гр.Елхово,
29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря Н. З., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 37/2020 г. по описа на ЕРС, за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0261-000495 от 09.12.2019 година на Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В.,
с което на Н.Х.М. ***, ЕГН – **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от Н.Х.М.
***, с която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно. Твърди се, че в
случая не е извършено описаното в НП адм. нарушение, тъй като автомобилът е
спрян след пешеходната пътека, а не преди нея, както е вписано в разпоредбата
на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и само задна дясна гума е била върху пешеходната
пътека.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа изцяло жалбата си.
Излага съображения и в представени писмени бележки.
Органът, издал обжалваното наказателно
постановление не изпраща представител в съдебно заседание, като при депозиране
на АНП с писмо рег. № 261000-527 от 28.01.2020г.
е посочил, че жалбата е неоснователна и
като такава не следва да се уважава.
ЯРП – ТО Елхово,
редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2019 година свидетелите С.Я. и М.М., двамата служители
на РУ на МВР Елхово, на длъжност „полицай“, изпълнявали служебните си
задължения и около и след 16.20 часа се намирали в гр. Елхово на кръстовището между ул.
„Ал.Стамболийски“ и ул. „Търговска“ и били уведомени от гражданин за паркиран
лек автомобил върху пешеходната пътека на същото кръстовище, което застрашавало
безопасното преминаване на пешеходците. Двамата служители на РУ Елхово видели
паркиран на същото кръстовище лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № ***, като
задната му дясна гума и задната дясна част на МПС били върху пешеходната пътека.
До и вътре в автомобила нямало водач или пътник, поради което двамата свидетели
поискали съдействие от служители по пътен контрол, тъй като те нямат правомощия
за санкциониране на констатираните по ЗДвП нарушения. Около 16.30 часа на място
пристигнал свид. Е.Б. на длъжност „Командир на отделение“, който също видял
паркираният върху част от пешеходната пътека автомобил. По рег. номер на МПС
била извършена справка за собственика на същото и така било установено, че
жалбоподателят Н.М. е собственик на паркираният автомобил. На място бил
съставен в отсъствие на нарушителя фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство и
уведомление за така съставеният фиш. Било направено и заснемане на
паркирания автомобил, като снимката е приложена по делото. Непосредствено след това на мястото пристигнал собственика
на МПС – Н.М. и когато разбрал за съставеният му фиш възразил срещу него. Подал
и писмено възражение против този фиш.
След възражението против издадения фиш по
реда на чл. 186, ал.3, вр. с ал.1 от ЗДвП и тъй като М. оспорил извършването на
нарушението, фишът бил анулиран и жалбоподателят поканен за съставяне на АУАН.
На 22.11.2019г. св.Е.Б. в присъствието на колегите
си -свидетелите М.М. и С.Я., както и на самия Н.Х.М., съставил против последния Акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 546081 за нарушение по чл.98, ал.1, т.5, вр. с чл. 98,
ал.1, т.6, вр. чл. 186, ал.2 от ЗДвП, вр.с чл. 39, ал.3 от ЗАНН за това, че 22.12.2019 г. в 16.30 часа в гр.Елхово, на кръстовището
между ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Търговска“, като собственик на лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № ***, паркирал същият лек автомобил върху
пешеходната пътека на цитираното кръстовище, в зоната на кръстовището и след
оспорване на съставеният фиш за това нарушение.
АУАН
бил предявен на Н.М. и подписан от него без възражения. Копие от АУАН бил
връчен на нарушителя след подписването му.
В тридневният срок от съставянето на
АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Н.Х.М. не е депозирал
писмени възражения пред административно наказващият орган.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено на 09.12.2019 година от Началника на РУ на МВР Елхово Г. В.
обжалваното Наказателно постановление № 19-0261-000495, с което на Н.Х.М. ***,
ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00
лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, като описанието на нарушението е идентично с това, вписано в АУАН, но е
вписано и, че нарушението е затова, че спира за престой и паркиране върху или
на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека.
Това НП е връчено на нарушителя на 15.01.2020
година, видно от приложената към същото разписка. Жалбата е депозирана пред
административнонаказващият орган на 22.01.2020 година.
От приложената към АНП Заповед рег. №
8121з-825 от 19.07.2019 година на Министъра на МВР, се установява
материалноправната компетентност на св.Е.Б. – на длъжност „командир на
отделение“ в РУ на МВР Елхово към ОД на МВР Ямбол да издава фишове и да съставя
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия. На съда е служебно известно, че Началника на РУ на МВР - Елхово има
правомощие да издава НП въз основа на актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП на обслужваната територия.
От изисканите от съда и приложени по
делото материали във връзка с първоначално съставен и впоследствие анулиран фиш
за нарушение и снимковия материал към него, е видно, че действително задна
дясна гума и задна дясна част на МПС се намират върху пешеходната пътека тип
„зебра“, намираща се на
кръстовището между ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Търговска“.
Горната фактическа обстановка се
установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка,
вкл. и материалите по издаването на анулираният впоследствие фиш за нарушение,
както и от показанията на актосъставителя Е.Б. и свидетелите М.М. и С.Я. -
очевидци, присъствали при установяване на административното нарушение и
съставяне на АУАН, дадени в хода на съдебното дирене. Тримата свидетели са
категорични в показанията си, че именно процесния автомобил, собственост на жалбоподателя,
е бил паркиран от него на 22.10.2019 г. в 16.30 часа в гр.Елхово, на кръстовището между ул.
„Ал.Стамболийски“ и ул. „Търговска“, като
част от МПС е било върху пешеходната пътека на същото кръстовище. Това обстоятелство
е видно и от снимковия материал, приложен по делото, като от снимката ясно се
вижда, че дясната задна гума и задната дясна част на МПС се намират върху крайната
част на пешеходната пътека. От показанията на тези трима свидетели се
установява, че в хода на проверката и при съставянето на АУАН, не е имало
никакви съмнения, че именно управлявания от М. автомобил е бил паркиран на
посоченото по-горе място. Такива съмнения не са били изразени и от самия
жалбоподател в хода на проверката, а и към настоящият момент, предвид заявеното
от него пред съда, че е паркирал след пешеходната пътека по посока на движението
му и само задната му
гума „засича една педя от пешеходната пътека“, макар жалбоподателят да
твърди, че не е извършил нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията на
двамата свидетели, тъй като същите са конкретни, ясни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателят и освен
това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели. Техните показания се потвърждават и от
останалите доказателства по делото, вкл. и от снимковия материал.
От така описаната фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок и
като такава се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
процесуалноправна законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната
отговорност на Н.М. е ангажирана в
напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в
надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В
АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушението, със съответните обективни
признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба, т.е. даденото описание
съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв.
чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и
обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и
обстоятелствата при осъществяването му и откриване на нарушението.
Относно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за наложено
наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за издадено в съответствие с
материалния закон. В хода на съдебното следствие от показанията на св. Б., Я.
и М. се
установи по безспорен начин, че Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, като е
паркирал управляваното от него МПС върху част от пешеходната пътека на
кръстовището на ул. „Търговска“ и „Ал. Стамболийски“, която е надлежно
обозначена с пътна маркировка, в нарушение на забраната по чл.98, ал.1, т.5
от ЗДвП за паркиране на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.
Ето защо съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като
безспорно същият бил паркирал върху част от пешеходната пътека, като задна
дясна гума и крайна дясна задна част на МПС били върху очертаната пешеходна
пътека, което безспорно е затруднявало преминаването на пешеходците по същата
пътека, вкл. е затруднявало и видимостта на пешеходците за идващи от дясно МПС.
Мястото, където е паркирал, е било обозначено по съответния начин – с напречна пътна
маркировка. Предвид горното правилно е била ангажирана административно
наказателната отговорност на Н.М..
Съдът не възприема възражението на
жалбоподателя, че не е извършил нарушение, тъй като е бил спрял след, а не
преди пешеходната пътека, както е буквалният текст на закона. По делото
безспорно и категорично се установи, че част от автомобилът на М. е бил върху
самата пешеходна пътека, и дали тази част е била 50 см от МПС или повече, е без
значение в случая, тъй като е било затруднено преминаването на пешеходците по
тази пътека, вкл. и видимостта им към пътното платно и приближаващите МПС
непосредствено преди пешеходците да
преминат по нея.
На следващо място, соченото от
жалбоподателя, че е имал право и искал да спре на обозначеното място за
паркиране от хора с трайни увреждания, но не е могъл да стори това,
тъй като същото това място било заето от мотоциклет, не се приема за
извинителна причина за допуснатото от М. нарушение. Заемането на мястото, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано
от хора с трайни увреждания, дори и да е било сторено от лице,
което няма право да го заеме /което не се установи в случая/, не дава право на
жалбоподателя да наруши и той закона като паркира на забранено място.
Съдът намира, че
определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за това, че на 22.10.2019г. в нарушение на установената от закона забрана, паркирал върху пешеходна пътека /част от
нея/, е в съответствие с обществената опасност на деянието и
дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по
чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от Закона за извършеното
нарушение наказание в абсолютен размер от 50.00 лева. Ето защо съдът счита, че
административно наказващият орган е определил справедливо наказание в
предвиденият от Закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.
Съдът счита, че случая не е маловажен и АНО не е нарушил Закона като е
издал обжалваното НП. В конкретният случай не се доказват изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат на една по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайния случай на
нарушение от същия вид. Следователно, съобразно нормативно установения критерий
за преценка наличието на маловажен случай, процесният не разкрива признаците на
такъв. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
независимо, че обществената опасност на дееца е сравнително
ниска, настоящият съдебен състав намира, че процесното
нарушение на ЗДвП не съставлява маловажен случай. Забраната за паркиране върху
пешеходни пътеки важи еднакво спрямо всички водачи на МПС. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-0261-000495 от 09.12.2019 година на Началника на РУ на МВР
гр.Елхово Г. В., с което на Н.Х.М. ***, ЕГН – **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183,
ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................
/В.
Апостолова/