Р Е
Ш Е Н
И Е № 867
гр.
Бургас, 28 юни 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар Й. Б. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 794/2022г.
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „СД-КИССО“ООД,
ЕИК *********, гр.Бургас, представлявано от Е.Б., чрез процесуален представител
адв. Т.Ц., против Решение № 232/16.03.2022г., постановено по АНД № 127/22г. по
опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е
потвърдено наказателно постановление №
02-2100051/16.12.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност и на основание чл. 79, ал. 4,
вр. с чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ на „СД-КИССО“ООД, ЕИК *********е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева И „СД-КИССО“ООД е осъдено да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и
отмяна на наказателното постановление. Счита, че при постановяване на решението
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според него,
неправилно съдът е отхвърлил искането му за събиране на гласни доказателства.
Неправилно е приложил и материалния закон, тъй като поделото не са налице
доказателства, че Т.С.е полагала труд по трудово правоотношение, предвид
качеството й на съдружник в санкционираното дружество.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата по изложените в нея, съображения. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., иска обжалваното решение да бъде оставено в
сила. Според него, са обсъдени всички събрани в хода на производството
доказателства. Т.С.не е имала право да полага труд на територията на РБългария,
тъй като е с пребиваване, с което няма достъп до пазара на труда, а същата е установена да полага труд в обект на
дружеството. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да оставено в сила. Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното постановление касаторът е санкциониран за това, че на 12.08.2021г. в 10.40ч. е приел лицето Т.С., гражданин на Руската
Федерация, гражданин на трета страна по см. на §1,т.4 от ДР на ЗТМТМ, да
предоставя работна сила в обект:сладкарница „Кисо“, находяща се в гр.Бургас,
ул.“Митрополит Симеон“№25, без лицето да има право на достъп до пазара на труда
в Република България.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и е приложена санкционната норма на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е
преценил, че в производството по издаването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно.
Съдът се е произнесъл по всички наведени пред него, възражения, които са
идентични с тези, изложени в касационната жалба.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното
решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2,
пр. последно от АПК препраща към тях.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е отказал събирането на гласни
доказателства, тъй като в хода на съдебното производство са събрани достатъчно
писмени такива относно релевантните за спора факти.
По делото няма спор, че Т.С.е установена да полага труд в обекта,
посочен в наказателното постановление. Няма спор, тя е съдружник в „СД-КИССО“ООД,
самоосигуряващо се лице е, като осигуряването е върху осигурителен доход 650лв.
(възнаграждение за положен личен труд). Не е спорно и че с оглед основанието за
пребиваването й в страната тя няма право на достъп до пазара на труда.
Спорен е въпросът дали полагания труд е такъв в качеството й на
съдружник, с оглед разпоредбата на чл.124 от ТЗ или е по трудово
правоотношение.
Според настоящата инстанция преценката на първоинстанционния съд, че в
случая се касае до труд, полаган по трудово правоотношение е правилна.
Въпросът за това дали едно лице полага труд по трудово правоотношение е
подробно уреден в Кодекса на труда. Така, за да могат отношенията между
работодател и работник/служител да се квалифицират като трудови, следва
безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на
работна сила между тях. От съществено значение за преценката дали изпълняваната
дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на
работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя
работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък
са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на
работна сила (трудови функции) на дадено работно място в определено работно
време срещу определено трудово възнаграждение.
В представената по делото справка- декларация Т.С.саморъчно е вписала
датата на постъпване на работа- 07.05.2021г. ( която е различна от датата на
сключване на дружествения договор) работно време, почивка и уговореното трудово
възнаграждение. При извършената проверка е установено, че тя извършва трудови
функции- приготвяне на кремове в кухнята на обекта. Т.е. налице са всички
елементи на трудовото правоотношение.
Фактът, че лицето е със статут на самоосигуряващо се не променя
преценката за полагане на труд по трудово правоотношение на посочената в
наказателното постановление, дата.
Възражението на касатора, че получаваните от Сандул суми не
представляват трудово възнаграждение, а дивидент е неоснователно.
Според разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е доход от
акции; доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от
други права, третирани като доходи от акции; скрито разпределение на печалбата.
Поради това, получаваната месечно сума в размер на 650лв. не може да
бъде определена като дивидент.
Отделно, както правилно е посочил първоинстанционният съд, извършваните
от С. действия не могат да се окачествят като такива по чл. 124 ТЗ и поради
това, че последната лично е декларирала, че получава възнаграждение за труда си
– т.е. не се касае за неимуществени задължения, които се извършват от
съдружника в полза на дружеството, а не в негова собствена полза, защото за действията
по чл. 124 ТЗ - оказване съдействие за осъществяване на дейността на
дружеството за постигане на неговите цели, по правило няма насрещна престация,
доколкото тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от
членственото правоотношение на съдружника.
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на обжалваното решение
не са налице отменителни касационни основания, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за
присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които съдът определя в
размер на 100лв.
Затова, Административен съд гр.Бургас, четиринадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232/16.03.2022г.,
постановено по АНД № 127/22г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА „СД-КИССО“ООД, ЕИК ********* да
заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сума в размер на 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: