Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 19.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, VI – ти граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател
: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 728 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.410 ал. 1 КЗ (в
сила от 01.01.2016г.) съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП”–
София, срещу Агенция Пътна Инфраструктура, с правно основание чл.410, ал.1 КЗ (
в сила от 01.01.2016г.). Ищецът твърди, че на 07.03.2018г., С.П.С. управлявал
лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ Р 4088 ВС, като се движел по
републикански път II-23 в участъка от с.Ч. в. към гр.Р.. На около 500м. преди
кръстовището в района на магазин "Джъмбо", С. преминал през дупка на
пътното платно, пълна с вода, вследствие на което настъпило произшествие и била
увредена предна лява гума "Dunlop WinterSport 205/55/R16", предна
лява джанта и преден ляв РVС подкалник на автомобила. За настъпилото ПТП бил
подаден сигнал и същото било регистрирано в КАТ под № 55102/07.03.2018г
На 02.08.2017г. между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД – клон Русе - собственик на увредения в
описаното по-горе ПТП лек автомобил, бил сключен договор за застраховка
"Каско" под формата на застрахователна полица № 4704170600001233. По
подадено заявление в ЗАД "БУЛСТРАД ВИГ" била образувана
застрахователна преписка № 4704171818511225. След извършен оглед на лек
автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ Р 4088 ВС, било установено, че
общият размер на причинените имуществени вреди бил 168,80лв., които ЗАД
„БУЛСТРАД ВИГ" изплатило на 25.04.2018г., чрез превод по банковата сметка
на собственика.
Пътят, на който настъпило ПТП, бил част от
републиканската пътна мрежа, а съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата -
републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Според нормата на
чл.30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48 ал. 1 от правилника за прилагането
му, Агенция „Пътна Инфраструктура“ носи отговорност за правилното му поддържане
и осигуряване на изправността на пътя или поне за сигнализиране за препятствия
по него. След като не е изпълнила тези свои задължения и на основание чл. 410,
ал.1 от Кодекса за застраховането, ищецът счита, че е налице основание да
претендира изплатената на увредения собственик на посоченото МПС сума от
ответника, с оглед на което се претендира
да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата от 168,80 лева, представляваща изплатено
обезщетение, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на исковата молба до датата на плащане. Претендират се и направените
в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище
за неоснователност на предявеният иск. Оспорва същия изцяло по основание и
размер. Счита за недоказано твърдението в исковата молба за неравност, намираща
се на процесния път. Липсвали конкретни данни за километричното разположение на
твърдяната неравност. Нямало съставен протокол за ПТП и същото не било посетено
от органите на реда. Липсвали категорични доказателства, които да докажат
безспорно твърденията на ищеца. Не била налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди на автомобила. Също така липсвали доказателства
и за изправността и техническата годност за управление на пострадалия
автомобил. На следващо място ответникът счита, че поведението на водача на
моторното превозно средство не е установено какво е било. Нямало информация
дали той е преценил правилно моментната пътна среда; че е поддържал скорост,
съобразена със състоянието и условията на пътя и указаните табели; че
внимателно е следял пътната обстановка и е положил всички необходими усилия за
нормалното преминаване на автомобила над или покрай твърдяното препятствие.
Твърди се, че в към датата на процесното пътнотранспортно произшествие в
описания участък не са съществували дупки, които биха могли да причинят
описаната от ищеца увреда. Дори и да имало такива, то водачът би следвало да
съобрази поведението си със въведената сигнализация. Твърди се, че констативен
протокол за монтаж на пътни знаци от 03.09.2015г. установявал, че на процесния
републикански път е бил поставен знак А12, сигнализиращ за наличието на
неравности на платното за движение със зона на действие на знака от 5000метра.
Това задължавало водачът да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
от движение автомобила. Републиканския път ІІ-23 Русе-Кубрат 0+030 – дясно и
ІІ-23 Русе-Кубрат 4+470 –ляво също е бил сигнализиран и е бил поставен знак
А12. Ответникът счита, че водачът е следвало да възприеме отдалече наличието на
препятствие на пътя и да предотврати преминаването през нея.
В условията на евентуалност ответникът счита, че ако
искът бъде приет за основателен оспорва неговият размер. Счита, че настъпилите
вреди са в резултат от вината на водача на моторното превозно средство, че
същият се е движил с несъобразена
скорост, над допустимата противно на правилата за движение по пътищата.
По искане на ответника по делото са конституирали като
трети лица помагачи "Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД.
В срока за становище по предявения иск, такова е
постъпило само третото лице „Пътинженеринг“ АД. В същото се излагат аргументи
за неоснователност на предявеният иск. Липсвали доказателства за това дали
произшествието е посетено на място от органите на полицията, както и такива за
правилното изясняване на механизма на самото произшествие и неговото място.
Оспорва се и размерът на регресната претенция доколкото от представените доказателства
не се установявало как точно е формирана тя и на последно място се изразява
становище, че не са налице предпоставки за привличане в настоящото производство на "Пътинженеринг" АД
като трето лице помагач, тъй като към датата на произшествието съгласно чл.5 от същия дейностите по поддържане се
възлагат от Възложителя, т.е. от АПИ с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Липсвали доказателства, че такова възлагане от страна на Агенция "Пътна
инфраструктура" към Консорциум "Пътно поддържане Русе 2014" е
имало. По тези съображения се моли предявеният от ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ" иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложеното в първоначалната искова молба,
съдът квалифицира предявеният по нея иск по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2017г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” и „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, клон Русе, собственик на увредения лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Р4088 ВС е сключен договор за застраховка
“Каско” под формата на застрахователна полица №4704170600001233 със срок на
действие от 18.08.2017г. до 18.08.2018г, с ползвател „Полисан “ АД.
Водачът на застрахованият автомобил е подал декларация
до застрахователното дружество, в която е заявил, че на 07.03.2017 г. при
управление на застрахованото МПС по републикански път II-23 в участъка от с.Ч.
в. към гр.Р., на около 500м. преди кръстовището в района на магазин
"Джъмбо", преминал през дупка,
в резултат на което върху МПС били
причинени материални щети - предна лява гума, предна лява джанта и преден ляв
РVС подкалник на автомобила. За настъпилото ПТП бил подаден сигнал и същото било
регистрирано в КАТ под № 55102/07.03.2018г . В декларацията като свидетел на
събитието е посочен Д.С.С., който е потвърдил удостовереното в декларацията
изявление на водача на МПС.
Въз основа на декларацията застрахователят е съставил
опис на претенция №50-07000-00346/18/07.03.2018 г. и на 25.04.2018 г. с
платежно нареждане е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
168.80 лв.
По
делото са разпитани лицата, декларирали настъпването на ПТП през
застрахователя. С показанията на св. С.П.С. и Д.С.С. е установено, че същите са
пътували в участъка на магазин „Джъмбо“
– Образцов Чифлик, С. преминал през дупка в пътното платно и се наложило да
сменят гума, която била спукана. Спуканата гумата сменили с резервната на
автомобила. На св. С. са предявени представените с исковата молба
снимки, като същият твърди, че на мястото на ПТП не е имало сгради, както и не
си спомня дали е уведомил полицията и застрахователя, но доколкото му било
известно имало сключена застраховка за автомобила. Не конкретизира дата на ПТП
и твърди, че в процесния участък много пъти е попадал на дупки и не може да се
сети. От показанията на св. Д.С.С. е установено, че със С.П.С. са били колеги в
„Полисан“ АД и сочи, че заедно са попадали в много идентични ситуации като
процесната. Свидетелите поясняват, че спуканата гума са подменили, без да
конкретизират за коя гума става въпрос, както и дали има настъпили други щети
по автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно -
техническа експертиза, пазарната стойност на щетите нанесени на лекия автомобил
при процесното ПТП са 309.50 лв. – без отчитане на овехтяване на гумата и
232.96 лв. с начислено 44% овехтяване. В
заключението на вещото лице се сочи, че не може да се изчисли скоростта на
движение на автомобила, но е била в рамките на допустимата максимална скорост.
В съдебна зала заяви, че уврежданията отговарят на такъв тип механизъм на ПТП.
Посочило е, че при по-висока скорост, при влизане в подобен тип неравност би
имало увреждания по предното окачване на автомобила. Първото е от пропадане на
колелото, а второто е от удар в насрещния ръб на дупката. Вторият удар е
по-силен поради по-високата хоризонтална скорост. Това предизвиква увреждане на
гумата и притискане към ръба на джантата. Вещото лице е посочило, че
състоянието на пътната настилка в целия пътен участък е било лошо, което е
породило необходимостта от поставяне на пътен знак А12 „ Неравности по платното
за движение“, което обстоятелство се потвърждава от представеният по делото Констативен протокол за монтаж на пътни знаци
от 03.09.2015 г., съгласно който комисията : „..констатира монтажа на следните
пътни знаци: ІІ-23 Русе-Кубрат - 0+030 дясно –А 12 „Неравности на платното за
движение“ заедно с табела Т2 – дължина на участъка – 5000 метра“ и счита, че
тази организация на движение е съществувала и към 07.03.2018 г.
На 26.11.2014г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ в
качеството на възложител и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ в качеството
на изпълнител, състоящо се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД, е сключен
договор за извършване на дейности по поддържане на републиканските пътища на
територията на ОПУ – Русе. Договорът е сключен за срок от 48 месеца, а
действието му е продължено с допълнително споразумение от 30.11.2018г., а
именно „до сключване на договор с участник, определен за изпълнител в резултат
на проведена процедура по реда на ЗОП“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В случай, че претенцията на застраховател произтича от
извършено плащане на обезщетение по застрахователен договор „Каско на МПС“, то
предпоставка за уважаване на регресния иск е доказването не само на валидно
сключен застрахователен договор, наличие на щети по застрахованото МПС в срока
на действие и покрити от договора, тяхната стойност и изплащането на
обезщетение на увреденото лица, а също така и доказване на механизма на
настъпилото произшествие, причината за същото, както и че ответникът с поведението си (действие или бездействие) е
причинил настъпването на вредата, която застрахователят е обезщетил. Тези факти
следва да бъдат установени от ищеца по делото.
Няма спор, че задължението на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа е
нормативно установено – чл. 30 ЗП. С оглед на това, в случай, че твърденията на
ищеца в исковата молба бъдат доказани в настоящото производство, то предявеният
регресен иск следва да бъде уважен изцяло или частично, съобразно доказването
на възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на лекия автомобил.
Водачът
и пътникът са разпитани като свидетели в проведеното на 10.11.2020г. съдебно
заседание и описват произшествие без да конкретизират дата, като заявяват, че
много пъти са попадали в дупки и не могат да се сетят за конкретния случай.
Свидетелят С. конкретизира ПТП през март 2018 в близост до Образцов Чифлик, от
друга страна, водачът С., сочи участък от пътя от магазин „Джъмбо“ до Образцов
Чифлик. За мястото, на което се твърди , че е настъпило ПТП-то, водачът сочи,
че е нямало сгради. В същото време, вещото лице, в даденото от него заключение,
твърди, че описаният участък се намира в непосредствена близост до сграда,
която е заснета и на снимковия материал предоставен от ищеца и констатирал,
съобразно описаното в исковата молба местоположение.
Районният съд намира тези доказателства за
недостатъчни за установяване на датата и мястото на твърдяното ПТП. Съществено
е разминаването в показанията на свидетелят С. с представения от ищеца снимков
материал – свидетелят С. твърди, че сграда в близост до мястото на ПТП-то не е
имало. Свидетелите не са незаинтересовани в истинския смисъл независимо, че
нямат пряк имуществен интерес от резултата по настоящото дело. Водачът на
автомобила – С. е служител на когото е възложено да управлява автомобила, като
фирмата работодател на същия е получила застрахователното обезщетение. В
случай, че такова не е било платено от застрахователя по застраховка „Каско на
МПС“, последният е в правото си да претендира направените разноски, за
причинените материални щети към своя служител. По делото липсват обективни
доказателства за дупката на пътя и за щетата по гумата. Свидетелските показания
не съдържат конкретика относно размера на дупката, скоростта на автомобила,
състоянието на пътната обстановка и не определят в достатъчна степен механизма
на настъпване на произшествието, съответно и причината за него – дупка на
пътното платно, през която автомобилът е преминал. В същото време сочат, че са
били участници многократно в идентични ситуации.
Не е обезпечено своевременно събирането на
доказателства, които към момента на приключването на устните състезания по
делото вече не съществуват. Застрахователят не е проверил пътя на мястото на
инцидента и не се е уверил, че там действително има дупка, която не може да
бъде избегната. Не е поискан оглед на мястото или експертиза като обезпечение
на доказателства. Самата гума не е запазена и не е представена на вещото лице
по настоящото дело.
Съвкупната преценка на доказателствата дават основание
на настоящия съд да приеме, че увреждането по гумата и причината за това не са
доказани по делото при условията на пълно главно доказване.
По тези съображения предявеният регресен иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
При този изход на спора, съдът не следва да обсъжда
направените от ответника възражения срещу основателността и размера на иска.
При този изход на спора в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 230.00лв., от които – 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, 100.00лв. депозит за вещо лице и 30.00лв. депозит за свидетел.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователно АД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., със съдебен адрес:***,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 168.80 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ Р 4088 ВС, при ПТП на 07.03.2018г. при движение
по републикански път II-23 в участъка с. Ч. в. – гр. Р., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно АД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р., със
съдебен адрес:***, да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЕИК ********* сумата 230.00 лв. - разноски по
делото.
Решението
се постановява при участието на трети лица, подпомагащи Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК ********* - „Хидрострой” АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, бул. ”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. П. и „Пътинженеринг”
АД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.” Олимпи Панов” № 14,
Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор П. Н..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: