№ 1225
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110204897 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на „Овергаз мрежи” АД, ЕИК: *********, представлявано от
изпълнителния директор А.П., чрез юрк. И.А., срещу Наказателно постановление № НП -
6/14.02.2024 г. /НП/, издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ му е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева.
В жалбата „Овергаз мрежи” АД заявява, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено е
в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила, като е изложил
подробни аргументи за това. Моли съда да отмени това НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят се представлява от юрк. И.А.. Заявява, че поддържа
жалбата, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението е несъставомерно, а НП е
необосновано, което от своя страна е процесуално нарушение. Претендира присъждането на
разноски по делото и представя списък за същите.
Административнонаказващият орган /АНО/, чрез юрк. Р.Б., изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Представя писмени бележки, с които излага
доводи, че описаното и приложеното в жалбата не е относимо към конкретното дело, както и че
при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение
АНО моли на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП да му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен
материал и след като направи служебна проверка на издадените АУАН и НП, установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 03.10.2023 г. в изпълнение на Заповед № З-Е-290/15.09.2023 г. на председателя на КЕВР и
във връзка с изпълнение на указанията по т. 2 и т. 3 от решение по Протокол № 206/28.06.2023 г.,
била извършена проверка по документи на „Овергаз Мрежи” АД, който бил титуляр на Лицензия
№ Л-440-12/30.05.2015 г. за дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител” на
територията на общините Кюстендил, Монтана, Петрич, Мездра, Банско и Разлог.
С решение по Протокол № 206/28.06.2023 г., КЕВР е указала в т. 2 и т. 3 от решението на
1
дружествата, титуляри на лицензия за дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител”,
следното:
т. 2 Ежегодно при изготвяне на справката за определяне на годишна лицензионна такса за
тази дейност да включват в частта “приходи от лицензионна дейност” всички приходи от
извършваната от тях лицензионна дейност, вкл. приходите от продажбата на природния газ и
приходите от достъп и пренос до газопреносна мрежа;
т. 3 В срок до 14.07.2023 г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на
годишна лицензионна такса за 2023 г. в съответствие с указанието в т. 2.
КЕВР е уведомилa „Овергаз Мрежи” АД за приетото Решение по Протокол №
206/28.06.2023 г., като му е изпратила писмо с изх. № Е-15-60-21/04.07.2023 г. на имейл адрес:
******@*******.** и чрез „Български пощи” ЕАД. Указанията на КЕВР е следвало да бъдат
изпълнени в срок до 14.07.2023 г. Проверката е приключила със съставянето на констативен
протокол № Г-8 от 03.10.2023 г., от който било видно, че към тази дата „Овергаз Мрежи” АД не е
осъществило горепосоченото си задължение.
Вследствие на горното на 14.12.2023 г. в гр. София, в сградата на КЕВР на бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 8-10 е бил съставен АУАН № Г-КРС-3/14.12.2023 г. от М.С., главен експерт в отдел
„Контрол и решаване на спорове - природен газ”, дирекция „Природен газ”, КЕВР. В него било
констатирано, че като не представило в срок до 14.07.2023 г. гр. София, в сградата на КЕВР на бул.
„Княз Ал. Дондуков” № 8-10 коригирана справка за определяне на годишната лицензионна такса за
2023 г., която в частта „приходи от лицензионна дейност” да включва всички приходи от
извършваната лицензионна дейност, вкл. приходите от продажби на природния газ и приходи от
достъп и пренос до газопреносната мрежа, на 15.07.2023 г. „Овергаз Мрежи” АД е нарушило
индивидуален административен акт - Решение по Протокол № 206/28.06.2023 г. по т. 3 на КЕВР (т.
2 и т. 3 от него) и е осъществило състава на административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и на нарушителя, като на 20.12.2023 г.
последният е изпратил по имейл писмени възражения срещу него.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП - 6/14.02.2023 г., от председателя на
КЕВР. С него на „Овергаз Мрежи” АД било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. НП е било
надлежно връчено на санкционираното дружество на 21.02.2024 г. На 06.03.2024 г. „Овергаз
Мрежи” АД е подала жалба срещу него с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи по безспорен начин горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото писмени доказателствени средства: лицензия за осъществяване на дейността
разпределение на природен газ на територията на общините Кюстендил, Монтана, Петрич, Мездра,
Банско и Разлог за срок от 25 /двадесет и пет/ години № Л-440-08/30.03.2015 г., изд. на „Овергаз
Мрежи” АД въз основа на Решение на КЕВР № Л-438/30.03.2015 г.; Решение по Протокол №
206/28.06.2023 г., по т. 3 на КЕВР; АУАН № Г-КРС-3/14.12.2023 г. от главен експерт в отдел
“Контрол и решаване на спорове - природен газ”, дирекция “Природен газ”, КЕВР; писмени
възражения срещу АУАН с вх. № Е-15-57-55/2023 г.; Заповед № З-Е-290/15.09.2023 на председателя
на КЕВР за извършване на проверка; Писмо от председателя на КЕВР с изх. № Е-15-60-
21/04.07.2023 г.; известие за доставяне на писмо изх. № Е-15-60-21/04.07.2023 г. с дата на пощенско
клеймо 06.07.2023 г. от “Български пощи” ЕАД; извлечение от имейл относно изпратено писмо от
КЕВР до “Овергаз Мрежи” АД; Заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР,
касаеща компетентността на актосъставителя; констативен протокол № Г-8 от 03.10.2023 г. за
извършена от КЕВР проверка; писмо с изх. № 021-ИД-935/31.03.20223 г. от директора на “Овергаз
Мрежи” АД до КЕВР.
Гореописаните писмени доказателства ценени заедно и поотделно са логични,
непротиворечиви и взаимодопълващи се. Всички те навеждат до единен и непротиворечив извод за
фактическата обстановка по делото, поради което съдът не подлага под съмнение тяхната
автентичност и достоверност и ги кредитира ги в цялост.
По отношение на представените от жалбоподателя писмени доказателства, представляващи
материали по адм. дело № 7482/2023 г. по описа на АССГ, същите не са относими към предмета на
доказване по настоящото дело и съдът няма да ги цени при формиране фактическите и правни
2
изводи при постановяване на крайния съдебен акт по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно наказателно
постановление № НП - 6/14.02.2024 г., издадено от председателя на КЕВР. Подадена е от адресата
на НП и санкционирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването . Предвид това,
съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано нарушението, е извършена
от компетентни за това органи, въз основа на посочените в закона основания и ред. Поради това
съдът намира, че констатациите на проверяващите са правилни и законосъобразни, и фактическата
обстановка, отразена в протокола от проверката, правилно отразява обективната действителност.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им, видно от
приложените по делото Заповед № З-Е-290/15.09.2023 г., и Заповед № З-Е-1218/28.10.2023 г.,
издадени от председателя на КЕВР.
На следващо място, съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидените от закона
срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН,
така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в
съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените
законови разпоредби. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на
жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че в производството по установяване на административно
нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗЕ “На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на
този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на
които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на
комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се
налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.”.
В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за това, че в указания от КЕВР срок
(14.07.2023 г.), не е представил пред КЕВР коригирана справка за определяне на годишната
лицензионна такса за 2023 г., която в частта „приходи от лицензионна дейност” да включва всички
приходи от извършваната лицензионна дейност, вкл. приходите от продажби на природния газ и
приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа, каквито са изискванията на т. 2 и т. 3 на
Решение по Протокол № 206/28.06.2023 г. по т. 3 на КЕВР, като според органите на КЕВР
последното представлявало индивидуален административен акт по смисъла на АПК.
От доказателствата по делото бе установено по безспорен начин, че жалбоподателят е лице,
на което е бил издаден лиценз за осъществяване на дейността разпределение на природен газ, т.е.
бил е адресат на Решението на КЕВР. На следващо място бе установено, че жалбоподателят е
получил по пощата и по имейл писмото на КЕВР, с което го уведомява за задълженията за
представяне на документи и за срока за представянето им.
Съдът обаче установи, че издаденото Решение на КЕВР по Протокол № 206/28.06.2023 г. по
т. 3 от дневния ред, по т. 2 и т. 3 не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от
АПК, както неправилно се твърди в обстоятелствената част на обжалваното НП. Това е така, т.к.
според легалното определение на чл.21, ал.1 от АПК, Индивидуален административен акт е
изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган …., с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и
отказът да се издаде такъв акт. Посоченото като индивидуален административен акт в
обстоятелствената част на обжалваното НП Решение на КЕВР по Протокол № 206/28.06.2023 г.
няма за цел създаването на права или задължения, или пък непосредственото засягане на права,
свободи или законни интереси на посочените в него дружества, тъй като задължението за подаване
на отчетна информация по видове дейности, въз основа на която да се определи годишната
лицензионна такса, произтича от самия закон - чл. 38, ал. 1 от Закона за енергетиката. В
диспозитива на посоченото Решение на КЕВР Дружеството – жалбоподател не е изрично посочено,
3
то не е указано изрично като пряк адресат на това Решение, за неизпълнението на което АНО
държи жалбоподателя отговорен.
Отношението на жалбоподателя към това Решение на КЕВР може да бъде установена само
с оглед общата формулировка по т.2 на диспозитива на Решението на КЕВР за задължаване на
всички лицензирани дружества с лицензия „за дейността „снабдяване с природен газ от краен
снабдител“ – ежегодно при изготвяне на справката за изготвяне на ежегодна лицензионна такса за
тази дейност да включват в приходите от дейността и приходите от продажбата на природния газ и
приходите от достъп и пренос до газопреносната мрежа. „Овергаз мрежи“ АД не е изрично
посочено като адресат на това задължение, според диспозитива на Решението на КЕВР; това
дружество е следвало само да се разпознае като такъв адресат на т.2 от Решението и според отново
общо адресираната към всички дружества , титуляри на лицензия за дейността „търговия за
природен газ“ – да се самоопредели като такова задължено дружество и в съответствие с т.3 от
диспозитива на Решението на КЕВР срок до 14.07.2023г. да предостави исканата допълнителна
информация. Решението е изпратено на жалбоподателя по електронен път и чрез куриер –
фотокопие на известието за доставяне от 06.07.2023г. се намира на л.63 от делото.
Действително, налице е законово задължение на лицензираните дружествата да водят
отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон и други
дейности, за всеки клон и предприятие и дейности при регулирани и свободно договорени цени
/арг. чл. 37, ал. 1 ЗЕ/.
Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: годишните си
финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно ЗСч и годишните одиторски
доклади; отчетна информация по видове дейности; енергийните предприятия са длъжни при
поискване от комисията, от Комисията за защита на конкуренцията и от Европейската комисия в
изпълнение на техните правомощия да предоставят документация, счетоводна, технико-
икономическа и друга информация, включително за сключени договори /арг. чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЕ/.
Решението на КЕВР в посочената част обаче има само организационен и указателен
характер, изхождащ от регулаторното правомощие на КЕВР за събиране на такси - чл. 28, ал. 1 ЗЕ,
чийто размер е одобрен с тарифа на Министерски съвет - ал. 2 на същия член, т. е. даденото
указание как да се структурират подаваните справки и указването на срок за изпълнение по нова
методика не поражда самостоятелно и непосредствено правни последици, нито създава права, нито
отнапред задължения за определен кръг правни субекти. Отделно от това, въведените указания
имат многократно действие (затова и не могат да бъдат разглеждани като общ административен акт
по чл.65 от АПК - Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове – а така също и
поради непроведена процедура по издаване на такъв акт по чл.66 и сл. от АПК).
Разглежданите указания се отнасят за ежегодната отчетна информация на лицензираните
дружества, като с тях регулаторният орган цели да постигне предвидимост и уеднаквяване на
съдържащите се в справките данни относно приходите от лицензионни дейности за всяка година, а
оттам - яснота и равнопоставеност между дружествата при определяне на базата, върху която се
начисляват годишните лицензионни такси.
Отделно от това, съдът отчита, че съгласно разпоредбите на чл.3, ал.6 от Тарифата за
таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ (приета с ПМС № 266/04.10.2004г.) - годишната такса по
ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2 се заплаща за всяка календарна година от срока на действие на лицензията с
изключение на календарната година, през която е издадена и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.7 от
същата Тарифа - Годишната такса се заплаща на две равни вноски, които се превеждат до 31 март и
до 30 ноември на съответната година, процесното Решение на КЕВР е взето на 28.06.2023г, след
като вече е била платена първата от двете вноски на годишната такса – а именно вноската, платима
до 31 март 2023г. Това означава, че Решението на КЕВР по Протокол 206 от 28.06.2023г. в
диспозитива си има ретроспективно действие – въвежда нова методика за изчисляване на
годишната такса, при положение, че първата вноска вече би следвало да е заплатена. Изискването
на информация, която да послужи за изчисляване на годишната вноска за 2023г означава
преизчисляване на стойността на тази първа по време вноска от годишната такса. За да бъде
законосъобразно, Решението на КЕВР в тази насока следва да бъде мотивирано – какво налага
преизчисляването на тази първа по време вноска от годишната такса за 2023г., което не е сторено. В
4
обстоятелствената част на това решение липсват мотиви в тази насока, а и въпросът за обратното
действие на това Решение не е подлаган на обсъждане, видно от съдържанието на Протокола.
При всички положения, като намира, че Решението от 28.06.2023г., чиято покана за
изпълнение жалбоподателят е получил на 06.07.2023г., не покрива признаците на индивидуален
административен акт, който да е с адресат именно дружеството-жалбоподател, т.к. не създава права
или задължения за конкретно посочени в диспозитива на Решението лица (правата и задълженията
за заплащане на годишна такса са създадени от закона – ЗЕ и се изпълняват според Тарифата,
приета от МС) и на второ място: в диспозитива на Решението изрично са посочени търговски
дружества - адресати, които могат да го обжалват по съответния ред или пък които следва да го
изпълняват.
Нарушението, вменено на „Овергаз Мрежи” АД, е несъставомерно от обективна страна.
Дружеството не е извършило административното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, следователно
АНО неправилно е издал НП и му е наложил санкция. Поради това настоящата съдебна инстанция
намира, че същото следва да бъде отменено като неправилно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
В последното заседание по делото процесуалният представител на „Овергаз Мрежи“ АД е
поискал да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
/двеста/ лева. Като взе предвид това искане и изхода на делото, съдът намира, че на осн. чл. 63д от
ЗАНН следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал.3, т. 1 от ЗАНН като неправилно Наказателно
постановление № НП - 6/14.02.2024 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на „Овергаз мрежи”
АД, ЕИК: ********* е наложено наказание имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН Комисията за енергийно и водно регулиране
да заплати на „Овергаз мрежи” АД, ЕИК: ********* сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София -
град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5