Решение по дело №85/2020 на Районен съд - Раднево

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  86                                      12.08.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и осми юли                                                                               2020 година

В публично заседание в следния състав:          

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 85 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ.

Производството е образувано по искова молба на А.А.Б., подадена чрез пълномощниците адв. С. и адв. М., срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, с която се предявява иск с правно основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ. Ищцата твърди, че с трудов договор от 26.08.1991 г. и допълнително споразумение от 01.11.2018 г. била назначена на работа в „Рудник Трояново-север“ клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД на длъжност „оператор на пулт за управление и свръзка“. Твърди, че на работодателят ѝ в качеството на застраховащ сключил договор за застраховка с ответното дружество, за покриване на рисковете „Злополука и заболяване“ с период на покритие на полицата от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., при застрахователна сума от 8000 лв. за всяко застраховано лице, а при инвалидизация в размер на процента върху застрахователната сума. Твърди, че в срока на застрахователно покритие на 17.08.2018 г. ищцата била диагностицирана с онкологично заболяване „Карцином на дясна млечна жлеза“, претърпяла операция за отстраняване на злокачественото образувание в хирургично отделение при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ АД, гр. Пловдив, а след едноседмичен възстановителен престой била изписана и продължила лечението си в домашни условия. Твърди, че от този момент излезнала в отпуск по болест, за което били издадени болнични листи от ЛКК, като последват още 3 болнични листа за по 30 дни в периода от 04.09.2018 г. до 04.12.2018 г., процедурата била повторена през месец март 2019 г., а през месец май 2019 г. е насочена към ТЕЛК, който категоризира състоянието на ищцата като „Трайно намалена трудоспособност – 80 %“, което се равнявало на сумата от 6400 лв. като обезщетение по полицата. Твърди, че на 16.03.2019 г. ищцата поканила ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение в размер на 6400 лв., но получила категоричен отказ с мотиви, че застрахователят не носи отговорност за заболяване, настъпило преди датата на сключване на договора. Твърди, че в полицата няма условие при „Трайно намалена трудоспособност“ заболяването да е възникнало и диагностицирано за пръв път в срока на договора. Твърди, че застрахователят неправомерно не ѝ е изплатил застрахователното обезщетение. Поради това иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6400 лв. застрахователно обезщетение. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, чрез юрисконсулт У., в който не оспорва обстоятелствата, че ищцата е имала качеството на застраховано лице по процесната застрахователна полица № 171020400001. Твърди, че на 30.04.2019 г. ищцата предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, към която били приложение 7 броя болнични листи за 210 дни временна неработоспособност за периода от 03.09.2018 г. до 31.03.2019 г. и други документи. Твърди, че ищцата не била посочила какво точно обезщетение претендирала, но от приложените документи било видно, че се претендира застрахователно обезщетение за временна неработоспособност, част от които били извън срока на застрахователно покрие на полицата. Твърди, че бил постановен отказ на 16.05.2019 г., тъй като от приложената медицинска документация било видно, че заболяването датира от преди 2 години, тоест предхождал сключването на полицата, на основание т.11.3 от общите условия, която посочвала, че застрахователят не носи отговорност за рискове, настъпили при или вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания или техните рецидиви. Твърди, че били уведомени, че ищцата била освидетелствана с трайна неработоспособност едва след получаване на исковата молба, като в този смисъл не били дали повод за завеждане на делото, тъй като и пред застрахователя била предявена претенция само за заплащане на временна неработоспособност. Твърди, че от исковата молба и приложените доказателства не ставало ясно какво обезщетение се претендира, нито кога то било настъпило, което е пречка за установяване дали е настъпило застрахователното събитие по време на действие на полицата. Твърди, че съгласно чл.4 от специалните условия на застраховката плащането се извършвало в рамките на срока на застраховката. Твърди, че ищцата била освидетелствана на 10.05.2019 г., близо 5 месеца след изтичане на полицата, като датата на инвалидизация била 10.05.2019 г., а експертното решение влезнало в сила на 06.06.2019 г., поради което същата е настъпила извън срока на договора и такова обезщетение не се дължи по процесната полица. Твърди, че съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение на ищцата като минимално предвидено е 300 лв., до който размер следвало да се намали същото, ако се представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от ищцата. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С обявения за окончателен с протоколно определение от 28.07.2020 г. проект на доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявявени за признати и ненуждаещи се от доказване всички факти, посочени в исковата молба досежно сключения между „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за „Живот – злополука и заболяване“ за 2017-2018 г. и групова застрахователна полица № 171020400001/01.01.2017 г. с период на покритие 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., с трудов договор от 26.08.1991 г. и допълнително споразумение от 01.11.2018 г. ищцата е била назначена на работа в „Рудник Трояново-север“ клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД на длъжност „оператор на пулт за управление и свръзка“. Със същия обявен за окончателен проект на доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: по главния иск с оглед посочените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в периода на застрахователно покрие е настъпило претендираното застрахователно събитие – трайно намалена работоспособност в размер на 80 %, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения за настъпило заболяване преди сключване на полицата и възраженията си за недължимост на застрахователно обезщетение за риска „трайно намалена работоспособност“.

В разпоредбата на чл. 441, ал. 1 КЗ е уредена възможността за сключване на тъй наречената групова застраховка. Разпоредбата посочва, че с един договор за застраховка „Живот“ (групова застраховка) застраховащият може да застрахова две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество. Съгласно ал. 2 на чл. 441 КЗ в случаите, когато работодател сключва групова застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на застраховката.

С отделеното като признато обстоятелство е видно, че е сключен между „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за „Живот – злополука и заболяване“ за 2017-2018 г. и групова застрахователна полица № 171020400001/01.01.2017 г., който има белезите на типична групова застраховка по смисъла на чл. 441, ал. 1 във вр. ал. 2 КЗ. Съгласно посоченото в груповата застрахователна полица /л.21-23/ същата е започнала да действа от 01.01.2017 г. за 24 месеца, т.е. до 31.12.2018 г., поради което периодът на покритие на полицата е от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. По делото са приети като писмени доказателства и общите условия на застраховка „Злополука и заболяване“ /л.24-28/.

В застрахователната полица /л.21-23/ е уговорено какви да са покритите рискове – един от тях е „Трайно намалена работоспособност в следствие на битова злополука и общо заболяване“, като предвиденото застрахователно обезщетение е в размер на 8000 лв., а при този покрит риск е в размер на процент от застрахователната сума, равен на процента загуба на работоспособност. В груповата полица е посочено, че застраховани лица са работниците и служителите на застраховащия „Мини Марица изток“ ЕАД /чл. 441, ал. 2 КЗ/. Макар и представени по делото доказателства, отделен е като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата е застраховано лице по полицата, тъй като ищцата е служител на застраховащия „Мини Марица-изток“ ЕАД, поради което съгласно чл. 441, ал. 2 КЗ се явява застраховано лице и се ползва от правата по застраховката.

Съгласно чл. 448, ал. 7 КЗ при настъпване на застрахователно събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето, което има право да получи застрахователната сума. Тъй като ищцата е правоимащо лице, то тя се явява лице, което има право да предяви пряк иск срещу застрахователя, както е в случая.

С претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.04.2019 г. /л.46/ ищцата А.Б. е предявила пред ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по груповата застраховка. В претенцията не е посочено какво обезщетение се претендира, нито е отбелязано какви доказателства са приложени към него. От представените от ответното дружество документи е видно, че към заявлението са били приложени: 1. писмо с банковата сметка на ищцата от 19.04.2019 г. /л.47/; 2. лична амбулаторна карта на ищцата /л.48-55/; 3. удостоверение от „Мини Марица-изток“ ЕАД от 17.04.2019 г., че ищцата работи в дружеството /л.56/; 4. епикриза от „Клиника Гръдна хирургия – отделение по хирургия на гърда от „УМБАЛ по Онкология“ ЕАД /л.57-58/, в която е посочено, че ищцата е диагностицирана с онкологично заболяване на гърдата и ѝ е проведено оперативно лечение, като е издаден болничен за 40 дни от 21.01.2019 г.; 5. решение на обща клинична онкологична комисия от 20.02.2019 г. /л.59-60/, в което е посочено констатиран тумор на дясна млечна жлеза, с дата на диагнозата 20.02.2019 г., и е отбелязано „начално лечение“ с химиотерапия, лъчелечение и ендокринна терапия; 6. Болничен лист /л.61/ за отпуск в периода от 03.09.2018 г. до 02.10.2018 г. за 30 дни; 7. Болничен лист /л.62/ за отпуск в периода от 03.10.2018 г. до 01.11.2018 г. за 30 дни; 8. Болничен лист /л.63/ за отпуск в периода от 02.11.2018 г. до 01.12.2018 г. за 30 дни; 9. Болничен лист /л.64/ за отпуск в периода от 02.12.2018 г. до 31.12.2018 г. за 30 дни; 10. Болничен лист /л.65/ за отпуск в периода от 01.01.2019 г. до 30.01.2019 г. за 30 дни; 11. Болничен лист /л.66/ за отпуск в периода от 21.01.2019 г. до 01.03.2019 г. за 40 дни; 12. Болничен лист /л.67/ за отпуск в периода от 02.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за 30 дни.  

В отговор на претенцията си ищцата е получила писмо от ответното дружество от 16.05.2019 г. /л.16/, с което е уведомена, че няма основания да ѝ се изплати застрахователно обезщетение по полицата, тъй като съгласно т.11.3 от общите условия по договора застрахователят не носи отговорност за рискове, настъпили при или вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви, а тъй като нейното заболяване датира от края на 2016 г., то е налице изключен риск.

По делото е прието като писмено доказателство експертно решение № 1570 от 10.05.2019 г. /л.14-15/, с което на ищцата А.Б. са признати 80 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизация 10.05.2019 г. за срок от 2 години. Посочена е в експертното решение водеща диагноза Горен външен квадрант на млечната жлеза, общо заболяване: състояние след десностранна мастектомия по повод Са Т4Н1Мо, състояние след ХТ. В приетата по делото епикриза от „Клиника Гръдна хирургия – отделение по хирургия на гърда от „УМБАЛ по Онкология“ ЕАД /л.57-58/, в която е посочено, че ищцата е диагностицирана с онкологично заболяване на гърдата и ѝ е проведено оперативно лечение чрез „секторална резекция с гефрир“ и „последваща мастектомия по Пейти с находка: тумор с диаметър 3-4 см. с инфилтрация на кожата“.

Ищцата е предявила претенцията си на 30.04.2019 г., но пък е видно от представеното писмо от ответника до ищеца от 16.05.2019 г., че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение не е базиран на непредставяне на нужната документация от ищцата, а на наличието на изключен риск, от което следва извод, че на ищцата не е изисквана допълнителна документация във връзка с претенцията ѝ за заплащане на застрахователно обезщетение, т.е. такава е била представена с искането ѝ, от която е направен от ответното дружество изводът за наличие на изключен риск.

Следва да се даде отговор на въпроса дали настъпилото застрахователно събитие попада в кръга на изключени рискове, предвиден в т.11.3 от общите условия.

В разпоредбите на чл. 449, ал. 1 КЗ и чл. 460, ал. 1 КЗ са посочени от законодателя основания, при които застрахователят по застраховка „Живот“ или „Злополука“ може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Съответно в разпоредбите на чл. 449, ал. 2 КЗ и чл. 460, ал. 2 КЗ законодателят е разширил този кръг на основанията до други, които се предвиждат в договора, в това число и в общите условия, като са приложими при изпълнение на законовите предпоставки /за който въпрос по делото няма спор между страните/.

В клаузата на т.11.3 от общите условия /л.24/ е уговорено, че застрахователят не носи отговорност за рискове, настъпили при или вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви. Тази клауза цели да ограничи поетия от застрахователя риск до тези събития, които настъпват по време на действие на застрахователния договор и които събития нямат връзка с предшестващо или хронично заболяване, както и техните рецидиви, т.е. рискът трябва да е възникнал по време на действие на полицата, а не да се дължи на предхождащ датата на действие на договора факт, който е част от сложен фактически състав, продължил и завършил по време на действие на полицата.

Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът – чл. 362 КЗ, задължава кандидатът за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. В този смисъл е и унифицираната съдебна практика – решение № 224 от 20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, 1-во т.о. Настъпването на застрахователно събитие, което има връзка и се дължи на риск, настъпил при или вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви, и представляващо изключен риск, следва да се докаже от застрахователя. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 448, ал. 8 КЗ - ако в договора е предвидено, че застрахователят може да откаже плащане или да извърши плащане в намален размер, когато са налице болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние на увреждането или последиците от него, следващи застрахователното събитие, застрахователят трябва да докаже основанието за отказа или намаленото плащане. От самата разпоредба на чл. 448, ал. 8 КЗ следва еднозначен извод, че клаузата на т.11.3 от общите условия не се явява неравноправна /за което съдът следи служебно/, след като самият законодател е предвидил като условие за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение наличието на болести, телесни увреждания и последици от тях, които са оказали влияние на увреждането или последиците от него.

От приетата по делото епикриза /л.17-18/ е видно, че в същата е посочено заболяването да датира от 2 години, когато ищцата опипала формация на дясна млечна жлеза, потърсила лекарска помощ, а след преглед и кор биопсия, комисия провела 6 курса ПХТ и постъпила за оперативно доуточняване и лечение. Констатацията в епикризата, която е изготвена в края на месец януари 2019 г., води до извод, че началото на заболяването датира най-рано от края на януари 2017 г., което в рамките на срока на застрахователно покритие по полицата /01.01.2017 г. до 31.12.2018 г./. Няма данни за сигурна констатация на заболяването, а е видно и от цялата медицинска документация, че ищцата е била в активно лечение на заболяването си чак от 03.09.2018 г., от когато е била в болнични на домашно амбулаторно лечение в периода от 03.09.2018 г. до 21.01.2019 г., на която последна дата 21.01.2019 г. ищцата е постъпила в „Клиника Гръдна хирургия – отделение по хирургия на гърда от „УМБАЛ по Онкология“ ЕАД /л.57-58/ и е изписана на 30.01.2019 г. след проведено оперативно лечение на 22.01.2019 г., след което са и издадени болнични листи за периода от 21.01.2019 г. до 31.03.2019 г. С последващо решение на ТЕЛК от 10.05.2019 г. на ищцата е определен процентът трайно намалена работоспособност от 80 % за срок от 2 години, с дата на инвалидизация от 10.05.2019 г. Независимо от това, тъй като началото на констатацията на заболяването не датира преди срока на застрахователно покритие, то възражението на ответното дружество в тази насока е неоснователно, а именно ответникът носи тежестта да докаже наличието на този твърдян от него факт. Поради това съдът намира за недоказано възражението на ответника за наличие на изключен риск по смисъла на т.11.3 от общите условия.

Принципно следва да се посочи, че не всяко заболяване се развива и приключва в рамките на кратки времеви интервал. Видно е от медицинската документация, че заболяването на ищцата е започнало в интензивен стадий от септември 2018 г. и се е развивало бурно, като в началото на 2019 г. се е наложила оперативна интервенция, която е довела до последваща инвалидизация на ищцата с решение на ТЕЛК. В т.58.3 е посочено, че застрахователят не носи отговорност и не изплаща застрахователни суми за усложнения, настъпили след изтичане на една година от датата на застрахователното събитие. По аргумент за обратното основание следва извод, че настъпили усложнения в рамките на 1 година от застрахователното събитие се покриват от застрахователя. В случая е видно, че първия болничен лист датира от 03.09.2018 г., като оперативното лечение е проведено на 22.01.2019 г., а инвалидизацията на 10.05.2019 г., тоест в рамките на 8 месеца, поради което цялото проведено лечение при амбулаторни и стационарни условия, включително и инвалидизацията, която винаги последва заболяването, са се развили в срок, който е по-малък от 1 година от датата на застрахователното събитие, поради което ответното дружество отговаря за този регрес на заболяването от временна неработоспособност до трайно намалена работоспособност. Тъй като в случая се касае и за настъпила трайно намалена работоспособност, следва да се посочи, че съгласно т.55.2 от общите условия задължението на застрахователя да изплати суми в случай на неработоспособност се поражда, когато трайната загуба на работоспособност е настъпила най-късно до една година от датата на застрахователното събитие и е в причинна връзка с него. В случая се посочи, че срокът е по-малък от 1 година, а е видно от цялата медицинска документация, че лекуването е било по повод на едно и също заболяване на ищцата, тоест настъпилата трайно намалена работоспособност е в пряка причинна връзка с единственото заболяване на ищцата, от което е лекувана.

Действително към датата на претенцията на ищцата не е било издадено ЕР на ТЕЛК, като единствено са представени болнични листи за временна неработоспособност. Обаче както се посочи по-горе ответникът отказва изплащане на застрахователно обезщетение по други съображения – наличие на изключен риск, което не се установи. Видно е, че отговорът на ответното дружество не е постановен в 15-дневния срок по т.66 от общите условия, като същото така се констатира, че отказът е постановен след издаване на ЕР на ТЕЛК. Не се установява и ответното дружество да е изисквало допълнителна медицинска документация във връзка с заведената преписка за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което не е достигнал до верни изводи за наличието на покрит по застраховката риск, който подлежи на обезщетяване по полицата.

С оглед на горното застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователно покритие по договора и в рамките на 1 година от застрахователното събитие /т.55.2 от общите условия/ – трайно намалена работоспособност в размер на 80 % от общо заболяване, което е покрит риск по застраховката /таблицата в груповата застрахователна полица/. От тук следва извод, че за настъпилата трайно намалена работоспособност в размер на 80 % от общо заболяване застрахованото лице А.Б. следва да получи по договора застрахователно обезщетение в размер на процент от застрахователната сума от 8000 лв., или сумата от 6400 лв. /80% от 8000 лв./. Не се е стигнало до представяне на допълнителна медицинска документация на ответното дружество поради постановения отказ за изплащане с аргумент за наличие на изключен риск. Това обаче не изключва принципната дължимост на обезщетението в установения от съда размер.

Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен в пълния претендиран размер и ще следва да се уважи в цялост.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в размер на 256 лв. платена държавна такса /л.37/ и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 18.09.2019 г. /л.30/.

По повод наведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отбележи, че минималното адвокатско възнаграждение по делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 650 лв. /580 лв. плюс 5% от 1400 лв./. Ищцата е заплатила такова в размер на 1000 лв., което е с 350 лв. повече от минималното такова, или в размер на около 50% повече от минималното адвокатско възнаграждение. Действително, делото не разкрива никаква правна и фактическа сложност от типичните дела за застраховки от този вид, което съдът намира, че налага намаляване на адвокатското възнаграждение до минималното такова по наредбата.

Поради това на ищцата ще се присъдят разноски за производството в размер на 906 лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 83А, да заплати на А.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ сумата от 6400 лв. (шест хиляди и четиристотин лева), представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „трайно намалена работоспособност от общо заболяване“, дължимо по групова застрахователна полица № 171020400001 от 30.12.2016 г., сключена между „Мини Марица – изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД /с настоящото наименование „Застрахователно компания България Иншурънс“ АД/.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно компания България Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 83А, да заплати на А.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в общ размер на 906 лв. (деветстотин и шест лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: