Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1898 09.05.2013 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети април две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4957 по описа на съда за 2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., е предявил против Л.Б.К., ЕГН
********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 970/ 2012 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 653/ 24.01.2012 г., суми за начислена топлинна
енергия, както следва: главница в размер на 1034,33 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 30.04.2011 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 110,10 лева за периода 01.02.2010 г.- 22.01.2012 г.,
законната лихва, считано от 23,01.2012 г.- датата на подаване на заявлението и
разноските по заповедното производство в общ размер на 125 лева.
В исковата
молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла
на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати
начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр.
дело № 970/ 2012 г. на ПРС, V гр. с-в,
длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи
изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК
ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и
разноските в настоящото производство
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 970/ 2012 г. на ПРС, 5 гр.
с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 653/ 24.01.2012 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните
суми за начислена топлинна енергия: главница в размер на 1034,33 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2009
г.- 30.04.2011 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 110,10 лева за периода 01.02.2010 г.- 22.01.2012 г.,
законната лихва, считано от 23,01.2012 г.- датата на подаване на заявлението и
разноските по заповедното производство в общ размер на 125 лева. Срещу така
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
В настоящото производство е приета съдебно-
техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна
експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана
топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 1034,33
лева, а лихвата за забава- на 110,10 лева.
По делото са приети като писмени доказателства и
Общите условия на топлопреносното дружество, удостоверение за въвеждане в
експлоатация на абонатна станция, фактури, свидетелство за премината проверка
на топломер, находящ се в абонатна станция.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Не са направени
възражения от страна на ответника за това, че същият няма качеството
„потребител”. В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за процесния
период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира
имотът на ответника, като там е доставяна само топлинна енергия (ТЕ) за БГВ и ТЕ
разпределена, като сградна инсталация. За процесния период ТЕ за отопление не е
ползвана и начисляване. Начислявана е само ТЕ за БГВ и ТЕ разпределена, като
сградна инсталация. Начинът за
разпределение и начисляване на ТЕ на абонатите е бил извършван в съответствие с
нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител
относно дяловото разпределение. Заключението му не е оспорено, няма основание същото
да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ,
включващо сградна инсталация и ТЕ за БГВ на база данните от СТЕ и нормативно
определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и то следва
да се кредитира като обективно изготвено.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно
възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече
е била издадена заповед за изпълнение.
На основание чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени- внесена държавна такса в размер на 75
лева, депозити за вещи лица по допуснатите две експертизи общо в размер на 140
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 208,67
лева, на основание чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 653/ 24.01.2012 г., издадена по частно гр. дело № 970/ 2012
г. на ПРС, 5 гр. с-в, Л.Б.К., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., следните суми за начислена топлинна енергия: главница
в размер на 1034,33 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2011 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 110,10 лева за периода от 01.02.2010 г. до 22.01.2012
г., законната лихва върху главницата, считано от 23,01.2012 г. и разноските по
заповедното производство в общ размер на 125 лева.
ОСЪЖДА Л.Б.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.,
направените по делото разноски в размер на 75 лева- държавна такса, 140 лева- внесен
депозит за вещи лица и 208,67 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Николай Стоянов/
Вярно с оригинала.
ВК