Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.03.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На десети март две хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №470/2020 г.
Производството е с правно основание чл.26 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба
от Х.Т.Г., с която са предявени обективно
съединени искове срещу Р.А.Т. за прогласяване нищожността на договор за
дарение, сключен с нотариален акт №10, т.6, рег.№3760, дело №265/09.08.2011 г.
на нотариус Б.К., с който е прехвърлено правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 61710.504.121.2.75 от ищеца на ответницата. Като основание
за това с главния иск сочи противоречие със закона, тъй като при сключване на
договора не са представени документи за това, ме имотът е бил ипотекиран в
полза на „Обединена Българска Банка“АД, а в условията на евентуалност – че заобикаля
закона /тъй като основният мотив за сделката е бил ответницата да прехвърли
имота на двете им дъщери и да лиши сина на ищеца от дял в имота/, противоречие
с добрите нрави /поради целта сина му да бъде лишен от право на наследство
върху имота/, поради невъзможност на предмета /тъй като имотът е бил ипотекиран
и сделката е извършена без съгласието на ипотекарния кредитор/, както и поради
това, че договорът е привиден /поради поетото задължение ответницата да
прехвърли имота на двете им дъщери/. Сочи, че процесният имот – апартамент е
закупен от родителите му на 14.08.2006 г., че на същата дата е учредена
договорна ипотека върху имота за обезпечаване на задължение на ищеца към
„Обединена Българска банка“АД, че на 25.09.2006 г. неговите родители са му
прехвърлили правото на собственост върху имота чрез договор за покупко-продажба,
че през 2007 г. сключил брак с ответницата, че тя го убедила в името на брака
им да й дари апартамента, като обещала, че след това тя ще прехвърли имота на
двете им дъщери и с този мотив той извършил дарението.
Ответникът счита исковете за неоснователни. Твърди, че
идеята е била тя и ищеца като семейство да си купят жилище, но тъй като не бил
в България, родителите на ответника организирали тази покупка, че инициативата
за договора за дарение била на ищеца, че до сключването на този договор тя била
вложила средства в имота, че ответникът е изплащал кредита с пари от нейната
банкова сметка, *** нищожността на дарението е влошаване на отношенията между
двамата и прекратяването на брака, че и след това тя продължила да погасява
кредита. Сочи, че по отношение на даренията, направени по време на брака от
единия на другия съпруг отношенията се уреждат от съответните разпоредби на СК,
както и че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.227 от ЗЗД, тъй
като между съпрузите не е ибл склюячен брачен договор. Счита, че мотивът за
дарението не противоречи на закона и на добрите нрави, че липсата на съгласие
на ипотекарния кредитор не е противоречие със закона, тъй като същият има право
да се удовлетвори предпочитателно от цената на недвижимия имот, в чиято и
собственост да се намира той, че накърняването на правата на сина на ищеца не е
накърняване на добрите нрави, тъй като Закона за наследството е предвидил
разпоредби за възстановяване на запазената част от наследството. Сочи, че не е
вярно твърдението за уговорка да прехвърли имота на дъщерите им, защото ако
това е била целта на ищеца, той е следвало да подари имота на тях, а не на
ответницата. По отношение на основанието привидност, твърди, че не е ясно дали
същата е абсолютна или относителна, както и че не е била ясна целта на
прехвърлянето, ако ищецът не е желаел ответницата да стане собственик на имота.
Иска от съда да отхвърли обективно съединените искове и претендира за заплащане
на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
преценени във врозка с твърденията и доводите на страните, съдът установи
следните фактически обстоятелства:
С нотариален акт №125,т.4 от 14.08.2006 г. на нотариус с
рег.№312 и район на действие Районен съд – Разград Ю. А. Г. и Т. Х. Г. са
закупили от Т. И. Т. и Т. Д. Т. апартамент в гр.Р., ж.к.”*** ***с площ 58,54
кв.м. за сумата 6200 лв., за които е посочено, че ще бъдат платени от Обединена
българска банка след вписване на договорна ипотека и представяне на
удостоверение за тежести /л.12/.
С договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 14.08.2006 г. ищецът Х.Т.Г. е договорил с Обединена българска
банка АД предоставяне на сумата 30 000 лв., от които 6200 лв. за закупуване и
23 800 лв. за ремонт на апартамент №***, ет.***, бл.***, вх.*** в ж.к.”***”,
гр. Р., като за обезпечение на кредита се учредява в полза на банката договорна
ипотека върху същия апартамент. Съответно е договорен и начина на издължаване
на кредита – на 300 месечни анюитетни вноски в размер на 309,34 лв./л.9/ В тази
връзка е учредена договорна ипотека с нотариален акт от 14.08.2006 г. При сключването
на договора за кредит и при учредяването на ипотеката Ю. А. Г. е действала като
пълномощник на ищеца Х.Т.Г.. Посочено е, че пълномощното е било заверено от завеждащия
консулската служба при Посолството на Република България в Стокхолм – Швеция.
Съответно по договора да учредяване на договорна ипотека Ю. А. Г. и Т. Х. Г. са
страна като ипотекарни длъжници.
Учредената договорна ипотека е вписана в Службата по
вписванията /л.21/. Същата е подновена на 28.07.2016 г. /л.20/.
С нотариален акт /л.16/ №51, т.5, от 25.09.2006 г. Ю. А.
Г. и Т. Х. Г. са продали на Х.Т.Г. правото на собственост върху апартамент в
гр.Р., ***с площ 58,54 кв.м. за сумата 6074,10 лв.
С нотариален акт /л.17/ №10, т..6, от 09.08.2011 г. Х.Т.Г.
е дарил на ответницата Р.А. Г. правото на собственост върху апартамент в гр..Р,
ж.к***с площ 58,54 кв.м.
С решение по бр.д.№108/2002 г. по описа на Районен съд –
Разград е прекратен гражданския брак между страните по настоящото дело, който е
сключен на 09.07.1998 г. /л.62/. Видно от представените удостоверения за
раждане и за граждански брак, страните по делото са сключили брак на 30.03.2007
г. в Кралство Швеция. За сключения граждански брак е съставен акт в Община Цар
Калоян /л.19/. Ищецът Х.Т.Г. е баща на У. Х. Гьоч, роден на *** г. /л.18/ от връзка със С. З. Г. Видно от решение от
24.11.020 г. на Община Цар Калоян /л.89/ със същото е признато решение за
развод, влязло в сила на 18.07.2018 г., постановено по бракоразводно дело на
Районен съд Сьодертьорн между Х.Т.Г. и Р.А. Г. Според свидетелските показания и
признанията на страните, двамата имат две общи дъщери – Ю. и А.
Представени са приходни квитанции за платени данъци
/л.23/, които са издадени на името на ответницата, за платени задължения към
Булсатком /л.24/, разписки за платена ел. енергия /л.25/. Последните са на
името на ищеца. Той е титуляр и на партидата за доставка на вода /л.26 и сл./
В полза на ищеца са внесени суми в полза на Обединена
Българска банка ЕАД за погасяване на кредита /видно от банковата сметка, която
е посочена в договора/ /л.29 и сл./ , /л.90 и сл./, /л.109 и сл./ Като вносител
в по-голяма част от вносните бележки е записана Ю. А. Г., а в останалите - ищеца.
Според извлечението от сметката на ответницата /л.56/
същата е извършвала плащания към ищеца в периода 2015 – 2020 г.
Като свидетели по делото са разпитани Ю. Г., майка на
ищеца, Ф. Г., чичо на ищеца и А. Г. - негов брат,Ю. Г., дъщеря на страните и А.Т.,
баща на ответницата. Според показанията на А. Г., през 2006 г. ищецът и
ответницата заживяли заедно в Швеция. Ответницата не работела, а ищецът
издържал семейството, като работел на две места. Свид. Ф. Г., чичо на ищеца
съобщава, че ключовете за процесния имот са у него. Той е присъствал и по време
на ремонта в апартамента. Този ремонт бил заплащан от майката на ищеца, а
ищецът е определял обема на ремонтните работи. След ремонта семейството се
връщало в България и отсядало в апартамента. През 2020 г. се завърнала само
ответницата и също отседнала в апартамента заедно с дъщеря им. Според свид.Г.
тя и съпруга й купили апартамента в гр.Р. за себе си, като платили цената му с
кредит. Според тази свидетелка ищецът й праща пари от Швеция, за да погасява
задължението по договора за кредит. По принцип чакал ответницата да му изпрати
пари за това, но когато не се случвало, теглел от своята сметка. На тази
свидетелка ищецът обяснил, че е прехвърлил имота на ответницата, за да „не
остане на другото дете”, както и това, че тя ще го прехвърли на двете им
дъщери. Според свид.Г., дъщеря на страните, ищецът е прехвърлял с помощта на
мобилния телефон суми от сметката на ответницата по своя сметка за заплащане на
кредита. Според тази свидетелка баща й е искал да покаже на майка й, че по
време на втория им брак нямат никакви проблеми. Според нея не е имало никакви поставени условия при
прехвърлянето. Тя е знаяла, че има брат, но баща й отричал този факт. Майка й
настоявала той да поддържа връзка със сина си. И свид.Т. твърди, че също е
извършвал ремонт в апартамента, а материали за това били закупувани от
съпругата му. На него му е известно, че този апартамент е закупен от двамата.
Така установените фактически обстоятелства, обуславят
следните правни изводи:
По отношение на предявения иск за нищожност на договора
за дарение поради противоречие със закона поради обстоятелствата, че „Обединена
Българска банка”АД не е била известена за сделката и в нотариалния акт не е посочено, че имотът е
ипотекиран, Съдът намира че така посочените факти, не водят до противоречие със
закона. Наличието на ипотека има за последица непротивопоставимост на банката
на последващи прехвърляния на имота, вкл. и процесното. И след тази сделка
банката продължава да има право да се удовлетвори предпочитателно за вземането,
за което върху имота е учредена ипотека. Ако ищецът е поел задължение към
банката да не прехвърля имота, неизпълнението на това задължение може да има за
последица задължение за заплащане на неустойка, но не и недействителност на
прехвърлянето. Няма нито една законова разпоредба, която да е нарушена със
сключването на договора за дарение, поради което искът за обявяване на
нищожност на този договор поради нарушение на закона, е неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска за нищожност на договора за дарение
поради заобикаляне на закона, Съдът намира, че обстоятелствата, които сочи
ищецът не могат да бъдат квалифицирани като заобикаляне на закона. Ако ищецът е
искал двете му дъщери да придобият право на собственост върху процесния имот,
той е можел да го прехвърли на тях. Потенциалната възможност за лишаване на
сина на ищеца от възможност да получи част от този имот /вероятно след евентуална
смърт на ищеца/ не може да бъде квалифицирана като заобикаляне на закона, още
повече, че синът му евентуално би разполагал с иск за възстановяване на
запазената част по реда на Закона за наследството. По отношение на останалите факти, които ищецът
квалифицира като заобикаляне на закона, съдът намира, че същите евентуално биха
могли да квалифицират дарението като направено по време и във връзка с брака /
както сочи в исковата молба, за да изглеждат като щастливо семейство/.
Следователно същото може да бъде отменено при условията на чл.55 от СК - в случаите, посочени в гражданските закони или
ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор. Такива
основания не са посочени в договора за дарение, а и двете страни не твърдят да
са сключвали брачен договор, а твърдяните факти не обуславят основания за отмяна
на договора за дарение по чл.227 от
Закона за задълженията и договорите.
По отношение на третия иск – за установяване нищожност на
договора за дарение, поради противоречие с добрите нрави, Съдът счита, че сключването
на договор за дарение, с което евентуално бъдещ наследник би бил лишен от
правото да получи цялата или част от вещ, принадлежала в един момент на наговия
наследодател не е нищожна. Именно поради това, че такова прехвърляне с договор
за дарение е действително, е предвидена възможността за намаляване на дарението
с цел възстановяване на запазената част от наследството, регламентирана в чл.30 и сл.от Закона за
наследството.
По отношение на четвъртия иск – за установяване нищожност
на сделката поради невъзможен предмет, Съдът намира, че обстоятелството, че
имотът е ипотекиран не води до правна или фактическа невъзможност на предмета
на сделката. Както бе посочено и по-горе, в случая сделката прехвърля правото
на собственост, като новият собственик отговаря с имота за изпълнението на
задължението, за което върху този имот е учредена ипотека.
Петият от исковете е за установяване на нищожност на
договора поради неговата привидност и като сключен поради липса на съгласие.
Съдът намира, че посочените от ищеца проблеми между двамата съпрузи, които не
са доказани по делото, дори и да са съществували, не водят нито до привидност,
нито до липса на съгласие. Проблемите с ипотеката не водят до извод, че с
договора за дарение страните са целяли прикриването на договор за
покупко-продажба. Емоционалните нападки, които се твърдят, но за които не бяха
представени доказателства, ако са се отразили на начина на формиране на волята
на ищеца, евентуално може да бъдат основание за унищожаване на договора, но не
водят до нищожност на същия, тъй като не се твърди такова насилие, при което да има липса на съгласие по смисъла на чл. 26,
ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да
отвърли исковете за прогласяване нищожността на договора за дарение на всички, предявени
от ищеца основания.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на
направените от нея разноски по делото в размер на 1000 лв. Съдът намира, че
така уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като при
материален интерес от 9843лв. /каквато е данъчната оценка на имота/
регламентираното в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждение е 822,15 лв. Тъй като в случая са
предявени пет обективно съединени иска, всеки от които се основава на различно
основание за нищожност на договора за дарение, съдът намира, че уговореното
възнаграждение от 1000 лв. е напълно съобразено с правната и фактическа
сложност на делото.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ,
предявени от Х.Т.Г., ЕГН **********,*** срещу Р.А.Т., ЕГН **********,*** за прогласяване за нищожен на
договор за дарение, сключен с нотариален акт №10, т.6, рег.№3760, дело №265 от
09.08.2011 г. на нотариус Б.Костов с район на действие Районен съд – Разград за
апартамент №12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификационен
№61710.504.121.2.75 с административен адрес гр.Р., ж.к.”***”, ***, който се
намира в сграда с идентификационен №61710.504.121 по кадастралната карта на
гр.Р., одобрена със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от спалня, хол,
кухня и сервизни помещения със застроена
площ 58,54 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №12 с полезна площ 3,38
кв.м. и 4,31кв.м. идеални части от общите частина сградатаи съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента – на същия
етаж – самостоятелен обект №61710.504.121.2.97
и №61710.504.121.2.74, под обекта - №
61710.504.121.2.72, над обекта -
№ 61710.504.121.2.78 и при съседи на избеното помещение – ляво – изба на
ап.14, дясно – изба на ап.23 , горе – първи етаж, поради противоречие със закона, поради заобикаляне
на закона; поради противоречие с добрите
нрави; поради невъзможност на предмета и поради привидност на договора като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.Т.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Р.А.Т., ЕГН **********,*** сумата 1000 лв. за направените по делото
разноски като адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: