Решение по дело №794/2022 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 867

 

гр. Бургас, 28 юни 2022 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

      ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар Й. Б. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 794/2022г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СД-КИССО“ООД, ЕИК *********, гр.Бургас, представлявано от Е.Б., чрез процесуален представител адв. Т.Ц., против Решение № 232/16.03.2022г., постановено по АНД № 127/22г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е  потвърдено  наказателно постановление № 02-2100051/16.12.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ на „СД-КИССО“ООД, ЕИК *********е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева И  „СД-КИССО“ООД е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според него, неправилно съдът е отхвърлил искането му за събиране на гласни доказателства. Неправилно е приложил и материалния закон, тъй като поделото не са налице доказателства, че Т.С.е полагала труд по трудово правоотношение, предвид качеството й на съдружник в санкционираното дружество.  

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.,  иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Според него, са обсъдени всички събрани в хода на производството доказателства. Т.С.не е имала право да полага труд на територията на РБългария, тъй като е с пребиваване, с което няма достъп до пазара на труда, а  същата е установена да полага труд в обект на дружеството. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да оставено в сила.     Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление касаторът е санкциониран за това, че на 12.08.2021г. в 10.40ч. е приел лицето Т.С., гражданин на Руската Федерация, гражданин на трета страна по см. на §1,т.4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила в обект:сладкарница „Кисо“, находяща се в гр.Бургас, ул.“Митрополит Симеон“№25, без лицето да има право на достъп до пазара на труда в Република България.  

Деянието е квалифицирано като нарушение на  чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и е приложена санкционната норма на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е преценил, че в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно.

Съдът се е произнесъл по всички наведени пред него, възражения, които са идентични с тези, изложени в касационната жалба.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Правилно първоинстанционният съд е отказал събирането на гласни доказателства, тъй като в хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени такива относно релевантните за спора факти.

По делото няма спор, че Т.С.е установена да полага труд в обекта, посочен в наказателното постановление. Няма спор, тя е съдружник в „СД-КИССО“ООД, самоосигуряващо се лице е, като осигуряването е върху осигурителен доход 650лв. (възнаграждение за положен личен труд). Не е спорно и че с оглед основанието за пребиваването й в страната тя няма право на достъп до пазара на труда.

Спорен е въпросът дали полагания труд е такъв в качеството й на съдружник, с оглед разпоредбата на чл.124 от ТЗ или е по трудово правоотношение.

Според настоящата инстанция преценката на първоинстанционния съд, че в случая се касае до труд, полаган по трудово правоотношение е правилна.

Въпросът за това дали едно лице полага труд по трудово правоотношение е подробно уреден в Кодекса на труда. Така, за да могат отношенията между работодател и работник/служител да се квалифицират като трудови, следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила между тях. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение пък са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила (трудови функции) на дадено работно място в определено работно време срещу определено трудово възнаграждение.

В представената по делото справка- декларация Т.С.саморъчно е вписала датата на постъпване на работа- 07.05.2021г. ( която е различна от датата на сключване на дружествения договор) работно време, почивка и уговореното трудово възнаграждение. При извършената проверка е установено, че тя извършва трудови функции- приготвяне на кремове в кухнята на обекта. Т.е. налице са всички елементи на трудовото правоотношение.

Фактът, че лицето е със статут на самоосигуряващо се не променя преценката за полагане на труд по трудово правоотношение на посочената в наказателното постановление, дата.

Възражението на касатора, че получаваните от Сандул суми не представляват трудово възнаграждение, а дивидент е неоснователно.

Според разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е доход от акции; доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; скрито разпределение на печалбата.

Поради това, получаваната месечно сума в размер на 650лв. не може да бъде определена като дивидент.

Отделно, както правилно е посочил първоинстанционният съд, извършваните от С. действия не могат да се окачествят като такива по чл. 124 ТЗ и поради това, че последната лично е декларирала, че получава възнаграждение за труда си – т.е. не се касае за неимуществени задължения, които се извършват от съдружника в полза на дружеството, а не в негова собствена полза, защото за действията по чл. 124 ТЗ - оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за постигане на неговите цели, по правило няма насрещна престация, доколкото тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение на съдружника.

Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице отменителни касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100лв.

Затова, Административен съд гр.Бургас, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232/16.03.2022г., постановено по АНД № 127/22г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА „СД-КИССО“ООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сума в размер на  100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: