О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IХ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 3936 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба, депозирана
от В.С., в качеството й на пълномощник на освидетелстваното лице Н.Л.Г., против
решение от 15.08.2017 г. постановено по ЧНД № 8075/2017 г. по описа на СРС, НО,
13- ти състав, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане, като недопустимо,
искането на защитника за заплащане на разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи, че решението,
в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата
отмяна от въззивния съд.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено следното:
Във връзка с депозираното искане и след
запознаване с материалите по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че е
сезирана с частна жалба по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, вр. с чл. 341,
ал.2 от НПК, против решение от 15.08.2017 г. постановено по ЧНД № 8075/2017 г.
по описа на СРС, в частта, касаеща произнасянето на Софийски районен съд
относно разноските по делото.
Производството по ЧНД № 8075/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 13- ти състав е образувано по искане на Софийска
районна прокуратура за настаняване на лицето Н.Л.Г. за задължително лечение на
основание чл.157, вр. чл.156, ал.1, пр.1, вр. чл.155 от Закон за здравето. С решение
от 15.08.2017 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на СРП
за настаняване на Н.Г. на принудително лечение на основание чл.155 от ЗЗдр,
като видно от мотивната част на решението същият е приел, че не са налице
обстоятелствата, визирани в закона, за настаняване на освидетелстваното лице за
задължително лечение, доколкото същото не страда от психично заболяване. С
решението си съдът е оставил и без разглеждане искането на защитника на
освидетелстваното лице за присъждане на направените по делото разноски, като недопустимо,
считайки че в производството са субсидиарно приложими разпоредбите на чл.189,
чл.190 от НПК вр. чл.165, ал.1 от ЗЗдр, които не предвиждат възможност за
присъждане на разноски в полза на освидетелстваната и заплащането им от
държавата. Посочено е, че направените разноски от държавата за възнаграждение
за вещо лице в производството остават в нейна тежест, но същото не предполага
от своя страна и възстановяване от държавата в полза на освидетелстваното лице
на сторените от последното разноски за адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че
депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Безспорно се установява в
производството, че освидетелстваното лице Н.Л.Г. е направила разноски за
възнаграждение на адвокат, като за представляването й в производството е
ангажирала договорна защита, видно и от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от адв. В.С., с договорена стойност в размер на 150,00
лева.
Съгласно нормата на чл. 165 от Закон за
здравето, препращаща към разпоредбите на НПК, първостепенният съд правилно и
законосъобразно е приел, че в случая следва да намерят субсидиарно приложение
разпоредбите на чл.189 и чл.190 от НПК, относно възлагането на направените по
делото разноски. В действителност, когато подсъдимият бъде признат за невиновен
или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ
характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В случая обаче процесното
производство няма характер на такова от общ или от частен характер, каквито са
визирани в разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, а и освидетелстваното лице,
чието задължително лечение е поискано от СРП, няма качеството на подсъдим. Софийска
районна прокуратура не е пострадало лице по смисъла на чл. 84 от НПК и не се
явява частен тъжител за да се счита, че производството е образувано по нейна
тъжба. Прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК в
производства по ЗЗдр, какъвто е конкретният случай, произтича от факта, че
както по дела от общ характер, така и по делата за настаняване на принудително
лечение по Закон за здравето, съответната прокуратура действа от името на държавата.
Именно и като представител на държавата същата не дължи разноски, в случаите когато
бъде отказано принудително лечение на лицето или производството по отношение на
него бъде прекратено. Когато освидетелстваното лице е представлявано от служебен
защитник, на последния се дължи възнаграждение от НБПП и изплатеното
възнаграждение не се възстановява от лицето, за което е отказано принудително
лечение или е прекратено образуваното производство. Когато обаче лицето се
представлява от договорен защитник, както е в процесния случай, направените за
тази договорна защита разноски за адвокат остават за сметка на представляваното
- освидетелствано лице.
Въз основа на изложеното този съдебен
състав е на мнение, че депозираната
частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба,
депозирана от В.С., в качеството й на пълномощник на освидетелстваното лице Н.Л.Г.,
против решение от 15.08.2017 г. постановено по ЧНД № 8075/2017 г. по описа на
СРС, НО, 13- ти състав, в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.