О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1595 14.08.2018 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
въззивен състав
На четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1107 по описа за 2018 година
На основание чл.268 ГПК, съдията –
докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба на В.К.С.,гражданин
на Руската Федерация,ищец в първоинстанционното производство,представляван от
пълномощника си адв.Ж.И. против Решение № 89
от 16.05.2018г., постановено от
районен съд – гр.Несебър по гр.д.№ 891/2017г. по описа на същия съд,с което
районният съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен
ИСКА НА ВЪЗЗИВНИКА С. против В.И.А. с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД,за
обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор от
16.08.2015г.за продажба на МПС,представляващо лек автомобил марка
„Мерцедес“,модел А-140 с рег.№ Е 9952 КС с идентификационен номер WDD1680311K062536
,с двигател № 16694030756965,цвят
тъмно син,брой места 4+1.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения двуседмичен срок-решението е връчено на въззивника
С. на 18.05.2018г..,а жалбата е
входирана в деловодството на НРС на 01.06.2018г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно
решение в няколко насоки. На първо място е оспорен решаващият извод на НРС за
това,че искът е неоснователен,защото ищецът е неизправна страна по договора,тъй
като не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху
автомобила до края на 2015г.,въпреки първоначалната уговорка.Счита за
незаконосъобразен изводът на съда,че като неизправна страна по процесния
договор ищецът не може успешно да защити произтичащото от същия право за
сключване на окончателен договор с конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Изтъква,че
неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на
ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез
конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД ,щом предварителния договор съдържа всички
съществени условия на окончателния,валидно обвързва страните и не е развален
или прекратен,по арг.на чл.90 ЗЗД и чл.362 ГПК. Според въззивника,разпоредбата
на чл.362 ал.1 ГПК създава правна възможност съдът да постанови решение,заместващо
окончателния договор при условие,ищецът да изпълни задължението си,сами по себе
си изключват неизправността на последния към датата на предявяване на иска по
чл.19 ал.3 ЗЗД,обусловена от неизпълнение на насрещното му задължение по
предварителния договор да е релевантна за успешното реализиране на заявеното
чрез предявения конститутивен иск преобразуващо право за сключване на
окончателния договор. Счита,че след като съдът е приел,че ищецът не е заплатил
всички текущи разходи по експлоатацията на автомобила – като конкретно
ответникът сочи и представя доказателства за заплатен пътен данък за 2016г.и
2017г.,то съдът е следвало да обяви предварителния договор за окончателен при
условие,че ищецът заплати на ответника направените разноски за заплатения пътен
данък./други разходи не се сочат от ответника/ и остатъка от продажната цена от
100 лева. Следователно обстоятелството,че съм релевантния за спора момент
страните са обвързани от сключения помежду им в писмена форма предварителен
договор,съдържащ всички съществени елементи на окончателния е достатъчно,за да
бъде уважен предявеният иск,независимо от неизправността на ищеца.Намира,че
като е постановил обратното,районният съд е постановил неправилно съдебно
решение.Позовава се на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК по този правен
въпрос,като допълва,че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД,съгласно която разваляне на договора не се допуща,ако неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора,като в случая договорът
не е развален,но няма направени изявления от ответната страна за развалянето
му. Подчертава,че в противоречие с чл.12,чл.164,чл.172 и чл.235 ГПК,районният
съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства,обосновал е решението си въз основа на недопустими гласни
доказателства и не е преценил достоверността на показанията на св.Десимир
Борисов,както и заинтересоваността на свидетеля с оглед обстоятелството,че той
е във фактическо съпружеско съжителство с ответницата по делото.Намира,че
показанията на този свидетел са недопустими в частта,с която свидетелства за
постигната уговорка за сключване на окончателен договор до края на 2015г.,като
счита,че тъй като този договор съгласно чл.19 ал.1 ЗЗД се сключва в писмена
форма,която е условие за действителността му,то съобразно чл.164 ал.1 т.1 ГПК е
недопустимо със свидетелски показания да се установява различен срок за
сключване на окончателния договор от този,посочен в предварителния.Прави
довод,че дори съдът да не сподели това възражение,показанията на св.Борисов в
тази част са недопустими и на основание чл.164 ал.1 т.5 и т.6 ГПК,тъй като
липсва изрично съгласие на ищцовата страна по реда на чл.164 ал.2 ГПК.На
следващо място са изложени съображения в насока,че показанията на св.Борисов са
и недостоверни,предвид неговата заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК,не е
било отчетено от съда и противоречието между показанията на св.Борисов и
процесния предварителен договор/като писмено доказателство/. В предварителния договор
не е бил посочен срок за сключване на окончателния договор,а св.Борисов дава
показания за постигната договорка относно срок за прехвърлянето- края на
2015г.Не са отчетени противоречията в показанията на свидетеля- че ответницата
не могла да покани ищеца за сключване на окончателния договор,поради незнание
на адреса му в страната,но в същото време му е изпратила отказ от пълномощно по
Еконт,който ищецът е получил,открила е автомобила и го е
взела.Обстоятелството,че ищецът е получил отказа от пълномощия се потвърждава и
от представения документ по делото-отказ от пълномощно.Намира за безспорно,че
ищецът би получил и поканата за сключване на окончателен договор,ако му бе
изпратена такава от ищцата. Според въззивника,като е дал вяра на показанията на
този свидетел при наличие на противоречащи им достоверни
доказателства,районният съд е процедирал в нарушение на съдопроизводствени
правила.Позовава се на съдебна практика по този въпрос. Посочва,че съдът
необосновано е приел,че ищецът не е прехвърлил автомобила и през 2016г.и
2017г.,въпреки многократното приканване на ответника,тъй като от показанията на
св.Борисов е станало ясно,че той е канил по телефона ищеца,но е говорил
предимно със съпругата му,но липсват доказателства ответницата да е канила
ищеца. Прави се оплакване за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила- в открито съдебно заседание на 16.03.2018г. НРС е
оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за даване
на повторна възможност за събиране на гласни доказателства в следващо съдебно
заседание,поради настъпила преклузия. Посочва,че в о.с.з. на 17.01.2018г.
районният съд е допуснал на страните по двама свидетели при условията на
довеждане,като един от свидетелите на ответника е посочена Маргарита Смирнова.В
следващото о.с.з.на 16.03.2018г. св.Смирнова,която е руска гражданка,по
обективни причини не се е явила,защото се е намирала в чужбина.Адв.И. изрично е
заявила,че поддържа искането за разпит на св.Смирнова,която ще бъде в България
на 20.04.2018г. В тази връзка се сочи,че доказателственото искане е било
направено своевременно,поради което недовеждането на свидетелката в следващото
съдебно заседание не влече след себе си преклузия на искането,като
незаконосъобразно съдът го е оставил без уважение,в нарушение на чл.148 ГПК.Съдът е могъл да отложи заседанието за събиране на това доказателство,а
така също е могъл да приложи разпоредбата на чл.92а ГПК,но в никакъв случай
недовеждането на свидетеля не влече след себе си преклузия за разпит на този
свидетел.С показанията на св.Смирнова ищецът е щял да установява,че е
предоставил на ответницата сумата от 300 лева в брой за покриване на текущи
разходи за автомобила,както и какви са били уговорките между ищеца и
ответницата относно срока за прехвърлянето на автомобила с окончателен
договор.Ако беше събрал тези доказателства,НРС е можело да достигне до различни
изводи- относно изпълнението на това задължение от страна на ищеца. Прави се
довод,че в противоречие с разпоредбата на чл.20 ЗЗД първоинстанционният съд неправилно
е тълкувал клаузата,уреждаща задълженията на купувача да покрива всички текущи
разходи,свързани с нормалната експлоатация на автомобила,като е вложил смисъл и
съдържание в тази клауза,каквито тя няма. Направен е анализ на клаузата и тълкуване,което
според въззивника води до извод,че ответницата е следвало да заплаща тези
разходи,като след това покани ищеца да и покрие/заплати/ заплатените от нея
данъци.Твърдения и доказателства за отправена покана от ответницата по делото
няма,а се установява,че тя е предала на ищеца квитанцията за заплатен данък за
2016г.Счита,че противно на всяка житейска логика е ответницата да предостави на
ищеца квитанцията без той да и заплати сумата за заплатения данък.
Въззивникът прави доказателствено искане при условията на
чл.266 ал.3 ГПК –да бъде допусната при режим на довеждане свидетелката
Маргарита Смирнова,поради това,че макар и допусната от НРС,тя не е разпитана в
резултат на допуснати от районния съд съществени процесуални
нарушения.Представя се копие от документ за самоличност на Маргарита
Смирнова,от който се установява,че към момента на проведеното открито съдебно
заседание по делото на 16.03.2018г.,тя е пребивавала извън територията на
РБългария,като е напуснала страната на 28.10.2017г.и се е върнала на
18.04.2018г. Представя се и заверен препис от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 07.03.2018г.,като не се сочи в каква връзка
въззивникът го представя.Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на
НРС и постановяване на решение от въззивния съд,с което предявеният иск да бъде
уважен.Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ищцата В.И.А.,която е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок. В писмения отговор
въззивната жалба е оспорена като неоснователна,изразено е задоволство от
решението на НРС и се иска потвърждаването му от БОС като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.Намира
за неоснователно оплакването,че
обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗЗД
и чл.362 ГПК.Счита,че цитираните от въззивника решения на ВКС не обвързват
съда,предвид разпоредбата на чл.290 ал.3 ГПК,а следва да се има и предвид,че
съдебната практика по този въпрос не е единна. Ищецът не е установил да е
изправна страна по договора,а иск за обявяване на окончателен договор може да
се води успешно само от изправната страна.Позовава се на съдебна практика,като
сочи,че ищецът,след като не е изправна страна,не може да черпи права от своето неправомерно
поведение.Принципът,че само изправната страна може да иска изпълнение е основен
принцип в правото и същият не може да бъде игнориран чрез едно разширително
тълкуване на горецитираните разпоредби.Ако се приеме,че неизправната страна
винаги може да предяви този иск и съдът винаги трябва да го уважи,а ответната
изправна страна следва да поеме и разноските по делото,то се обезсмилят
основните положения на гражданското процесуално право. Тази теза създава
предпоставки за недобросъвестно поведение от страна на ищеца,т.е.че може да се
възползва от предоставената правна възможност да инициира такова производство с
цел да увреди другата страна,която се явява ответник,като му причини
имуществени вреди,изразяващи се в претърпени загуби. На следващо място се изтъква,че
с иска по чл.19 ал.3 ЗЗД се цели да се постигне резултат- възникване на
окончателен договор,когато една от страните по предварителния договор не оказва
дължимото съдействие,за да възникне облигационна връзка. По делото не е било
установено ответницата да е отказала такова съдействие,а се е установило
обратното- тя е била страната,полагала усилия за сключване на окончателен
договор.Тъй като ищецът е гражданин на Руската Федерация няма как да регистрира
автомобил с български ДКН,а за да го регистрира на свое име,чужденецът трябва
да пребивава постоянно на територията на страната и да има български документ
за постоянно пребиваване на чужденец.Едва след 01.06.2017г.въззивникът е
получил такъв документ,а при подписването на предварителния договор е бил
наясно,че като чужденец без необходимите лични документи не може да го
регистрира с български номера,поради което и не е желаел да сключи окончателния
договор.В тази връзка той умишлено не е спазил и уговорения срок за
прехвърлянето- края на 2015г. и злоупотребявайки с предоставените му права е
предпочел да управлява автомобила с предоставеното му пълномощно,без да носи
отговорност като собственик съгласно българското законодателство.Не са
представени доказателства от ищеца,че е канил ответницата да сключи окончателен
договор.Намира,че в съответствие с доказателствения материал са изводите на
районния съд,че въпреки първоначалната уговорка,автомобилът не е бил прехвърлен
до края на 2015г.,нито през следващите две години,въпреки многократното
приканване на ищеца от ответницата да сторят това.Подчертава се,че ответницата
е предоставила на ищеца всички необходими документи за сключване на
окончателния договор- нотариално заверено пълномощно,нотариално заверени
декларации по ЗННД и ДОПК и разполагайки с тях ищецът е могъл да прехвърли
собствеността върху автомобила на себе си или на някой друг и за каквато цена
прецени.Причината да не се сключи окончателен договор не е породена от отказ на
ответницата,а от неизпълнение на поетите от въззивника задължения.По делото не
са били представени доказателства купувачът да е положил дължимата грижа,да е
предложил изпълнение на продавача или сключването на окончателния договор да е
било препятствано от продавача по някакъв начин.Намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба,че НРС в противоречие с чл.12,чл.164,чл.172 и
чл.235 ГПК не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е
обосновал решението си с недопустими гласни доказателства,без да извърши
преценка на показанията на св.Борисов.Изложени са аргументи в подкрепа на
тезата,че показанията на св.Борисов са достоверни и кореспондират с останалите
доказателства по делото,поради което преценката на НРС е в съответствие с
изискванията на чл.172 ГПК.Възраженията за недопустимост на свидетелските показания
на основание чл.164 ал.1 т.4 и т.5 ГПК въззиваемата намира за неоснователни,тъй
като същите са допуснати не за установяване на сделката предварителен договор,а
действителната обща воля на страните по отношение срока за изпълнение. Изводът
на съда,че окончателният договор е следвало да се сключи до края на 2015г.е
основан не само на показанията на св.Борисов,а и на подробен анализ и обсъждане
на всички събрани по делото доказателства,включително и съпоставяне на датите
на нотариално заверените декларации по чл.25 ал.8 ЗННД и чл.264 ал.2 от ДОПК,имащи действие до края на 2015г.Съдът е кредитирал показанията на
св.Борисов предвид съответствието им с останалите доказателства по делото,като
по отношение на допустимостта им въззиваемата се позовава на съдебна
практика.Намира за неоснователни възраженията,че съдът не е отчел противоречия
в показанията на св.Борисов и предварителния договор,както и противоречия в
неговите показания,тъй като такива не са налице.Фактът,че в предварителния
договор не се съдържа уговорка относно срока за сключване на окончателния,не
означава,че страните не са имали обща воля за този срок при сключването на
предварителния договор.Счита,че няма противоречия в показанията на свидетеля
относно начина,по който са контактували и уведомявали въззивника.Изложени са
подробни аргументи в подкрепа на становището,че показанията на св.Борисов са
преценявани от съда в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК.Намира за
неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати от съда съществени нарушения
на съдопроизводствените правила,свеждащи се до оплакване,че съдът е нарушил
правото му на защита,защото не му е дал повторна възможност да доведе
допуснатата до разпит св.Смирнова. Посочва се,че съдът се е съобразил с
изричното искане на ищеца делото да се отложи за месец март,с оглед
възможността да бъде доведена свидетелката за разпит. В съдебното заседание на
16.03.2018г.,за което ответницата пътува от гр.Благоевград заедно със
св.Борисов и адв.С.,представителят на ищеца е заявил,че след показанията на
св.Борисов ще реши дали да се откаже от своите свидетели или да поиска
допълнително разпита им.След направено възражение от процесуалните
представители на ответницата,че страните имат право да искат разпит на всички
свидетели в едно съдебно заседание,адв.Иванчева е заявила,че поддържа искането
за разпит на един свидетел- Маргарита Смирнова,която към момента е в чужбина и
ще бъде в България след 20.04.2018г.Счита,че НРС основателно е оставил без
уважение искането за предоставяне на повторна възможност за събиране на гласни
доказателства в следващо съдебно заседание,поради настъпила преклузия. От
страна на ищеца е било налице процесуално бездействие за установяване на
фактите,които го ползват и за които той носи тежестта на доказване. НРС е изпълнил
процесуалните си задължения и е допуснал искания от ищеца свидетел,но страната
е следвало да прояви процесуална активност,каквато не е проявена,защото не е
била посочена уважителна причина,която да прави невъзможно довеждането на
свидетеля. Поведението на въззивника означава,че той не е възнамерявал да
упражни предоставената му от съда възможност да реализира правото си на защита
чрез ангажиране на допуснатото доказателство.При тази процесуална пасивност на
страната,съдът правилно е оставил без уважение исканата повторна възможност за
ангажиране на показанията на свидетелката в следващо съдебно заседание.Посоченото
процесуално действие на съда е логична последица от процесуалното бездействие
на ищеца,от което той не може да черпи основание за въззивно обжалване пред
настоящата инстанция. Процесуалното бездействие на ищеца не би следвало да се
вмени като процесуално нарушение на съда,при положение,че не са били
представени доказателства за обективни пречки за неявяването на свидетеля. За
съда не съществува процесуално задължение да разпитва свидетели,които не са
доведени в съдебно заседание и не са посочени уважителни причини за неявяването
им. Противното би означавало да се наруши принципа за своевременно решаване на
споровете и ще се предостави възможност на недобросъвестната страна да забави
решаването на делото. Несъбирането на гласните доказателства се дължи изцяло на
процесуалното бездействие на ищеца,а не на допуснати от районния съд
процесуални нарушения,а твърдението за нарушения на чл.148 ГПК е несъстоятелно.
Като неоснователна е оспорена разработената от въззивника теза за неправилно
тълкуване от съда на клауза от предварителния договор/цитирана/.Излагат се
подробни аргументи относно неправилността на тълкуването,което е направено във
въззивната жалба и се изразява становище,че районният съд е извършил правилно
тълкуване и е направил правилен и обоснован извод относно действителната воля
на страните. Моли решението на НРС да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
Доказателственото искане за допускане до разпит при режим на
довеждане на св.Маргарита Смирнова въззиваемата намира,че следва да бъде
оставено без уважение по аргументите,изложени в отговора относно правилността и
законосъобразността на процесуалните действия на съда,което обуславя извод,че
не са налице основанията на чл.266 ал.3 ГПК за уважаването на това
доказателствено искане. По отношение на представеното Постановление за
прекратяване на наказателно производство,въззиваемата счита,че то не следва да
се допуска като доказателство-то е било известно на въззивника преди
приключване на производството пред първата инстанция,видно от съдържанието на
протокола от съдебно заседание,проведено на 16.03.2018г.Въззиваемата се е противопоставила
на приемането като доказателство на представения заверен препис от личния
паспорт на Маргарита Смирнова,тъй като той удостоверява,че лицето е гражданин
на Руската Федерация и колко пъти е преминавало граница,но не се установява
уважителна причина ,която обективно да е попречила за явяването на Смирнова
като свидетел,след като датата на съдебното заседание за разпита е била
съобразена от съда с представителя на ищеца.
При така извършената проверка за
допустимост и редовност на въззивната жалба и постъпилия отговор, БОС намери,че
няма пречки делото да бъде внесено за разглеждане и решаване в открито съдебно
заседание.
Доказателственото искане на въззивника за
допускане до разпит на свидетелката Маргарита Смирнова при условията на чл.266
ал.3 ГПК въззивният съд намери,че следва да бъде оставено без уважение. В
първото по делото открито съдебно заседание на 17.01.2018г. пълномощникът на
ищеца адв.И. е направила доказателствено искане за допускане до разпит на двама
свидетели- Десимир Борисов и Маргарита
Смирнова. Ответната страна също е направила искане за допускане на двама
свидетели,което е било направено с отговора на исковата молба,но съдът е
пропуснал да се произнесе с определението-доклад. Исканията на страните са били
уважени от съда,като разпитът на свидетелите,без св.Десимир Борисов са били
уважени при условията на довеждане на свидетелите. Впоследствие ответницата с
писмена молба е уточнила,че също желае допускане до разпит като свидетел на Десимир
Борисов,при условията на довеждане, в резултат на което съдът е отменил
определението си относно призоваването на свидетеля. Адв.И. е направила
изявление,че моли делото да бъде отложено за месец март 2018г.,с оглед
възможността ищецът да дойде в България и да се обсъди спогодба с ответницата. В
съдебното заседание на 16.03.2018г. свидетелката Смирнова не е била
доведена,като пълномощникът на ищеца не е посочил уважителна причина за
неявяването и,а е обосновал същото с факта,че тя се намира в чужбина и ще
пристигне в България на 20.04.2018г.,като е поискал предоставяне на повторна
възможност за събирането на исканите гласни доказателства. НРС е оставил искането без уважение поради
настъпила преклузия. Искането за разпита на Смирнова е било поддържано и след
това определение,като за първи път пълномощникът на ищеца е посочил,че
свидетелката ще даде показания относно установяване на обстоятелството,че
ищецът С.,при сключването на предварителния договор е дал 300 лева на
ответницата,за да има тя пари през годините да заплаща местните данъци за
автомобила.Това искане също е било оставено без уважение от НРС.
Съгласно
чл.163 ал.1 ГПК свидетелят е длъжен да се яви пред съда и да даде показания.
Към момента на допускането до разпит на св.Смирнова,съпруга на ищеца, ищецът е
бил наясно,че тя не се намира на територията на Република България,но е заявено
пред съда,че свидетелката ще бъде доведена за разпит,а датата на следващото
съдебно заседание е била съобразена от НРС с искането на адв.И. за отлагане на
делото за м.март 2018г.,когато ищецът ще пристигне в България. Ищецът и
св.Смирнова,която е негова съпруга, са разполагали с достатъчно време да
организират пътуването си и св.Смирнова да се яви пред съда за разпит на
16.03.2018г. или ако са се явили обективни пречки,да уведомят съда
своевременно.Това обаче не е било сторено,като не са посочени уважителни
причини за неявяването на свидетелката. В
случая съдът не е имал основание да приложи чл.148 ГПК,тъй като свидетелските
показания на св.Смирнова са останали несъбрани не по независещи от страната
причини,а поради проявено от нея процесуално бездействие. Ето защо,макар и
процесуално непрецизно оставяйки без уважение искането за предоставяне на нова
възможност за довеждане на св.Смирнова поради настъпила преклузия,НРС не е
допуснал процесуално нарушение,препятствало възможността на ищеца да ангажира
това доказателство. Наред с горното,въззивният съд установи,че свидетелските
показания са били допуснати от НРС без да бъдат уточнени обстоятелствата,за
които ще бъде разпитвана св.Смирнова. За първи път в с.з.на 16.03.2018г.,след
като искането е било подновено ,пълномощникът на ищеца е посочил,че св.Смирнова
ще даде показания относно установяване на обстоятелството,че ищецът С.,при
сключването на предварителния договор е дал 300 лева на ответницата,за да има
тя пари през годините да заплаща местните данъци за автомобила. За тези
обстоятелства свидетелски показания са недопустими съгласно чл.164 ал.1 т.4 ГПК, предвид и възражението, направено от въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба. За обстоятелствата какви
са били уговорките между ищеца и ответницата относно срока за прехвърлянето на
автомобила с окончателен договор не е бил поискан и допускан разпит на
св.Смирнова, поради което и в тази част искането,формулирано във въззивната
жалба се явява преклудирано.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.267, ал.1 ГПК и чл.266 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д. № 1107/2018
г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 08.10.2018г. от 14.20 часа,за която дата и час страните да бъдат
уведомени с изпращане на съобщения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника С. за
допускане до разпит на свидетел – Маргарита Смирнова за установяване с
показанията и на обстоятелството,
че ищецът С.,при сключването на предварителния договор е дал 300 лева на
ответницата, за да има тя пари през годините да заплаща местните данъци за
автомобила и за установяване какви са били
уговорките между ищеца и ответницата относно срока за прехвърлянето на
автомобила с окончателен договор- поради недопустимост на свидетелските
показания съобразно чл.164 ал.1 т.4 ГПК
и настъпила процесуална преклузия за ангажирането на исканото доказателство
пред въззивната инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: