Решение по дело №99/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20227160700099
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 101

 

Гр. Перник, 11.07.2022 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

   СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 99 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 14, представлявано от А.С.В.– управител, чрез пълномощника й адвокат С.Д. ***, срещу съдебно решение № 260007 от 16.03.2022 година, постановено по АНД № 01090 по описа за 2020 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление  № 500986-F509911 от 24.03.2020 година, издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с което на „**“ ЕООД, гр. Перник, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи за необсъждане на основно възражение на защитата на наказаното лице – че от събраните по делото доказателства не се установява разлика между разчетена касова наличност и фактическа наличност към момента на проверката. Пледира, че в нарушение на съдопроизводствените правила в решението не е обсъдено и възражението на наказаното лице за маловажност на нарушението поради пренебрежимо ниския размер на нерегистрирания оборот и обстоятелството, че става въпрос за единичен случай.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор по същата. Пледира неоснователност на доводите на касатора, моли решението на районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора възнаграждение за адвокат.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П.**, който моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна:

С НП № 500986-F509911 от 24.03.2020 година, началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, наложил на „**“ ЕООД, гр. Перник, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 24.09.2019 година, в 10:40 часа, при извършвана оперативна проверка в търговски обект – книжарница, находяща се в гр. Перник, на ул. ***, магазин № 14, бл. 3В, стопанисван и експлоатиран от „**“ ЕООД, гр. Перник, при извършена контролна покупка на един брой химикал на стойност 0.70 лева, за която било заплатено в брой и преди легитимацията на проверяващите, в нарушение на изискването на чл. 118, ал. 1от ЗДДС не била издадена фискална бележка, от монтираното в обекта и работещо фискално устройство модел ДЕЙЗИ ПЕРФЕКТ S01 с ИН на ФУ DY480272 и ФП 36638308, което се потвърдило и от КЛЕН от 24.09.2019 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е потвърдил като законосъобразно.

За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, във основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установена по несъмнен начин отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и процесното НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а производството е водено от компетентни органи. Прието също в решението е, че законосъобразно и основано в приложимия материален закон, отговорността на касатора е ангажирана за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съобразно предвиждането на                 чл. 185, ал. 1от ЗДДС, с наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лева при отчитане наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.  

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник, фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора.

Не са допуснати и процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, нито при постановяване на решението на районния съд,  каквито доводи се съдържат в жалбата. Касателно твърденията в жалбата за необсъждане на възражението на наказаното лице, изложени в съдебно заседание, но след приключване на съдебното следствие, за липса на установена разлика в между фактическа и касова наличност в обекта, поради което според защитата на наказаното дружество „твърдението за извършено административно нарушение противоречи на обективните факти и е несъстоятелно“, за пълнота на изложението ще се посочи, че установена или не разлика между фактическа и касова наличност не е обективен елемент от състава на формалното нарушение – нерегистриране на продажба посредством издаването на фискален бон, поради което и такова обстоятелство е без значение за съставомерността на деянието.  

Споделят се напълно и правните изводи на районния съд за проведено валидно и процесуално законосъобразно производство по издаване на процесното наказателно постановление. Първоинстанционният съд, въз основа на извършения анализ на събраните доказателства, е изпълнил и задължението си, преди да разгледа делото по същество, да провери валидността на актовете, обективирали производството и да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

Извършената служебно проверка за правилното приложение на материалния закон и във връзка с доводите  касационната жалба също не обосновава извод за отмяна на обжалваното решение. Районният съд е правилно е приел, че е осъществен състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нерегистрирането на извършена в търговския обект на касатора продажба на стойност 0.70 лева посредством издаването на фискална касова бележка от ФУ, монтирано в обекта и в работен режим, съставлява неизпълнение от страна на юридическо лице на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, предвидено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагането на имуществена санкция, поради което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН подлежи на санкциониране по реда на ЗАНН.

Доводите в касационната жалба за маловажност на деянието, които както се сочи и в жалбата не са обсъдени от районния съд, също са без основание. На първо място, неизвършването на проверка от първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН, съответно за наличие на предпоставки за маловажност на деянието е порок на решението, но в случая не обосновава самостоятелно основание за отмяната му, съответно за отмяна на наказателното постановление. Решаващите мотиви съдържат в себе си становището на съда по всички събрани доказателства, в резултат на чийто анализ е прието за безспорно установено и доказано извършването на противоправно деяние именно по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По делото не са събрани, приобщени, съответно не са и обсъждани доказателства, които да сочат на признаци на маловажно деяние. При касационната проверка не се установява това да е резултат от пропуск в доказателствената дейност на съда (доводите за маловажност също са изложени след приключване на съдебното следствие), а пред касационния съд не се представят писмени доказателства, обосноваващи това наведено касационно основание.

Но съдът следва да обсъди твърденията за маловажност на деянието, основани според защитата на касатора в пренебрежимо нисък размер на нерегистрирания „оборот“ и обстоятелството, че става въпрос за единичен случай. Сочените факти са ирелевантни към съставомерност на деятелността при формално нарушение, каквото е процесното.

Наличието на вредоносен, общественоопасен резултат/последици от формално (безрезултатно) нарушение, каквото е процесното, не е обективен елемент от фактическия му състав. С въздигането в административно нарушение на самия факт на нерегистриране на продажба посредством издаването на фискален бон, законодателят е инкорпорирал вредоносния резултат от такава деятелност. Съответно при преценка относно неговата наказуемост не се държи сметка за наличието или не на настъпили вредни, общественоопасни последици, от извършването му съгласно § 1, т. 4, предл. първо от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Което не означава изцяло неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН в случаи на извършване на формални нарушения, тъй като съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, с оглед на други смекчаващи обстоятелства (извън наличието или не на вредни последици), нарушението е възможно да представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност, сравнимо с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Но по делото, както се посочи, доказателства за проявили се такива обстоятелства не са представени, нито са навеждани твърдения, извън отхвърлените по-горе.

На свой ред твърдението „за единичен случай“ на извършеното нарушение, е обстоятелство, което не е част от преценката за маловажност на деянието. Извършването на нарушението за първи път представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не такова, отличаващо нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид – всяко административно нарушение може да е първо такова за наказаното лице. Такъв безспорен факт обаче обуславя, при  липса на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, не извод за маловажност, а  налагането на санкция в по-нисък размер съгласно чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН. Която разпоредба е съобразена в процесния случай с налагането на санкция в минималния предвиден от законодателя размер.

Предвид изложеното наведените касационни основания за са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че в полза на Национална агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ минимален размер от 80 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260007 от 16.03.2022 година, постановено по АНД № 01090 по описа за 2020 година на Районен съд Перник.

ОСЪЖА „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 14, представлявано от А.С.В.– управител, да заплати на Национална агенция за приходите, с административен адрес гр. София, бул. „Александър Дондуков“ № 52, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                     /п/