РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Велико Търново, 04.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 174 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр.
с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба, подадена
от Д.Л.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 32-185429/ 17.06.2022 г. на
директора на ТД „Митница - Бургас“. С обжалваното решение е определена нова
митническа стойност на стоката поставена под режим допускане за свободно
обращение по митническа декларация с MRN 21BG001009007619R1/ 27.05.2021 г. –
катастрофирал употребяван автомобил марка „Volkswagen“, модел „Tiguan“, шаси №
3VV2B7AX5KM025193, определени са допълнително дължими държавни вземания за мито
в размер на 1 482,30 лв. и за ДДС в размер на 3 261,07 лв., Д.Л.Д. е задължена
да внесе тези вземания в посочен срок и е уведомена, че след изтичането му се
дължи лихва за забава и задълженията подлежат на принудително изпълнение. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на решението поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Намира,
че поначало претенциите относно попълването на документите за поставяне на
стоката под съответния митнически режим, следва да бъдат насочени към
упълномощеното от нея за тази цел лице, като освен това намира тези претенции
за неоснователни. Счита фактическите
констатации на митническия орган, вкл. тези, че не се касае за внос на
катастрофирал автомобил, за необосновани. В тази връзка сочи, че към момента на
издаване на обжалвания акт проверката на митническите служители е извършена
единствено чрез сравнение на произволна информация от интернет страница за
офертни цени на автомобили и снимков материал, които не отговарят на
изискванията на ГПК и ез гаранции за достоверността на публикуваната
информация. Относно допълнително представените и приети в хода на настоящото
производство документи развива доводи, че те създадени след издаването на
обжалвания акт и представени на значително по-късен етап, не са доказани авторството
и верността на съдържанието им, и е възможно последното да е манипулирано.
Счита, че фактурата е достатъчно доказателство за сключения договор, тъй като
обективира всички условия по сделката, вкл. продажната цена на автомобила.
Излага подробни доводи за причината част от първоначално преведената сума да
бъде върната от продавача, вкл. че става въпрос за продажба на повреден
автомобил. Намира за неправилно определена
и новата митническа стойност на процесната стока, отново изцяло базирана на
коментираните данни от интернет. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното решение. В хода на делото оспорващото лице, чрез пълномощниците си,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в писмена защита.
Претендира за присъждане на разноски за производствата при първоначалното и
повторното разглеждане на делото, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата, директорът на
Териториална дирекция „Митница – Бургас“, чрез пълномощника си гл. ***П.,
оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, развити в хода на устните
състезания и в писмено становище, представено при първоначалното разглеждане на
делото, на което се позовава. Счита оспореното решение за валидно, формално и
процесуално законосъобразно. По същество намира за обосновани възникналите
съмнения относно посочената в митническата декларация митническа стойност на
внесения автомобил, като в тази връзка се позовава на представените при настоящото
разглеждане на делото документи от американските митнически власти. С тези
доводи моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно Наредбата за правната помощ. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 27.05.2021 г. в Митническо бюро /МБ/ -
Сливен, Д.Л.Д. чрез упълномощен представител „Киси“ ЕООД, е регистрирала
Митническа декларация № 21BG001009007619R1, с
която е поставена под режим „допускане за свободно обращение“ стока -
употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка „Фолксваген Тигуан“,
места – 5, товароносимост – 2 024, първа регистрация – 01.01.2019 г., цвят
– бял, работен обем – 2 500 куб. см, мощност 190, двигател номер – не се
чете, шаси № 3VV2B7AX5KM025193, с декларирана митническа стойност в размер на
3 900,00 USD, левова равностойност от 6 352,75 лв. /л. 19 - л. 22 от
делото/. Изпращач на стоката,
деклариран в Е.Д. 3/1 „Износител-име“ е „Глобал
ауто ексанге“ ЛЛС,
гр. Лонгууд, САЩ. Към декларацията са били приложени Фактура
№ 3443/ 17.03.2021 г. издадена от „Global auto exchange“ LLС, САЩ,
Товарителница № 0813/04/21 L2 от
18.05.2021 г. и ЧМР № 2248Т900904/ 25.05.2021 г., /л. 77 – л. 80/, и Сертификат
за спасено превозно средство № 31840821/ 23.02.2021 година.
