Р Е Ш
Е Н И Е №255
гр.Пловдив,24.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ гр.с., в публично
заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното
гр.д.№449 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Й.А., ЕГН **********,***, против И.М.М., ЕГН **********, с адрес-***, с която е предявен иск с правно основание
чл.240 ,ал.1 от ЗЗД .
Изложени са в исковата
молба обстоятелства, че на 27.09.2017 г. между С.А.,
в качеството й на заемодател, и ответника И.М.М.,
който тогава бил неин зет, като заемател, е сключен
договор за паричен заем за сума в размер на 29 340 лв. На посочената дата
ищцата превела от нейна банкова сметка ***, която той обещал да й върне след
завръщането си в България, тъй като към датата на превода се намирал в чужбина.
Твърди се, че от ответника не последвало изпълнение на поетото задължение за
връщане на сумата, поради което с нотариална покана рег.№ **, том **, № **,
изпратена чрез нотариус П.С., рег.№ ** на НК, връчена на 22.11.2018г., ищцата
го поканила в едномесечен срок да стори това. Тъй като в указания срок сумата не
била върната, а и към настоящия момент задължението все още не е погасено,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
29 340 лв., дължими по силата на договора за паричен заем, сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И.М.М., в който е изразено становище, че предявеният против
него иск е неоснователен. Не се оспорват
обстоятелствата, че на 27.09.2017г. ищцата е превела по банковата сметка на
ответника сума в размер на 29 340 лв., че към този момент ответникът се е
намирал извън страната, както и че между тях е била налице родствена връзка по
сватовство. Твърди се, че на 20.06.2014г. ответникът е сключил граждански брак
с дъщерята на ищцата - М.С.Я., който е прекратен чрез развод през месец
октомври 2018г. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че помежду им е сключен
договор за заем. Заявява, че през месец септември 2017г. със съпругата му М.
били на почивка в курортния град **, **, където тя се впуснала в покупки на
луксозни стоки и скъпи услуги за себе си. Поради недостиг на налични парични
средства в банковата му сметка и тъй като ответникът отказал да предостави
други средства, ищцата превела за нужди на дъщеря си исковата сума. Ответникът
сочи, че не знае какви са били договорките между майка и дъщеря по повод
преведената сума, но дори и да има някакъв договор, то той не е сключен между
него и ищцата, а между нея и дъщеря й. В тази връзка навежда възражение за
нищожност на договора за заем, поради липса на съгласие от негова страна, а при
условията на евентуалност - възражение за унищожаемост
на така описания договор поради грешка в предмета, тъй като не е знаел, че
процесната сума постъпва в патримониума му по договор
за заем, сключен между него и бившата му тъща.
Допълнителни съображения
по спора са развити в писмена защита на адвокат Г.- пълномощник на ответника.
Направено е искане за присъждане на разноски.
От конституираното по
делото, с определение на съда №915/10.05.2019г., третото лице- помагач на
страната на ответника - М.С.Я., е депозиран отговор, в който е изразено
становище, че предявеният от ищцата иск е допустим и основателен. Заявява се,
че между страните действително е сключен договор за паричен заем, в изпълнение
на който ищцата е превела на ответника претендираната парична сума, че третото
лице- Я. не е участвала в изразходване на сумата и е била в неведение относно
изпращането и получаването й. Твърди се, че в този период Я. е разполагала със
собствени банкови сметки и банкови карти, от които е извършвала плащания по
време на престоя на съпрузите в **, и че на 28.09.2017 г. същата е получила от
майка си 3 000 евро по своя банкова сметка. ***, че зет ѝ е завел
бракоразводно дело, споделила с дъщеря си за предоставения на ответника заем,
тъй като той предварително изрично я помолил да не казва на съпругата му М. за
заема.
Съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Ж.-пълномощник
на третото лице-помагач. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представеното удостоверение за граждански брак, издадено от Община **, че
ответникът И.М.М. е сключил граждански брак с М.С.Я.
на ***г. в гр.**.
Видно е от удостоверение за раждане на М.Я. /преди
А./, че ищцата С.А. е нейна майка.
Представено е от ищцата преводно нареждане за кредитен превод №**, от което
се установява, че на 27.09.2017г. от банковата й сметка „**”АД е преведена по
банкова сметка *** И.М. в „**” АД сумата 29 340лв., с посочено в банковия
документ основание за извършване на превода -„заем по споразумение”.
Приета е нотариална покана, с която ищцата кани ответника М. да й върне
получената от него на 27.09.2017г. сума в размер на 29 340лв., предоставена му
по сключен договор за заем и споразумение към същия, като определя едномесечен
срок за това. Поканата е връчена на ответника от нотариус С. на 22.11.2018г.,
видно от нотариалното удостоверяване в разписката, представена по делото.
По делото са представени още електронни самолетни
билети, от които се установява, че в периода 23.09.-30.09.2017г. ответникът и
бившата му съпруга са пребивали в **, както и извлечения от банкови сметки на
третото лице-помагач Я., съдържащи данни, че в посочения период са извършени
разплащания по тях, а също и че на 28.09.2017г. е преведена по банкова сметка ***
Я. от майка й - С.А. сума в размер на 3000 евро.
Представено е от ответника, изисканото на основание
чл.190 ГПК, извлечение от негова банкова сметка /за периода 19.09.2017г.-30.10.2017г./,
от което е видно, че по време на почивката на съпрузите в ** са извършвани от
сметката плащания на дати 24.09.2017г., 28.09.2017г. и на 29.09.2017г.
При изслушването на ищцата в съдебно заседание на
30.10.2019г., по реда на чл.176 от ГПК, същата е заявила, че дъщеря й
ответникът са били в **, когато е изпратила парите. Сочи, че ответникът й се
обадил по вайбър, казал, че има нужда от сумата и
обещал, че ще я възстанови, когато се върне в страната .
По делото ищцата е ангажирала и гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля П.П.К.,
който е зет на третото лице-помагач - М.Я.. Свидетелят твърди, че в края на месец
септември 2017г. е закарал с автомобила си ищцата А. до банка, за да преведе сума
на заем на И.М., но не знае нито какъв е размерът на сумата, нито по какъв
повод е искана от ответника.
В хода на производството е разпитан като свидетел С.Г.
Х.- *** на ответника. Същият депозира показания, че няколко месеца преди да се
раздели със съпругата си М. му се обадил по телефона, споделил, че е на почивка
с М. извън страната, че искат да купят някакъв скъп ювелирен предмет, но не
разполагат с достатъчно средства. Ответникът не поискал пари от свидетеля,
по-скоро очаквал той да му предложи, а по-късно заявил, че майката на М. е
помогнала за закупуването на вещта.
Свидетелката на третото лице-помагач- С.Р.К.твърди,
че в края на месец септември 2017г. били на почивка с М. и И. в голям затворен
хотелски комплекс в **, ** и че по време на почивката М. пазарувала с нейна
банкова карта.
При така събраните по делото доказателства и
установени въз основа на тях обстоятелства, от правна страна
съдът намира следното:
Според чл.240,ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Договорът за заем е
неформален и реален. За да е валиден, е задължително да бъдат предадени на заемателя определена парична сума или други заместими вещи .
За успешното провеждане
на предявения иск, намиращ правното си основание в горепосочената разпоредба, ищцата
е следвало да установи съществуването на валидно правоотношение по договор за
заем между страните и че е изпълнила задължението си по този договор – да
предаде заемната сума на ответника, като докаже вземането си и по размер.
Елементите от
фактическия състав на договора за заем са наличие на съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В конкретния случай, от представеното по делото преводно нареждане се доказва единствено превеждане от ищцата на
27.09.2017г. на сума
в размер на 29 340 лв. по банкова сметка *** „**” АД, но не и че същата е предоставена по силата на сключен договор за
заем и че подлежи на връщане след получаването й. Действително, в платежния документ е посочено като основание за превода-„заем по споразумение”, но това не е достатъчно за установяване на договор за заем, тъй като текстът в
нареждането се попълва от наредителя и представлява
негово изявление. С оглед оспорването на
отразеното в преводното нареждане основание, заемодателят е следвало да докаже,
че то е възникнало, че е съществувало съгласие за сделката с насрещната страна,
а такова ще е налице, когато има две насрещни, припокриващи
се по съдържание, волеизявления
относно съществените елементи на договора, което в настоящото производство не е доказано. От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за постигнато между ищцата и ответника конкретно съгласие за
предаване на паричната сума в заем, макар престирането й да е безспорно установено. От показанията на ищцовия свидетел, които са допустими за установяване на обстоятелствата,
при които е бил сключен договорът, не се доказва да е постигнато съглашение
между страните по твърдения договор. Свидетелят К. не е присъствал на разговори
между страните, показанията му
възпроизвеждат казаното от ищцата, че ще превежда пари на заем на зет си, при
което въз основа на тях не може да се приеме за доказано твърдението, че
преводът на сумата е извършен в изпълнение на сключен договор за заем. Не установяват съгласието на ответника за получаване
на сумата в заем и дадените от ищцата обяснения по реда на чл.176 ГПК, тъй като
те имат доказателствено значение единствено, когато обективират
неизгодни за страната факти, каквито няма в случая. С оглед на това и при липса
на други данни на какво основание е сторено предаването на паричната
сума на ответника, то не може да се презумира, че за същия е възникнало задължение от заемен договор за връщането й.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата не е провела пълно и главно
доказване на горепосочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
при което не следва да се обсъждат наведените от ответника възражения за
нищожност и унищожаемост на договора и събраните по
този повод доказателства.
Доколкото не се установява по делото
наличието на вземане на ищцата, основано на сключен между страните договор за
заем, то предявеният иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски, които възлизат в размер на 1600 лв.-за
платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.10 ГПК, разноски в полза на трето лице- помагач не се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Й.А., ЕГН **********,***, против И.М.М., ЕГН **********,
с адрес-***, иск за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 29 340
лв., дължима по силата на договор за паричен заем, сключен между страните на
27.09.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН **********,***,
да заплати на И.М.М., ЕГН **********, с адрес-***, сумата
1600 /хиляда и шестстотин/лв.-направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието
на трето-лице помагач на страна на ответника-М.С.Я., ЕГН **********, с адрес-***.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: