О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № 215

гр. Пловдив, 17.06.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, 1-ври граждански състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година  в състав:

                             АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                                                    

разгледа докладваното от съдията въззивно гражданско дело № 247 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.267 ГПК .

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 23197 / 31.07.2019 г. от М.Д.Т. – К.и В.Д.И. ,представлявани от адв.В. и адв.Д. против решение № 834 / 27.0.6.2019 г. ,постановено по гр.д.40 / 2019 г. по описа на ПОС ,с което е уважен предявен против тях Павлов иск от Г.Ж.Х.  .В жалбата се  излагат съображения за неправилност на решението ,както и е релевирано оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение ,изразяващо се  в отказ да бъдат събрани доказателства във връзка с оборване на презумпцията за знание за увреждане,уредена в разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД предвид на това ,че ответницита Т. – К.е сестра на  първата ответница И..В тази връзка са заявили искане за допускане  до разпит на двама свидетели ,с които да докажат ,че втората ответница не е знаела ,че нейната сестра – първата ответница ,действа във вреда на ищеца,както и да им бъде предоставено съдебно удостоверение ,посредством което да се снабдят с друго за установяване ,че ответницата И. е погасила свой кредит и ищецът има възможност да се удовлетвори от други имоти извън процесния.

Предмет на въвзивно обжалване е и частна жалба вх.№ 1467 / 16.01.2020 г. ,от М.Д.Т. – К.,представлявана от адв. адв.Д. против определение № 2453 /28.11.2019 г.,постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК ,с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта на разноските.По съображения ,изложени в частната жалба К. заявява искане това определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго ,с което решението в частта на разноските бъде изменено  по начина ,посочен от нея.

Постъпил е отговор от Г.Ж.Х. ,въззиваема страна в производството ,по въззивната жалба  на ответниците ,с който заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно ,а искането за допускане на доказателства да не бъде уважено.

Във връзка с направените доказателствени искания :  касае е се за иск по чл.135 от ЗЗД, посредством който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането,а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.В случая  твърдяното увреждащо действие е  дарение на недвижим имот ,извършено от първата ответница в полза на втората ответница ,която е нейна сестра .Доколкото разпоредителната сделка е безвъзмездна ,то е достатъчно е да се докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към кредитора , а знанието на третото лице ,с което длъжникът е договарял е ирелевантно . В този смисъл обстоятелствата ,които жалбоподателките желаят да установят посредством свидетелски показания са неотносими към конкретния казус , поради което първоинстанционният съд като не е допуснал тяхното събиране ,не  е допуснал процесуално нарушение ,което да бъде преодоляно по реда на чл.266 ал.3 от ГПК.Аналогично е становището на настоящия състав и във връзка с исканото съдебно удостоверение , каквото искане е било заявено и пред първоинстанционния съд ,който  го е оставил без уважение с аргументи ,че е без значение за изхода на спора по иска по чл.135 от ЗЗД обстоятелството притежава ли длъжникът друго имущество ,от което кредиторът би могъл да се удовлетвори ,които аргумент изцяло се споделят ,и тъй като се касае за неотносими към спора обстоятелства съдът не е допуснал процесуално нарушение ,неудовлетворявайки така заявеното доказателствено искане.

По горните съображения съдът намира ,че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК ,поради което направените с въззивната жалба доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение..

 С оглед гореизложеното съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ без уважение заявените във въззивната жалба от М.Д.Т. – К.и В.Д.И. ,представлявани от адв.В. и адв.Д. доказателствени  искания.

НАСРОЧВА делото в о.з. на 20.07.2020 г. – 9,50 часа.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                        2.