Във връзка с
изготвен Доклад № 32-208102/ 30.06.2021 г. за обобщен анализ на данните в
митнически декларации за допускане на свободно обращение на автомобили внос от
САЩ и Канада, от миитнически органи е извършена проверка на такива декларации,
вкл. на декларацията подадена от Д.Л.Д.. Със Заповед № ВД-1000-451/ 06.07.2021
г. на директор на ТД „Южна морска“ /сега с наименование ТД „Митница – Бургас“/,
на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наредено извършването на последващ
контрол на митническите декларации за автомобили, изпратени от САЩ и Канада,
приети в периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 година. Съгласно приложени извадки
от интернет, датирани от 03.07.2021 г. /л. 66 – л. 71/, по отношение на Д. е
предприет преглед на електронна страница www.autoauctions.io. Установена е
информация за автомобил марка „Фолксваген Тигуан“, с идентичен номер на шаси
като процесния. Публикуваната в сайта продажна цена за този автомобил е 12 600
USD. Разликата между така обявената в интернет цена и тази,
посочена в декларирацията при вноса, е породила съмнение у проверяващите, и с
Писмо № 32-259931/ 13.08.2021 г. /л. 63 и л. 64 от адм. д. № 563 от 2022 г. на
АСВТ/, от вносителя са изискани допълнителна информация и доказателства относно
деклариранта цена, извършените плащания към доставчика и разходите, включени в
данъчната основа. В отговор Д. е представила писмени обяснения и доказателства
– посочените по-горе фактура и митническа декларация, и платежно нареждане от
05.03.2021 г. на стойност 13 828 USD. В придружаващото документите писмо е посочила,
че сумата е била предназначена за закупуването на два нови автомобила, но
внесеният автомобил е един и катастрофирал, при което и поради започналата
проверка, продавачът „Global auto exchange“ LLС е върнал остатъка от сумата по
банкова сметка. *** информацията, съдържаща се на ел. страница
https://autoauctions.io, митническите
органи са приели за достоверна продажната цена на автомобила, посочена в
цитирания сайт. До Д.Д. е било изпратено Съобщение № 32-8913/ 11.01.2022 г., с
което е информирана, че предстои издаване на решение на директора на ТД
„Митница – Бургас“ за определяне на нов размер на митническата стойност на
внесения автомобил /л. 48 – л. 53 от адм.д. № 563 от 2022 г. на АСВТ/. В
отговор същата е представила писмено становище с подробно изложени възражения,
като е приложила документ от ОББ за трансакция, извършена на 01.09.2021 г. от
„Global auto exchange“ LLС, САЩ към Д.Л.Д., трансферирана сумата от
16 170,66 BGN с основание „връщане на
депозит за тигуан“ /л. 45 и отново на л. 13 от посоченото дело на АСВТ/. Със
Заповед № ЗТД-1000-265/ 15.04.2022 г. на директора на ТД „Митница – Бургас“ е
определена комисия, срок и обхват за извършване на проверка. Възраженията са
били приети за неоснователни и с Докладна записка № 32-161991/ 18.05.2022 г.,
митнически инспектор в МБ - Сливен е направил предложение до директора на ТД
„Митница – Бургас“ да издаде решение за определяне на нов размер на
митническата стойност и съответно – на нов размер на дължимите вземания.
Компетентният орган е приел за недоказано, че процесният
автомобил е употребяван и катастрофирал, възприел е продажната цена в размер на 12 600 USD, като най-ниската установена
действително платена цена за автомобила при продажбата му за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и че същата следва да послужи
за определянето на неговата митническа стойност. Последвало е издаването на
Решение № 32-185429/ 17.06.2022 г. на директора на ТД „Митница - Бургас“, с което
при възприемане
на декларираните транспортни разходи в размер на 400 USD /651,56 лв./, на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, б. „д)“ „i)“ от МКС, митническата
стойност на автомобила е определена на 21 175,83 лева. Съответно на
основание чл. 77, § 1, б. „а)“ и § 2, чл. 85, § 1 от МКС /Регламент (ЕС) № 952
от 2013 г./, чл. 16 ал. 1 и ч 55, ал. 1 от ЗДДС, е изчислен размер на дължимото мито – 2 480,97 лв., данъчна
основа по ЗДДС – 23 293,41 лв., данък – 4 658,68 лева. В резултат са
определени допълнителни задължения за внасяне от Д.Л.Д. /след приспадане на
вече платените/: за вносно мито – 1 482,30 лв., за ДДС – 3 261,07
лв., ведно с лихви за забава. Решението е връчено на Д. по пощата на 04.07.2022
г. /л. 32/, жалбата срещу него е подадена чрез куриер на 18.07.2022 г. до
Административен съд – Бургас, където е оставена без разглеждане и делото е
изпратено по подсъдност в Административен съд – Велико Търново. При
първоначалното разглеждане на делото от ответника е представена административната
преписка, посочените по-горе заповеди на директора на ТД „Южна морска“ и на
директора на ТД „Митница – Бургас“, Доклад № 32-208102/ 30.06.2021 г., както и
документи в превод на български - разпечатката от сайта www.autoauctions.io., фактурата от „Global auto exchange“
LLС, товарителницата от 18.05.2021 г. и сертификата за спасено превозно
средство от 23.02.2021 година. От жалбоподателката извън доказателства,
съдържащи се в административната преписка, е представено Свидетелство за
регистрация от 03.08.2021 г. на процесния автомобил, част I.
С Решение № 364/ 16.11.2022 г. по адм. дело № 563/ 2022 г. на АСВТ е било отменено Решение № 32-185429/ 17.06.2022 г. на директора на ТД „Митница - Бургас“. С Решение № 2847/ 20.03.2023 г. по адм. дело № 878/ 2023 г. на ВАС е отменено Решение № 364/ 16.11.2022 г. по адм. дело № 563/ 2022 г. на АСВТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на представените от ответника нови писмени доказателства в касационната фаза на производството. При повторното разглеждане на делото от жалбоподателя са представени нови писмени доказателства – копие на писмо с рег. № 32-377080/ 03.11.2022 г. на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ /л. 5 от адм. дело № 878 от 2023 г. на ВАС/, с което в ТД „Митница Бургас“ е изпратен отговор от Служба за митническа и гранична защита на САЩ до Министерство на финансите, Агенция „Митници“, обективиран в писмо с вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г. по описа на Агенция „Митници“ и приложена към него Електронна информация за износ, вътрешен номер на трансакцията ***, във вид на разпечатка от АИДА /на чужд езика и в превод на български, л. 100 - л. 103 от делото/. От жалбаподателката са оспорени автентичността на последните два документа и вярността на съдържанието на електронната информация за износ, като съобразно указаното разпределение на доказателствената тежест, по искане на същата е назначена компютърно-техническа експертиза, с поставени задачи. Съгласно заключението на същата, писмо с вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г. на Агенция „Митници“ не представлява документ, подписан с електронен подпис, при което няма как да отговаря на изискванията на ЗЕДЕУУ. Същият е получен във вид на документ в PDF формат със саморъчен подпис, изследването на който, вкл. на възможно манипулиране, не е от компетентността на компютърен специалист. Електронната информация за износ, вътрешен номер на трансакцията ***, също е в PDF формат, файлът е генериран от Служба за митническа и гранична защита на САЩ и представлява приложение към посоченото писмо. Създаден е /последно е променен/ на 19.09.2022 г. и също не е подписан с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд, от лице с правен интерес, в рамките на
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид горното жалбата
се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 101, § 1 от
Регламент № 952/ 2013 г., чл. 19б, ал. 1, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗМ, чл. 54 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност. Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа изложение
на фактическите и правните основания за постановяването му. Като основание за
извършване на промяна в митническата стойност на внесената стока лек автомобил
е посочено, че декларираната стойност на същия е значително по-ниска от стойността съгласно разпечатката
от сайта www.autoauctions.io, като са изложени фактическите
установявания и правните съображения, въз основа на които административният
орган е стигнал до тези изводи.
