РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 18
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 333 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, б.„б“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
и чл. 15 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата).
Образувано
е по жалба от „Чар транс“ ЕООД, със седалище: гр. Мартен, област Русе,
представлявано от управителя на дружеството Ч.А.А., против Заповед № РД-01-300
от 08.04.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (ИА АА).
С
оспорената заповед е наредено прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на
Общността № 12601 за превоз на товари, издаден на 18.12.2014 г. на „Чар транс“
ЕООД; отнемане на заверените копия към Лиценз на Общността № 12601 и отписване
на моторните превозни средства към лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвПр.
Жалбоподателят
счита, че заповедта е незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита още, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и поради това, че същата е немотивирана, липсват
ясни и конкретни фактически основания за издаването й.
Претендира
съдът да отмени обжалваната заповед, както и да присъди направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските (л.38 от делото).
Ответникът
в производството - Изпълнителният директор на ИА АА, в писмени бележки с
приложени към тях писмени доказателства вх. № 2448 от 01.07.2019 г. по описа на
съда, депозирани чрез упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт Г.И.,
излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
по подробно изложени съображения. В зависимост от изхода на спора, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. (л. л. 25 – 31 от делото).
По фактите
Със
Заповед № РД-14-2845 от 21.11.2018 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ (ОО АА) – Русе, на основание чл. 107, ал. 1 и ал.
3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение първо, чл. 106, ал. 2, т. 5, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – спиране на дейността на транспортното предприятие
„Чар транс“ ЕООД, гр. Мартен, притежаващо Лиценз на Общността № 12601, за
извършване на международен обществен превоз на товари, до отстраняване на
несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три
месеца. Видно от мотивите за издаване на ЗППАМ от преписка № 30-13-25-7826 от
29.10.2018 г., транспортното предприятие не било представило в срок изискуемите
документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова
стабилност. По този начин превозвачът престанал да отговаря на изискванията за
финансова стабилност, уредени в Регламент № 1071/2009 г. на ЕП и на съвета от
21.10.2009 г. за установяване на общи правила, относно условията, които трябва
да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и на чл. 7,
ал. 2, т. 3 и ал.6 от ЗАвПр, като са цитирани съответните разпоредби. Със
същата заповед е наредено и отнемане на притежаваните от превозвача 4 броя
заверени копия към Лиценз на Общността № 12601. Видно от приложеното известие
за доставяне заповедта е съобщена на 10.12.2018
г. Няма данни и не се твърди заповедта да е обжалвана. (л. л. 14 – 16 от
преписката).
С Доклад рег. №
30-13-25-7826/3 от 14.03.2019 г. Началникът на ОО АА – Русе е уведомил
Изпълнителния директор на ИА АА за необходимостта от предприемане на процедура
по прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността № 12601 за
извършване на международен обществен автомобилен превоз на товари. В доклада е
посочено, че след извършена справка в база данни „Лицензи“ на ИА АА и след
изтичане на определения в ЗППАМ тримесечен срок, изтекъл на 10.03.2019 г., е
установено, че превозвачът не отговаря на законоустановените в чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАвПр изисквания. Поради това, че превозвачът не е изпълнил задължението
си, а именно да представи документи по чл. 6 от Наредба № 11/2002 г. на МТИТС, продължава
да не отговаря на изискванията за финансова стабилност, е предложено да започне
процедура по прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността №
12601. (л. л. 12 и 13 от преписката).
В този доклад се
съдържат данни за това, че въз основа на подадено Заявление за доказване на
финансова стабилност № 30-13-25-7826 от 29.10.2018 г. била извършена проверка и
било констатирано, че превозвачът има задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.
С цел доказване на последното
обстоятелство, съответно и че превозвачът е престанал да отговаря на
изискванията за финансова стабилност и е налице предпоставка за издаване на
оспорената заповед, към депозираните по делото от страна на ответника писмени
бележки са представени заверени
преписи от уведомително писмо от 29.10.2018 г., с което жалбоподателят е
уведомен за извършена в ОО АА – Русе справка за наличие или липса на задължения
по смисъла на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, от която било видно, че транспортното
предприятие не отговаря на изискванията за финансова стабилност по смисъла на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр, поради което му е даден 14-дневен срок, считано от
получаване на уведомителното писмо, да представи документ от ТД на НАП,
удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл.87, ал. 6 от ДОПК или
Разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на Глава
двадесет и втора от ДОПК; входни параметри на справка за наличие/липса на
задължения, от която се установявало, че към 12.11.2018 г. жалбоподателят има
задължения и декларация от 12.11.2018 г. от Ч.А.А., представляващ дружеството,
че към дата 12.11.2018г. превозвачът няма задължения към НАП (л. л. 28 – 31 от
преписката).
С
Писмо изх. № 30-13-25-7826/4 от 22.03.2019 г. Изпълнителният директор на ИА АА
на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 3 от АПК е уведомил
управителя на „Чар транс“ ЕООД, гр. Мартен за започване на производство за
прекратяване на правата, произтичащи от издаден лиценз на Общността. В писмото
е цитиран Доклад рег. № 30-13-25-7826/3 от 14.03.2019г. на Началника на ОО АА – Русе, както че след
извършена справка в база данни „Лицензи“ на ИА АА и след изтичане на определения
в ЗППАМ тримесечен срок, изтекъл на 10.03.2019 г., е установено, че превозвачът
не отговаря на законоустановените изисквания за финансова стабилност по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Указана е възможността в
7-дневен срок от получаване на писмото превозвачът да се запознае с документите
по преписката, да изрази становище по тях и да направи писмени искания и
възражения във връзка с производството. Дружеството е предупредено, че при непредставяне
в същия 7-дневен срок на документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването
на чл. 7, ал. 2, т. 3 и
ал. 6 от ЗАвПр и на чл. 6, ал. 7, т.3 от Наредба № 11, ще бъде издадена заповед
за прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността № 12601. Видно
от представеното известие за доставяне, писмото е изпратено на адреса по
седалището на дружеството и е получено на 26.03.2019 г. от съпругата на
представляващия дружеството. (л. л. 9 – 11 от преписката).
На
08.04.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която
на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал.
6 от ЗАвПр и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а“ и чл. 14а от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и Заповед
№ РД-08-344 от 17.08.2018 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (л. л. 1 и 2 от преписката) е наредено прекратяване на
правата, произтичащи от Лиценз на Общността № 12601 за превоз на товари,
издаден на 18.12.2014 г. на „Чар транс“ ЕООД; отнемане на заверените копия към
Лиценз на Общността № 12601 и отписване на моторните превозни средства към
лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. В мотивите на заповедта органът
повтаря текста на уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, като посочва,
че в указания в това писмо срок и до момента на постановяване на заповедта,
превозвачът не е представил документи, че отговаря на изискването за финансова
стабилност, уредено в чл.7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр и на чл. 6, ал. 7, т.
3 от Наредба № 11, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 1, б.„б“ от ЗАвПр и на чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а“ и чл.
14а от Наредба № 11 (л. л. 6 – 8 от преписката).
С
Писмо рег. № 30-13-25-7826/5 от 08.04.2019 г. заповедта е изпратена до
дружеството чрез управителя му. Видно от приложеното известие за доставяне,
заповедта е получена на 11.04.2019 г. от съпругата на представляващия
дружеството (л. л. 4 и 5 от преписката).
Жалбата
срещу заповедта е подадена на 24.04.2019 г., видно от пощенското клеймо върху плика,
с който е била изпратена по пощата чрез административния орган до съда (л. 19
от делото).
Основното възражение
на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед се изразява в
това, че същата е немотивирана, като липсват ясни и конкретни фактически
основания за издаването й – какви документи е следвало да бъдат представени от
превозвача, за да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност; кое
от изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от транспортното
предприятие – дали е налице хипотезата на липса на достатъчно ресурси, с които
може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното
предприятие или е налице втората хипотеза – установено е, че превозвачът има
задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или
разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и липсват конкретни твърдения
относно наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски. Сочи
също така, че по отношение на него са доказани изискванията за финансова
стабилност, във връзка с което представя и писмени доказателства - заверени преписи
от застрахователна полица № 0700-700-2018-00188 от 22.10.2018 г., извлечение от
банкова сметка *** „Чар Транс“ ЕООД относно направени плащания към бюджета (по
сметка на ТД на НАП) от 25.10.2018 г., сл. извлечения от данъчно-осигурителната
сметка на дружеството за 2018 г. и 2019 г. към 24.04.2019 г., разпечатка от Търговския
регистър (л. л. 10 – 16 от делото), както и удостоверение от ТД на НАП – Варна, офис Русе за
наличието или липса на задължения от 23.04.2019 г. (л. 37 от делото).
По правото
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за
съдебен контрол административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Процесната
заповед изхожда от компетентен орган - Изпълнителния директор на ИА АА,
оправомощен на основание чл. 11, ал. 2 от ЗАвПр и чл. 14а от Наредбата със
Заповед № РД-08-344 от 17.08.2018 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (л. л. 1 и 2 от преписката).
Действително, както
сочи жалбоподателя, в заповедта липсват ясни и конкретни фактически основания
за издаването й – какви документи е следвало да бъдат представени от
превозвача, за да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност;
кое от изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от
транспортното предприятие – дали е налице хипотезата на липса на достатъчно ресурси,
с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на
транспортното предприятие или е налице втората хипотеза – установено е, че
превозвачът има задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са
отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и липсват
конкретни твърдения относно наличието на задължения за данъци и осигурителни
вноски.
Възможно е обаче мотивите да предхождат издаването на един
индивидуален административен акт и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт
е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях
съображения са такива и за издаването на самия акт (вж. Тълкувателно решение №
16 от 31.III.1975 г., ОСГК).
В този смисъл
конкретното фактическо основание за издаване на процесната заповед би могло да
се изведе и от документите, съдържащи се в административната преписка и
предхождащи издаването му, като например Доклад изх. № 30-13-25-7826/3 от
14.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе
до Изпълнителния директор на ИА АА, с който на жалбоподателя е била осигурена възможност
да се запознае (вж. Писмо изх. № 30-13-25-7826/4 от 22.03.2019 г. на Изп.
директор на ИА АА до жалбоподателя, с което на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл.
25, ал. 3 от АПК превозвачът е уведомен за започване на производство за прекратяване
на правата, произтичащи от издадения му лиценз и му е даден 7-дневен срок от
датата на получаване на съобщението да се запознае с документите по преписката
и да изрази становище по тях, както и да направи писмени искания и възражения
във връзка с производството на л. л. 10 и 11 от преписката).
В този доклад се сочи,
че въз основа на подадено Заявление за доказване на финансова стабилност №
30-13-25-7826 от 29.10.2018 г. била извършена проверка и било констатирано, че
превозвачът има задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. (л. л. 12 и 13 от
преписката).
С оглед на това би
могло да се приеме, че именно това е и възприетото от органа фактическо
основание за издаване на процесната заповед. На този извод водят и
представените от процесуалния представител на ответника пред съда писмени
доказателства, с които се цели доказването именно на това твърдение - заверени преписи от уведомително писмо от 29.10.2018 г., с което
жалбоподателят е уведомен за извършена в ОО АА – Русе справка за наличие или
липса на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от ДОПК, от която било видно,
че транспортното предприятие не отговаря на изискванията за финансова
стабилност по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр, поради което му бил даден
14-дневен срок, считано от получаване на уведомителното писмо, да представи
документ от ТД на НАП, удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл.87,
ал. 6 от ДОПК или Разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията по
реда на Глава двадесет и втора от ДОПК;
входни параметри на справка за наличие/липса на задължения, от която се
установявало, че към 12.11.2018 г. жалбоподателят има задължения и декларация
от 12.11.2018 г. от Ч.А.А., представляващ дружеството, че към дата 12.11.2018г.
превозвачът няма задължения към НАП (л. л. 28 – 31 от преписката).
За
започване на административното производство жалбоподателят е бил надлежно
уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК като му е дадена възможност да
изрази становище, да възрази, както и да направи искания и да представи
доказателства, от което същият не се е възползвал.
Съдът
обаче счита, че административният орган не е спазил изискването на чл. 35 от АПК, актът да се издаде след изясняване на всички обстоятелства от значение за
случая. По-конкретно АО не е изпълнил и задължението си по относимата към
казуса разпоредба на чл. 6, ал. 12 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари - за
установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за
данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган да изиска от органите по
приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.
87, ал. 11 от ДОПК. Така посочените процесуални нарушения са довели и до
неправилно приложение на материалния закон.
За
да издаде процесната заповед, административният орган е приел, че
жалбоподателят е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност
по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата. Така приетото е обосновано с
непредставяне от страна на превозвача на документи, удостоверяващи, че отговаря
на изискването за финансова стабилност, както в срока, указан му в Писмо изх. №
30-13-25-7826/4 от 22.03.2019 г., така и към момента на издаване на оспорената
заповед. А фактът, че дружеството не отговаря на изискването за финансова
стабилност, уредено в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата
бил установен след направена справка в регистър „Лицензии“ на ИА АА.
На
първо място неправилен е изводът в заповедта, че превозвачът не е представил
никакви, нито един от посочените в Закона и Наредбата документи, с които да
докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, поради което
показателят за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 от Наредбата е равен на
нула. Това е така, тъй като в хода на производството дружеството е представило справка
по образец за доказване на финансова стабилност
с приложена към нея застрахователна полица за периода 31.10.2018 г. –
30.10.2019 г. (л. 10 от делото), въз основа на която административният орган е
могъл да изчисли стойността на показателя за оценка на финансова стабилност.
Издаването
на лиценз на Общността е предпоставено от изпълнение на определени изисквания,
на които лицето – търговец по смисъла на Търговския закон, следва да отговаря. Тези изисквания са регламентирани
в чл. 7, ал. 2 от ЗАвПр, респ. в чл. 3 от Наредбата (доколкото се касае за
лиценз на Общността), като съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр,
когато превозвачът престане да отговаря на тях, правата, произтичащи от лиценза
се прекратяват по решение на лицензиращия орган. Едно от тези изисквания е за
финансова стабилност, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр и чл. 3, ал. 3 от
Наредбата. В
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата е
посочено кога лицето се счита за финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3
от същата, а в ал. 4 – кога се счита, че не е финансово стабилно. В ал. 8 на
чл. 6 се визира начинът, по който се доказва финансовата стабилност, а именно
чрез представяне на Справка (Приложение № 3) с приложени конкретно изброени
документи, в някои случаи някои от тях,
т.е. при условията на изборност (ал. 10).
Превозвачите,
притежаващи лиценз на Общността съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата
са задължени да доказват
финансова стабилност ежегодно, като в зависимост от документите, от които ще се
ползват за установяването й, са предвидени и съответни срокове за представянето
им.
Финансовата
стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия
период на разрешената дейност като именно той следва да се грижи и да представи
своевременно необходимите документи за установяване на това обстоятелство.
За
установяване обаче на съответствието с изискването за липса на задължения за
данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на
ДОПК, задължение на лицензиращия орган е да изиска от органите по приходите
издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11
от ДОПК (чл. 6, ал. 12 от Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 13 от
Наредбата, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8
удостоверение по чл. 87,
ал. 6 от ДОПК, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по
ал. 12.
Приложената
към преписката, както и представените и към писмените бележки от ответника по
делото „справка за наличие/липса на задължения“ – 2 листа не дава сведение кой
е нейният източник на информация и по този начин не се доказва, че се касае за
проверка в информационен масив на НАП. В тази справка не се посочва
наименованието на проверяваното дружество, а само ЕИК. Няма информация към коя
дата дружеството е имало задължения. Не се посочва видът на общо наименуваните задължения – дали са за неплатени
задължения за данъци и/или осигурителни вноски, или за друг вид публични
вземания. Последното обстоятелство е от съществено значение, с оглед
определения от закона кръг на задължения /само за данъци и осигурителни вноски,
които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК/, по отношение на които се
изисква липсата на такива за доказване на финансова стабилност.
На
следващо място, както в чл. 6, ал. 12 от Наредбата, така и в следващата алинея
от същата разпоредба се посочва, че единственият допустим доказателствен способ
за установяване наличие или липса на задължения за данъци и осигурителни вноски,
без значение дали искането изхожда от лицензиращия орган или от превозвача, е
удостоверение за наличие или липса на задължения съответно по реда на чл. 87,
ал. 11 или ал. 6 от ДОПК от органи по приходите, а не справка.
По
изложените съображения представените по делото „справка за наличие/липса на
задължения“ – 2 листа не изпълняват целите на главното доказване на ответника.
В задължение на административния орган е било,
преди издаването на заповедта, с оглед текста на чл. 6, ал. 12 от Наредбата да изиска от органите по приходите издаването на
удостоверение за наличие или липса на задължения, от което да е видно дали превозвачът
има задължения за данъци и/или осигурителни вноски, за да се прецени дали към
момента на издаване на оспорената заповед с правопрекратяващо действие е налице
предпоставката по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и
ал. 6, изр. 1, предл. 2 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата – превозвачът е престанал
да отговаря на изискванията за финансова стабилност, тъй като има задължения за
данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на
ДОПК. Като не е сторил това, АО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довело и до нарушаване на материалния закон.
От жалбоподателя са поискани направените по делото
разноски - сумата по внесена държавна такса за завеждане на делото в размер на
50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева или в общ
размер на 300 лева (л. л. 17 и 18, л. 38 от делото). Предвид изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива му се дължат от ответника в
посочения размер.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1
и 2 от АПК, Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от „Чар
транс“ ЕООД, със седалище: гр. Мартен, област Русе, представлявано от управителя
на дружеството Ч.А.А., Заповед № РД-01-300 от 08.04.2019 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е наредено
прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността № 12601 за превоз
на товари, издаден на 18.12.2014 г. на „Чар транс“ ЕООД; отнемане на заверените
копия към Лиценз на Общността № 12601 и отписване на моторните превозни средства
към лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1000, ул. „Ген.
Й. В. Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния
директор Б.Р., да заплати
на „Чар
транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мартен, община
Русе, област Русе, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано от
управителя на дружеството Ч.А.А. сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените
по делото разноски.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен
съд в 14-срок от съобщаването на страните.
Съдия: