РЕШЕНИЕ
№
гр.Добрич,16.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на четиринадесети октомври през
2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №137 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2680/13.11.2019г. „Венитекс“ЕООД гр.К., ***, представлявано от управителя Т.Л.
Ц., решение №111/14.10.2019г. по
гр.д.№271/2017г. на Тервелски районен съд, в частта, в която търговското
дружество е осъдено да заплати на ЕТ“***-А.Б.“,с
ЕИК-***,със седалище и адрес на
управление гр.К.,***,представлявано от А.Г.Б. с ЕГН-********, на основание чл.
59 ал. 1
от ЗЗД сумата от 10789,42/десет хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и
42 ст. / лева, от които - 8408,03
лева – заплатени от ищеца
задължения направени от ответната страна в качеството и на наемател
по договор за наем от 03.01.2007 година , към
„ Е.ОН- България Продажби” с ЕИК ********* установени по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
84/31.07.2009 година , издадена по ч. гр. Дело № 187/ 2009 година по описа на Каварненски районен съд
- представляваща главница за консумирана и не заплатена ел. енергия, за периода от
месец март 2007 година до месец май 2009
година,за абонат с клиентски № ***, обект -0741012- *** , гр. К. , мораторна
лихва върху главницата в размер на 1716,78 лева , представляваща сбора от мораторната лихва на не заплатените фактури
за ел. енергия от 11.04.2007 година
до 16.06.2009 година , както и
сумата 664,61 лева – сторени съдебно деловодни разноски, ведно с разноски по
делото съразмерно уважения размер на иска - сумата от 432,00 лева, представляваща част
от внесената по делото държавна такса .
Въззивникът намира решението за недопустимо, неправилно поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Аргументира
се с твърдения за недопустимост на иска като повторно заведен при наличие на
постановено на същото основание друго решение, влязло в законна сила. По иск на
„Венитекс“ЕООД срещу едноличния търговец за невърнат
заем било образувано гр.д.№69/2012гна КРС, решението по което било обжалвано и
постановено решение на ДОС, с което първоинстанционното
решение било частично отменено и искът отхвърлен за сумата , с която е
извършено извънсъдебно прихващане. По този начин, чрез уважено от съда възражение на едноличния търговец за
прихващане, били погасени дължими наемни вноски и консумирана ел.енергия по
договора за наем между страните. Недопустимо било уважаването на иск на извъндоговорно основание по чл.59 от ЗЗД при наличие на иск
по чл.232, ал.2 от ЗЗД тъй като се касаело за разноски във връзка с ползване на
наета вещ. Съдът не разгледал възражението му за прихващане с вземането,
съдебно установено по гр.д.№69/2012г.на КРС.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е
подаден от насрещната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК /решението връчено на 05.11.2019г., жалбата е депозирана на
13.11.2018г./при съобразяване с изискванията на чл.260-261 от ГПК след
проведена процедура по чл.262 от ГПК относно внасяне на държавна такса.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
С искова молба вх.№3984/23.09.2013г., уточнена
с молба вх.№5213/17.12.2013г., молба вх.№52/07.01.2014г., молба
вх.№4042/23.12.2014г./всички по регистъра на РС-К., пред когото първоначално по
тях е образувано гр.д.№669/2013г., изпратено по реда на чл.23, ал.3 от ГПК на Тервелски районен съд и образувано гр.д.№271/2017г./,
уточнена в хода на настоящото производство с молба вх.№1877/11.03.2020г., са предявени
обективно съединени искове от ЕТ „***-А.Б.”***, представляван от А.Г.Б., срещу
„Венитекс” ЕООД-гр.К., за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца-ЕТ сумата от общо 15 000 лева, включваща
заплатени от ЕТ по множество фактури задължения /главници от общо
8408.03лева и лихви от общо 1716.78лева/, както и разноски от 664.61лева
по гр.д.№268/2009г. на КРС, в полза на „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна, за изразходена от
дружеството-ответник ел.енергия в обект-недвижим имот в гр.К. /***/, отдаден
под наем на последния от ищеца по силата на договор от 03.01.2007 г., както и
разноски по изп.д.№2012************ на ЧСИ Л.Т. за
принудително събиране на тези вземания на взискателя
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна.
Твърденията в исковата молба са за съществувало
между страните наемно правоотношение с времетраене от 03.01.2007г. до
13.07.2009г. по силата договор за наем с нотариална заверка на подписите с
рег.№2966/20.06.2007г. на нотариус с рег.№*** на НК, за имот, находящ се в гр.К., представляващ ***, находящ
се в парцел *** в кв.І по РП на гр.К.; за постигнато с договора/чл.6, ал.2/
съгласие разноските по консумираната ел.енергия да са за сметка на
наемателя-ответника „Венитекс“ЕООД. Изложени са и
твърдения за проведено исково производство от „Е.ОН-България Продажби“АД срещу
настоящия ищец- ЕТ по гр.д.№296/2009г.на
КРС за сумата от 10 230.32лева, представляваща сбора от сумите по 44бр.фактури
за консумирана ел.енергия за отдадения под наем обект, в резултат на което бил
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №2012************ на
ЧСИ №*** Л. Т., по което дело ищецът заплатил сумата от 15 000лева, включваща
сумите по изпълнителния лист по гр.д.№296/2009г., лихви, разноски по
изпълнителното дело. Заявено е искане за осъждане на ответника за сумата от 15
00лева на основание чл.59 от ЗЗД, с която сума ответникът се обогатил.
С
последващата уточняваща молба вх.№52/07.01.2014г. по
реда на чл.129, ал.2 от ГПК са посочени 40 номера на фактури с дата на
издаване, падеж на задължението по всяка, главно задължение и лихва, с
твърдения същите да формират претенция на „Е.ОН-България Продажби“АД по
гр.д.№269/2009г.на КРС, по което бил осъден да плати 8 408.03лева главница,
1716.78лева лихва за забава, както и разноски по делото от 664.61лева.
Подновено е искането за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000лева,
представляваща сбор от сумите по изпълнителния лист, издаден по
гр.д.№269/2009г. на КРС и таксите по изпълнителното дело, с която сума
ответника се обогатил неоснователно.
Същото искане се поддържа и с
уточняваща молба вх.№4042/23.12.2014г., като се уточнява, че в периода на
действие на договора за наем ответникът не е заплащал изразходената и отчетена
ел.енергия, така както повелявали разпоредбите на договора за наем, в резултат
на което и в следствие на факта, че е собственик на имота и на партидата на
обекта, „Е.ОН-България Продажби“АД го е
осъдило по реда на заповедното производство за сумата от 15 000лева, която
заплатил без да е ползвал обекта и да е консумирал ел.енергия, с която сума
ответникът неоснователно се обогатил. В хода на гр.д.№296/2009г. ищецът
установил и, че в периода на ползване ответникът подал изрична молба за промяна
на адреса за получаване на фактурите за ел.енергия и поискал разсрочване на плащането
и
За пореден път ищецът квалифицира
исковете си като такива за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД и с
молбата с вх.№1877/11.03.2020г. при излагане на обстоятелства, че в рамките на
производството по гр.д.№296/2009г. на КРС е бил осъден да заплати в полза на „Е.ОН-България
Продажби“АД цената на ел.енергията, консумирана в периода м.март 2007г.-м.май
2009г./с посочване на всяко фактурирано и изпълнено от него периодично
задължение за плащане стойността на потребена
ел.енергия/ в отдадения
под наем на ответника недвижим имот в гр.К. /***/, а именно главница от общо
8 408.03лева, мораторни лихви от общо
1716.78лева, както и разноски по делото от 664.61лева. По образуваното
изп.д.№2012****** на ЧСИ №*** Л. Т. заплатил сумата
от 15 000лева, включваща сумите по изпълнителния лист по гр.д.№296/2009г.,
разноски, лихви и предвидените суми по изпълнителното производство. Така
заплатил по принудителен път ел.енергията консумирана от ответника за периода
на ползване на имота, отдаден под наем, в добавка заплатил и лихвите и
разноските по изпълнителното дело. С погасяването на това задължение,
генерирано от ответника и увеличено със сумите за лихви и разноски по съдебните
производства, възникнала възможността да потърси правата си по чл.59 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска, с доводи за ненадлежното му предявяване- неясни
обстоятелства за кой период са посочените задължения, кои са посочените
44бр.фактури за консумирана ел.енергия, как е изчислен размерът на претенцията,
дали изобщо сумата е изплатена на енергоснабдителното
дружество, за недопустимост на иск по чл.59 от ЗЗД, тъй като ищецът можел да
предяви иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД. Вземането на ищеца за разходите във връзка
с ползването на имота било и погасено по
давност с изтичането на повече от 3 години от сочената в исковата молба дата на
прекратяване на договора. Излага и, че в миналото между страните действително
имало сключен договор за наем, но ответното дружество не било титуляр на
партидата и поради това липсвало основание дружеството да превежда разходите за
ел.енергия. Ищецът в качеството си на наемодател не изпълнявал съществените си
задължения по договора, вкл.не предал сградата в срок и при условията съгласно договора, отказвал
да издава фактури по договора. Въпреки това дружеството му заплатило всичко,
което дължало по договора. С влязло в сила определение по ч.гр.д.№305/2009г. на
КРС било отхвърлено искането на ищеца за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу дружеството за суми, представляващи наемна цена по договора за
наем с мотиви на съда, че договорът за наем не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, тъй като изискуемостта на вземането за наем е поставена в
зависимост от изпълнението на насрещното задължение на наемодателя да предаде с
приемо-предавателен протокол владението на имота,
изпълнението на което не е доказано с официален или изходящ от
дружеството-длъжник документ. В отговор на уточнителната
молба е заявил възражение за прихващане със сумата от 2500лева, платена от
дружеството на „Е.ОН България Продажби“АД за погасяване на минали задължения на
ищеца и с оглед предстоящото заемане на наетото помещение, както и с
непогасеното му вземане по договор за заем в размер на 20 000лева и лихви
за забава, за което било водено гр.д.№69/2012г.на КРС.
В отговор на уточнителната
молба вх.№4042/23.12.2014г. повторно се оспорва вземането на ищеца като
недопустимо и неоснователно, тъй като по ч.гр.д.№305/2009г. за издаване на
заповед за изпълнение за наемна цена КРС не е признал, че е предоставено
ползването на имота с оглед липсата на предаване на владението с приемо-предавателен протокол, фактурите не доказвали по
безспорен начин, че плащанията по тях се
отнасят за задължения за ел.енергия в наетия обект. Поддържат се исканията за
прихващане.
Изложените от ищеца обстоятелства за
сключен между него в качеството на наемодател и ответника в качеството на
наемател договор за наем от 03.01.2007г., ползването на наетия от ответника
обект за времето от сключване на договора до 13.07.2009г., липсата на плащане
от страна на ответника като наемател на консумираната от него в наетия обект
ел.енергия за част от периода на ползване /м.март 2007г.-м.май 2009г./,
заплащането и от ищеца в полза на енергоснабдителното
дружество по реда на принудителното изпълнение, след съдебно установяване на вземането,
ведно с лихви и съдебни разноски, сочат на осъдителен иск по чл. 79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 232, ал.2 предл.2 от ЗЗД - обезщетение за вреди/претърпяна
загуба/ от неизпълнени от наемателя по процесния
наемен договор задължения, а не по чл.59 от ЗЗД, както сам ищецът квалифицира
претенцията си и която квалификация е възприета от районния съд. Когато обаче съдът се е произнесъл
по заявените от ищеца обстоятелства
и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право,
то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщането му за
ново разглеждане, т.е. не се касае
за произнасяне по непредявен иск,
а за неправилно приложение на материалния
закон. Настоящият случай е такъв- съдът се е произнесъл по
заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма.
Не е спорно, установява се и, че на 03.01.2007 г. между страните е сключен
договор за наем/с нотариална заверка на подписите на договарящите/, по силата
на който ищеца-ЕТ предоставя на
наемателя- ответното дружество временното/за срок от 1 година/ и възмездно/при
наемна цена от 1200лева/ ползване на недвижим
имот, описан в договора като Масивна
едноетажна сграда – обект „ КОНФЕКЦИЯ „ със застроена площ от
307,00 кв.м. , построено върху дворно
място , представляващо парцел *** в квартал 1 / първи/ по плана на гр. К..
С клаузата на чл. 6,
ал.2 от договора за наем е уговорено между страните, че разходите , свързани с
обикновеното ползване на имота/такси за електроенергия, вода, телефон и др./,
както и разходите за обикновени текущи ремонти и повреди, които са следствие на
обикновеното потребление, са за сметка на наемателя. Изводът, че имотът
фактически е предоставен за ползуване и се е ползвал
от ответника, се налага от липсата на оспорване на този факт/позоваването на
мотивите, с които е отказано издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д№305/2009г.КРС не е равнозначно на твърдение, че дружеството е било
лишено от възможността да реализира правата си по договора за наем тъй като имотът
не му е бил фактически предаден за временно ползване/, данните, съдържащи се в представеното от
самия ответник преводно нареждане от 30 юли 2007г.за плащане от самия ответник
на сумата от 2500лева в полза на „Е.ОН България Продажби“АД/сега „Енерго-Про
Продажби” АД / за имот с кл.№***, което според
твърденията му е извършил за погасяване
на минали задължения на ищеца и с оглед заемането на наетото помещение, данните
от представените от ищеца заявление и искане от ответника до „Енерго-Про
Продажби” АД за разсрочване на задълженията за обект „***“с кл.№ ***, двете от 21.03.2008г. Ответникът по иска не твърди, нито доказва, да е изпълнил задължението си по чл.
233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и да е върнал наетия имот на
ищеца след изтичане на едногодишния срок
на договора. Не е и оспорено, че ползването на
недвижимия имот от страна на ответното дружество е продължило до 13.07.2009 г., в който смисъл е и представената
от ищеца-ЕТ, неоспорена от ответника, двустранно подписана разписка за
предаване на ключовете от имота, при което следва да се приеме, че договорът е
прекратил действието си на посочената дата. Следователно, безспорно е
установено по делото, че страните са обвързани от наемно правоотношение за процесния обект през визирания в исковата молба период.
Не е налице спор и по факта, че обекта е енергоснабден. Установява се и, че между ищеца-ЕТ като потребител на ел.енергия за същия обект с кл.№ ***и „Енерго-Про Продажби” АД е разрешен с влязло в
сила на 02.03.2012г. решение по гр.д.№296/2009г.на КРС спор, възникнал от облигационно правоотношение по доставката и
ползването на електроенергия, като е уважен предявеният по реда на чл.415 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби” АД положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №84/31.02.2009г. по ч.гр.д.№187/2009г. на КРС,
в размер на сумата от 8 408.03лева, представляваща главница за консумирана
и незаплатена ел.енергия за периода
м.март 2007г.-м.май 2009г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 1 716.78лева за периода 11.04.2007г.-16.06.2009г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -31.07.2009г., съдебно-деловодни разноски от 664.61лева. На
09.03.2012г. срещу едноличния търговец е издаден и изпълнителен лист за същите
вземания. По данни от представената покана за доброволно изпълнение
изх.№23457/18.07.2012г. по описа на ЧСИ №*** Л. Т., въз основа на този
изпълнителен лист, за принудително
събиране на вземането на „Енерго-Про Продажби” АД е образувано изп.д.№2012****** на ЧСИ №*** Л. Т.. На 17.09.2012г. е изготвена сметка от ЧСИ по чл.79 от ЗЧСИ за
дължими такси и допълнителни разноски от задълженото лице –едноличния търговец
на обща стойност 1330лева, внесени от последния на същата дата в касата на ЧСИ,
за което е издадена от съдебния изпълнител представената по делото квитанция към приходен касов ордер №772/17.-9.2012г.
За погасяване на вземането на взискателя/енергийното
дружество/, на 18.09.2012г. едноличният търговец е внесъл и сумата от
13 670.35лева, за което е представена вносна бележка от същата дата.
Общият размер на вземането по изпълнителния лист/изключая
лихвите за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ възлиза на сумата от 10 789.42лева. Не е установено
основанието за плащане на горницата до 13 670.35лева. Вероятно е погасено
задължение в размер на присъдената върху главницата от 8 408.03лева законна
лихва за периода от 31.07.2009г. до датата на плащане 18.09.2012г., която изчислена
с електронен лихвен калкулатор възлиза на сумата от 2762.93лева. То не е и от
значение, тъй като предметът на въззивното
производство се очертава от обема на търсената съдебна защита във въззивната жалба- относно уважената част на иска за сумата
от 10 789.42лева, сбор от сумите по изпълнителния лист от 8408.03лева главно задължение,
формирано от цената на доставената в наетия обект ел.енергия за периода м.март
2007г.-м.май 2009г, лихви 1716.78лева, съдебни разноски 664.61лева. В
останалата част, за горницата до претендираните
15 000лева искът е отхвърлен и решението не е обжалвано от единствено
имащия интерес от това ищец-ЕТ, т.е. висящността на
спора в тази част/за горницата от 10 789.42лева до 15 000лева/ е
преустановена.
При така установеното се налага
извода, че при напускане на наетия имот ответникът-наемател е оставил неплатени
задължения към „Енерго-Про Продажби” АД /неплатена цена на ел.енергия/ за
периода м.март 2007г.- м.май 2009г. в общ размер от 8408,03
лева. Съгласно клаузата на чл. 6 от
договора за наем именно наемателят се задължава да заплаща в срок текущите
разходи за ел.енергия в наетия обект. По делото няма доказателства ответникът -
наемател да е заплатили стойността на електрическа енергия за периода м.март
2007г.-м.май 2009г. за наетия имот на ищеца или на енергийното дружество -доставчик или да е погасил това свое задължение чрез друг погасителен способ-чрез
прихващане с насрещното му вземане по съществувало между същите страни заемно
правоотношение, доводи в който смисъл се излагат. С решение по в.т.д.№158/2014г.
на ДОС претенцията на „Венитекс“ЕООД за сумата от 20 000лева
неизпълнено главно задължение от ЕТ по
договор за заем, е уважена частично за сумата от 5 707.70лева поради
погасяване на вземането му в останалата част чрез извънсъдебно прихващане на
дължимият от дружеството наем до м.ноември 2008г., а не с дължимата за процесния период цена за ел.енергия. Представеното платежно
нареждане от 30 юли 2007г./през времетраене на наемния договор/ удостоверява
извършено от ответното дружество в полза на „Е.ОН България Продажби“АД плащане
на сумата от 2500лева за ел. енергия за клиентски №***, без посочване на
отчетния период, за който се дължи съответната стойност, но сам ответникът
твърди това плащане да е извършено за погасяване на минали/преди сключване на
наемния договор/ задължения на ищеца към енергийното дружество, а не в
изпълнение на задължението му за текущите разходи за ел.енергия. Задължението на наемателя
за плащане на текущите разходи за ел.енергия в наетия обект за времето от
м.март 2007г.до м.май 2009г., чийто размер е удостоверен и с представените
фактури, е изпълнено от наемодателя. Вземането на наемодателя в така
установения размер произтича от правото му да претендира обезщетение за
претърпени поради неизпълнение от страна на наемателя на негово договорно
задължение имуществени вреди /чл. 82 от ЗЗД/, настъпили в правната сфера на
кредитора под формата на претърпяна загуба. Претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на
кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението
и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било
изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. В случая претърпяната загуба
от наемодателя-кредитор като пряка вреда вследствие неизпълнението се изразява
именно в размер на сумата от общо 10 789.42лева.
Обезщетението за претърпяна загуба по чл. 79, ал. 1, във
връзка с чл. 232, ал.2 предл.2 от ЗЗД е обезщетение за неизпълнен договор, поради което се погасява с изтичане на
тригодишната давност по чл. 111, б. "б, пр. 1 от ЗЗД. Давността тече от
момента когато вземането е станало изискуемо/чл.114, ал.1 от ЗЗД/. Вземането за
обезщетение за вреди/деликтни или договорни/ става
изискуемо от момента, в който се осъществят всички елементи от правопораждащия фактически състав. Същият се счита
осъществен не по-рано от настъпване на самите вреди, тъй като без вреда няма и
имуществена отговорност. Момента на настъпване на вредата е момента на
ефективно намаляване на имуществения актив на ищеца /обременяването на
имуществената му сфера със задължение за плащане на каквато и да е сума , не
означава, че тя непременно реално ще намалее/, което в случая е момента на
плащане на сумата от 10 789.42лева - датата 18.09.2012г., с оглед на което
предявеният на 23.09.2013г. иск за обезщетение не се явява погасен по давност.
Установява се по несъмнен начин наличието
на изискуемо вземане на ответника срещу ищеца за сумата от 5 707.70лева
незаплатена главница по договор за заем от 26.06.2006г. и за сумата от
1 309.56лева дължима възнаградителна лихва върху
същата главница, съдебно признато с влязло в сила на 30.05.2016г. решение по
в.т.д.№158/2014г. на ДОС , с което е отменено решението по гр.д.№69/2012г.на
КРС. Не са ангажирани доказателства от ищеца за изпълнение на същото решение. Възражението
за прихващане е основателно и следва да
се уважи, като двете вземания се погасяват до размера на по-малкото, като в
случая по-малък размер има съдебно установеното вземане на ответника –
7017.26лева/като сбор от главно и акцесорно вземане/.
В този смисъл искът следва да се отхвърли в частта на сумата от 7017.26лева ,
тъй като вземането на ищеца е погасено чрез извършено съдебно прихващане със същата
сума, респ. за разликата от 7017.26лева до
10 789.42лева следва да се уважи. Липсва основание за прихващане на вземане на
ответника за сумата от 2500лева. Плащане на такава сума е удостоверено с
представеното платежно нареждане от 30 юли 2007г./през времетраене на наемния
договор/ като извършено от ответното дружество в полза на „Е.ОН България
Продажби“АД за погасяване на задължения за ел. енергия за клиентски №***, но не
са ангажирани доказателства, че плащането е извършено за погасяване на минали/преди
сключване на наемния договор/ задължения на ищеца към енергийното дружество,
т.е. вземането да е безспорно установено не само по размер, но
и по основание.
Въз основа на
изложеното, поради достигане до различни от първата инстанция правни изводи, въззивният съд намира, че решението на първата инстанция
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго съобразно установеното.
Искът е неоснователен за разликата от 7017.26лева до присъдените 10 789.42лева,
т.е за сумата от 3 772.16лева.
Тъй като и двете
страни претендират разноски, съдът дължи преизчисляването им вкл. за първа
инстанция съобразно крайния резултат по спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Съдът изчислява дължимите разноски, както следва: за първата инстанция на
ищеца-ЕТ, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 159.89лева държавна
такса/няма доказателства за други разходи/, а за въззивна
инстанция в размер на 209.77лева адвокатско възнаграждение, каквото
възнаграждение в размер на 600лева ,видно от представения договор за правна
помощ, е изплатено на пълномощника в брой /ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/; в
полза на ответника-ЕООД за първа инстанция разноски не се следват, тъй като не
е удостоверил реалното извършване на разходи за тази инстанция, а за въззивна инстанция му се следват разноски съобразно
постигнатия по жалбата му резултат в размер на 195.11лева държавна такса/няма
доказателства за други разходи/.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№111/14.10.2019г. по гр.д.№271/2017г. на Тервелски районен съд, в частта, в която „Венитекс“ЕООД гр.К., ***,
представлявано от управителя Т.Л. Ц., е осъдено да заплати на ЕТ“***-А.Б.“,с ЕИК-***,със седалище и
адрес на управление гр.К.,***, представлявано
от А.Г.Б. с ЕГН-********, на основание чл. 59
ал. 1 от ЗЗД сумата от
10789,42/десет хиляди седемстотин
осемдесет и девет лева и 42 ст. / лева,
от които - 8408,03 лева –
заплатени от ищеца задължения направени
от ответната страна в качеството и на
наемател по договор за наем от 03.01.2007 година , към
„ Е.ОН- България Продажби” с ЕИК ********* установени по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
84/31.07.2009 година , издадена по ч. гр. Дело № 187/ 2009 година по описа на Каварненски районен съд
- представляваща главница за консумирана и не заплатена ел. енергия, за периода от
месец март 2007 година до месец май 2009
година, за абонат с клиентски № ***, обект -0741012- *** , гр. К., мораторна
лихва върху главницата в размер на 1716,78 лева , представляваща сбора от мораторната лихва на не заплатените фактури
за ел. енергия от 11.04.2007 година
до 16.06.2009 година , както и
сумата 664,61 лева – сторени съдебно деловодни разноски, както и в частта на
осъждането за разноски по делото съразмерно уважения размер на иска - сумата от
432,00 лева, представляваща част от внесената по делото държавна такса, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Венитекс“ЕООД гр.К., ***, представлявано от управителя Т.Л.
Ц., да заплати на ЕТ“***-А.Б.“,с ЕИК-***,със
седалище и адрес на управление гр.К.,***,
представлявано от А.Г.Б. с ЕГН-********, сумата от 3 772.16лева обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договор за наем от 03.01.2007 г.,сключен
между страните, част от заплатената от наемодателя-ЕТ сума от
10 789.42лева, равняваща се на сбора от стойността на потребена
и незаплатена от наемателя-ЕООД електрическа енергия в имот „***“гр. К., за периода месец март 2007 година - месец май 2009 година в
размер на 8408,03 лева, мораторна лихва върху
главницата от 8408.03лева за периода от 11.04.2007 година до 16.06.2009 година в размер на 1716,78
лева, съдебно- деловодни разноски в размер 664,61 лева , като
ОТХВЪРЛЯ иска на
ЕТ“***-А.Б.“ срещу „Венитекс“ЕООД в частта за
разликата от 3 772.16лева до 10 789.42лева обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за наем от 03.01.2007 г.,сключен между страните, поради
погасяването му в тази част чрез прихващане на насрещното вземане на ответника,
съдебно установено с влязло в сила на 30.05.2016г. решение по в.т.д.№158/2014г.
на ДОС в общ размер от 7017.26лева /сбора от 5 707.70лева незаплатена главница
по договор за заем от 26.06.2006г. и за сумата от 1 309.56лева дължима възнаградителна лихва върху същата главница/.
ОСЪЖДА „Венитекс“ЕООД гр.К., ***, представлявано от управителя Т.Л.
Ц., да заплати на ЕТ“***-А.Б.“, с ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление гр.К.,
*** съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 159.89лева
държавна такса и за въззивна инстанция в размер на
209.77лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ“***-А.Б.“,с
ЕИК-***,със седалище и адрес на
управление гр.К.,***, да заплати на „Венитекс“ЕООД
гр.К., ***, представлявано от управителя Т.Л. Ц., съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 195.11лева държавна
такса.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.180 от ГЖПК в едномесечен
срок от връчването му на страните
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.