РЕШЕНИЕ
№ 1795
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204090 по описа за 2021 година
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16–
003184/08.06.2021г. на и.д. Директор на Дирекция „********” /***/ гр. П., с
което на *****, ЕИК *****, в качеството на работодател, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от С.В.М. – управител, на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за
нарушение на чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
По съображения, изложени в жалбата, ***** моли съда да отмени
обжалваното НП като необосновано и незаконосъобразно. Редовно
призовано, не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна *** гр. П., чрез процесуалния си представител
Н.К. – Началник Отдел „*******“ в *** гр. П., оспорва жалбата. Моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.05.2021г. била извършена проверка на строителен обект -
жилищна сграда и допълващо застрояване в УПИ XV-533.947, кв.55 по плана
на кв. Остромила - кв. Беломорски в гр. Пловдив, район Южен, на който
работници на ***** изпълнявали строително-монтажни работи. При
проверката на място св. В.И.Б – ст. юрк. към *** гр. Пловдив установил, че от
страна на работодателя ***** не са били осигурени безопасни условия на
труд на работната площадка, като е било допуснато работници на
дружеството да изпълняват строително-монтажни работи на височина кота +
6.50 м. на етажна плоча, на която нямало изградена външна стена, като по
този начин не е бил предотвратен рискът от падане от височина, чрез
приспособления /съоръжения, ограждения/, които да са достатъчно високи и
да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и
средно перило за ръцете или чрез еквивалентно, алтернативно решение. В
момента на проверката работниците извършвали кофражни дейности на кота
+6.50 м. Нарушението било прието за извършено на 18.05.2021г. на
строителен обект жилищна сграда и допълващо застрояване в УПИ XV-
533.947, кв.55 по плана на кв. Остромила - кв. Беломорски в гр. Пловдив,
район Южен.
Въз основа на резултатите от извършената проверка, актосъставителят
Б. приел, че ***** е извършило нарушение по чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.60 ал.1
и чл. 61 от Наредбата № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, за което на 19.05.2021г. съставил срещу дружеството Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-
003184/19.05.2021г. като също така издал протокол със задължителни
предписания. Актът бил подписан от упълномощено от дружеството лице,
което не вписало, че има възражения, като такива не били представени и в
срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното НП.
В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на св. В.И.Б –
актосъставител, от които се установява, че на 02.04.2021г., на 07.04.2021г. е
посетил строителен обект - жилищна сграда и допълващо застрояване в УПИ
XV-533.947, кв.55 по плана на кв. Остромила - кв. Беломорски в гр. Пловдив,
район Южен, на който работници на ***** изпълнявали строително-
монтажни работи, като на 02.04.2021г. при посещението му работниците
напуснали обекта, а на 07.04.2021г. той връчил призовка на техническия
ръково***ел, който е бил и упълномощен представител на дружеството, като
също така издал устни указания обектът да бъде незабавно обезопасен. При
последваща проверка на 18.05.2021г. обаче контролният орган установил, че
неговите указания не били изпълнени и обектът отново бил необезопасен,
като на плочата и стълбищата е нямало парапети или някакво друго
2
обезопасяване, за което на 19.05.2021г. съставил акт на дружеството и
едновременно с това издал писмено предписание обектът да бъде незабавно
обезопасен, за което дал кратък срок. Показанията на разпитания свидетел
съдът кре***ира като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН № 16-
003184/19.05.2021г., Договор за изпълнение на СМР от 06.02.2020г.,
Протокол за извършена проверка от 19.05.2021г., Заповед № ЧР-
419/27.05.2021г. на Главния секретар на Изпълнителна агенция "***
********", Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "*** ********".
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е
установено като общо задължение за работодателя в чл.275 ал.1 от КТ, а с
разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ неизпълнението на това задължение
изрично е обявено за наказуемо. Нормата на чл.275 ал.1 от КТ е бланкетна,
което предполага, че признаците от състава на нарушението са установени в
други разпоредби, в които са разписани конкретните задължения на
работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд.
В случая дължимото поведение на работодателя е уредено в
разпоредбите на чл.60 ал.1 вр. чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно чл.60 ал.1 от
наредбата работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни /защитни/ мрежи/. Съгласно чл.61 от наредбата паданията от
височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/,
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение. Анализът на цитираните разпоредби
еднозначно налага извода, че чрез изпълнението на тези задължения се
гарантира осигуряването на безопасни условия на труд на работниците на
строителни обекти, извършващи работа на височина, т.е. изпълнението на
задължението на работодателя, визирано в чл.275 ал.1 от КТ.
В настоящия случай е безспорно, че санкционираното дружество
притежава качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните
разпоредби на КТ по отношение на работещите на обекта служители и е годен
субект на нарушението. От показанията на св. Б. се установява характерът на
извършваната от работниците на ***** дейност – кофражни дейности на
етажната плоча. При тези факти се изяснява по категоричен начин, че
извършваната дейност е попадала в кръга на строителните и монтажни работи
3
по чл.2 ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, респ. че не е била налице някоя от хипотезите, изключващи
приложението на правилата на наредбата, предвидени в чл.3 от същата. На
следващо място установява се в случая, че приложение намират и правилата
по раздел IV на Глава първа от наредбата – „работа на височина“. Съгласно
§1 т.21 от Допълнителните разпоредби на наредбата „на височина“ означава
височина, по-голяма от 1,5м., мерено от пода или терена. От установените
обстоятелства, снимковия материал и от показанията на св. Б. за
разстоянието, на което са работили работниците се изяснява, че наличието на
този признак също се явява доказано по делото, тъй като той лично е
констатирал, че работниците на ***** са извършвали строително-монтажни
дейности на кота + 6,50 м. Следователно след като е била налице хипотеза на
извършване на строително-монтажни работи от работник при работа на
височина, за работодателя е възникнало задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. От приложените към преписката снимки, както и от показанията на
разпитания свидетел обаче се установява, че в случая на мястото, където са
работили работниците на *****, е нямало изградени такива приспособления
/съоръжения, ограждения/, което не се оспорва и от самия жалбоподател.
Нормативното изискване е за изграждане най-малко на защитна бордова
лента за крака, главно и средно перило, т.е. това е изискуемият минимум,
чието несъблюдаване ще означава неизпълнение на вмененото с разгледаната
разпоредба задължение. С факта на допускането до работа на работниците
при тези условия нарушението е било довършено от обективна страна,
доколкото за съставомерността му не се изисква да е настъпил вредоносен
резултат. Тъй като се касае за отговорност на работодател – юридическо лице,
то в производството не подлежи на изследване въпросът за вината. Предвид
гореизложеното съдът намира, че по делото е доказано по категоричен начин,
че жалбоподателят ***** е осъществил нарушението, за което е
санкциониран с НП.
Не са налице нарушения на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН при съставяне на
АУАН и на чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП, тъй като и в акта, и в
постановлението са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението и е налице описание на същото и на обстоятелствата, при които
е било извършено, както и посочване на нормативните разпоредби, които са
били нарушени т.е. не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на санкционираното юридическо
лице. Точно и ясно е посочено както в АУАН, така и в НП, че на 18.05.2021г.
работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като
е допуснал строително-монтажни работи на височина кота +6,50 м. на
необезопасена работна площадка. В настоящия случай видно от даденото
описание на нарушението отговорността на дружеството-жалбоподател е
4
ангажирана не поради неизпълнено предписание, а поради това, че от
фактическа страна са допуснати монтажни работи на височина при
неосигурена безопасност от падане от височина чрез приспособления, които
да са достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно и средно перило за ръце или чрез еквивалентно, алтернативно
решение. Следователно се касае за формално нарушение по неизпълнение на
задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и нарушението ще бъде довършено със самия факт на
допускане до работа на работниците и служители. Непосочването на другите
дати на проверка е правилно, тъй като на тях е било констатирано същото
нарушение и с тяхното визиране в процесното НП би се нарушило правилото
на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение да бъде наложено отделно
наказание. В заключение се констатира, че от една страна при служебно
направената проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът намери,
че даденото в случая описание на нарушението отговаря на законовите
изисквания, а от друга страна твърдените в жалбата непълноти се отнасят до
обстоятелства, които не засягат елементи от състава на нарушението, нито
наказващият орган се позовава на тях, обосновавайки извода си да наложи
имуществена санкция на жалбоподателя. По тези съображения съдът намери
разгледаното възражение на жалбоподателя за неоснователно.
Действително след последната проверка на 18.05.2021г., а именно на
19.05.2021г. е съставен протокол, в който са дадени задължителни
предписания със срокове, но обстоятелството, че е съставен АУАН преди
изтичане на срока за изпълнение на предписанието не води до извода, че НП е
незаконосъобразно. В случая е наложена имуществена санкция на основание
чл.413 ал.2 от КТ, т.е. за неизпълнение на задълженията на работодателя за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а не на основание
чл.415 ал.1 от КТ – за неспазване на задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Да, няма данни да е била
извършена проверка след издадените предписания за тяхното изпълнение, но
ако такава бъде извършена и бъде констатирано, че те не са били изпълнени
то това би довело до санкциониране на друго основание, а именно за
неизпълнение на издадено предписание в срок.
Колкото до самото предписание, това е съвсем отделна
административна мярка, която не е свързана с издаването на АУАН и се
прилага, за да се укаже на нарушителя да не допуска занапред нарушения, но
за вече извършените такива следва да понесе отговорност, като същевременно
с него се предписва на същия нарушител да си изпълни конкретното
задължение, за което му се дава и определен срок.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид,
напротив това е тежко нарушение на трудовото законодателство предвид
засегнатите в случая обществени отношения, свързани с безопасните и
5
здравословни условия на труд и опазване здравето на работещите.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл.415в ал.1 от КТ, въпреки твърдяното последващо отстраняване на
нарушението, доколкото докато работниците на дружеството са изпълнявали
строително-монтажни работи на обекта без от страна на работодателя да са
били осигурени безопасни условия на труд на работната площадка, са
произтекли вредни последици, свързани с тяхната безопасност. Това
обстоятелство е такова, което следва да бъде отчетено при определяне
размера на имуществената санкция.
Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10
000 лв. Санкционната разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ е правилно посочена от
наказващия орган, като на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 600 лв. Доколкото по делото няма доказателства за други
нарушения на жалбоподателя по влезли в сила административни актове за
ангажиране на неговата отговорност и не са налице други обстоятелства,
които да определят налагане на наказание над предвидения в закона
минимум, както и предвид твърдяното последващо отстраняване на
нарушението, което не се оспорва от въззиваемата страна, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът на имуществената
санкция като същата бъде определена в размер на 1500 лв., който се явява
справедлив.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16– 003184/08.06.2021г. на и.д.
Директор на Дирекция „********” гр. Пловдив, с което на *****, ЕИК *****,
6
в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от С.В.М. – управител, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413
ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1
600 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл.275 ал.1 от КТ вр. чл.60
ал.1 и чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни-монтажни работи,
като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция на 1 500 лв.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от С.В.М. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „*** ********“ сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7