РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 514 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „БНП П.П.Ф.
С.А.П.” чрез „БНП П.П.Ф С.А.“ –клон България с ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров против Й.С.И. с ЕГН **********
***.
За да обоснове своята активна
процесуална легитимация за предявяване на иск в исковата молба се твърди, че
„БНП П.П.Ф.С.А.П.” е универсален правоприемник на „БНП П. П.Ф.“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за покупка на стоки и услуги PLUS-….. от 19.07.2017 г., като при сключването му ответника
е дал съгласието си, освен кредита да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard с
максимален кредитен лимит от 1000 лева, представляващ револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции:
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства и др.,
осъществени чрез издадената кредитна карта. Твърди, че на 20.11.2017 г.
ответника е активирал предоставената му кредитна карта, като върху усвоената
сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период,
съгласно определен годишен лихвен процент, а за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди, че ответника е теглил суми от предоставената му кредитна
карта, като е преустановил редовното й обслужване на 01.03.2018 г. Сочи, че към
датата на подаване на заявлението, задължението на ответника е в размер на
122.64 лева, представляващо използвана главница в размер на 940.24 лева, както
и договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г. в размер на
182.40 лева, обезщетение за забава в размер на 49.56 лева за периода от
06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.
Сочи, че ищецът подал заявление
по чл.410 от ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 150/2019 г.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ищецът има изискуемо
вземане по отношение на ответника в размер на 940.24 лева, представляваща
главница по револвиращ кредит, сумата от 182.40 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., 49.65 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., или общо
дължима сума в размер на 1172.20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане, като им се присъдят направените по
заповедното и исковото производство разноски.
В случай че съдът не приеме, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем при условията на евентуалност е
предявил осъдителен иск, като е поискал от съда да постанови решение, по силата
на което ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество горе
посочените суми, ведно с направените разноски. С молба от 20.08.2019 г. е
заявил, че не поддържа същият.
Тъй като с молба от 20.08.2019 г.
пълномощникът на ищцовата страна е заявил, че не поддържа същият, то на
ищцовата страна следва да бъде указано, най-късно в насроченото съдебно
заседание да заяви, оттегля или се отказва от предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за което и да представи по делото съответното
изрично пълномощно, даващо право на пълномощника да се разпорежда с предмета на
делото.
В срока за отговор ответника не е
депозирал отговор на исковата молба и не е везел становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата
страна представител не изпраща. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к.
Палазов поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника не
се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 150/2019 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 128 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 20.02.2019 г., с която е разпоредено ответника да заплати
на ищеца сумата от 940.24 лева, представляваща главница по договор за
револвиращ потребителски кредит, сумата от 182.40 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 49.56 лева – мораторна
лихва за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 20.02.2019 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лева – държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В издадената заповед е посочено, че
вземането по същата произтича от следните обстоятелства: при сключване на
договор за покупка на стоки или услуги с № PLUS-….,
ответникът е дал съгласие да му бъде опуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard, като
на 20.112017 г. И. е активирал предоставената му от ищеца карта, с максимален
кредитен лимит от 1000.00 лева.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства (л.43 – л.48 от делото) се
установява по безспорен начин, че считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален
правоприемник на ”БНП П. Л.ф.” ЕАД, ЕИК ….
Към
исковата молба е приложен и приет по делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна
карта PLUS-. от 19.07.2017 г., сключен между “БНП П.П. Ф.” ЕАД
и Й.С.И.. Съгласно чл.12 от представените условия по договора, кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10000 лева, като е посочено, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички
задължения свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съгласно чл.15
от условията, договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като
срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен
от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на
картата бил едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния
лимит кредитополучателя следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит, за срока на ползването му.
Представено
е приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-.., CARD-.. от
19.07.2017 г., съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на
кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен
кредитен лимит от 0.00-1000.00 лева, минималната погасителна вноска е в размер
на 60.00 лева. Видно от приложението, същото е подписано едностранно от ищеца и
не носи подпис на ответника.
Приет е
като доказателство Сертификат № PLUS-… в
удостоверение на това, че застрахователя CARDIF
ASSURANCES VIE SA FRANCE чрез клона
си “К.Ж.” клон България срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват
да застраховат съгласно приложените общи условия на Застраховка „Защита на
плащанията“ ответника по пакети „стандарт“ и „комбинирана защита“. Към
сертификата са приложени цитираните общи условия.
Приети
са като доказателство и сертификат CARD-. и общи
условия по застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“,
като са приложени и месечни извлечения по кредитна карта.
Представена
е товарителница № ….. от 15.11.2017 г. от ищеца до ответника, от което е видно,
че до ответника е изпратена пратка, като върху товарителницата е отбелязано, че
съдържанието на пратката е „документи“, в която е отразено, че пратката е
получена от Й.И. – лично на 20.11.2017 г.
Представена е и последна покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е активирал и използва кредитна карта CARD-…., както и че е преустановил плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 940.24 лева, договорна лихва в размер на 182.40 лева, обезщетение за забава по договора в размер на 0.79 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване на кумулативното наличие
на няколко предпоставки: наличието на сключен с ответника договор за покупка на
стоки и услуги, при който ответницата е дала съгласието си да и бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, както и да
установи обстоятелството, че има забавено изпълнение по договора от страна на
длъжника, т. е., че длъжникът е неизправна страна по договора, в т. ч., че
кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответника е бил уведомен за
това, както и основанието и размера на всяко едно вземане – главница, договорна
лихва и обезщетение за забава.
В сторения от съда доклад по
делото на ищцовата страна са дадени указания, че не сочи доказателства за
твърдени от него обстоятелства, а именно: че има забавено изпълнение по
договора за кредит от страна на длъжника, т. е., че длъжникът е неизправна
страна по договора, както и за размера на всяко едно вземане – главница,
договорна лихва и обезщетение за забава. Въпреки дадените на страната указания,
такива доказателства по делото не се събраха.
Независимо
от това, следва да се има предвид, че по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е
реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума.
Не се
представиха доказателства, че сумата от 1000.00 лева или съответно както се
сочи в исковата молба като „усвоена сума“ в размер на 940.24 лева е реално
усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писменото
обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя
е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че
ответникът не и е върнал съответната сума.
От
представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че
издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че
последният е извършвал трансакции възползвайки се от предоставения кредитен
лимит. Върху представената от ищеца товарителница за доставена на ответника
пратка липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта.
Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника
и последният сам или чрез другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са
извършвани плащания с тази кредитна карта. Представените месечни извлечения по
кредитна карта по своята същност представляват едностранно изготвен електронен
документ на хартиен носител, който не се ползва с материална доказателствена
сила и не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Няма
представени и доказателства, кога реално е активирана кредитната карта, както и
с оглед разпределената от съда доказателствена тежест на ищцовото
дружество, а именно, че претендираните суми, действително са усвоени
чрез разплащане или теглене от банкомат, то и предвид реалния характер на
договора на заем, съдът намира за недоказано наличието на сключен между
страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в
исковата молба и уточнението към нея параметри, като приетото като
доказателство приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за
потребителски кредит се предвижда единствено възможност за предоставяне на
такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин
код, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит.
Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата
претенция.
По
изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и
сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване
и ползване на кредитна карта, съгласно уговорената възможност в сключения
договор за потребителски кредит, предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът
намира, че не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск, независимо, от заявеното от ищеца, че не поддържа същият. С
доклада по делото съдът е дал изрични указания на ищцовата страна да заяви дали
оттегля или се отказва от предявеният иск, с оглед заявеното от ищеца, че не
поддържа предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск. Независимо от
дадените от съда указания ищецът не е посочил дали оттегля или се отказва от
предявения в условията на евентуалност иск, а само по себе си изявлението, че
не поддържа иска, поставя в невъзможност съдът да определи неговата правна
квалификация, тъй като ищцовата страна е бездействала и не е уточнила дали
оттегля или се отказва от евентуалния иск. Поради това и съдът е в невъзможност
да провери дали са налице предпоставките за десезиране на съда от неговото
разглеждане. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният в условията на евентуалност е недопустим, тъй като в исковата молба
не е обективирано изрично изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на
целия дълг по кредита, а е посочено, при условие че установителния иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
са поискали от съда да приеме, че при условие на евентуалност, е предявен
осъдителен иск, като счита, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна. Съдът намира, че това изявление не може да се цени като изявление на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което е
недопустимо съединяването на осъдителните искове при условията на евентуалност
с предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове. С оглед на това, производството по делото, в частта на
предявения осъдителен иск следва да бъде прекратено, като недопустимо. В този
смисъл е и определение № 336 от 19.07.2019 г. на ВКС, по ч. т. д. № 1228/2019
г., I т. о.
По разноските:
С оглед
изхода на делото разноски на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № .., чрез БНП П.П.Ф С.А.., клон България,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Б.П. С., сгр..против
Й.С.И. с ЕГН ********** *** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 940.24 лева, представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на кредитна карта PLUS- от 19.07.2017 г., сумата от 182.40 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., 49.65 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., или общо
дължима сума в размер на 1172.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.02.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед № 128 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 20.02.2019 г. по ч.гр.д. № 150 по описа на РдРС за 2019 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК,
производството по делото, в частта, в която „Б.П. П.Ф.“ С.А., Париж рег. № 54…2097902, чрез
БНП П.П.Ф С.А.., клон България, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:***,
Б.П.С., сгр.14 е предявил осъдителен иск в условията на евентуалност против
Й.С.И. с ЕГН ********** ***, с който
е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 940.24 лева,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-….. от 19.07.2017 г., сумата от 182.40 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г., 49.65 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., или общо
дължима сума в размер на 1172.20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 20.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с орогинала,
Секретар:/И.С./