№ 4548
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110105551 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Ж. К.,
ЕГН **********, срещу „С.-К." АД, ЕИК ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние №627465/18.07.2020 г., сключен между Д.
Ж. К. и „С.-К." АД е недействителен.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2020 г. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№627465/18.07.2020 г., по силата и съгласно условията на който кредиторът е
предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лв. със задължение за
връщането й в срок на 24 месеца. В договора било посочено, че лихвеният
процент по кредита е 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42,58%.
В чл. 1, т. 9) било предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено, както
следва: „Обезпечение: Да - поръчител или банкова гаранция". Излагат се
доводи за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10 и т. 11 ЗПК. Посочено е, че неправилното посочване на размера на ГПР в
договора следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК, респективно целият договор следвало да се
обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Изрично в УМ от
22.05.2024 г. се заявява, че не се предявява иск за нищожност на неустоечната
клауза за непредоставено обезпечение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Посочено е, че в настоящият случай сключването на договора било
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на дружеството. На 18.07.2020 г. чрез създадения от Д. Ж. К.
1
личен профил, същата попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението били въведени следните
данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията, при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След
попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в
чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна
информация, включваща СЕФ. За да завърши заявката потребителят натискал
бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на
недвусмисленото искане за отпускане на исканата от потребителя сума. След
натискането на бутона „Вземи парите" на потребителя се предоставяла
възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е
съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутона „Подпис", с
което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за
съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След
одобрението на подадената заявка от страна на „С.-К." АД за отпускане на
сумата, посочена от ищеца, на електронна поща, посочена от него, в заявката
били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит -
кредитна линия сключен от разстояние №627465 от 18.07.2020 г. с
приложение №2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали
предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит,
предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и
приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният
размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на
лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на
обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на
18.07.2020 г. ищецът бил натиснал бутона „Подпис", с което последният
изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В
резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С.-К." АД и
ищеца като кредитополучател на 18.07.2020 г. бил сключен във формата на
електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия
предоставен от разстояние с № 627465. Сключването на договора във формата
на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и
с всички други приложими нормативни документи. Ответникът моли за
отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С определение №8961/12.08.2024 г. е прието за безспорно между
страните сключването на Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние №627465/18.07.2020 г. Последният е представен по делото и от
него се установява също, че „С.-К." АД е предоставило на Д. Ж. К. кредит в
размер на 800 лв., а К. се е задължила да върне предоставения кредитен ресурс
в срок от 24 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 36%
на годишна база, ГПР в размер на 42,58% и обща сума за плащане в размер на
2
1253,72 лв.
В чл. 6 от процесния договор за кредит е предвидено, че при договорено
обезпечение, потребителят в срок от 3 дни от сключването на договора, следва
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя по настоящия договор, в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
от страна на кредитора за заплащане на задълженията. В чл. 16 от договора е
предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на
усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на
потребителя и одобрението на кредитора са базирани на предположението, че
последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според ал. 2 на
същата клауза страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта
на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за
периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение.
Тъй като в чл. 17 е посочено, че при неизпълнение на което и да е свое
договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на
дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят
дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден,
съдът счита, че неправилно в чл. 16 е посочен чл. 17, вместо чл. 6 от договора,
в който е уговорено обезпечение.
Приложение №2 към договора се състои от погасителния план и ОУ на
дружеството. Видно от погасителния план, месечната фиксирана вноска е в
размер на 146,76 лв., който включва и неустойка.
Приобщен е по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Със Заповед БНБ-61374/06.7.2016 г. на подуправителя на БНБ,
ръководещ управление „Банков надзор“ „С.-К." АД е вписано в Регистъра на
финансовите институции при БНБ.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, че на 18.07.2020 г. са сключили
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 800
лв., а тя се е задължила да върне предоставения кредитен ресурс в срок от 24
месеца.
Липсва спор, че заемната сума е усвоена от ищцата.
Безспорно е и, че в погасителния план е начислена към всяка от
погасителните вноски неустойка за непредоставено обезпечение.
Спорен е въпросът относно действителността на процесния договор.
3
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна
характеристика представлява договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, затова длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК, доколкото посочения в договора размер на ГПР от 42,58% не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно обаче той не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно: неустойката.
Неустойката за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг.
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на
ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните.
След като неустойката се начислява автоматично от заемодателя, тя
следва да се включи в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, които са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума - т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо
място следва от краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката – тридневен срок за предоставяне на
обезпечение, който срок предполага, че кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението и е преценил, че наред с уговорената
възнаградителна лихва, ще получи и неустойката. На второ място, следва да
се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за
заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно с погасителната вноска
по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план, което навежда
към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на
обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 16 от договора не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по см. на чл.
19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума за плащане,
дължима от потребителя към деня на сключването.
Макар формално в договора да са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, те не могат да изпълнят отредената
4
им функция - да дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му, след
като в тях не е включена сумата по чл. 16 от договора.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице недействителност на
процесния договор на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, в който е обективирано и искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал.
1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. М. е предоставил правно съдействие
и защита на ищцата в производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на
страната – подаване на исковата молба, на уточняваща молба към нея и на
молба по хода, предявеният един иск с цена от 3522,32 лв., неявяването на
процесуалния представител в открито съдебно заседание без посочване на
уважителни причини и действащата към момента на уговарянето между
страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на
сумата от 500 лв., която се дължи на адв. М.. Така в тежест на ответното
дружество следва да бъде възложена сума в общ размер на 550 лв.
Събрана по делото е държавна такса в размер на 50 лв. Дължимата на
осн. чл. 1 ТДТССГПК държавна такса е в размер на 140,89 лв. Разликата
между дължимата и събраната сума, която възлиза на 90,89 лв., е останала
дължима от ищцата. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 77 ГПК остатъкът от
дължимата държавна такса следва да се възложи в тежест на ответното
дружество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „З.“, бл. **, ап. *, срещу „С.-К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. „О.“ №***, иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, недействителността на сключения между
страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№627465/18.07.2020 г. поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК ***, да заплати на Д. Ж. К., ЕГН
**********, сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени
в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК ***, да заплати на адв. Г. М. М., с л. №***,
САК, сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на Д. Ж. К. безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на РС – Варна
сума в размер на 90,89 лв. (деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща остатък от дължима на осн. чл. 1 ТДТССГПК държавна такса,
на осн. чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6