Решение по дело №114/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260130
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20201850200114
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Гр. К., 25.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и трети август две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                М.Ш.                    и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        АНД № 114  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

П.С.В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. - САК е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 20 – 0286 - 000118 / 26.03.2020 г. издадено от Началник група към РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. Н. – САК, която поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № АА646981 / 06.03.2020 г., че на 02.03.2020 г. в 18.30 часа в гр. К., на ул. „М.в.“, като водач на лек автомобил – „Ауди А6“, с рег. № СО **** СК, жалбоподателят пред дом № 25А спира за престой в лявата пътна лента, по посока на движението МПС - лек автомобил – „Ауди А6“, с рег. № Со **** СК, лична собственост, с което затруднява движещите се насрещно ППС, като по този начин е нарушил чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.  

         В НП изрично е отбелязано, че АУАН е съставен на ДЗ / докладна записка / рег. № 286Р – 2783 / 04.03.2020 г.   

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 20 – 0286 - 000118 / 26.03.2020 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП е наложил на П.С.В., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 20.00 / двадесет / лева.  

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите В.Б.Б. и К.Г.К. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.04.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 1304 / 24.04.2020 г. / 22.04.2020 г. по ел. поща /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : "Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № АА646981 / 06.03.2020 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушениeто. Също така в АУАН изрично е посочено, че същият е съставен на основание  ДЗ / докладна записка / рег. № 286Р – 2783 / 04.03.2020 г., с която жалбоподателят не се е запознал, което го поставя в обективна невъзможност да разбере точно какви нарушения са констатирани.  

С оглед на изложеното липсва едно от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „ Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушението на чл. 42 ал. 1 т. 4   от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, поради което и издаденото от Началник група към РУ – гр. К. наказателно постановление № 20 – 0286 - 000118 / 26.03.2020 г. се явява незаконосъобразно.

По - нататък, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат съответно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съобразно чл.94 ал.3 ЗДвП, „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“. Така, както в АУАН и НП са изложени обстоятелствата на нарушението, не става ясно в какво се е изразило същото :

-         дали превозното средство е било паркирано на място, което не е било определено от собственика на пътя или администрацията или

-         дали е било паркирано, без да е успоредно на оста на пътя или

-         дали при паркирането, откъм страната на сградите, е оставало по-малко от 2 метра разстояние – за преминаване на пешеходци или

-         няколко от гореизброените възможности.

Допълнително следва да се отбележи, че същественото в настоящия казус обаче е, че на практика нито актосъставителят К.К., нито свидетелят В.Б. са възприели кое е лицето извършило нарушението изобщо, тъй като АУАН е съставен въз основа на ДЗ / докладна записка / рег. № 286Р – 2783 / 04.03.2020 г., която не е приложена към делото.  

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 20 – 0286 - 000118 / 26.03.2020 г. издадено от Началник група към РУ – гр. К. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № АА646981 / 06.03.2020 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р     Е     Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 0286 - 000118 / 26.03.2020 г. издадено от Началник група към  РУ – гр. К., с което на П.С.В., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 20.00 / двадесет / лева, за нарушение на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :