№ 260
гр. Велико Търново , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500139 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на М. К. А., ЕГН: **********, от гр.
з. срещу Определение № 17 от 12.01.2021год. постановено от Еленския районен съд по гр.д.
№ 342/2020г., с което е върната исковата молба на М. К. А. в частта й, с която е предявен
иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и е прекратено производството по делото в тази
част.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Писмен отговор на частната жалба от другата страна не е представен.
За да се произнесе ВТОС съобрази следното: обжалва се определението на
Еленския районен съд, постановено по гр.д. № 342/20г., с което е върната исковата молба на
М. К. А. в частта й, с която е предявен иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и е
прекратено производството по делото в тази част.
За да постанови обжалваното определение, районният съд е преценил, че няма
предоставени достатъчно данни и няма представени за събиране по делото гласни и
писмени доказателства относно иска по чл.127а, ал.2 СК. Така районният съд е счел, че за да
се прецени интереса на малолетните деца и да им се разреши от съда да пътуват извън
границите на Р България е необходима допълнителна информация.
Относно иска с правно основание чл. 127а, ал.2 СК.
Искът с правно основание чл. 127а, ал.2 СК е за постановяване на решение, с което
по Заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата, на малолетното да бъде издаден паспорт както и разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват до държави
членки или нечленки на Европейския съюз, заедно със свята майка за определен срок. При
решаване на спора по този иск се взема предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в
1
чужбина при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация,
при решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството по
спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени
държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт
да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и
до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой
пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По
делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото
са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето
самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от
двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не
може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно
придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито
само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в
чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но до определени държави. /в този см. Р. № 403/29.02.2016 г., по
ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор
между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и
при разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи
основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без
да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната,
Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя,
комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България
няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската
общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни
решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В
Решения № 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС
изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4
към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде
упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство,
уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р
България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със
здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща
2
на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото
съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи
нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши
на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с
належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от
консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в
чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на
детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му
култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически
забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви,
провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната
не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява
родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период
- необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят
е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно
която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123, ал. 2
СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването
извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ
разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя
определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия
на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави
като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр. В Р. № 697/1.11.2010 г. са
изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от
родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и
неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен
период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от
родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.
Предвид горецитираното настоящият въззивен съд счита за необосновани оплакванията
в частната жалба, че районният съд е постановил обжалваното определение без никакви
основания, тъй като основанията са именно преценката за интереса на детето.
Водим от горното Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17 от 12.01.2021год. постановено от Еленския районен
съд по гр.д. № 342/2020г., с което е върната исковата молба на М. К. А. в частта й, с която е
предявен иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и е прекратено производството по
делото в тази част.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчването
3
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4