№ 26019
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110114928 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. М. Н., с която са предявени срещу
„П..“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумите, както следва: сумата от 13540 лева, представляваща стойност на 18 броя
неразрешени платежни транзакции, извършени на 08.11.2022 г. от открита при
ответника банкова сметка на името на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2023 г. до окончателното плащане, и
сумата от 503,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.11.2022 г. до 22.03.2023 г.
Ищцата твърди, че била клиент на ответника, като имала разкрита при последния
разплащателна сметка и ползвала банкова карта. Поддържа, че на 08.11.2022 г. били
извършени 18 броя неразрешени транзакции за сумите в общ размер на 13540 лева.
Навеждат се доводи, че на същата дата клиентът уведомил банката за неправомерното
извършване на платежните операции. Въпреки това ответникът не реагирал съобразно
разписаното в чл. 74, ал. 2 ЗПУПС и чл. 14.18 от приложимите към договора Общи
условия – не блокирал използването на платежния инструмент, като вместо това
банката изчакала осчетоводяването на транзакциите. Излагат се съображения, че
ищцата не била предоставяла картата на друго лице, нито е получавала сумата, нито е
получавала стоки или услуги, съответно не била споделял идентификационни или
ауторизационни данни. Ето защо счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че не спори, че ищцата е клиент на банката, както и че на
08.11.2022 г. са извършени 9 бр. транзакции на реален ПОС, като същите са били
осчетоводени по сметката на ищцата, както и че е било извършено превалутиране.
Посочва, че извършените операции са били на обща стойност от 13585,99 лева.
Поддържа, че ищцата е ползвала мобилно приложение „М..“, чрез което билa
достъпвалa продуктите и услугите на банката, като начина на създаване и
активирането на профил в приложението, както и процесът на осъществяване на
платежни операции посредством него са подробно описани. Развива съображения, че с
1
оглед начина на потвърждаване на плащанията всички такива били извършени от
ищцата. В условията на евентуалност аргументира наличието на груба небрежност от
страна на ищцата, като сочи, че последната била предоставила идентификационните си
данни на трето лице, съответно следвало да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 3,
вр. чл. 75, т. 1 и 3 ЗПУПС. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл.
129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност.
С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът намира, че
следва да бъде указано на ищцата в седмичен срок от уведомяването с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовностите на исковата
молба, посочени в диспозитива на определението.
По разпределение на доказателствената тежест:
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валидно облигационно отношение по договор за откриване и водене на
банкова сметка и предоставяне на платежни услуги; 2) извършването на неразрешена
платежна операция, която да не е по вина или по причина на ползвателя на платежната
услуга; 3) платежната операция да не е осъществена при извършването на
престъпление, измама или груба небрежност.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първата материална
предпоставка, с оглед правилото на чл. 78 ЗПУПС ответника носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно останалите материални предпоставки, като
установи и фактите на които основава твърденията си за груба небрежност.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК следва да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че на 17.09.2018 г. между страните е бил сключен
договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги.
По доказателствените искания:
Искането за приемане на приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба документи като доказателства по делото следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да
представи по делото декларация за оспорване на процесните транзакции от 14.11.2022
г. следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочения документ е приложен към
отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото с настоящото
определение.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на съдебно-техническа експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба, с препис за ответната страна, да уточни в
общо заявената сума от 13540 лева стойността на какви платежни операции включва,
като индивидуализира същите по брой, вид, стойност, дата и час на извършване.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
2
върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-
късно в първото открито съдебно заседание.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
отношенията между страните обстоятелството, че на 17.09.2018 г. между страните е
бил сключен договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на
платежни услуги.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложени към исковата молба
и отговора на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-техническа
експертиза в размер на 500 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.. Н.. К.., като УКАЗВА на вещото лице да започне
работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на
спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
11.07.2024 г. от 13:10 часа , за когато да се призоват страните, в т.ч. и третото лице
помагач.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3