Р Е Ш Е Н И Е
№ 237/19.3.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административнонаказателно дело № 89 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във
вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба на ТД на НАП против Решение № 260115/29.10.2020 г. постановено
по АНД № 233/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е отменил
като незаконосъобразно НП № 468124-F501135/09.10.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, с което на „Холидей“ АД на
основание 355, ал.1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с чл.5,
ал.4, т.2 от КСО.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не
се представлява. В писмено становище от процесуален представител се поддържа
жалбата.
Ответникът „Холидей“ АД, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез процесуалния му
представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение,
като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението.
Административен съд Пазарджик, като обсъди приложените
по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите
на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК,
във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна, въззивният съд е приел за
установено следното:
Дружеството „Холидей“ АД е санкционирано за това, че в
качеството си на осигурител не е подало в срок декларация обр.6 „Данни за
дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. март 2019 г.
Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005 г. декларацията е следвало да бъде
подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Информацията е следвало да бъде подадена не по-късно от 25.04.2019 г. Нарушението
е било извършено на 26.04.2019 г. в гр. Пазарджик. Декларацията е била подадена
на 05.06.2019 г. Всичко това съставлявало нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО, поради което
против дружеството бил съставен АУАН бл. № F501135 от 22.07.2019 година.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е бил канен изрично за
това действие. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП,
което било връчено на представител на дружеството на 16.01.2020
година.
Районният съд коментирал събраните по делото
доказателства и приел гореизложената фактическа обстановка по делото за категорично
установена.
От правна страна, районният съд стигнал до извода, че
дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство обаче било допуснато съществено
процесуално нарушение, изрязващо се в съществено нарушаване на императивните
правила, визирани в чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. АУАН бил съставен в отсъствие
на представител на нарушителя, а това можело да бъде сторено само ако не може
да бъде намерен или след надлежна покана не се яви. Такива действия не били
предприети, а обстоятелството, че АУАН е връчен на нарушителя впоследствие не
санирало това тежко нарушение.
Настоящият касационен състав не споделя посочените
изводи на въззивния съд. Действително, разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН
гласи, че акт може да се състави в отсъствие на нарушителя, само ако е известен,
но не може да се намери или ако след покана не се яви. Липсва спор по делото,
че покана по чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е връчвана на представител на нарушителя,
но видно от съдържанието на самия АУАН, той е връчен на пълномощник на дружеството
на 26.07.2019 г., който се е запознал със съдържанието му, включително и с
възможността да депозира възражение в три дневен срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Такова писмено възражение е депозирано в срок и настоящият съд счита, че
дружеството е упражнило в пълен обем правото си на защита на административната
фаза от процеса. Формалното изготвяне на АУАН два дена преди връчването му на
представител на дружеството не следва да се приема за съществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на
санкционираното дружество. Последното е имало възможност да се запознае с АУАН,
след като му е връчено и да се защити адекватно. Да се приеме обратното би
означавало да се предаде ненужно формален характер на административнонаказателното
производство, което би противоречало на целта и на духа на закона. Подходът на
въззивния съд в случая е твърде формален, като не се сочи в оспореното решение
нито един аргумент по какъв начин изготвянето на АУАН без покана, което
безспорно е нарушение на процесуалните правила, е рефлектирало негативно в
правната сфера на дружеството. Такова нарушение, обуславящо отмяна на НП би
било безспорно допуснато, ако АУАН не беше изобщо връчен на дружеството, или
беше връчен на ненадлежен негов представител. Не така обаче стоят нещата с
настоящия казус - АУАН е належно предявен и връчен и е упражнено правото на
възражение по чл. 44 ал.1 от ЗАНН от административно наказаното лице. В тази
връзка, съдът не споделя и доводът на ответника, че пълномощникът реално не бил
упълномощен да получава АУАН, а само наказателни постановления. Тълкувайки
съдържанието на пълномощното, очевидно волята на упълномощителят е да учреди
представителна власт на упълномощеното лице да го представлява пред НАП, да
подава и получава документи, включително НП и „всякакви други“. При подобно
упълномощаване няма как да се приеме, че получаването на АУАН е изключено. Съвсем
отделен е и въпросът, че АУАН има само подготвителен характер и самостоятелно
не засяга права и законни интереси на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице, а това става с издаденото въз основа на него НП. След като
пълномощникът има представителна власт изрично да получава и подписва
наказателни постановления, същият не би имало пречка и да получава „други
документи“ в производството, а именно АУАН.
По тези съображения, касационната инстанция приема,
че допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в нарушаване на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, не е съществено
такова и не е довело до ограничаване нито на правото на участие на дружеството
в производството, нито правото му на защита.
Въззивната инстанция е обсъдила и извършването на
нарушението по същество, поради което не се налага връщане на делото за ново
разглеждане от РС Пазарджик. Касационният съд приема за безспорно доказано
извършването на нарушението по чл. 3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г.,
тъй като санкционираното лице не е подало декларация образец 6, касаеща месец март
2019 г. в срок до 25 число на месеца следващ месеца, за който е отнасят данните
за дължимите осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Спазен е
тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. В случая не са налице и основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално и за съставомерността
му не е необходимо настъпването на вредни последици. Същото не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
От друга страна, видно от представената към касационната жалба справка,
дружеството има издадени и други наказателни постановления за подобни
нарушения, което е индиция, че процесният
случай не е изолиран.
Като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по
съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред
двете съдебни инстанции - РС Пазарджик и АС Пазарджик в минимален размер
- по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160/ сто и шестдесет лева/.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, X състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260115/29.10.2020 г. постановено по
АНД № 233/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 468124-F501135/09.10.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, с което на „Холидей“ АД с ЕИК
********* на основание 355, ал.1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г.
на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
ОСЪЖДА „Холидей“ АД, ЕИК ********* да заплати на ТД на
НАП Пловдив сумата от 160 (сто и шестдесет лева) представляваща сторените разноски
за участие по делото пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/