезщетение. При това
основателно СРС е направил извод, че главния иск е изцяло основателен ведно с
15 лв. ликвидационни разноски.
При това настоящият
съдебен състав също приема, че по делото са доказани условията
за ангажиране отговорността
на ответника СО за въстановяване
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС. Освен това ответникът не е изложил конкретни съображения за незаконосъобразност на решението
в тази част.
По отношение
претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и като съобрази
възраженията на ответника в жалбата съдът намира, че регресното задължение, което възниква за възложилия работата на
причинителя на вредата към платилия застраховател,
е парично и на общо
основание, при допусната забава в неговото изпълнение, той дължи
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата.
Тъй като в КЗ не е предвиден
срок, в който това задължение трябва да бъде
изпълнено, ответникът ще изпадне в забава
след като бъде поканен от
кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая покана до кредитора е
изпратена по куриер, като според разписката е получена в деловодството на СО на
11.03.2018 г. Понеже в поканата не е даден конкретен срок за изпълнение на
задължението следва, че длъжникът ще изпадне в забава от получаването й. В случая
лихвата се претендира от 12.06.2018 г. до 02.07.2020 г. и определена
посредством интернет calculator.bg, на основание чл. 162 ГПК, върху
установената в производството главница от 375, 60 лв., лихвата е в
претендирания размер от 78, 46 лв. Основателно и в съответствие с материалния
закон искът е изцяло уважен от СРС.
Предвид
изложеното до момента тъй като съображенията на настоящият състав съвпадат с
тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, включително в частта по
присъдените разноски в полза на ищеца за исковото и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
на спора право на разноски има ищеца, който обаче е подал единствено отговор на
въззивната жалба, без да осъществява същинско процесуално представителство.
Поради това в негова полза съдът присъжда 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал.
8 ГПК.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение,
постановено в съдебно заседание на 19.11.2020 г. от СРС, 62 с - в, по гр. д.
№ 43558/2020 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, Столична Община, БУЛСТАТ *******, с
адрес : ул. „*******, да заплати на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК *******,
с адрес *** А, юрисконсултско възнаграждение за СГС в
размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.