Р Е Ш Е Н И Е
№.…../ 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на единадесети октомври двехиляди двадесет и първа година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Никова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 71 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ф.М.А. е предявил против „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата
твърди че е сестра на С.М.Й., който на 27.12.2016 г. пътувал в лек автомобил марка *******, управляван
от Х.Ю.. Движили се по АМ Марица в посока към гр. Хасково. В района на км.
97+360 шофьорът Х.загубил контрол над автомобила, ударил се в лявата
разделителна еластична ограда на пътя, след което навлезнал в насрещното платно
за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка ********. В
резултат на настъпилото ПТП тежко пострадал С.М.Й.. За настъпилото пътно
произшествие е образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ - гр. Свиленград. В
резултат на получените множество тежки наранявания С.Й. починал на 28.08.2018
г. Ищцата изключително тежко понеса загубата на брат си, с когото израснали в
сплотено и задружно семейство, членовете на което били силно привързани един
към друг. Живеели в атмосфера на любов и взаимна подкрепа. Между тях била
изградена силна връзка, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство.
Още от деца двамата били неразделни. Починалият се грижел за своята по-малка
сестра, когато били деца, водил я със себе си навън и доверителката ми
израснала покрай брат си. Когато всеки от тях създал свое семейство, продължили
постоянният контакт по между си. След загубата на брат й ищцата станала мрачна,
затворена и тревожна, потънала в скръб. За лекия автомобил ***********е сключена
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК „Лев
Инс" АД с полица № ВС/22/116001810992, валидна от 01/07/2016 г. до
01/07/2017 г. На
06.03.2020 г. отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач
— ответника ЗК „Лев Инс" АД, да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, по която към настоящия момент не се е произнесъл. Предвид
изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят да бъде осъден
да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. ведно със законната
лихва
Ответникът „Лев инс" АД оспорва предявения иск с възражение за неоснователност,
прекомерност на претендираното обезщетение и съпричиняване от страна на
пострадалия поради неползване на обезопасителен колан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният от Ф.М.А. иск
е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, който регламентира правото на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице
е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на вредата договор за
застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
От представената по делото
Присъда № 260011/ 18.02.2021 г. по НОХД № 330/ 2020 г. на ОС - Хасково е видно, че Ю.А.Х.е признат за виновен за
това, че на 27.12.206 г. на АМ „Марица“ при км. 97+360 в землището на гр. Свиленград при управление на МПС - лек
автомобил марка ******* нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице - С.М.С.и С.М.Й. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя
деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
По делото
не е спорно, че по отношение на управлявания от Ю.А.Х.лек
автомобил ***********е сключена с „Лев Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" по Застрахователна полица № ВС/22/116001810992, валидна
от 01/07/2016 г. до 01/07/2017 г.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на брат й С.М.Й. вследствие на настъпилото на 27.12.2016 г. ПТП.
Що
се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се
вземе предвид и значението им за размера на вредите. Става въпрос за конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най - вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
По силата на чл. 493а,
ал. 3 КЗ материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт са съпруга или лице, с което починалото лице е било в
съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано
дете, родител, включително осиновител или отглеждащ. С нормата на ал. 4 е
разширен кръга на правоимащите лица, като е предвидено, че извън лицата по ал.
3 по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени. Кодексът
за застраховането не дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Правото на
обезщетение на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при
наличие на трайна и дълбока емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР
№ 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Въпреки това право на обезщетение следва да им се
признае само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, дълбока и трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е
обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и продължителност от обичайните
такива. Т. е. дори ищецът
да не е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на обезщетение само
ако за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на
починалия - например
ако починалият е нямал друго семейство освен
ищеца заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на
взаимопомощ, доверие и обич.
В настоящия случай от
показанията на св. Р.А., А.А. З.Г.се установи, че въпреки че ищцата и брат й С.Й.
са създали свои семейства, те са продължили да подържат близки отношения, като
са се събирали епизодично по различни поводи. След смъртта на съпругата си
преди около 20 години С.Й. се преместил да живее в дома на своята майка. Вследствие
на настъпилото на 27.12.2016 г. произшествие С.Й. останал изцяло неподвижен и с
множество тежки и необратими увреждания, за когото до смъртта му на 28.08.2018
г. се грижела главно сестра му Ф.А., която го посещавала ежедневно, хранела го и
всячески го подпомагала. Изложените данни сочат по несъмнен начин, че
вследствие на настъпилото със С.Й. транспортно произшествие, претърпените тежки
увреждания и полаганите от ищцата грижи за един некратък период от време, през
който е била основна опора на брат си, съществуващата между тях емоционална
връзка се задълбочила, отношенията им са станали още по – близки, дълбоки и
силни. В този аспект смъртта на брат й несъмнено й е причинала морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайните за тази
родствена връзка, поради което следва да й се признае правото на парично
обезщетение по чл. 493а, ал. 4 КЗ. Предвид степента на близост между ищцата и
починалият й брат С.М.Й. предявеният иск следва да се уважи за сумата от
10 000 лв., като за разликата до 50 000 лв. следва да се отхвърли
поради прекомерност. Върху присъденото обезщетение застрахователят дължи
законна лихва, считано от 06.06.2020 г. – изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ от подаване на искането за обезщетение на 06.03.2010 г.
Що се отнася до
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия поради неползване на
обезопасителен колан, в тази насока не се събраха доказателства. Подобен извод
не може да се изведе и от заключението на приетата съдебно – медицинска
експертиза, тъй като предвид вида и
тежестта на претърпените от починалия С.М.Й. увреждания вещото лице не може да
се ангажира с категорично становище по този въпрос.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „Лев Инс“ АД следва
да заплати на пълномощника на ищеца – адв. Р.М. възнаграждение за адвокат в
размер на 830 лв. съобразно уважената част на предявения иск.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Лев Инс“ АД следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково
ДТ в размер на 400 лв. съобразно
уважената част на иска.
Съобразно
отхвърлената част на иска ищцата Ф.М.А. следва да заплати на „Лев Инс“ АД разноски за вещо лице в размер на 160 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев
Инс" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, ЕИК
*****да заплати на Ф.М.А. с ЕГН ********** *** сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.М.Й., настъпила на 28.08.2018
г. вследствие на ПТП, станало 27.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до 50 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва,
считано от 06.03.2020 г. до 05.06.2020 г. включително, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Лев
Инс" АД да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Лев
Инс" АД да заплати на Р.И.М., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА Ф.М.А. да заплати на „Лев Инс" АД разноски по делото в
размер на 310 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: