Р Е Ш Е Н И Е

                                                               гр.София,11.03.2019 г.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,ГО  9 с-в в открито заседание на тринадесети декември, през две хиляди  и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                             СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

                     при участието на секретаря Юлия Асенова,като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 14953 по описа за 2017 г.и за  да се произнесе взе предвид следното:

              Предявените искове са с правно  основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) вр.с чл. 86 ЗЗД.

             В ИМ ищцата  твърди, че на 16.02.2015 г. е пострадала в резултат на ПТП предизвикано от водача на  на лек автомобил марка Опел Корса, ДК № СВ *******, поради което е получила тежки увреждания. Спрямо виновния за ПТП водач е било образувано НАХД № 9878 / 2015г„ СРС,НО, 112 с-в и признат за виновен, че на 16.02.2015 г.  при управление на л.а. нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП, непропускайки  ищцата пресичаща на пешеходната пътека и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда - счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение движенията на десния крайник за повече от 30 дни. От пришествието пострадалата получава удар в главата, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания. На ръката й е била поставена метална остеосинтеза-плака с два винта.Раната на главата била  зашита със седем шева. Получила  е лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно - контузии рани на дясна ръка, десен крак, охлузвания на дясно бедро и кръвонасядания в дясната част на тялото. Претърпяла болки и страдания: гадене и постоянна отпадналост, дразнене от светлина, замайване, лек световъртеж и чести главоболия. Трудно заспивала. В къщи била на легло за период от една-две седмици след инцидента. Не можела да се грижи сама за себе си и при обслужването са и помагали нейни близки. С молба с вх. № ОИ-663815/14.10.2016 г. предявила извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които ответникът не й изплатил. Претендира обезщетение в посочените размери за неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 16.02.2015 г. и имуществени вреди 1235, 66 лева ведно със  законната лихва  от датата на завеждане на ИМ до окончателното им плащане. Претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски. 

          Ответникът оспорва исковете по размер с подробни съображения в подадения отговор. Ответникът не оспорва механизма при който е настъпило ПТП-то и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите. Моли за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над справедливия според становището на ответника размер на възлизащо на 15 000 лева. Претендира заплащане направените съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

          Съдът, като прецени доводите на страните събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          С Решение от 23.09.2015 г.по НАХД № 9878/2015 г. по описа на СРС,НО  112 с-в  Полина Стефанова Цанова е призната за виновна за това, че на 16.02.2015 г. около 8:40ч., в гр. София, при управление на МПС- лек автомобил марка Опел Корса, ДК № СВ ******* по бул. „Гоце Делчев” с посока на движение от ул. „Кюстендил” към бул. „България” и маркировка М 8.1 от ППЗДвП, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаването на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходеци, като намали скоростта или спре.”, не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво по посоката на движение пешеходка - В.Н.Д. и реализирала ПТП с нея, като по непредпазливост и причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния крайник за повече от 30 дни. На основание чл. 78а НК, водачът Цанова е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание - глоба.

            Безпорно е, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил Опел Корса, ДК № СВ ******* е била застрахована от ответното дружество.

                       От приложените  медицински документи: Епикриза от 19.02.2015 г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД; Епикриза от 23.10.2015 г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД и рецепти се установяват данни относно диагностицираното здравословно състояние на ищцата след пътния инцидент и  проведеното лечение. Приложени са и фактури за заплатени медицински консумативи, лекарства и такси за лечението на: титаниева клавикуларна плака и три титаниеви кортикални винтове за сумата от 1 132 лв., потребителска такса за лечение за сумата от 17,40 лв; лекарства (Ендотелон и Темпимет таблети) за сумата от 49,86 лв; потребителска такса за лечение за сумата от 17,40 лв.; такса за лабораторни изследвания за сумата от 4 лв.;потребителска такса за лечение  за сумата от 15 лв.

                       В.л. д-р Ц. по назначената СМЕ сочи,  че в причинна връзка с ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясната ключица в латералната част; контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата в дясната темпорална област. Проведено е  оперативно лечение с фиксиране на счупването с метална плака в анатомично положение, като оперативната рана е  зараствала за 2 седмици. Според експерта трайното ограничение на движението на десния горен крайник е било около 30-35 дни, като пълния обем на движение в рамото се постига към края на третия месец след операцията. Спонтанната болка била силна след счупването и в първите 2 дни след операцията, болките  продължавали при движение в рамото в първите 4 седмици. Поставената плака  е ограничавала частично движението между лопатката и ключицата, което  води до болка при крайното повдигане на ръката, наложило след 8 месеца плаката да бъде отстранена оперативно. Възстановяването от втората операция било около 5 седмици. В.л. заявява, че възстановителния процес от счупването на дясната ключица е продължил близо 10 месеца, като болките са били силни след травмата и първата операция и с по-слаба интензивност по време раздвижването и втората операция. Контузията и раната на главата  били обработени, раната е била зашита,а конците са свалени 7 дни след травмата. Раната на главата се е възстановила след около 2 седмици като козметичен дефект, приключвал с израсването на косата около нея.

                     Според в.л. д-р Ц. относими към проведеното лечение са   направените разходи за: 1 132 лв. за титаниева клавикуларна плака и трите титаниеви кортикални винтове; 17,40 лв. за потребителската такса; 49,86 лв. за  Ендотелон и Темпимет таблети;  17,40 лв. за потребителската такса. Единствено сумата от 4 лв. платени за такса за лабораторни изследвани на МДЛ „ЦИБАЛАБ“ не била относима към проведеното лечение. 

                    Св. Д. син на ищцата установи, че е я е видял в деня на ПТП-то  в  Пирогов.Била замаяна, говорела бавно и завалено.  Забелязал, че има превръзка на главата от удара при падането. След изписването  свидетелят  й помагал да се облича. Твърди, че ищцата е изпитвала болки и не могла да се справя  с физически занимания, имала и затруднения със съня. Могла да лежи само по гръб, заради ръката.Имала  страх да пресича улицата. Налагало се да я придружава до банката, за да си взима пенсията. След втората операция по-бързо се била възстановила.

           При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

           Претенциите на ищцата се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), за ответника се поражда задължение да  й изплати  застрахователно обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди. 

           При условията на чл. 300 ГПК, съдът е обвързан да приеме извода за наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в причинената травма, която има медико- биологична характеристика на средна телесна повреда, както и на други по- леки по степен увреждания, характеризирани като леки телесни повреди. Този извод се налага от решението по НАХД № 9878/2015 г. НО 112 с-в, СРС и от заключението на приетата и неоспорена СМЕ.

                  От анализа на събраните доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил Опел Корса, ДК № СВ *******. Съдът намира, че доколкото възникването на процесното ПТП и поведението на участниците в него е установено и в настоящия процес не се оспорва, иска е основателен.  

         Относно естеството и обема на вредоносните последици, които ищцата е претърпяла разрешаването на спора е за претендираната сума, която  се концентрира върху размера на обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди, който следва да бъде определен.

          Анализирайки събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са довели до болки, страдания и неудобства през първите три – четири месеца от лечението на пострадалата, през които движението й е било ограничено и е имала нужда от помощ в битовото обслужване. При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата е довела и до психологическа такава за пострадалата. Това е така, защото по време на настъпване на инцидента, пострадалата е пенсионер и в продължение на общо 10 месеца, се е възстановила, понасяйки междувременно значителни болки, страдания и неудобства.

          Като отчете съвкупността от всички обстоятелства и социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите  съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000  лева. За разликата над посочената сума до пълния размер от 32 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя от жизнения стандарт в страната, а не само от максималните лимити на покритието по застраховка „ГО”, както твърди процесуалния представител на ищцата. Смисълът на увеличените лимити на тази застраховка се съсредоточава в покриването на всички потенциални вреди, а не просто до чисто механично увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите. На социално- икономическият критерий в контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС.

             Основателно е и искането за присъждане законната лихва  върху така определения размер на неимуществените вреди считано от датата на ПТП-то 16.02.2015 г. на основание чл. 223, ал.2 КЗ (отм)

             Уместно е да се отбележи, че изявлението за признание на иска до сумата 15 000 лева и  готовността за доброволното й  изплащане не могат да бъдат възприети като предпоставка за забава на кредитора – в случая на ищцата. Този извод се налага, като се отчита обстоятелството, че заявеното от ответника намерение да заплати дори част от претендираното застрахователно обезщетение фактически не е реализирано до приключване на съдебното дирене и на устните състезания в настоящата съдебна инстанция - въпреки предоставеното от страна на ищцата съдействие.

             Имуществените вреди, които покрива застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ покриват щетите, настъпили и в имуществената сфера на пострадалото трето лице.В случая  претендираното обезщетение е за заплатени медицински разходи, пряко свързани с лечението суми. В заключението на в.л.д-р Ц. и приложените фактури, от които  единствено следва да се  изключи сумата от 4 лв. за такса лабораторни изследвания на МДЛ „Цибалаб“ съдът приема че имуществените вреди са основателни на обща стойност от 1231,66 лева. За  разликата до пълния размер от 1235, 66 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.

            Основателно е искането за присъжда законната лихва върху сумата 1 231,66 лева считано от датата на депозиране ИМ в съда – 17.11.2017 г.

                     По разноските:

                     С оглед изложеното право на разноски имат и двете страни.

                     Ищцата е освободена от ДТ и разноски и такива не й се следват. 

                     Адв. С.Б.  има право на адв. възнагр. за осъщественото процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Със списъка по чл. 80 ГПК е заявил 1806 лева адв. възнаграждение съобразно размерите по Наредба 1/2004 г. и съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени - 1 153 лева.

                     На основание чл. 78, ал. 3 ГПК  ищцата следва да заплати на ответника  съобразно отхвърлената част на иска - 1277,70 лева, разноски.

                       На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС - 849,27 лв. - ДТ и разноски.

                     По изложените мотиви съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И  :

 

             ОСЪЖДА З. „Б.  И. ” АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Н.Д., ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Б. ***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм). - сумата от 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП  настъпило на 16.02.2015 г., ведно  със законната лихва върху сумата от 16.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 20 000 лева до 32 000 лева.

             ОСЪЖДА З. „Б.  И. ” АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Н.Д. ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Б. ***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм). - сумата от 1231,66 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП  настъпило на 16.02.2015 г., ведно  със законната лихва върху сумата от  17.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 231,66 лева до 1 235,66 лева.

                       ОСЪЖДА З. „Б.  И. ” АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С.Б. ***  на осн. чл. 38,ал.2 ЗА във вр. с Н1/2004 г. сумата от 1 153 лева адв. възнаграждение.

                     ОСЪЖДА В.Н.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Б. ***, да заплати на З. „Б.  И. ” АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***  на основание чл. 78, ал. 3  ГПК- сумата от  1277,70 лв.  разноски.

                      ОСЪЖДА  З. „Б.  И. ” АД, с ЕИК********да заплати  на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД по на основание чл. 78, ал. 6 ГПК- сумата от 849,27 лева – ДТ и разноски.

                    РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                                                    

                 

СЪДИЯ: