Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 / 24.2.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 645 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 във вр. чл.
144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. чл. 4,
ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалбата на Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, със седалище гр. София, представляван от ректора проф. д. н.
А. Г., подадена чрез процесуален представител адвокат З.О., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 100025-1/17.03.2022
г. на С. Г., на длъжност „главен
експерт приходи“ при Звено „Местни приходи“, потвърден с Решение № 1/25.05.2022
г. на ръководителя на „Звено за местни приходи“ при Община Батак.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се излагат съображения,
че адресатът не е задължено лице относно местната такса за битови отпадъци за
имот № М145_071119 на територията на община Батак. Твърди, че имотът е държавна
собственост, но СУ „Св. Климент Охридски“ не е собственик или концесионер, не
му е предоставено право на управление, нито притежава вещо право на ползване
върху него. В представена писмена защита и в съдебно заседание, поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и претендира отмяната на акта, ведно с
присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – ръководителят на „Звено за местни
приходи“ при Община Батак, в съдебно заседание и в представена писмена защита от
процесуален представител адвокат Ц.Х., излага становище за неоснователност на
жалбата и претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
Във връзка с подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.) вх.№ 06-03-145/19.11.2007 г. от СУ „Св. Климент Охридски“, в
качеството му на ползвател и извършени проверки, при които е установено, че не
са внесени дължимите суми е издаден АУЗ № 100025-1/17.03.2022 г. на главен
експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак. С него на посочено
правно основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 4 във вр. ал. 3 ЗМДТ, са определени задължения за заплащане на такса битови отпадъци от СУ „Св.
Климент Охридски“ за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 21 303,11 лв., от
които 16 347,93 лв. главница и 4 955,18 лв. лихви за имот с партиден
№ М145_071119, с адрес на имота 4580 гр. Батак, представляващ сграда.
По делото е представен договор от 02.03.1989 г.,
сключен между Софийския университет и първи секретар на УК на ДКМС и Горско
стопанство „Атанас Кънев“ – местността „Широка поляна“, с който горското стопанство
се задължава да предостави за ползване на университета сградата на младежката
национална бригада „Антон Иванов, а последният се задължава да приеме имота, за
да го ползва като научно-творческа база за преподаватели и студенти, редовно да
плаща направените разходи за ток, вода, такса смет и други разноски, да извърши
преустройство на сградата и принадлежащия й район и др. Договорът е сключен за
неопределено време, но не по-малко от 20 години. С приемо-предавателен протокол
от 23.03.1990 г. и решение на Стопанския съвет на ГС „Атанас Кънев“ е предадена
сградата на Софийския университет. Със Заповед № 348/06.08.1996 г.,
председателят на Комитета по горите към Министерски съвет на Република България,
на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните имоти във връзка с
договора от 02.03.1989 г. е наредил да се предаде за стопанисване и управление
на СУ „Св. Климент Охридски“ държавен имот, находящ се в местност „Широка
поляна“, представляващ първи, втори и четвърти етаж от масивна сграда с
инвентарен № 91, цялата с разгъната площ 2 800 кв.м., на четири етажа,
построена през 1971 г., с АДС № 523/16.10.1995 г. Посочено е, че третият етаж и
един апартамент от надстроения мансарден (пети) етаж, заедно с припадащите им
се идеални части от общите части остават за стопанисване от Горско стопанство „Широка
поляна“. Разпоредено е да се извърши необходимото вписване а АДС от 1995 г.
Видно от АДС № 523/16.10.1995 г. и АЧДС №
5294/10.09.2007 г. имотът е предоставен за управление на Горско стопанство „Широка
поляна“.
По делото е представена кореспонденция до
съответните институции, в която Софийският университет заявява, че стопанисва и
управлява имота по договора от 1989 г., но има нужда да му бъде предоставен и
третия етаж и апартамента на мансардния етаж за нуждите на образователната му и
научна дейност, като предлага това да стане по реда на чл. 15, ал. 1 ЗДС.
Представени са и трудови договори, сключени между служители по поддръжка на
имота и СУ „Св. Климент Охридски“, в качеството му на работодател.
Представени са и решения на Общински съвет-Батак,
с които се определя размера на таксата за битови отпадъци за 2018 г. и 2019 г.,
заповеди на кмета на Община Батак, с които се определят границите и видовете услуги,
които ще се извършват за поддържане чистотата на общината, сключени договори за
2018 г. и 2019 г. за сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на територията
за обществено ползване, ведно с доказателства за извършване на услугите. Представено
е и Удостоверение изх.№ 1/13.07.2022 г. на Община Батак, в което е посочено, че
Софийският университет не е подавал заявление за освобождаване на битови
отпадъци за ползваната от него сграда, в това число и за процесния период.
С жалба рег. № 02-Ж-6/01.04.2022 г. СУ „Св.
Климент Охридски“ обжалва по административен ред АУЗ по чл. 107, ал. З ДОПК № 100025-1/17.03.2022
г. пред директора на Дирекция Обща администрация“, в качеството му на ръководител
на „Звено местни приходи“, оправомощен със Заповед № 945/04.12.2015 г. на кмета
на Община Батак, в качеството си на решаващ орган по смисъла на ДОПК. Към жалбата е приложен Протокол № 13 от заседание
на Академичния съвет, проведено на 11.07.2018 г., в чиято т. 16 е взето решение
СУ „Св. Климент Охридски“ да инициира процедура по реда на чл. 17 ЗДС спрямо
имота в местността „Широка поляна“, както и кореспонденция с областния
управител на област Пазарджик и ТП ДЛС „Широка поляна“ за изпълнението му.
С Решение № 1/25.05.2022 г. е потвърден АУЗ, след
като решаващият орган е приел жалбата за неоснователна. Посочил е, че именно
Софийският университет е данъчно задължено лице за конкретния имот и същият не
е поискал заличаване на данъчната партида, съставена по подадената от него
Декларация по чл. 17 ЗМДТ (отм.). Приел е, че таксата за битови отпадъци за
2018 г. и 2019 г. е правилно определена.
За изясняване на спора по делото е допуснато и
изслушано заключението по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и съответно
на събраните доказателства. Вещото лице е установило, че процесният имот в
местност „Широка поляна“ е заведен в счетоводните регистри на Софийския
университет от 2001 г. в синтетична счетоводна сметка 2071 „Незавършено
строителство и основен ремонт“. Посочва, че след извършена в края на 2006 г.
счетоводна оценка, сградата е заведена с нова балансова стойност от 1 049 301,59
лв., която стойност е посочена в декларацията по чл. 17 ЗМДТ (отм.). С
мемориален ордер от 28.05.2020 г. е осчетоводена нова преоценка на
осчетоводените разходи за незавършено строителство, като балансовата стойност
към настоящия момент възлиза на 460 032 лв. Към заключението е представен
АЧДС № 7532/15.04.2021 г. на пететажната сграда, която е предоставена за
управление на Южноцентрално държавно предприятие – ТП ДЛС „Широка поляна“, като
е установено, че през 2021 г. и до настоящия момент не са съставяни счетоводни
операции във връзка с издадения акт.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита,
поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Според алинея трета на същата
разпоредба, в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.
4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно
чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. По делото е представена
Заповед № 946/04.12.2015 г. на кмета на Община Батак, с която на осн. чл. 44,
ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 4, ал. 4 във вр. ал. 3 ЗМДТ, е определена С. Т. Г.,
главен експерт „приходи“ при Звено „Местни приходи“, която упражнява компетентността
на орган по проходите в производства по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, от която се
установява, че актът е издаден от компетентен орган.
Оспорваният АУЗ е изготвен в писмена форма и
съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част,
основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и
задължения субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В същия са
посочени фактическите и правни основания за издаването му - на основание чл.
107, ал. 3 ДОПК. Подробно са описани фактическите основания за издаване на
акта, посочени са изчерпателно и намерените за приложими правни норми. В
табличен вид са отразени установените размери на задълженията по години и
лихвите за просрочие към тях. За всяка от годините 2018 г. и 2019 г. е посочен
размерът на установената ТБО. За всяка година е посочено как се формира
размерът на ТБО, за всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съдържащите се
фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да
установи по несъмнен начин основните елементи на установените задължения за
ТБО. Те са доразвити и допълнени в Решение № 1/25.05.2022 г. на ръководителя на
„Звено местни приходи“ съгласно Заповед № 945/04.12.2015 г. на кмета на
общината, с който актът е потвърден.
Относно приложението на материалния закон съдът
приема следно:
Съгласно чл. 64 ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща
от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. По делото е спорен
единствено въпросът кое е данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 64, ал. 1 за
дължимата такса битови отпадъци за имота в местността „Широка поляна“, гр.