При издаването
на оспорения акт формално е спазена процедурата за последващ контрол на декларирането,
извършен на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чрез проверка на точността и
пълнотата на информацията в МД № 21BG001009007619R1 и придружаващите документи. Независимо от това настоящият състав
намира, че при издаването на оспореното решение от административния орган е
допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, доколкото не са обсъдени и взети
предвид всички относими към случая факти, в нарушение на принципа на истинност,
въведен с разпоредбата на чл. 7 от АПК.
Митническата
стойност на стоката, определена за митнически цели в лева, подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоката пред компетентното
митническо учреждение /чл. 66, ал. 1 от ЗМ, чл. 15, § 2 от МКС / и служи за
база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения - чл. 70 МКС чл. 128, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за
изпълнение 2015/2447). С чл. 48 от Регламент № 952/2013 г. (МКС), в
правомощията на митническите органи е въведено извършването на последваш
контрол върху пълнотата и точността на декларираните данни, на което
кореспондира задължението на лицата, участващи в извършване на митнически
формалности, да предоставят на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказват цялото необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент №
952/2013 година/.
Този вид проверка е извърена и в разглеждания случай, като мотивите на
административния орган да не приеме
декларираната от Д.Д. митническа
стойност на процесния автомобил са, че
определената по реда на чл. 70 от МКС митническа стойност /посочена в митническата декларация/, е невярна.
Такава възможност е легално предоставена на митническите органи с норманта на
чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 г., при наличието на
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, като за целта
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да
отхвърлят декларираната цена. Цитираната правна уредба цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности. Ако преценят, че
стойността на стоката не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС /на
база декларираните даннни и съответните придружаващи документи/, митническите
органи следва да приложат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от
същия регламент, в тяхната последователност, както и евентуално резервният
метод по чл. 74, § 3 от регламента.
В случая за да
не приеме за меродавна декларираната митническа стойност, ответникът се е
позовал на данните, отразени в разпечатката от интернет сайта https://autoauctions.iо,
като допълнително в подкрепа на тезата си е представил посочените по-горе писмо
с вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г. на Агенция „Митници“ и приложена към него
Електронна информация за износ. Същевременно той е определил нова митническа
стойност на автомобила също по данните от посочения сайт, като е посочил, че
това е най-ниската установена действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
съответно следва да послужи за определянето на митническата стойност съгласно
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.
При така
цитираната мотивировка на обжалваното решение, заявеният спор се свежда до два
основни въпроса: 1. налице ли са основания, които да обосноват съмненията на
администрацията в достоверността на декларираната стойност на стоката,
съответно да не се приеме тази митническа стойност и 2. правилен ли е начинът
на определяне на действителната митническа стойност на автомобила, без да се
използват вторичните методи за определяне на действителната стойност на вноса,
съгласно чл. 74 от МКС.
На първо място
следва да се посочи, че съгласно чл. 70, § 1 от МКС, митническата стойност е
договорната стойност на стоките, която в случая е отразена в представените от Д.
Д.фактура за продажба и придружаващи вноса документи, доказващи закупуването на
процесния автомобил, и е надлежно декларирана пред митническите органи. В хода
на съдебното производство истинността на тези документи не е оспорена от
административния орган, макар същият да е приел, че са налице основания за
отхвърляне на декларираната митническа стойност. Същевременно, за да обоснове
извода си, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е 12 600,00 USD, а не посочената във
фактурата и митническата декларация – 3 900,00
USD самата администрация се позовава на данни от разпечатка в интернет сайт. В
случая обаче публикацията на обяви и оферти в интернет не е официален
документ по смисъла на чл. 179
от ГПК и не се ползва с някаква обвързваща доказателствена сила. Нещо
повече, не е ясно кой е генерирал информацията във въпросния сайт, каква е
степента на нейната достоверност, точна, пълна и актуална ли е тя, а и данните
от този сайт са били приобщени към преписката само на чужд език, като едва след
издаване на спорното решение, са представени пв превод на български.
По-същественото е, че материалът на цитирания сайт има характер на обща
информация и не е годен да обоснове или да бъде използван като единствена основа
за вземане на решения без консултация с първични, по-точни и по-пълни източници
на информация. Отделно от това, в сайта няма информация за закупуването на
въпросния автомобил именно от Д.Л.Д., обратно - в него се съдържат сведения, че
автомобилът е продаден в Пенсилвания, САЩ. Сделката, отразена в сайта, не е с
продавач „Global auto exchange“ LLС, а със засрахователна компания /вероятно
посочената в сертификата за спасено превозно средство на л. 135 от предходното
дело на АСВТ/. Този факт не се отрича от административния орган и липсва
твърдение от негова страна в сайта да фигурира сключването на сделка с
участието на Д. в качеството ѝ на купувач, а данните от сайта и
останалите налични в делото документи сочат за неколкократната продажба на
автомобила преди процесната сделка между „Global auto exchange“ LLС и
жалбоподателката. Отделно, съгласно данните от сайта, двигателят на ППС –
предмет на аукциона е работел с газ, докато съгласно СРМПС на автомобила на Д.,
същият е с бензинов двигател. Както е отбелязал и митническият орган, по
снимковия материал в сайта не се установяват поражения по автомобила след
катастрофа, самото описание в сайта, а и в сертификата за спасено превозно
средство, е на ППС, което макар и с механична пореда, е в движение, с изправни
двигател и система за управление /л. 129, л. 130 и л. 135 от адм. д. № 563 от
2022 г. на АСВТ/, индикация за последното е и разликата между данните за
изминати километри към датата на издаването на сертификата /23.02.2021 г./ и
тази на търга /според сайта/. Същевременно съгласно митническата декларация, на
територията на Съюза е внесен катастрофирал автомобил, като следва да се
отбележи и че има разлика и в данните от документацията относно годината на
първа регистрация на автомобила /2018 г. или 2019 година/. Коментираните
по-горе несъответствия в определени данни между отделните документи,
придружаващи МД и тези от ползвания от митническите органи сайт, сочат
най-малко на небрежно отношение при попълването на тези данни, което поставя
под съмнение тяхната достоверност, вкл. относно посочената в сайта продажна
цена. По-същественото обаче е, че сделката извършена в Уест Мифлин,
Пенсилвания, между неизвестна застрахователна компания и неизвестен купувач и
отразена в електронния сайта, не може да бъде пряко обвързана с продажбата
извършена от „Global auto exchange“ LLС, гр. Лонгууд, Флорида, към Д.Л. П..
Дори да бъде направена такава обвързаност, логиката на цитираните по-горе данни
сочи, че ако въобще става въпрос за един и същ автомобил, след продабжата от
03.03.2021 г., отразена в сайта и закупуването му от жалбоподателката на дата
17.03.2023 г., този автомобил е продължил да сменя собственици, като не е
изключено да е претърпял и допълнителна авария, правеща го негоден за движение.
При това положение, дори да се приеме, че предметът на двете сделки е едно и
също МПС, продажната цена отразена в интернет сайта не може да се възприеме за
меродавна и ли дори за ориентираща по отношение на последващата сделка между
„Global auto exchange“ LLС и жалбоподателката.
По отношение на
допълнително представените от ответника писмо с вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г.
на Агенция „Митници“ и придружаващата го Електронна информация за износ следва
да се отбележи на първо място, че и двата документа са създадени повече от три
месеца след издаването на оспореното решение /писмото е получено в МФ на
20.10.2022 г., а съгласно заключението на СТЕ, приложената към него електронна
информация, е създадена на 19.09.2022 година/. Поради това същите поначало не
биха могли да служат като обосноваващи фактически констатации, а от там и
правни изводи на административния орган, при неговото произнасяне. От друга
страна и двата документа не представляват електронни документи по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ /чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета/, съответно по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК, нито електронен образ на хартиен документ, заверен от ответника по реда на
чл. 183, ал. 2 от ГПК. При това положение въпросните документи, като
неотговарящи на изискванията на цитираните текстове от ГПК, дори само на
формално основание не могат да бъдат ценени като годни доказателства по делото.
За пълнота и предвид заявеното от жалбоподателката оспорване на същите, следва
да се отбележи, че не се обори автентичността на писмо вх. № 32-359976/
21.10.2022 г. на АМ, представено единствено във вид на документ в PDF формат,
доколкото установяване на авторството на такъв документ не е в компетентността
на компютърно-техническа експертиза. Същевременно не бе установено авторството
на електронната информация за износ – приложение към посоченото писмо, а от там
и достоверност на съдържанието на този
документ, доколкото не е установвено кой е неговият фактически съставител. На последно
място, съгласно изрично отбелязаното в писмо вх. № 32-359976/ 21.10.2022
г. на АМ, данните в Електронната информация за износ се декларират от самия
износител, без да подлежат на допълнителна проверка, кооето допълнително
разколебава тяхната достоверност. Илюстрация за последното е, че посочената
продажна цена на процесния автомобил в Електронната информация за износ не
отговаря на данните от издадената от „Global auto exchange“ LLС фактура, нито
на преведената от Д.Д. сума по платежното нареждане от 05.03.2021 г. /13 828
USD/.
При така
изложеното относно представените от митническата администрация доказателства,
настоящият състав намира, че те не установяват някакви достоверни данни относно
митническа стойност на внесения автомобил, различна от тази, посочена във
фактурата на „Global auto exchange“ LLС. Посочената фактура съдържа
необходимите реквизити вкл. индивидуализиране предмета на продажбата,
стойността на стоката и отделно разходите за транспорт, като такива формиращи
стойност по чл. 71 от Регламент №952/2013 година. В тази връзка следва да се
отбележи и че ответникът не е взел предвид твърденията на вносителя, че
процесният автомобил е катастрофирал, вкл. не е упражнил правомощията си по чл.
188, б. „в“ от МКС, да извърши проверка за действителното състояние на МПС. В
нарушение на чл. 84а, ал. 3 от ЗМ, ответникът не е обсъдил и обясненията на
жалбоподателката относно цената на закупения автомобил, нито представеното пред
него банково извлечение на „ОББ“ АД, доказващо че от дружеството продавач в
патримониума на Д.Д. е възстановена сума в размер на 16 170,66 BGN, съответстваща на доларовата
равностойност между първоначално преведената сума и фактурираната цена на
стоката. Вярно е, че въпросната трансакция е извършена на 01.09.2021 г., т.е.
повече от 5 месеца след продажбата, но този факт намира своето логично
обяснение в твърдяната рекламация от страна на продавача, а в банковото
извлечение на от „Global auto exchange“
LLС, САЩ към Д.Л.Д., трансферирана сумата от 16 170,66 BGN с основание „връщане на депозит за
тигуан“. Намиращите се при задълженото лице доказателства за придобиването и
стойността на автомобила са били своевременно представени в хода на
административното производство и не се оспорват от митническите органи, като
същевременно при определянето на задъженията на жалбоподателката не е взета
предвид договорената стойност на стоката и е прието, че е възникнало основание
за отхвърляне на декларираната митническа стойност.
Предвид горното,
съдът намира изводите на административния орган, че декларираната от
жалбоподателката договорна стойност на внесения автомобил не е действителната
такава, за необосновани. Както се посочи, съгласно чл. 70, § 1 от МКС,
митническата стойност е договорната стойност на стоките, като платена или
подлежаща на плащане цена, а в случая съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност, не са надлежно аргументирани от
администрацията, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.
Съгласно възприетото от съдебна практика, вкл. в решения на ВАС, в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията във всеки конкретен случай, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. В аналогичен смисъл са и решенията на СЕО/СЕС, като съгласно Решение
от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, при прилагането на чл. 140, §1 от
Регламент за изпълнение № 2015/2447, за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а съгласно решение на СЕС
по дело С-291/15, основателността на съмненията следва да е подкрепена с данни
за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. В случая по
изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че такива данни не са
налице, поради което митническите органи незаконосъобразно са предприели
процедура по определяне на различна от декларираната митническа стойност на
стоката, в противоречие с разпоредбите на чл. 70, § 1 от МКС и § 140 от Регламент
за изпълнение № 2015/2447.
На второ място,
както вече се посочи, съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност
не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на
внасяните стоки се извършва при последователно прилагане на методите по чл. 74,
§ 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС,
когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял II на регламента. Съобразно цитираната уредба, регламентираните методи са в
отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез
прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност, като изключение, чрез възможност за размяна на
поредността е предвидено само при прилагането на методите по чл. 74, § 2, букви
в) и г) от МКС, и то единствано по искане на декларатора. В този смисъл, наред
с основателността на съмненията относно декларираната митническа стойност, в
тежест на органа е да докаже и приложимостта на избрания метод при определянето
на нова такава.
В конкретния
случай, след като е приел, че декларираната от Д.Д. митническа стойност на
внесения автомобил не е действителната такава, ответникът не е приложил цитираните изисквания на
общностното право, за определяне на тази стойност при използване на някой от
изброените разумни способи. Без да посочва правното основание за определяне на
новата митническа стойност на стоката, с решението си директорът на ТД „Митница
Бургас“ просто е подменил посочената във фактурата договорна стойност с
нова такава, съобразно обсъдената по-горе информация от интернет сайт за
продажба на автомобили - 12 600,00
USD. Отбелязване, че това е „най-ниската установена действително платена цена
за автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза“, без да са налице данни за изследвани на други сделки с
идентични или сходни стоки, и без да е извършено позоваване на разпоредбите на
чл. 141 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, респ. на чл. 74, § 2, букви а)
и б) от МКС, като единствено е отбелязал, че следва да се възприеме стойността
на декларираните транспортни
разходи в размер на 400 USD
/651,56 лв./, на
основание чл. 70 и чл. 71, § 1, б. „д)“ „i)“ от МКС. Предвид
цитираното съдържание на оспорения акт настоящият състав намира, че при
определянето на митническата стойност на процесния автомобила не са спазени и
посочените по-горе императивни изисквания на чл. 74 от МКС, което е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Поради
неправилно определена нова митническа стойност на внесения от Д.Д. лек
автомобил, която е основа за определяне размера на дължимите при вноса
митнически задължения и ДДС, начислените с обжалвания акт допълнителни публични
държавни вземания, също са незаконосъобразно определени. Същите подлежат на
отмяна, ведно със съпътстващите ги волеизявления на административния орган за
определяне на срок за внасянето им и последващо начисляваване на лихви за
забава, доколкото последните се явават лишени от основание.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТД „Митница -
Бургас“ е издадено при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено в неговата цялост.
При този изход
на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. С оглед
направеното в последното съдебно заседание искане и на основание чл. 143, ал. 1
и чл. 226, ал. 3 от АПК, на жалбоподателката следва да следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, вкл. тези в пред касационната инстанция. Съобразно наличните в
делото доказателства същите са в общ размер на 2 310,00 лв., от които:
държавна такса 10,00 лв.; възнаграждение за *** – 400,00 лв.; адвокатски
възнаграждения за един адвокат при първоначалното разглеждане на делото –
400,00 лв. /договор за правна защита и съдействие на л. 102 от адм. дело № 563
от 2022 г. на АСВТ/, за представителство пред ВАС – 700,00 лв. /договор на л.
34 от адм. д. № 878 от 2023 г. на ВАС/ и за настоящото произвадство – 800,00
лв. /договор на л. 99 – гръб/. Неоснователно е направеното от ответника
възражени за прекомерност на заплатените от жалбоподателката адвокатски
възнаграждения. Съобразно материалния интерес по делото, възнагражденията при
първоначалното му разглеждане е в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. /приложимата реакция/, в производството пред
касационната инстанция е под размера по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1
от същата наредба /в приложимата редакция/, а при повторното разглеждане на
делото надвишава незначително този размер /с 25,63 лв./, при което не се явява
прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по
жалба на Д.Л.Д. с ЕГН **********, адрес ***, Решение № 32-185429/ 17.06.2022 г.
на директора на ТД „Митница - Бургас“.
Осъжда Агенция Митници с административен адрес гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“ № 47, да заплати на Д.Л.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, разноски в размер на
2 310,00 /две хиляди триста и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателката да се извърши и чрез пъломощника й по делото ***
М.И. от ВТАК, на посочения служебен адрес: ***.
Административен съдия :