Решение по дело №692/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 862
Дата: 12 февруари 2016 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20151200500692
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 1210

Номер

1210

Година

28.3.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.28

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Величка Борилова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Величка Борилова

дело

номер

20131200100138

по описа за

2013

година

за да се произнесе, вез предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “. СА. Ш., с адрес: Ш., гр. К., ул. „Р. д. К.", 26А, представлявано от г-н Р. Р. - Директор, с паспорт № *, издаден на 19.12.2012 г. в гр. Л.а, чрез адв. О. С.Д., САК, със съдебен адрес: град С. 1680, ул. Д. Г. № 42, . 4, тел./факс: 02 973 3592 насочена против „Б." Е., ЕЖ: *, адрес: гр.С., ж.к. „Б. Б., бизнес Ц. П., представлявано от К.Д.К. – управител и “. А. , с ЕИК: * и адрес: гр.С., бул. “. Л. № 1., представлявано от П.Т. А. - изпълнителен директор.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че дружеството ищец “. СА. Ш., е едноличен собственик на капитала на “. Е., Б., с ЕИК: .

Сочи се, че същото упълномощило К. Д. К., с ЕГН: *, (пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа, per. № 17028 от 14.06.2006 г. по описа на нотариус Б. Я.) със следните права, както са посочени в точка 2 от пълномощното, „ да упражнява и изпълнява всички права и задължения на дружеството (К. СА.) като едноличен собственик на Бореас Е., както счете за уместно, включително да взема решения за придобиване, отчуждаване и ипотекиране на недвижими имоти ".

Поддържа се, че на 22.08.2012 г. Б.Е., представлявано от г-жа Е.В., като пълномощник на управителя на Б. Е. - г-н К.К. учредява в полза на “. А. , представлявано от г-жа Е. В., като пълномощник на изпълнителния директор на В. А. - г-н П. А. договорна ипотека върху следните имоти, собственост на Б. Е.: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.26.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Б., м. „К.", с площ 7 469 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план 026029, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: 02676.26.16, 02676.26.17, 02676.27.505, 02676.26.39, 02676.26.37, 02676.26.35, 02676.28.1501, 02676.26.34, на който поземлен имот по акт за собственост съответстват: А/ ЛИВАДА с площ 2 декара, намираща се в местност „К. ", землище на гр. Б., при граници: полски път на община Б., от две страни пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, нива на Д.Т.М., ливада на Д. Т. М.и нива на Д.Т. М., заедно с асфалтов път, изграден до мястото; Б/ЛИВАДА с площ от 1 декар, X категория, в местност „К.", Б. з., при съседи: Д. Д., от две страни мера и К. К.; В/ ЛИВАДА с площ от 1,5 дка, VIII категория, в местност „К.", Б. землище, при съседи: дере, мера, С. Дж. и Д. Д.; Г/ ЛИВАДА с площ 1,5 дка, VIII категория, в местност „К.", Б. землище, при съседи: от две страни път, Г. Д., К.Б.; Д/ ЛИВАДА с площ от 1,5 дка, VIII категория, в местност „К.", Б.землище, при съседи: гора, вада, мера, С. Д.; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.28.45, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес гр. Б.о , м. „К.", с площ 931 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 028045, при съседи на поземления имот 02676.28.16, 02676.191.1548, 02676.28.46, 02676.28.15, 02676.28.8, на който поземлен имот по акт за собственост съответства ЛИВАДА с площ от 0,9 дка, X категория, в местност „К.", землището на гр. Б., при съседи: вада от три страни и мера.

Твърди се, че сделката е обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 62, том II, per. № 2255, дело № 210 от 22.08.2012 г. по описа на нотариус М. К., per. № 553 на нотариалната камара и с район на действие - Р. районен съд, който акт е вписан като акт № 151, том I, дело № 1194/2012 година по описа на Агенцията по вписванията.

Договорната ипотека върху имотите, собственост на Б. Е. била учредена за задължения на „А. Б." Е., с ЕИК: * и адрес: гр. С., ул. „Х. А." № 66, представлявана от управителя М. В. В. към В. А. в размер на 2 200 000 (два милиона и двеста хиляди) лева.

Поддържа се, че на 21 Декември 2012 година в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на Б. Е., ЕИК * е подадено заявление Г1, към което е приложено оттегляне на нотариално заверено пълномощно от 13 юни 2006 година в полза на К. К. per. № 17028 от 14.06.2006 г. на нотариус Б. Я.

Оттеглянето на пълномощното било изпратено с нотариална покана до К. К. на 21 декември 2012 година като на 03 януари 2013 година К. К. е уведомен за залепено съобщение за получаване на нотариалната покана като "К. отказва среща за получаване на поканата”.

Сочи се също, че на 09 януари 2013 година с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (нотариален акт № 1, том I, per. № 88, дело № 1 от 09.01.2013 г. по описа на нотариус М. К., per. № 553 на нотариалната камара и с район на действие - Р. районен съд, който акт е вписан като акт № 22, том I, дело № 11/2013 година по описа на Агенцията по вписванията) К. Д. К., действайки като управител на Б. Е. е прехвърлил на „В. А. , гр. С., с ЕИК: *, ипотекираните процесии имоти.

На 10 януари 2013 година, К. К. се явил при нотариус В. М. да получи нотариална покана от К. СА. за оттегляне на пълномощно, peг. № 17028 от 14.06.2006 година.

Поддържа се, че задължителна предпоставка за продажба на недвижими имоти от едно дружество с ограничена отговорност е да е взето решение на Общото събрание на това дружество - чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон.

Компетентността на общото събрание да вземе решение за продажба на недвижими имоти е непрехвърлима и то е единственият орган, който може да образува волята на дружеството да се продадат недвижими имоти.

В настоящия случай, доколкото едноличният собственик на капитала изпълнява ролята на общото събрание, било необходимо да има взето решение на едноличния собственик на капитала за продажбата - чл. 147, ал. 2 ТЗ.

Разпореждането с недвижими имоти не било в компетентността на управителя на дружество с ограничена отговорност.

Поддържа се и че съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях е от изключителната компетентност на Общото събрание на дружеството и не може да бъде делегирано на управителя. Смисълът на цитираната разпоредба на закона била общото събрание на дружеството да обсъжда всяка конкретна сделка с недвижим имот или вещно право върху него - собственост на дружеството, като се преценят всички параметри на сделката - да са определи контрахентът по сделката, цената й и едва след това, да се вземе решение при така определените параметри за упълномощаване на управителя да я осъществи и да представлява дружеството при сключването й.

Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ била създадена в защита на дружеството при продажба на недвижими имоти и предотвратяване на действия на управителя на съответното дружество, накърняващи неговите интереси.

В случая такова решение нямало взето.

Протоколът на едноличния собственик на капитала на Б. Е. за учредяване на продажба на недвижими имоти от 09.01.2013 година - описан в т. 3 от приложените към нотариалния акт документи, бил подписан от К. К., за което той не е бил изрично упълномощен, каквото е изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ.

Единственото пълномощно, което К. С.А., като едноличен собственик на капитала е предоставил на К. К. за Б. Е. е общо пълномощно и в никакъв случай не отговаря на изискванията на закона и съдебната практика за изрично пълномощно.

Поради изложеното следвало, че дружество Б. Е. не е формирало воля в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ да продаде притежаваните от дружеството два имота. Управителят на дружеството било волеизявяващ, а не волеобразуващ орган на дружеството и в настоящия случай е договарял единствено в качеството си на управител, но не и като едноличен собственик на капитала, който всъщност е и "Общото събрание" на едноличното ограничено отговорно търговско дружество.

Поради това и се поддържа, че сключената от управителя сделка е абсолютно недействителна, т.е. нищожна поради липса на действителна воля от страна на дружеството за продажба на имотите, предмет на договора за продажба.

Вън от горното се твърди, че в чл. 14, ал. 4, т. 2 от учредителния акт на „Б." Е., съставен на 07.09.2006 г., било прието и залегнало основно правило на дружеството, че управителят „трябва да иска одобрението или съгласието на собственика''' (“. СА. Ш.) в случаите, когато „сключва сделки на стойност над 50 000 (петдесет хиляди) лева".

Това ограничение в представителната власт на управителя К. К. биловписано, съгласно изискванията на ТПК и на ТЗ.

Поради горното и третото лице - “. А. , договарящо се с управителя на „Б.Е., е могло да се информира за наличието на клауза в Устава, която разпорежда, че при сключването на сделки над 50 000 (петдесет хиляди) лв. управителят на дружеството - продавач е трябвало да има изрично съгласие или одобрение на едноличния собственик на капитала на дружеството.

Поддържа се и че съгласно чл. 599, ал. 1 от ГПК, вписаното обстоятелство се смята за известно на третото добросъвестно лице от деня на вписването му, а съгласно ал. 3 на тази разпоредба, невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

Доколко обаче дружеството “. А. и физическото лице К. К., като участници и в двете процесии сделки - продажбата и договорната ипотека, са трети добросъвестни лица, извод за това им качество може да се направи от следните данни за свързани лица /документи за които са представени по делото/: К.Д. К.и В. А. било свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ - те са съдружници и притежават заедно 96 % от капитала на Б. ООД, ЕИК *

„А. Б." Е. било 100% собственост на „А. СА. Ш., едноличен собственик на капитала и управител на което е К.Д. К.

К. Д. К. учредил договорна ипотека, която обезпечава изпълнението на задълженията на А. Б. Е., ЕИК *

А. Б. Е. е 100 % собственост на А. СА., Ш., дружество, чийто едноличен собственик и управител е К. Д.К..

К. К. бил свързано лице с А. Б. Е. по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, а Б.Е. и А.Б. Е. били свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.

Управител на А. Б. Е. б. М. В., която е била в Съвета на директорите на Ф.Х. , ЕИК *, заедно с К. К. и по времето, когато К. К. е бил акционер в дружеството, което е свързаност между К.К. и М.В.по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.

Освен горното се поддържа, че в нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека било записано, че Б. Е. се представлява от Е. В., като пълномощник на управителя К. К.

Към нотариалния акт бил приложен протокол на едноличния собственик на капитала на Б. Е. за учредяване на ипотека от 20.08.2012 година - описан в т. 6 от приложените документи. Този протокол бил подписан от К. К., като пълномощник на едноличния собственик на капитала на Б.Е., а именно К.С.А., Ш.

В нотариалният акт не било описано и по нотариалното дело не било приложено пълномощното, въз основа на което К. К. е представлявал собственика на капитала Калидон С.А., при вземането на решението за учредяването на ипотеката. В т. 7 от нотариалния акт е записано, че са представени „пълномощни съгласно текста на договора".

Твърди се, че К. СА. не е издавало изрично пълномощно на К. К. да вземе решение от негово име на 20.08.2012 година за учредяване на същата договорна ипотека. Както е посочено по-горе, на К.К. единствено е издадено общо пълномощно, по силата на което е упълномощен да упражнява и изпълнява всички права и задължения на Дружеството — К.СА. - като едноличен собственик на Б.Е., както счете за уместно, включително и да взема решения за придобиване, отчуждаване и ипотекиране на недвижими имоти".

Предвид изложеното се поддържа, че липсата валидно взето решение от страна на Б. Е. за продажбата на недвижимите имоти, се прилагала с пълна сила и относно договорната ипотека.

Твърди се, че чредяването на ипотеката противоречало и на чл. 14, ал. 4, т. 4 от учредителния акт на “. Е., съставен на 07.09.2006 г., в който е прието и залегнало основно правило на дружеството, че управителят „трябва да иска одобрението или съгласието на собственика''' (“. СА.Ш.) в случаите, когато „се предвижда използването на имуществото на дружеството за обезпечение"".

В случая било налице нарушение на приетите правила с Учредителния акт - учредената договорна ипотека на горе описаните имоти е в размер на 202 000 лв.

Поддържа се, че не били делегирани такива права на Управителя на дружеството Кирил Димитров Кленовски, да сключва сделка в размер над 50 000 лв. / чл. 14, ал. 4, т. 2 и т. 3 от Устава/, като той бил упълномощен по силата на пълномощното с peг. № 17028 от 14.06.2006 г. на нотариус Б. Я., с което му е дадено право да взема решения за придобиване, отчуждаване и ипотекиране на недвижими имоти по принцип, но никъде не е споменато за сделки с над 50 000 лв., за които, съгласно цитираните разпоредби от учредителния акт, трябва да бъде упълномощен изрично.

Това ограничение в представителната власт на управителя К. К. било вписано обстоятелство, съгласно изискванията на ТПК и на ТЗ.

Поради изложеното третото лице - “. А. , договарящо се с управителя на “. Е., е могло да се информира за наличието на клауза в Устава, която разпорежда, че при сключването на сделки над 50000 лв. управителят на дружеството - продавач е трябвало да има изрично съгласие или одобрение на Общото събрание на дружеството.

Поддържа се че съгласно чл. 599, ал. 1 от ГПК, вписаното обстоятелство се смята за известно на третото добросъвестно лице от деня на вписването му, а съгласно ал. 3 на тази разпоредба, невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

Н. В. А., нито К. К., нито А. Б. Е. са действали като трети добросъвестни лица, поради причините и фактите, посочени по-горе при продажбата на недвижимите имоти.

На самостоятелно основание се поддържа, че при изповядване на сделката от нотариуса не е взето предвид, че въпросното пълномощно не е с нотариална заверка на съдържанието, както изисква чл. 37 от ЗЗД, а е само с нотариална заверка на подписа.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сделката по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 62, том II, per. № 2255, дело № 210 от 22.08.2012 г. на нотариус М. К., per. № 553 от НК и с район на действие - Р. районен съд, както и да обявите недействителността на продажбата на процесните имоти, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том I, per. № 88, дело № 1 от 09.01.2013 г. на нотариус М. К., peг. № 553 от НК и с район на действие - Разложки районен съд (вписан в СВ с вх. per. № 105 от 09.01.2013 г., Акт № 22, том I, дело № 11/2013 г. им. парт. 41873 51517), на основание чл. 301 от ТЗ във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

При гореизложено при проверката на допустимостта и редовността на депозираната искова молба по реда на чл.129 ГПК съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и ал.2 на с.чл., предвид следното:

Съобразон нормата на чл.26 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. договорите върху новооткрити наследства.

Ал.2 на с.чл. допълва, че са нищожни и договорите, коит имат невъзможен предмет, договорите, пир които липсва съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори.

При подробно обсъденото по-горе изложение в обстоятелствената част на исковата молба, преценено във връзка с формулирания петитум, не става ясно при коя от хипотезите на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД претендира да е налице нищожност в процесния случай – при противоречие със закона /ТЗ/, при заобикалянето му /поради наличието на свързаност между част от лицата по сделките/, при накърняване на добрите нрави /пак поради част от изложените факти/, или поради липса на съгласие или предписаната от закона форма.

Горното е от изключително значение, т.к. различно интерпретираните факти биха навели на различна правна квалификация на заявената искова претенция /различни са хипотезите на чл.26, ал.1 и ал.2/, а от там и на разлика в тежестта на доказване на тези факти в хода на процеса.

Изложените твърдения на ищеца поставят съда в невъзможност да определи точната правна квалификация на заявените претенции /претенция/, с оглед различните хипотези на чл.26 ЗЗД, респ. – да определи релевантнита за спора факти и да разпредели тежестта на доказване на всеки един от тях за страните по делото.

На самостоятелно основание за едно от твърденията – че «А. С.А., Ш. е дружество, чийто едноличен собственник и управител е К. Д. К. не се сочат писмени доказателства с исковата молба.

За друга част от твръденията, относно съдружието на определении физически лица в юридически лица, чужди на правиня спор, не става ясно какво отношение имат към твърдените от ищеца недействителности на процесните договори.

За пълнота следва да се отбележи, че ако ищецът претендира недействителността /нищожността/ на тези договори на различни основания, посочени в чл.26 ЗЗД, то следва да се посочи изрично, дали горното ще се поддържа при условието на кумулативност или алтарнативност, респ. евентуалност на исковете, който въпрос има отношение към дължимата държавна такса по производството.

Ето защо съдът счита, че исковата молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение следва да представи нова, поправена искова молба, в която ясно и последователно да изложи фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, като формулира в съответствие с тях и искането си към съда и приложи към исковата молба всички писмени доказателства за наведените обстоятелства.

В противен случай производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба – върната.

След представянето на редовна искова молба съдът ще се произнесе по отношение на искането за допускане на обепечение.

Мотивиран от горното и на осн.чл.129, ал.2 ГПК, Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ по искова молба на К." СА. Ш., с адрес: Ш., гр. К., ул. „Р. д. К.", 26А, представлявано от г-н Р. Р. - Директор, с паспорт № * издаден на 19.12.2012 г. в гр. Л., чрез адв. О. С. Д., САК, със съдебен адрес: град С. 1680, ул. Д. Г. № 42, . 4, тел./факс: 02 973 3592 насочена против „Б." Е., ЕЖ: *, адрес: гр.С., ж.к. „Б. Б., бизнес Ц. П., представлявано от К. Д. К. – управител и “. А. , с ЕИК: * и адрес: гр.С., бул. “. Л. № 1., представлявано от П. Т. А. - изпълнителен директор.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение следва да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, като представи нова, поправена такава, в която ясно и последователно да изложи фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, като формулира в съответствие с тях и искането си към съда и приложи към исковата молба всички писмени доказателства за наведените обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовността исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: