Р Е Ш Е Н И Е
№ 863/19.11.2021г.
гр. Пазарджик, 19.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 426 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „Стохим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Верила“ № 32 против Ревизионен акт № Р – 16001319006672-091-001/22.12.2020 г., потвърден с Решение № 168/11.03.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са съображения в тази насока.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, включително и в писмена защита. Ангажира доказателства. Излага доводи в подкрепа на позицията си. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният му представител в съдебно заседание и в писмени бележки моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно изложените в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ревизията на дружеството-жалбоподател е с обхват определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2019 г. — 31.10.2019 г. Според констативната част на ревизионен доклад (РД) № Р-16001319006672-092- 001/25.11.2020 г., неразделна част от оспорения акт, „Стохим“ ЕООД извършва търговска дейност с химически продукти, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.
С атакувания Ревизионен акт № Р – 16001319006672-091-001/22.12.2020 г., потвърден с Решение № 168/11.03.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, са допълнително установени задължения за дружеството-жалбоподател: ДДС в размер на 71 072,16 лв. и прилежаща лихва 2 056,55 лв. по периоди, както следва:
За данъчен период от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.:
На основание чл.82, ал.1 във връзка с чл.86, ал.1, с чл.6, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗДДС, се определя данъчна основа на продажбите за облагане с ДДС в размер на 35 671.20лв., за издадени фактури към „Г. П. Е.Мон“ в Гърция VIN ***, към която на основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, изчислен по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС, се прилага установения от ЗДДС размер на данъка – 20%, начислен ДДС в размер на 7134.24 лв.
На основание чл.82, ал.1 във връзка с чл.86, ал.1, с чл.7, ал.1 от ЗДДС, се определя данъчна основа на продажбите за облагане с ДДС в размер на 274 102.20 лв., за издадени фактури към „Kara Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656, към която на основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, изчислен по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС, се прилага установения от ЗДДС размер на данъка – 20 %, начислен ДДС в размер на 54 820.44 лв.
Резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 4124.63 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва, съгласно приложена справка (Приложение № 1 към РА).
За данъчен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.:
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва, съгласно приложена справка (Приложение №1 към РА).
За данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.:
На основание чл.82, ал.1 във връзка с чл.86, ал.1, с чл.6, ал.1 и чл.12, ал.1 от ЗДДС, се определя данъчна основа на продажбите за облагане с ДДС в размер на 45 587.50лв., за издадени фактури към „Верници Калдарт“ С.Р.Л Италия VIN ***, към която на основание чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, изчислен по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС, се прилага установения от ЗДДС размер на данъка – 20 %, начислен ДДС в размер на 9117.50 лв. Резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 9850.16 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва, съгласно приложена справка (Приложение № 1 към РА).
За да стигнат до този резултат данъчните органи са приели, че към посочения гръцки клиент ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИА МОН в Гърция VIN ***, ревизираното лице е декларирало извършена вътреобщностна доставка на стоки (разредител за алкидни бои) в размер на 35 671,20 лв., документирана с фактура № *********6/13.08.2019 г. Установено е в хода на друго контролно производство (на „Ем Ес Транс Строй“ ЕООД), за сделки с идентичен предмет към посоченото гръцко дружество, като е отправено запитване до компетентната приходна администрация на Гърция, по повод на което е получен отговор с реф. № VАТ_BG_031690_ЕL_452G/2019_20191216_АF_RI_R, присъединен за целите на разглежданото ревизионно производство с протокол № Р-16001319006672-П73-001/16.11.2020 г. Видно от полученият отговор, декларираната дейност от гръцкия търговец е търговия на едро с текстилни продукти, а мениджър на гръцката компания е G. P. (*********). Изпратено е уведомление на адреса на гръцкото дружество - Kolokotroni 92, 18535 Peiraia. Гръцкото дружество не е отговорило на уведомлението да представи просрочени данъчни декларации и счетоводните документи. Според данните на гръцката данъчна администрация и ДДС регистър, гръцката компания не подава ДДС декларации, нито VIES декларации за ВОП, за което са наложени глоби и наказания. С оглед горепосоченото, разследването е довело до дерегистрация на VIN *** на посоченото дружество в базата данни VIES, считано от 28.11.2019 г. При извършена допълнителна проверка в ПП „VIES“, 1.14. Справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица (на ниво L2, в евро) е установено, че горепосоченият гръцки търговец не е декларирал извършено вътреобщностно придобиване (ВОП) от ревизираното дружество.
Във връзка с доставката при ревизията е представено ЧМР с доставчик „Стохим“ ЕООД и получател - горепосоченото гръцко дружество, с вписана дата на получаване на стоките 14.08.2019 г. Органите по приходите са установили, че на така представения документ липсва подпис и име на получателя, а мястото на получаване не се чете. Представено е също и ЧМР с доставчик гръцкото дружество и получател РЛ със записан товар - бидони за връщане. Не са представени документи за извършени плащания от гръцкия търговец.
Ревизиращите органи са извършили насрещна проверка на посочения в представената международна товарителница превозвач „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********. При проверката са представени заверени копия на фактура № 467/15.08.2019 г. за транспортна услуга с данъчна основа 2 916,67 лв. и ДДС - 583,33 лв., пътен лист № 115831, в който са вписани: автомобил „Рено Магнум“ с водач Г. Т. и рег. № ***, време на излизане на автомобила от Гаража - 05.08.2019 г. с направление Пазарджик - Раковски и обратно, издал пътния лист М. Х. на 05.08.2019 г. Представена е и товарителница за бидони. Представена е също фактура № *********/05.08.2019 г., издадена от „Инса Ойл“ ЕООД за „Инса хай тест“ с приложена експедиционна бележка. Органите по приходите са установили несъответствие на посочения код на продукта: във фактурата и в експедиционната бележка е посочен код 0111022, а в товарителницата - 38140090. Представен е също и друг пътен лист (№ 115971) с направление Пазарджик -Атина, Атина - Пазарджик, издаден от М. Х. на 13.08.2019 г. Вписаното време на излизане от гаража на посоченото в него МПС (рег. № ***) е 13.08.2019 г.
Органите по приходите са установили, че в оригинала на ЧМР е налице само положен щемпъл с наименованието на фирмата и дата. В така представената международна товарителница, която според чл. 61 от Закона за автомобилните превози удостоверява условията на договора и получаването на товара, липсвали надлежно отбелязани съществени реквизити, удостоверяващи получаването на стоките, а именно: място на получаване, името и качеството на лицето, фактически приело стоката и негов подпис. Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че така издаденият транспортен документ, който не отговаря на изискванията на посочената правна норма, не е в състояние да докаже физическото движение на обследваните стоки от територията на страната до Гърция, което е основно изискване на ЗДДС, за да бъде установено и доказано наличието на ВОД на стоки и прилагането съответно на нулева ставка за облагане с ДДС. Счетено е, че формалното наличие на транспортни документи не променя така направения извод, тъй като основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица чрез създадените от тях документи. Посочено е, че последното е относимо и в конкретния случай, като при определяне на дадена доставка като ВОД е необходимо да се установи наличието на действително движение и получаване на стоките на територията на друга държава членка.
С оглед изложените доводи и аргументи, органите по приходите са формирали заключение, че по процесната фактура не е налице ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не се доказва, че същите са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. Според представените счетоводни документи стоките са изписани от склада на „Стохим" ЕООД, поради което е прието, че РЛ е извършило облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено съобразно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. С оглед на изложеното е счетено, че за обследваната доставка РЛ не може да приложи нулева ставка на данъка и на горепосочените основания е определен допълнително дължим косвен данък за декларираната през м.08.2019 г. от „Стохим“ ЕООД доставка към Г. П. Е.МОН в Гърция VIN ***, възлизащ на 7 134,24 лв., ведно с дължимите прилежащи лихви на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Към гръцки клиент „Kara Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656 ревизираното дружество е декларирало извършени ВОД на стоки (разредител за алкидни бои) в размер на 274 102,20 лв. по 8 бр. фактури, издадени през м.08.2019 г., подробно описани на стр. 10 от РД. Констатирано е, че към датите на издаване на фактурите търговецът е дерегистриран за целите на ДДС, считано от 18.07.2019 г. Установено е също, че в хода на друго контролно производство (на „Ем Ес Транс Строй“ ЕООД) относно посоченото лице е отправено запитване до компетентната приходна администрация на Гърция и е получен отговор с реф. № VАТ_BG_031358_ЕL_398XX19_20191025_АF_RI_R. Същият е присъединен за целите на разглежданото ревизионно производство с протокол № Р- 16001319006672-П73-001/16.11.2020 г. Според получения отговор на отправеното запитване, дейността на гръцкия търговец е търговия на дребно с текстилни стоки. ДДС номерът на гръцкото дружество е бил дерегистриран от VIES на 18.07.2019 г. след извършена ревизия от страна на гръцките данъчни власти. На 13.05.2019 г. гръцката администрация е извършила ревизия на място, на декларирания от гръцкия търговец адрес Dimokratias 8 15127 - Melissia, на който се намира търговски център. Съгласно декларираните данни, гръцкото дружество се е намирало на втория етаж, където ревизорите са открили стара заключена инсталация, без обозначения. Ревизорите са оставили покана до лицето за представяне на счетоводна и данъчна документация, но гръцкият търговец не е отговорил, поради което данъчните органи са посетили отново обявения адрес на 23.05.2019 г. Тъй като дружеството не е открито, ревизорът е оставил бележка с констатации от ревизията и информация за последствията от непредставянето на поисканите за целите на ревизията данни. Гръцката компания отново не е отговорила и данъчните власти са пристъпили към дерегистриране на ДДС номера на гръцкото дружество от VIES на 18.07.2019 г.
При извършена допълнителна проверка в ГТП „VIES“, 1.14. Справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица (на ниво L2, в евро) се установило, че горепосоченият гръцки търговец не е декларирал извършено вътреобшностно придобиване (ВОП) на стоки от ревизираното дружество. Освен това, ревизиращите органи са отбелязали, че в представените транспортни документи (ЧМР) с доставчик „Стохим“ ЕООД и получател горепосоченото гръцко дружество липсва подпис и име на получателя на стоките, а мястото на получаване не се чете, поради което са приели, че РЛ не притежава и необходимите документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, съобразно разпоредбите на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС.
Предвид гореописаните факти и обстоятелства е формирано заключение, че РЛ не може да докаже по безспорен начин, че като регистрирано по ЗДДС лице е извършило ВОД и притежава необходимите за неговото доказване документи. Още повече, че към датата на декларираните от „Стохим“ ЕООД доставки към гръцкото дружество, последното не е регистрирано за целите на ДДС лице, поради което не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а са приложими разпоредбите на чл. 14 от ЗДДС. Предвид така изложеното е прието, че за обследваните доставки РЛ не може да приложи нулева ставка на данъка и по процесиите фактури е следвало да начисли ДДС. В резултат на това и на горепосочените основания, органите по приходите са определили допълнително дължим косвен данък за декларираните през м.08.2019 г. от РЛ доставки към „Kara Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656, възлизащ на обща стойност 54 820,44 лв., ведно с дължимите прилежащи лихви на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Ревизираното дружество е декларирало извършена вътреобщностна доставка (ВОД) на стока (разредител на алкидни бои) в размер на 45 587,50 лв. по фактура № **********/25.10.2019 г., издадена на „Vernici Caldart LTD” Италия с VIN ***. Във връзка е доставката РЛ е представило фактура (invoice) № **********/25.09.2019 г., ЧМР от 25.09.2019 г. Не са представени документи за извършени плащания от италианския търговец. Констатирано е, че доставката е отразена в счетоводните регистри на ревизираното лице по сметките за приходи и клиенти. Извършена е насрещна проверка на посочения в международната товарителница превозвач „ТСТ Транс Ойл‘‘ ЕООД. При проверката е представена фактура № 470/01.10.2019 г., издадена на „Стохим” ЕООД за транспортна услуга с данъчна основа 2 916,67 лв. и ДДС - 583,33 лв. Към фактурата е приложен пътен лист № 115840/25.09.2019 г., в който са вписани следните данни: автомобил „Рено Магнум“ с рег. № *** без ремарке, водачи Г. Т. и С. Г., време на излизане на автомобила от гаража 25.09.2019 г., направление Пазарджик -Пордим и обратно, издал пътния лист М. Х.. Представена е също и товарителница № 214530 с вписан товар - разредител за алкидни бои в 26 бр. бидони, ведно е техническа спецификация от 25.09.2019 г. и доставчик „Силена Къмпани“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Представен е и друг пътен лист № 155852/ 25.09.2019 г. за МПС „Рено Магнум" с рег. № *** с водачи М. Х. и Х. К., време на излизане от гаража 25.09.2019 г. и прибиране в гаража на 27.09.2019 г., направление Пазарджик - Атина и обратно. Предоставени са също 2 бр. ЧМР: с доставчик българското дружество и получател италианския търговец, съгласно което товарът е 26 050 кг., дата и място на получаването му - 26.09.2019 г., Атина и с доставчик италианското дружество и получател българския търговец за товар от 1700 кг. бидони (оборотни), с дата на получаване - 27.09.2019 г. При извършена проверка в ИС „Митници - Пътни такси и разрешителни“ е установено, че на 26.09.2019 г. на ГКПП „Кулата“ територията на страната е напуснало МПС „Рено Магнум“ с рег. № *** и ремарке ***и водачи М. Х. и Х. К. с МПС и се е върнало обратно през ГКПП „Кулата“ на 27.09.2019 г. При преглед на цитираните по-горе пътни листи, органите по приходите са установили, че вписаното в тях МПС „Рено Магнум“ с рег. № *** и водачи М. Х. и Х. К. е с посочено ремарке с рег. № ***, несъответстващо на наличната информация в ИС „Митници- Пътни такси и разрешителни“. В представеното ЧМР не е вписано регистрационния номер на МПС. Констатирано е още, че в представените екземпляри от ЧМР липсват надлежно отбелязани адрес, място, името и качеството на лицето, фактически приело стоката, поради което е прието, че не са налични категорични доказателства за извършен транспорт от горепосоченото дружество.
Констатирано е още, че като доставчик на стоките, според представената от превозвача техническа спецификация от 25.09.2019 г. е посочено „Силена Къмпани“ ЕООД, а от РЛ като доставчик е посочено „Газ Ойл Терминал“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и фактура № 5098/25.09.2019 г., което не се потвърждавало при извършената насрещна проверка на последното.
Органите по приходите са изпратили молба за обмен на информация до данъчната/приходна администрация на Италия с реф. № VAT_BG_032146_IT_rrrrrr_20200309_АF_RI, по повод на която към момента на приключване на ревизионното производство отговор не е получен. В хода на административно обжалване с писмо с вх. № 20-31- 4/23.02.2021 г. е получен отговор по повод изпратената молба за информация относно горепосоченото италианско дружество № VAT_BG_032146_IТ_21_15851_20200309_АF_RI_R. Според отговора на италианската приходна администрация, до компанията е изпратен въпросник, с който е поискана информация и документи, относно отношенията, поддържани през 2019 г. с българското дружество „Стохим“ ЕООД. Компанията е отговорила, че посочената фирма е напълно непозната и не съществува в техните компютърни и хартиени архиви; няма кореспонденция или какъвто и да е вид операция по внос или износ на това име или от друг субект, пребиваващ в България. След проведени обширни проучвания смятат, че изпратеният до тях транспортен документ (ЧМР) е фалшификат, който напълно отричат. Декларират също така, че печатът, който обикновено поставят на входа на склада, е различен от този на въпросното ЧМР. „Стохим“ ЕООД не е техен доставчик и стоките, описани като „алкидни разредители“ не се появяват по никакъв начин сред техните покупки.
В резултат на гореизложеното при ревизията е начислен допълнително косвен данък в общ размер на 71 072,16 лв. Във връзка е допълнително формираните задължения за ДДС, съобразно чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и съответните дължими прилежащи лихви в размер на 2 056,55 лв.
Дружеството е оспорило изцяло РА по административен ред, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати тежки пороци от процесуално и материално естество, водещи до основания за неговата отмяна, както и превратно тълкуване на разпоредбите на ДОПК, ЗКПО, ЗДДС и ППЗДДС. Сочи, че при връчване на РД органите по приходите не са му предоставили в пълен комплект всички описани доказателства, въз основа на които са формирали изводите си, вкл. присъединени всички документи, „касаещи отговорите на местните органи на властта и Агенцията по вписванията, по повод на отправените към тях искания за представяне на информация и документи“, както и че е опорочено събирането на доказателства по ДОПК, в т.ч. и връчването на ИПДПОЗЛ, поради което събраните документи нямат годна доказателствена сила. Посочва още, че не са приложени точно материално правните норми на ЗКПО, ЗДДС и ППЗДДС и установената съдебна практика на ВАС и СЕО, както и че не са извършени предвидените в ДОПК процесуални действия, в т.ч. по чл. 115, ал. 2 и ал. 3. Счита, че проверките на гръцките фирми са извършени в нарушение на „реда и начина на изготвяне на протоколи от извършените проверки, съгласно изискванията на чл. 50 от ДОПК и връчване на съобщения по реда на чл. 32 от ДОПК“. Според жалбоподателя, всички данъчни документи, представени при ревизията, са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, дружеството притежава документи за извършени плащания по банков път или в брой, но ревизиращите органи не са установили обективно всички факти и обстоятелства, като са вменили „задължения за големи суми, базирани изцяло на предположения и отказ за възстановяване на дължимо ДДС“. Посочва още, че при ревизията са представени редица документи, доказващи извършени ВОД: извлечения от тахографите на камионите, доставяли стоки до Република Гърция и Италия, квитанции и касови бележки за платени пътни такси на територията на Република Гърция, международни товарителници с печат и подпис, че стоката е получена, разтоварена и приета от купувача, както и че получателите са регистрирани за целите на ДДС лица. Претендира отмяна на РА или алтернативно да бъде изменен.
Ответникът е приел, че жалбата се явява неоснователна. Изложил е мотиви, че в действителност ревизиращите органи не са се запознали на място в дружеството с необходимите писмени доказателства, но на жалбоподателя обаче е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения, от която той се е възползвал в степен, която е намерил за необходима. В хода на ревизията на същото са връчвани ИПДПОЗЛ и е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и в подробности за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на данъчните му задължения. Твърдението, че при издаването и връчването на РД на ревизираното дружество не са предоставени всички събрани в хода на ревизията доказателства, както и такива, които са присъединени от други производства, е намерил за неоснователно. РД № Р-16001319006672-092-001/25.11.2020 г. е връчен на 26.11.2020 г. на имейл на дружеството. Като документи, които са връчени с това съобщение подробно са посочени приложенията към ревизионния доклад, в това число и присъединените с Протокол № Р-16001319006672-П73-001/16.11.2020 г. доказателства. Предвид изложеното, ответникът е достигнал до извод, че не са допуснати процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт. По съществото на спора, ответникът е изложил мотиви, че по отношение на контрагента „Kara Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656 е установено, че считано от 18.07.2019 г„ т.е. преди датата на декларираните към него доставки от „Стохим“ ЕООД, дружеството е нерегистрирано за целите на ДДС. С оглед на това, в конкретния случай не е изпълнена една от задължителните предпоставки за да са налице осъществени ВОД - получателят да е регистриран за целите на ДДС към момента на доставките поради което „Стохим“ ЕООД не може да приложи нулева ставка на данъка. Следователно, формираните от органите по приходи заключения и направените правни изводи относно декларираните към посоченото дружество доставки, в резултат на които допълнително е начислен ДДС в размер на 54 820,44 лв. и прилежащи лихви са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.
В представените ЧМР за транспортиране на стоките към „ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИА МОН“ в Гърция VIN *** и към „Vernici Caldart LTD” Италия с VIN *** пък липсват данни за място и обекти на разтоварване на стоката, име и качество на лицето, получило стоката и негов подпис. Наличието на надлежно попълнено ЧМР удостоверявало сключването на договора за транспорт, натоварването на стоката и нейното транспортиране до конкретното местоназначение, което в случая не е удостоверено по безспорен и категоричен начин.
Документи за разплащания по повод на доставките също не са представени.
Наред с горното органите по
приходите са присъединили извършена проверка на гръцкото дружество - получател
по така декларираната ВОД и са извършили проверка на италианското дружество
посредством обмен на информация с данъчната/приходната администрация на Италия
по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г. Видно от приобщеният за целите на ревизията отговор от
данъчната/приходната администрация на Р. Гърция, коментираното гръцко дружество
не е подавало ДДС декларации, нито VIES
декларации за ВОП,
поради което е довело до неговото дерегистриране за целите на ДДС, считано от
28.11.2019 г. Данни за декларирани ВОП с доставчик РЛ също не са установени при
извършена проверка в хода на настоящото административно обжалване в ПП „VIES“. Според полученият от италианската данъчна/приходна
администрация отговор на изпратената молба за обмен на информация, италианското
дружество отрича да има взаимоотношения с РЛ и счита изпратеният до тях
транспортен документ (ЧМР) за фалшификат, който също напълно отрича. Освен това
посочва, че няма покупки на стоки, описани като „алкидни разредители“, а
печатът, който обикновено поставят на входа на склада, е различен от този на
въпросното ЧМР.
Предвид горното ответникът е счел, че декларираните вътреобщностни доставки към обследваните контрагенти не са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, и дружеството жалбоподател дължи ДДС за тези доставки, с оглед на което РА в тази му част, касаеща допълнително начислен ДДС в размер на 16 251,72 лв. (7 134,24 лв, + 9 117,48 лв.) следва да бъде потвърден, ведно с прилежащите лихви.
В заключение ответникът е посочил, че след като от страна на РЛ не се доказва наличието на вътреобщностни доставки, както са приели и органите по приходите, мястото на изпълнение следва да се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС - а именно, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. В конкретния случай това място е на територията на Р България. Съгласно чл. 12, ал. 1 и във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тази доставка е облагаема с 20 % ставка на данъка. Предвид гореизложеното ответникът е издал процесното решение, с което е потвърдил ревизионен акт № Р-16001319006672-091-001/22.12.2020 г., издаден на „Стохим“ ЕООД. Подадена е жалба в срок и е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство в подкрепа на твърденията в жалбата бе разпитан като свидетел С. Г. С., който заяви, че работи в „МС Транс Строй“ ЕООД като шофьор и отговаря за транспорта. На фирма „Стохим“ били извършвали транспорт на стоки до Атина. Товарили препарати и ги карали в Атина. В Атина ги разтоварвали. Стоките били а в бидони по 1 тон, там ги сваляли в склад и са им качвали празни бидони. Минавали граница и на територия на Гърция към документите прилагали пътната такса. Имали документи - ЧМР. По 26 бидона карали. Може би шест или седем курса направили за този период от преди две години. В тези бидони имало препарати, основно разредители. Карали ги в Атина на различни клиенти. На края на Атина били два склада, единият склад имал много голяма китайска машина, отвън имало хвърлени бои, а в съседния склад ги разтоварвали и товарели празните бидони. Спирали на края на града, там идвали представители на гръцката фирма и ги водели до склада. Там им подпечатвали ЧМР, товарителницата, а те им давали екземпляр от ЧМР, сертификата за годност и фактурата. Не може да посочи гръцката фирма, но фигурирала по документите. Мисли, че с две фирми са работели. Разтоварвали пълни бидони и товарели празни, карали ги обратно за „Инса Ойл“.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При преценка на така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че правилно ревизиращите органи са приели предвид констатираните обстоятелства, че от страна на РЛ не се доказва наличието на вътреобщностни доставки. В тази насока от дружеството са ангажирани доказателства, но те не могат да оборят тези изводи на ревизиращите органи. Констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на
страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите
на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД
по чл. 7 се облагат с нулева ставка. По отношение на дружеството „Kara
Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656 дружество-жалбоподател
е декларирало извършени ВОД на стоки (разредител за алкидни бои) в размер на
274 102,20 лв. по 8 бр. фактури, издадени през м.08.2019 г.,
подробно описани на стр. 10 от РД. Установено е в хода на ревизията, че към
датите на издаване на фактурите обаче гръцкият търговец е дерегистриран за
целите на ДДС, считано от 18.07.2019 г. Видно е, че съгласно чл. 7, ал.
1 от ЗДДС, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът
и получателят трябва да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено
правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е
напуснала територията на държавата на изпращача. Всички тези предпоставки
следва кумулативно да са налице. Когато те са безспорно установени, за
доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по
чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на контрагента „Kara Kataskevastike
Mon Ilke“ с VAT № EL800974656 е установено, че считано от
18.07.2019 г., т.е. преди датата на декларираните към него доставки от „Стохим“
ЕООД, дружеството е дерегистрирано за целите на ДДС. С оглед на това, в
конкретния случай не е изпълнена една от задължителните предпоставки, за да са
налице осъществени ВОД - получателят да е регистриран за целите на ДДС към
момента на доставките, поради което „Стохим“ ЕООД не може да приложи нулева
ставка на данъка. Следователно, формираните от органите по приходи, заключения
и направените правни изводи относно декларираните към посоченото дружество
доставки, в резултат на които допълнително е начислен ДДС в размер на 54 820,44
лв. и прилежащи лихви са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.
Що се касае до доставките към „ГЕОРГИОС
ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИА МОН“ в Гърция VIN *** и към „Vernici
Caldart LTD” Италия с VIN *** съдът намира, че в
тези случаи не е удостоверено по безспорен и категоричен начин, че декларираните
вътреобщностни доставки към обследваните контрагенти са извършени, като те не
са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, и дружеството жалбоподател дължи ДДС за тези доставки.
Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Обстоятелството, че дружеството-задължено лице разполага с документ за доставката по чл. 45, т. 1 ППЗДДС не е спорно, тъй като са представени фактурите, чиито получател са лица, установени на територията на друга държава-членка. Спорен е въпросът дали стоките действително са транспортирани от територията на Република България до Република Гърция и представените документи доказват ли мястото на изпълнение на доставките в Република Гърция.
По делото няма спор, че транспортът на стоките по доставките към „ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИА МОН“ в Гърция VIN *** и „Vernici Caldart LTD” Италия с VIN ***, е извършен от трето лице – „ТСТ Транс Строй“ ЕООД. Това обстоятелство определя и какви обстоятелства следва да са налице по силата на чл. 45 ППЗДДС, за да бъде доказано извършването на вътрешно-общностната доставка. По отношение на тези доставки, когато транспортът е извършен от трето лице, нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС изисква писменото потвърждение да изхожда от получателя или упълномощено от него лице. Следователно, то трябва да е подписано от физическото лице – търговец или от представляващия дружеството, или от упълномощени от тях лица. В случая това обстоятелство по никакъв начин не може да се установи от съдържанието на представените товарителници, в които има само положен печат и подпис, без означение на лицето, което го е положило. (В тази насока е налице и актуална практика на ВАС - Решение № 7278 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов).
Нещо повече – по отношение на дружеството „Vernici Caldart LTD” Италия с VIN *** е получен отговор по молба за обмен на информация до данъчната/приходна администрация на Италия. Според отговора на италианската приходна администрация, до компанията е изпратен въпросник, с който е поискана информация и документи, относно отношенията, поддържани през 2019 г. с българското дружество „Стохим“ ЕООД. Компанията е отговорила, че посочената фирма е напълно непозната и не съществува в техните компютърни и хартиени архиви; няма кореспонденция или какъвто и да е вид операция по внос или износ на това име или от друг субект, пребиваващ в България. След проведени обширни проучвания смятат, че изпратеният до тях транспортен документ (ЧМР) е фалшификат, който напълно отричат. Декларират също така, че печатът, който обикновено поставят на входа на склада, е различен от този на въпросното ЧМР. „Стохим“ ЕООД не е техен доставчик и стоките, описани като „алкидни разредители“ не се появяват по никакъв начин сред техните покупки. При така събраните доказателства, може да се направи категоричен извод, че доставките не са реално осъществени. В тази насока разпитът на свидетеля С. също не доказва извършването на тези доставки, защото последният заяви, че работи в „МС Транс Строй“ ЕООД, а както се посочи по-горе - доставките към „ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИА МОН“ в Гърция VIN *** и „Vernici Caldart LTD” Италия с VIN ***, се установява по документи, че са извършени от „ТСТ Транс Строй“ ЕООД. „МС Транс Строй“ ЕООД се сочи като извършител на доставките към „Kara Kataskevastike Mon Ilke“ с VAT № EL800974656, за които обаче по-горе вече се изложиха доводи, че към момента на извършването им гръцкото дружество не е било регистрирано по ДДС. Тук само за допълнение следва да се добави, че и по отношение на тези доставки важи казаното по-горе - когато транспортът е извършен от трето лице, нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС изисква писменото потвърждение да изхожда от получателя или упълномощено от него лице. Следователно, то трябва да е подписано от физическото лице – търговец или от представляващия дружеството, или от упълномощени от тях лица. В случая това обстоятелство по никакъв начин не може да се установи от съдържанието на представените товарителници, в които има само положен печат и подпис, без означение на лицето, което го е положило. Свидетелят С. също не доказва извършването и на тези доставки, защото показанията на последния са общи, без посочване на конкретни доставки, време на извършването им (дати/период), дружество-получател по доставките, адрес на доставките и лица, които са получили доставките.
С оглед това съдът счита, че доводите на дружеството-жалбоподател са неоснователни. Фактическите констатации на приходната администрация в тази връзка не следва да се считат оборени от събраните доказателства и жалбата следва да се отхвърли.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 300 (триста) лева с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание с участието на процесуален представител на ответника и изготвената писмена защита.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Стохим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Верила“ № 32 против Ревизионен акт № Р – 16001319006672-091-001/22.12.2020 г., потвърден с Решение № 168/11.03.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Стохим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Верила“ № 32 да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)