Батак. Чл. 11, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че за имот - държавна или общинска
собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за
управление. По делото са представени актове за държавна собственост, в които е
посочено, че правата за управление се предоставят на ДЛС „Широка поляна“. Издадените
актове обаче не са правопораждащи правото на собственост и условията на нейното
ползване актове. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната
собственост (ЗДС) изрично постановява, че актът за държавна собственост няма
правопораждащо действие. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че АДС е официален
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но
той има констативно, а не конститутивно действие. Поради това, липсата на
отбелязване в АДС, че описания в него имот е предоставен за управление по
смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ на СУ „Св. Климент Охридски“, а на друго лице, не
води до извод, че не е налице такова предоставяне.
Със Заповед № 348/06.08.1996 г. на председателя на
Комитета по горите при Министерски съвет на Република България, сградата
описана в АДС № 523/16.10.1995 г. е предоставена за стопанисване и управление
на СУ „Св. Климент Охридски“, като последният я е завел в счетоводните си
регистри от 2001 г. След извършена в края на 2006 г. счетоводна оценка,
сградата е заведена с нова балансова стойност, за което Софийският университет
е подал декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.) вх.№ 06-03-145/19.11.2007 г.,
в която е посочил, че има качеството ползвател на основание АДС №
523/16.10.1995 г. Ползването на сградата от жалбоподателя се установява и от представената
по делото кореспонденция, в която заявява необходимостта да използва третия
етаж и апартамента на мансардния етаж, които са останали на ДЛС „Широка поляна“
съгласно посочената заповед от 1996 г. и иска същите да му бъдат предоставени безвъзмездно
за управление по реда на чл. 15, ал. 1 ЗДС. В тази връзка е неоснователно
изложеното в писмената защита на жалбоподателя твърдение, че на СУ „Св. Климент
Охридски“ не му е предоставено право на управление върху имота. От
доказателства безспорно се установява, че ползва имота още от 1990 г., извършил
е реконструкция и надстрояване, подал е декларация по чл. 17, ал 1 ЗМДТ в
качеството си на ползвател, т.е. данъчно задължено лице и го е завел в счетоводните
си регистри през 2001 г. и го води до датата на изготвянето на ССче. Ползването
на имота към периода на задълженията за ТБО се установява и от приложения към
жалбата до горестоящия административен орган протокол № 13/11.07.2018 г. от
проведено заседание на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“, на което
е взето решение да се инициира процедура по чл. 17 ЗДС, правото на управление
да бъде отнето поради отпаднала нужда от имота, за което е изпратено и писмо до
областния управител на област Пазарджик. За целите на задълженията по ЗМДТ
правото на управление на държавен имот и правото на ползване по смисъла на Закона
за собствеността са ограничени вещни права - носителят им има право да ползва
вещта съобразно нейното предназначение и да получава добиви от нея. С оглед
изложеното данъчно задължено лице е ползвателят, на когото имотът е предоставен
за управление и в чийто баланс той е вписан. Правото на управление на държавна
недвижима собственост, което се предоставя на държавни юридически лица и на
държавни органи е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. ТБО е вид вземане, което се дължи за реално предоставени услуги, които е
доказано, че в случая са предоставени. Следователно СУ „Св. Климент Охридски“ е
задължено лице за ТБО за 2018 г. и 2019 г. за процесния имот, т. к. в неговия
баланс е вписана сградата в м. „Широка поляна“ и на него по надлежния ред е
предоставено управлението му.
С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 100025-1/17.03.2022 г. на главен
експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак, потвърден с Решение
№ 1/25.05.2022 г. на ръководителя на „Звено местни приходи“, е издаден от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на
административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от основателно се явява
своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за
присъждане на разноски, поради което СУ „Св. Климент Охридски“ следва да бъде
осъден да заплати на Община Батак сумата от 1 300 лв., представляваща 300
лв. депозит за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022 г., платежно
нареждане и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СУ „Св. Климент Охридски“ срещу Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 100025-1/17.03.2022 г. на главен експерт
приходи при Звено „Местни приходи“, потвърден с Решение № 1/25.05.2022 г. на
ръководителя на „Звено за местни приходи“ при Община Батак.
ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, да заплати на Община
Батак, сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)