Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., .........2018 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Х. К.…….…..…..............................като
разгледа докладваното от съдията.................................................гр.д.№962 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правно основание
в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че с сключили с ответника граждански
брак на 08.02.2016г. в гр.К., първи за двамата, от който нямат родени деца.
Живели шест месеца заедно в нейното жилище. Първоначално се разбирали, но в последствие започнали да се карат. Ответникът казвал, че не чувства добре в Б., че не може да си
намери работа и желае да заминат да живеят в С.. Тя не била съгласна да
напусне страната и тъй като не стигнали до единодушие, в началото на
месец август 2016 г. се разделили. Тя останала да живее в
България, а ответникът заминал да живее в С.. От тогава бракът им съществувал формално. Не се чували по телефона, не поддържали
връзка, тъй като всеки заживял свой
собствен живот. Заявява, че не е търсила съпруга си, защото проблемът помежду тях не можел да
бъде преодолян- двамата бири граждани на различни държави и никой не приемал да живее в
държавата на другия. По време на брака не са
придобивали общо имущество, а от датата на раздялата им изминали близо две години. В момента живеела с друг мъж на семейни начала. Възможно било и ответникът да има връзка с друга жена, но тъй
като нямала връзка с него не била сигурна за това обстоятелство. Счита, че
разстройството на брака е непоправимо, не можело да се преодолее и да се
възстановят нормалните съпружески
отношения. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да
се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание не се явява, но в писмено становище заявява, че желае развода тъй като с ищцата са разделени и бракът
съществувал формално. Не оспорва обстоятелствата, заявени в исковата молба и
моли съда да прекрати брака.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Страните са сключили граждански брак на
08.02.2016 г. в гр.К., първи и за двамата, от който нямат родени деца
/удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански
брак №0026/08.02.2016 г. /. От показанията на св.В. М. К. и св.Д. Н. И. се установява, че бракът е
сключен след кратко познанство на страните. Съпрузите се установили да живеят в
жилището на майката на ищцата в гр.К.. Отношенията в семейството се обтегнали
няколко месеца след подписването. Ответникът настоявал семейството да се
премести да живее в родината му Р.С., тъй като поради пазарни причини бизнес
отношенията му в Б. не вървели според очакванията му. Той споделял пред
приятели, че не може да си намери работа, че не говори български
език и му е трудно да свикне. Съпрузите често спорели, тъй като ответникът
постоянно пътувал извън България, а ищцата
отказвала да се премести да живее с него в Р.С.. През м.август
2016 г. съпрузите взели решение да се разделят. Ответникът напуснал семейното
жилище в гр.К. и заминал в чужбина. Съпрузите преустановили контактите помежду
си /”…. От Н. знам, че искал да заминат да живеят
в Р.С., а Й. не е искала. Живяха 6-7 месеца заедно в апартамента на Й. ***…. От Й. знам, че Н. постоянно пътувал..Знам, че Й. е ходила при родителите му на гости…Знам, че след като се разделили, не
поддържат връзка, че си има приятелка, а и си е сменил телефона… Знам, че Н. поддържа връзка с В. ..Сядали сме няколко пъти на кафе с Н. и ми е споделял,
че не му е хубаво тука и че не може да се приспособи. По-трудно говори български…“св.Д. И.; „….Н. и Й. са разделени. В
момента той живее във В.. Има нов живот, нова приятелка. Това го знам от него,
тъй като поддържаме редовно връзка по телефона. Н. ме потърси по телефона за
съдействие, по някакъв начин да се разделят с Й., тъй като категорично не желае да е в брак с нея...Когато ме потърси, Н. ме
помоли, на моя адрес да получавам всякакви книжа по повод на делото за развод с Й.….на Н. някак си, не му
харесваше в Р.Б., не можеше да си намери работа, тъй като не говори перфектно
езика. Правиха опити с Й. да заминат
да живеят в Р.С., в гр.Л., но тя пък се притесняваше там, а и не искаше да живее в
едно жилище с неговите родители… той лично ми е казвал,
че не може да се приспособи към живота в Р.Б.. Близо от две години вече двамата
не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си. Докато бяха заедно в Р.Б.,
живееха в жилище на майката на Й.... Последно ми е казвал,
че е по-добре рано да се разделят, отколкото да се задълбочат проблемите и
усложнят нещата…“св.В.К./. Съпрузите са категорични, че
бракът следва да бъде прекратен, тъй като всеки от тях устроил живота си
различно от другия.
При наличните доказателства и така установеното съдът приема, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през краткото
брачно съжителство съпрузите не могли да преодолеят както съпътстващите брачния
им живот трудности, така характерите и вижданията си за съвместно съжителство и
се разделили. Различията в нравите, обичаите и културата на националностите,
към които принадлежат, непроявяването на взаимни компромиси относно
местоживеенето на семейството и липсата на доверие довели до срив на брака през
2016 г. Повече от една година и половина
съпрузите са във фактическа раздяла. Те имат различното местоживеене,
неподдържат дължимите съпружески контакти, интимна и духовна близост и
общуване, нямат общо домакинство и семеен бюджет, като никой от тях не е
направил дължимото за запазването на брачната връзка. Между съпрузите няма
любов и взаимност, няма разбирателство и изградена привързаност, липсват
доверие и желание за съвместен живот, а трайно продължилата фактическа раздяла
допринесла за до дълбокото и непоправимо разстройство на брака / арг. т.3 на
ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. Всеки от съпрузите има собствен
живот, различен от този на другия, което е пречка за съвместно бъдеще. Бракът е
формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да
съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
Тъй като съдът не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за вината
и не са събирани доказателства в тази насока, то не дължи произнасяне.
Няма заявена претенция за
ползване на семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.
След прекратяване на брака ответницата следва да продължи на носи
предбрачното фамилно име Т., което не е променяла при сключване на брака с
ответника.
Разпоредбата на чл.329 ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Такъв
е настоящият случай поради което ищецът и ответницата следва да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. по 25 лв.
окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА сключения на
08.02.2016 г. в гр.К., обл.С. граждански брак между Й.Х.Т., с ЕГН-********** ***
и Н.Н.Н., роден на *** г. с адрес *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Й.Х.Т., с ЕГН-**********
да носи предбрачното фамилно име Т..
ОСЪЖДА Й.Х.Т., с ЕГН-**********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.
25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., роден на *** г. с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: